Присъда по дело №851/2013 на Окръжен съд - Варна

Мотиви по НОХД № 851/2013г по описа на Окръжен съд Варна

 

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу лицeто А.Ж.Т. *** за престъпления по чл. 142, ал.2, т.З, вр. ал.1 от НК, по чл. 150, ал.1 от НК, чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, по чл. 142а, ал.4, пр.ІІ, вр. ал.3, пр. III, вр. ал.1 от НК, по чл. 339, ал.1, пр.ІІ отНК , по чл. 152, ал. 1, т.2 от НК и чл. 198, ал. 1 от НК

Представителят на ВОП поддържа изцяло посочените обвинения и ги намира за доказани. Моли при определяне на наказанията съдът за всяко едно от тях да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за наказание „лишаване от свобода” за всички престъпления, в размер както следва:

- по чл. 142, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК - осем години,

- по чл. 150, ал.1 от НК- над средния предвиден в закона,

- по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК- ориентирано към максималния размер

- по чл. 142а, ал.4, прІІ, вр. ал.З, пр. III, вр. ал.1 от НК- над средния размер предвиден в закона

- по чл. 339, ал.1, пр.ІІ отНК - над средния размер предвиден в закона

- по чл. 152, ал. 1, т.2 от НК- над средния размер предвиден в закона

- по чл. 198, ал. 1 от НК - над средния размер предвиден в закона

След определяне на наказанията да бъде наложено най-тежкото от тях, по реда на чл.23 от НК, което да бъде увеличено с ½, съгласно разпоредбата на чл.24 от НК.

Защитата на подс. Т. намират обвинението за недоказано, като се навеждат кратки доводи в тази насока. Акцентира, се на обстоятелството, че хващането на ръката на св.С. не е достатъчно да обоснове наказателната отговорност по чл. по чл. 142, ал.2, т.3 от НК. Въпреки доказателствата по делото, не може да се твърди, с категоричност, че подс.Т. е могъл да извършва полов акт поради съществуващото му заболяване,което налага и правния извод, че същият не е осъществил състава на престъпление по чл. 150 и 152 от НК по отношение на св. С. и Н.. Защитата твърди още, че са налице доказателства, че св. С. е държала огнестрелните оръжия, наред с подсъдимия, но не привлечена към наказателна отговорност. Счита, че след като св.С. е могла по всяко време да си тръгне, а и е била изгонена от подс.Т., то не е осъществен и състава на престъпление по - по чл. 142а, ал.4, прІІ, вр. ал.3, пр. III, вр. ал.1 от НК. Алтернативно моли, ако подсъдимия бъде признат за виновен, да бъдат наложени наказания по ниски от тези претендирани от представителя на ВОП.

В последната си дума подсъдимия Т. желае да бъде оправдан по всички обвинения с изключение на това по чл.339 от НК, за което да му бъде наложено справедливо наказание.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият А.Ж.Т. е роден на *** ***, понастоящем търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящето дело. Същият е български гражданин, не е  женен и има завършено основно образование. Притежава  ЕГН: **********

Осъждан е както следва:

1. С Присъда по НОХД №561/89г. влязла в сила на 05.01.1990г на РС Варна е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца  наложено по реда на чл.23 от НК, за деяния по чл.195, ал.1, т.3, 4, по  чл.252, ал.1 вр с чл.195, ал.1, т.2, 3, 4 и чл.346, ал.2,б. ”а” и „б” вр с чл.20,ал.2 от НК вр с чл.63, ал.1, т.3 от НК .

2. С Присъда по НОХД №79/94г. влязла в сила на 09.12.1994г на ВС Варна е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца  за деяние по чл.297,ал.1  вр с чл.20,ал.2 от НК

3. С Присъда по НОХД №1600/96г. влязла в сила на 06.05.1998г на РС Варна е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години  наложено по реда на чл.23 от НК за деяния по чл.195,ал.1, т.2, 3, 4, 5 вр с чл.26 от НК и чл.346, ал.2, б.”а” вр. с чл.20, ал.2 от НК

4. С Присъда по НОХД №34/02г. влязла в сила на 28.06.2002г на РС Варна е осъден на лишаване от свобода за срок от две години за деяние по чл.196, ал.1, т.2 вр с чл.195, ал.1, т.2 и 4 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Условно предсрочно освободен. 4м. и 13 дни от 23. 02.2004г като му е определен изпитателен срок от шест месеца

5. С Присъда по НОХД №1263/06г., влязла в сила на 08.03.2006г на РС Варна е осъден на „Пробация”, представляваща съвкупност от пробационите мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа годишно за срок от 1 година за деяние по чл.343В,ал.2  от НК

6. С Присъда по НОХД №5018/07г. влязла в сила на 22.10.2008г на РС Варна е осъден на „Пробация” ,представляваща съвкупност от пробационите мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, за деяние по чл.133, вр с чл.129,ал.2 от НК

7. С Присъда по НОХД №7207/09г. влязла в сила на 18.01.2010г на РС Варна е осъден на „Пробация”, представляваща съвкупност от пробационите мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца за деяние по чл.343 В, ал.2  от НК

  През май 2011г. св. В.С. била на 16 години и живеела в гр. Варна. По това време, чрез профила си в социалната интернет мрежа „Фейсбук" тя се запознала с подс. А.Т., който й се представил като 20 годишен младеж. В.С. останала с добри впечатление от него, поради което същата приела отправената от негова страна покана за приятелство. Първоначално двамата общували само чрез профилите си във „Фейсбук", но след това си разменили телефоните и започнали да разговарят и по този начин,  а по- късно и да се срещат. По това време  Т. *** заедно са майка си и баба си – С. и А. Друмеви. Срещите между двамата се провеждали в гр. Варна,до където подсъдимия пътувал с лек автомобил. След това отивали в дома на Т. в с. Кичево,като започнали да имат интимни отношения - правели секс, със съгласието С., тъй като тя водила полов живот преди този момент. Около дата 21.07.2011г. В. С. имала проблеми с родителите, които предимно живеели и работели в чужбина , а за нея се грижили баба и и дядо и –св.К. и Куньо Китанови. Към посочената дата С. взела решение да напусне домът си и да заживее с подсъдимия в неговия дом, където била до месец март 2012г. Междувременно по инициатива на роднините и непълнолетната била издирвана от органите на МВР, в чиято дейност се включили и св.П.С. и М.Ш. ***. Посочените свидетели в тази връзка водили беседи с подсъдимия,който не отричал познанството си със С., но не дал информация къде се намира. По време на съжителството си с Т., св.С. се свързвала от време на време по телефона с баба си, но и казвала, че се намира в гр. Созопол. С. се укривала успешно с помощта на подсъдимия, като пребивавала освен в неговия дом, но и в този на тъщата на брат му в с.Орешак. Там и била открита през март 2012г., след което била предадена на св.Китанови Те решили да се преместят с В. ***. Двамата с подс. А.Т. продължили да поддържат връзка по телефона. В началото на месец април 2012г. св. В. С. и св. К. К., посетили гр. Варна за няколко дни. Тогава св. К.К. по своя инициатива се запознала с А.Т..***, св. В.С. отново посетила дома на обв. А.Т. и отново с нейно съгласие правили секс, по време на който А.Т. направил видеозапис. След като се върнала с баба си в с. Царевци, около 11.04.2012г., отношенията между св. В.С. и подсъдимия се влошили. Последният започнал да я заплашва, че ако не се върне при него, ще пусне в интернет клипа, който преди това направил. След това заплахите започнали да ескалират,като подсъдимия и казвал, че ще изколи цялото й семейство, ще запали къщата им, ще й отреже носа и ушите, като я осакати и остави жива. Тези закани уплашили св.С. и тя решила да прекъсне всякакви отношения с А.Т., като му заявила,  че отива на гости в гр.Горна Оряховица при нейна приятелка на което той се противопоставял. Тя изключила телефона си и блокирала скайп връзката си с него. На 15.04.2012г . /Велик ден/ Т. потърсил С. на телефона на баба и, когато провели и последния си разговор. По време на него, той отново я заплашил, като заявил още, че „ще се самоубие, но преди това с кръвта си ще напише на стената, че я обича и го е направил заради нея”, което било чуто и от баба и. След този разговор до 18.04.2012г. С. гостувала в дома на св. М. ***, семейството на която обаче имали и къща в с.Царевци. В посочения период В. се запознала с момче на име Й. Енчев, с което започнала да подържа по-близки отношения. Междувременно подсъдимия започнал да изпраща SMS съобщения на телефона на св. К.К., но последната не ги четяла понеже мислела, че става въпрос за телефонни игри. За времето от 26.04. до 28.04.2012г. С. отново била в гр.Горна Оряховица.

На 28.04.2012г. св. Р.Р. и С.М. отишли в дома на Т. за да го питат дали няма да проде автомобила си Фолксваген „Голф-2", /без регистрационни номера и спрян от движение/, тъй като преди това имал такова намерение. Подсъдимия се съгласил, като им казал,че ще ползва парите за да прибере В., която те познавали от преди. За лекия автомобил А.Т. получил сумата от 250 лева /отделно приспаднали негов дълг от 70лв към Р.Р./  Същата вечер подсъдимия се обадил св. Г.А., и го помолил да отидат заедно до с.Царевци с автомобила на А. –джип „Мицубиши Паджеро" с per. № В 80 12 РТ, от където да вземат св. В.С.. Според подсъдимия между двамата имало уговорка да се срещнат до близко намиращия се до селото язовир, за това решили през деня да половят там риба. Г.А. се съгласил при условие, че подсъдимия ще зареди горивото. На следващия ден двамата тръгнали към язовира до с.Царевци, като А. бил водач. По пътя Т. му обяснил, че със св. В.С. имат уговорката, като се видят, тя да се дърпа и да не иска да тръгва с него, за да не си помислят хората наоколо, че го прави по свое желание. В след обедните часове на 29.04.2012г. св.С. и трите й приятелки П.С., К.М. и М.М., били заедно пред дома на сем.Китанови. Привечер по предложение на св. П.С., тръгнали да се разходят пеш от с. Царевци до с. Камбурово, като разстоянието между двете села било около три километра. В. решила да си купи от там цигари,тъй като в с.Царевци нямало магазин, за това и поискала от баба си пари. Около 20.00 часа подс.Т. и св.А. тръгнали към с.Царевци. В близост до селото те срещнали четирите момичета и А. спрял автомобила в непосредствена близост до тях. Т. слязъл от предната лява врата / автомобила бил с десен волан/ и се насочил към С.. Последната, която разпознала още автомобила се уплашила и застанала зад М.М.. А.Т. хванал В. за предмишницата на дясната ръка и я придърпвал към автомобила с думите: „Намерих ли те, ще те закарам при баба ти”  С. се дърпала, а св. М.М., го попитала кой е и какво иска. Подсъдимия без да и отговаря натикал В. в задната част на автомобила,седнал на свободната предна седалка и св.А. ***. В.С. успяла да набере телефонния номер на баба си, на който отговорил св. К.К.. Тя успяла да му каже да се обади в МВР и изпищяла. Междувременно св.П.С., К.М. и М.М. уплашени от случилото се,първоначално избягали към гората , а после се укрили в дома на Михайлови. За отвличането свидетелките споделили с родителите си,които се свързали с Куньо К. и той отишъл в дома на Михайлови. Разговарял с децата като се интересувал в каква посока е потеглил автомобила. К. още след обаждането на В. уведомил органите на МВР и със свои съселяни организирали издирването на С. в околностите. По късно той изготвил жалба за отвличането на С. /л.121,т.1 д.пр./ В същото време по пътя св.А. казал на С., че били заплашвани от неин съсед и бил готов на всичко, че бягството и е безсмислено. Той оставил С. и Т. след полунощ около 01,00 часа в с.Кичево до дома на подсъдимия и си тръгнал. Т. отвел В. в стаята си. Там след като я заплашил, че ще я „накълца”, той поискал от нея да му даде паролата си за профила и във „фейсбук", което тя изпълнила По такъв начин той се запознал с кореспонденцията и с Й. Енчев от гр. Горна Оряховица. Т. се ядосвал на прочетено и започнал да я удря всеки път, когато то не му харесвало. Първите два пъти я ударил с разтворена длан в носа, вследствие на което от носа на свидетелката потекла кръв. Следващия удар бил с юмрук в областна на лявата вежда, която също се разкървавила. Следващите удари били с коляно в гърба, а след това подсъдимия я ударил в областта на плешката с тъпата част на брадва. От болките  В. се разплакала. Т. й казал да спре да плаче, понеже с това го ядосвала. Подсъдимия спрял да чете и казал на С., че иска да му направи „френска любов”  Уплашена от нанесения й побой, страхувайки се да не ядоса подсъдимия, въпреки че не желаела да има сексуален контакт с него, започнала да прави това, което той искал. През цялото време до като тя правила „френска любов”, пенисът му бил във възбудено състояние. След това Т. накарал С. да се съблече и да легне по корем. Тя изпълнила и това му желание. Подсъдимия взел гел -лубрикант и въпреки съпротивата на св. В.С. осъществил с нея анално сношение, в резултат на което тя получила разкъсване и кръвотечение от ануса. След това подсъдимия, обърнал С. по гръб и вкарал пениса си във вагината й и еякулирал в нея. След акта се избърсали в каквото намерят, като тя използвала стара червена фанела. На сутринта Т. взел от стаята два пистолета - „WALTHER" с № 123176 калибър 7,65 мм. с 13 броя патрони калибър 7,65 мм. и преработен като огнестрелно оръжие газ-сигнален пистолет марка „EKOL Tuna" кал. 8 мм. Р.А.К с № 11120125 /с отстранена муфа/, с пет броя патрони са кал. 8 мм., четири от които снаражени като огн.боеприпас. Взел още нож и телефон. Дал на св. В.С. бинокъл и й наредил да го следва. Двамата излезли от къщата и отишли в центъра на с. Кичево, където от магазин Т. напазарувал хранителни продукти, а В.С. си купила само цигари. След това се отправили към гората. С. се страхувала и не смеела да избяга. Вървейки през гориста местност стигнали до поляна, където подсъдимия започнал да удря с юмруци В., след което я ударил и с дръжката на пистолет в областна на ребрата в близост до дясната мишница. По време на побоя Т. обяснил, че прави това защото тя му е изневерявала. От страх, че ще продължи да я бие, тя измисляла истории за оправдание. Докато все още били на поляната, се чул шум от двигател на автомобил и Т. оставайки с впечатлението, че това са полицаи и наредил на св.С. да бяга. Тя изпълнила разпореждането му, страхувайки се,че подсъдимия ще използва оръжието си, ако се отдалечи. Бягайки в гората, стигнали до извор, до който Т. решил да пренощуват. Подсъдимият запалил огън и дал на С. храна. Същата вечер около 22 часа Т. накарал С. да се обади на баба си от телефона си. Тогава тя разговаряла с Куньо К. и по нареждане на подсъдимия му казала, че е отвлечена от Данчо от гр.Горна Оряховица, както и че „чула че скоро ще я преместят в гр.Елена”.  На следващия ден, след като се развиделило, отново тръгнали из гората, като спирали да си починат.  На една от тях Т. отново заплашил С., че ще я заколи и  реже къс по къс. В един момент я попитал дали иска да се отърве от мъките като й подал газовия пистолет /описван като по-малък/  й казал да натисне спусъка. В. взела пистолета, насочила го към него и натиснала спусъка, но пистолета не произвел изстрел, понеже не бил зареден. След това Т. взел пистолета от нея и му поставил пълнител. Отново го дал на С. и тя го насочила към главата си. Т. реагирал веднага и го взел от ръката и. След това подсъдимия започнал да я пита какво точно се е случило в гр.Горна Оряховица, което и станало повод за нов побой над В.. По негово настояване без съгласието на св. С., под страх от това че той може да използва оръжието си, отново правили секс- първо „френска любов”, а след това и полов акт, който подсъдимия приключил в нея. След това се върнали до извора, където нощували. На 01.05.2012г. Т. се обадил по мобилния телефон на св.Г.А. и му казал, че е в с.Царевци., а след това св. Р.Р. ***. Помолил го да му донесе храна и одеяло, като му определил среща в района на вилите до с. Кичево. Двамата с В. тръгнали към определеното място Р. и св. С.М. били на пикник и от него отишли на срещата. В.С. се скрила по нареждане на Т. в близост. Това й дало възможност да чуе как подсъдимия разказвал на св. Р., че се крие, защото е избил семейството на В. и полицията го търси. След края на разговора св. Р. оставил на Т. един килим, който ползвал на пикника. Т. и св. В.С. тръгнали отново през гората, а по късно спрели на поляна. Там постлали килима и останали да пренощуват. На следващата сутрин двамата тръгнали отново през гората и стигнали до изоставена къща. Подс.Т. предложил да я ограбят, но св. В.С. не се съгласила, след което се върнали на поляната. Подсъдимия отново нанесъл побой на С., опрял нож в областта на сърцето й, и противно на волята й осъществил полово сношение с нея. По късно същия ден, Т. отново се срещнал със св. Р., който му дал храна, възглавница и едно одеяло. Преспали на същата поляна, а на следващата сутрин св. В.С. станала по - рано от подсъдимия. След като се уверила, че той спи, взела газовия пистолет „EKOL Tuna" и телефона си и се отдалечила, като се опитвала да не вдига шум. С. вървяла бързо и достигнала до друга поляна /в хода на разследването било установено, че тя се намира в гориста местност източно от с. Кичево и на около 1500 метра от кошарите/ където срещнала един овчар. Попитала го кое е по - близо до мястото, където се намират - селото или вилите. Овчарят й отговорил, че селото е по близо и тръгнал заедно с нея. Малко преди село Кичево, св.С. включила мобилния си телефон и се обадила на 112 като съобщила, че е отвлечена.  След това влязла в двора на една от къщите, където изчакала идването на полицията, които дошли след около десет минути и я отвели в РПУ Аксаково. С протокол за доброволно предаване св.В.С. предала пистолета марка „EKOL Tuna" кал. 8 мм. Р.А.К с № 11120125

Междувременно Т. се събудил и като установил, че св. В.С. е избягала, се обадил по мобилния телефон на св. Г.А. и му казал, че неговата приятелка В. се е изгубила в района на деретата между селата Кичево и Осеново и иска да му помогне да я намери. Двамата се срещнали в близост до с. Кичево, като св. А. пристигнал на мястото на срещата с описания по - горе негов автомобил. Двамата с автомобила обикаляли района, за да търсят В.. Обикаляли не повече от час след което се разделили. Подсъдимия останал в близост до овчарниците на с.Кичево.

Знаейки, че е издирван от полицията, Т. продължил да се крие в гората. За укритие използвал изкопана землянка в района на с. Каменар, в която имало спален дюшек, одеяла и битови принадлежности, а също така се укривал и в саморъчно направен навес, намиращ се в гориста местност от участък на пътя между селата Каменар -Куманово, където по - късно, в хода на разследването е установен и велосипед, с който той обвиняемият се придвижвал.

На 19.06.2013г. св. С.Н. и св. В.Г., които живеели на семейни начала, пътували с лек автомобил БМВ 320 с per. № А 39 95 КК от гр. Варна към гр. Балчик. Св. Н. се опитвала да проституира, което било известно на органите на МВР. На едно отклонение след с. Климентово тя слязла от автомобила, а Г. се отдалечил с автомобила.  След известно време св. Н. навлязла в близката борова гора по оформения там път по малка нужда. След като изминала двайсетина метра от гората излязъл подс. Т., който държал пистолет в ръка и го насочил към нея. Н. го разпознала, тъй като го била виждала по рано. Т. се приближил и взел мобилния телефон от ръката й. Минал зад нея и я хванал с ръка през врата. Заплашил я, че при нужда ще използва оръжието, като показал, че пълнителя е с патрони. От страх Н. се напикала. Подсъдимия започнал да я дърпа по пътя и я завлякъл в гората. За да вървят по бързо я накарал да се събуе боса, което Н. изпълнила. Когато стигнали до една поляна, Т. я блъснал и тя паднала по гръб на земята. Подсъдимия легнал върху нея и успял да и махне бельото. В същото време се чул шум от двигател, което уплашило Т.. Той станал и отново повлякъл Н., като за да сломи съпротивата я стиснал за гърлото. Подсъдимия отвел св. Н. до друга поляна с отъпкана трева. Там противно на волята и  осъществил  с нея полов акт, като се изпразнил в нея. Още до като се събувал Н. видяла, а после и по време на половия акт тя усетила, че подсъдимия има на пениса си изкуствено удебеляване. След като подсъдимия свършил тя му дала мокри кърпички да се избърше, които извадила от чантата си. След като се избърсал Т. хвърлил кърпичките на земята. До като Н. вадила кърпичките, подсъдимия видял, че в чантата и има още един мобилен телефон, също марка „Нокия”, какъвто бил и другия телефон взет от Т.. След това подсъдимия повел свидетелката в обратна посока като по пътя и поискал телефония номер за да и се обади,тъй като я харесвал, за което говорил преди това преди половия акт. Т. отвел св. Н. в близост до горския път,  по който я нападнал. Казал й да тръгва, да не се обръща до като не чуе, че той е запалил мотор. Н. тръгнала към главния път и когато го наближила се затичала. Не след дълго там се появил и св.В.Г., на когото тя споделила случилото се, като дори казала и кой я изнасилил. Г. съобщил в МВР за станалото. На място пристигнали полицейски служители, като бил извършен и оглед на местопроизшествие. В хода на същия били фиксирани чрез описване и иззети изхвърлените от подсъдимия мокри кърпички с които се избърсал след половия акт. Както бе споменато и по горе подсъдимия по това време вече се издирвал от МВР. Били набелязани множество ОИМ в които участвали и св.М.Ш. и П.С.. Започнали да се експлоатират и СРС по отношение на мобилните телефони. По късно подсъдимия бил задържан.

В хода на разследването по делото били извършени:

- претърсване в дома на подс.Т. и изземване на вещи, сред които компютър марка „DELL”, видео камера, мобилен телефон марка „Нокия” с черен панел и син капак, мобилен телефон марка „Сименс” със сив панел и поставена сим карта „В-connect” оранжева и синьо разова кърпи, червена блуза с дълъг ръкав

         - следствен експеримент със св.В.С. с цел уточняване мястото на която същата е пребивавала с подс.Т. в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографирани множество вещи, които те ползвали.

-оглед на веществени доказателства на компютър марка „DELL”, по време на който били фиксирани чрез описване намиращите се на твърдия диск файлове

- оглед на местопроизшествие намиращо се на 1450м. източно от с.Кичево обл.Варна , в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографиране  вещите открити по време на следствения експеримент, същите и иззети, сред които били: посуда, прибори за храна, храна, жакардов килим, одеяло, възглавница, кожен колан с кобур.

- оглед на местопроизшествие намиращо се  източно от с.Каменар обл.Варна , в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографиране  землянка, дюшек, одеяло, възглавница в това число и иззетите вещи, сред които:  нощна лампа, дрехи, маратонки, гумени ботуши, огледало, сапун и нож

-оглед на местопроизшествие –гориста местност намираща се  източно от с.Каменар обл.Варна, в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографиране иззетите вещи, сред които: велосипед, раница, слънчеви очила, шапка, 2бр. мобилни телефони марка „Нокия” / сив с червено панел и сив с черно панел/, пистолет „Валтер” № 123176 снаражен с пълнител и 4бр.патрони,  9 бр. неснаражени патрони, бинокъл, сгъваем ръчен трион, горнище на анцуг

-оглед на местопроизшествие –гориста местност –местност „старите лозя” в землището на с.Клементово обл.Варна, в хода на който били фиксирани чрез описване и фотографиране иззетите вещи, сред които: пластамасова бутилка от мин.вода „хисар”,празна цигарена кутия „Карелия слим 100” и 3бр.намачкани бели мокри кърпички.

- разпознаване на лица по фотоснимки от страна на св.С.Н.

-Св. К.К. доброволно предала дрехите с които била облечена  св.В.С. по време на отвличането и, за което бил съставен протокол от 04.05.2012г. Сред тях бил и анцуг, който не бил неин.

- св.С.Н. доброволно предала рокля и вагинална гъба, за което бил съставен протокол от 19.06.2012г.

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно медицинска експертиза /лист 37, том 2 от д.пр./  за уврежданията на С.Н., която дава заключение, че същата е получила кръвонасядания по шията и по дясното бедро, драскотини по гърба и крайниците, ожулвания и ранички по долната повърхност на двете стъпала, болка в шията при преглъщане и в областта на гръдния кош. В областта на половите органи е установено едно кръвонасядане по лигавичната повърхност на дясната малка срамна устна. Посочените травматични увреждания са получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети, посредством удар, натиск или триене. Кръвонасяданията по шията биха могли да се получат при натиск с пръсти в тази област. Драскотините по гърба и крайниците биха могли да са от тангенциално действие на твърд тъп предмет с много малка контактна повърхност или от допирателно движение по кожата на предмет с остър връх. Ожулванията и раничките по ходилата могат да се получат при натиск върху твърди тъпи, тъпоръбести и остри предмети. Всички те съответстват да са възникнали по посочения от Н. начин, а именно при стискане с ръка и удряне по тялото, ходене боса в гората и удари от клони. Сами по себе си тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота. Уврежданията в областта на външните полови органи са причинени от силен натиск с твърд тъп предмет и биха могли да са получени от мъжки полов член, при грубо насилствено извършен полов акт, както и при въздействие на друг твърд тъп предмет с по - ограничена повърхност.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /№ 38 л. 49, том 2 от д.пр. / от заключението на която е видно, че по част от иззетите от местопроизшествието веществени доказателства, а именно три броя мокри кърпички и една вагинална гъба първоначално е установено наличие на човешка кръв.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

ДНК експертиза /№ 13 ДНК-17 на лист 16-21, том 3 от д.пр./ на мокра кърпичка и вагинална гъба, като дава заключение че:

- върху обекта „вагинална гъба” се е установило наличие на смес от клетъчен материал от две лица от женски и от мъжки пол. Кръвта по вагиналната гъба произхожда от лице от женски пол, най- вероятно пострадалата С.Н., а в другия биологичен материал са визуализирани алели, който показват пълно съответствие с алели в съответните локуси от ДНК профила на подс. А.Т.. Методът диференциален лизис приложен на същия обект показва наличие на сперма (сперматозоиди), чиито ДНК профил съвпада с ДНК профила на  А.Т..

- върху обекта „мокра кърпичка” е установен биологичен материал (сперма) с ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. А.Т..

В двата случай вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен  А.Т. е 1 на 172 000 000 000 000, предвид което резултата представлява категоричен извод, че спермата (сперматозоидите) по вагиналната гъба и мократа кърпичка произхождат от подс. А.Т..

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /№ 42 лист 3, том 3 от д.пр./ иззети при оглед на местопроизшествие намиращо се в землището на с. Кичево, обл. Варна на 04.05.2012г., която дава заключение, че по предна долна част на блуза, се установява наличие на човешка кръв.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

ДНК експертиза / №12/ДНК-150 на л. 8-10, том 3 от д.пр. /, която дава заключение, че   ДНК   профилът,   определен   на изследваната кръв открита по предна долна част на блуза /предмет на предходната експертиза/ е на лице от женски пол. Този резултат категорично изключва възможността кръвта да може да произхожда от подс. А.Т..

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

Съдебно медицинска експертиза /№ III-16/2012г на л. 23-25, том 3 от д.пр/ за уврежданията на В.Р.С., която дава заключение, че  е получила: разкъсно контузна рана в областта на лява вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане по долния клепач на дясното око, кръвонасядане в основата на носа, кръвоизлив от носните ходове, кръвонасядане в окосмената част на главата, хематом на кожата в областта на лявото рамо и седалището в дясно, кръвонасядане по гърба, множество отделни кръвонасядания по горни и долни крайници, ожулвания по гърба на дланите. В областта на половите органи- стари разкъсвания на девствената ципа, кръвонасядане в основата на лявата малка срамна устна, ожулване около аналното отвърстие, липса на сперматозоиди във влагалищната и анална натривка секрет. Установените травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети. Същите са резултат на нанесени множество удари с предмет, предмети със сравнително ограничена травмираща повърхност. В областта на лявата вежда, лявото рамо и седалището в дясно, нанесените удари са с по - голяма сила. Кръвонасядането и ожулването в полово аналната област са белег за механично въздействие в тази част на тялото. Възможно е нараняването да е резултат и от по - груби действия по време на полов акт. Липсата на сперматозоиди във взетите секрети не изключва възможността половия акт да е бил със семеизпразване. Нормално сперматозоидите запазват обичайния си морфологичен вид във влагалището до 10-12 часа. Морфологията на травмите по тялото показват различна давност в рамките на 2-4 денонощия преди освидетелстването, което съответства на показанията, дадени от пострадалата В.С.. Кръвонасяданията в половата област и ожулванията около ануса са получени в същия този времеви интервал. В своята съвкупност травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението

Комплексна СПЕ и съдебно психологична експертиза /л. 29, том 3 от д.пр./  на В.С., от заключението на която е видно, че същата не страда от психично разстройство и анамнезните данни не дават основание да се обсъжда някаква проява на душевна болест. Не се води на психиатричен отчет и не била хоспитализирана в психиатрично заведение. С. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея, но не е могла да ръководи постъпките си. В състояние е да участва в досъдебното производство, да дава верни обяснения, да възпроизвежда факти и събития, имащи отношение към разследването. Физическото и психичното състояние, в което се намира С. в момента на изследването говорят за изтощение, дистрес, намалена физическа и психична издръжливост вследствие от преживяното

В съдебно заседание вещите лице подържат заключението. В допълнение към психологичното изследване в.л.М. заявява, че са установени се интактни, здрави способности за извършване на аналитико-синтетична умствена дейност, формиране на съждения, умозаключения на нивото на нейния образователен ценз, ученичка на индивидуална програма в 11 клас и непълнолетието като житейски опит. От разпита на подсъдимия може да се направи извода, че от 14 годишна възраст до момента на освидетелстването  в определени интервали е била под негово влияние така, че  нейната незрялост и чертите на характера също са повлияли на техните отношения и начина на живот. Като личностова структура преобладава невротична с хистерични черти структура, от там и лабилността, на базата на смесен темперамент на обладаване на полевичните черти, сангвиничните, с някои меланхолични отреагирвания на базата на това, съобщени от нея суициден  опит през 2011 г., който по скалата за оценка на суицидния риск е в умерена степен. В.С. е била лабилна, импулсивна, артистична натура, което е обусловено по родствена линия.

Съдебно балистическата експертиза /№ 527 л. 50, том 3 д.пр / от заключението на която е видно, че представения за изследване пистолет с надпис „WALTHER" с № 123176 е произведен фабрично. Същия представлява късоцевно, ръчно, автоматично, нарезно, огнестрелно оръжие калибър 7,65 мм. Пистолета е годен да произведе изстрел и води автоматична стрелба. Предоставените за изследване 13 броя патрони калибър 7,65 мм. са боеприпаси годни за употреба (стрелба) по предназначение.

Съдебно балистическата експертиза /№ 273 л. 59, том 3 д.пр / от заключението на която е видно, че представения за изследване обект газ - сигнален пистолет марка „EKOL Tuna" кал. 8 мм. Р.А.К с № 11120125 е произведен като газово оръжие, но в представения вид с премахната муфа притежава характеристиките на огнестрелно оръжие. Същият е технически неизправен поради отстраняване на муфата, но е годен да произведе единични изстрели. Пистолета произвежда изстрел с патрон калибър 8 мм. /като са използвани стартови шумови патрони кал. 8 мм. и снаряжени допълнително с твърд проектил (сачми с диаметър 5,5 мм.) Предоставените на изследване пет броя патрони кал. 8 мм. са годни да произведат изстрел. Четири от тези патрони са допълнително снаряжение със сачми и поради съдържанието на активния си заряд - твърди частици от мек метал имат характеристиките на боеприпаси за огнестрелно оръжие. Един брой патрон кал. 8 мм. представлява газов патрон със съдържание на паралитичен газ.

Техническа експертиза на компютърна техника /лист 73, том 3 от д.пр./ - конфигурация марка „ DELL” иззета от подсъдимия, която дава заключение, че:

- операционната система е инсталирана на 06.04.2012г, а компютъра за последен път е използван на 30.05.2012г.

- на твърдия диск на компютърната са открити 2 видео файла, създадени на 06.04.2012г. и 8бр. графични файла /снимки/,създадени на 26.04.2012г. и два броя изтрити видео файлове. Всички файлови съдържат сексуални сцени между мъж и жена.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице разяснява, че за изтритите видео файлове не е запазена информация кога са създадени. Датата на създаване на намерените файлове би могла и да тази, на която те са копирани от външно устройство на твърдия диск.  

Съдебно оценителна експертиза  /л.68, том 3 д.пр/,която дава заключение, че стойността на предмета на деянието – грабеж, 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия” възлиза на обща стойност 98 лева.

Съдебно-дактилоскопна експертиза /л.45,т.2 дп.п./ , която дава заключение, че върху иззетата празна кутия от цигари „Карелия - блу 100 слим” при огледа на местопроизшествие на 19.06.2012г. не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

Съдебно медицинска експертиза /НОХД/  на подс.Т., от заключението на която е видно, че на базата на наличната медицинска документация не може да се изключи подсъдимия Т. да е извършвал полов акт към датите 29.04.-19.06.2012год. Реално при поставяне на импланти винаги се развива възпаление, като не е налице медицинска документация, характеризираща състоянието към този период, в смисъл на остро възпаление с болка, повишена температура и изтичане на секрети.

В съдебно заседание вещите лице подържат заключението.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: изцяло от показанията на свидетелите В.С., К.К., М.М., П.С., К.М., К.К., П.С. и М.Ш. ; частично от свидетелските показания на С.Н., Р.Р. ,С.М.В.  Г., Г.  А., писмените доказателства-протоколи за огледи на местопроизшествия, следствен експеримент, разпознаване, претърсване и изземване, данни от мобилни оператори, ВДС от използваните СРС и заключенията на съдебните медицински, ДНК, биологически /на веществени доказателства/, балистически и оценителна експертизи.

Съдът кредитира, като последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите В.С., К.К., М.М., П.С., К.М., К.К., П.С. и М.Ш., дадени пред съда и в онези части от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 от НПК в случаите на ал.1, т.1 и т.2. НК. С изключение на пострадалите В.С., и нейните баба и дядо св.К. и К. Китанови всички изброени не са заинтерeсовани от изхода на делото. Процесуалното качество на С. обаче по никакъв начин не дискредитира ни в най-малка степен показанията и, както и  тези на нейните родственици, тъй като същите са добросъвестни, неизолирани, в пълен унисон освен с останалите свидетелски показания, които съдът кредитира, но и се подкрепят несъмнено и от  данните от писмените доказателства, ВДС от използваните СРС/ разговори № 7 протокол № RB 202010-001-05/0305-04-68 от 23.08.2012г./ , заключения от експертизи, за което ще стане реч и по долу. По същия начин съдът оцени и онези показания на св.С.Н., в частта им която се кредитира.  

По отношение на останалите свидетели съдът прие:

Не се кредитират показанията на св. С.Н., в частта им в която тя твърди, че на 19.06.2012г. е отивала на плаж със св.В.Г.. Същата на няколко пъти е била засичана да проституира и това е било известно на органите на МВР, за което свидетелстват П.С. и М.Ш.. В същия смисъл са и показанията на св.Г.А. и обясненията на подсъдимия. Косвено доказателство в тази насока и е предадената от нея на 19.06.2012г. „вагинална гъба”, чието предназначение, е не да се ползва по време на месечен цикъл, а представлява бариерен метод за контрацепция / съдържа специфично вещество и поема целия еякулат/ В останалата част съдът кредитира показанията и като добросъвестни, неизолирани, в пълен унисон със свидетелски показания, които съдът кредитира, и се подкрепят несъмнено и от  данните от писмените доказателства, ВДС от използваните СРС, заключения от експертизи.

По причините посочени по горе, съдът не кредитира показанията на св. В.  Г. в частта им, в която той твърди, че е отивал на плаж със св. С.Н. на 19.06.2012г. В останалата част показанията му се кредитират, тъй като се подкрепят от другите гласни и писмени доказателства.

Св. Р.Р. твърди, че на 28.04.2012г. е присъствал на разговор между подсъдимия и С. провеждан по „скайп” и че дадените от него пари за автомобила на Т., последния трябвало да използва за освежаване на стаята му в с.Кичево. Отрича да е предоставял на Т. килим, одеяло и храна. Съдът намери показанията му в тази част като недостоверна, тъй като тя не се подкрепя от други доказателства по делото и ги намери от една страна служещи за подкрепа на защитната теза на подсъдимия, а от друга за защитна реакция спрямо поведението му, което на практика е дейност на помагач. По късно и подпомагал подсъдимия и по време на укриването му / разговор № 3 протокол № RB 202010-001-05/0305-04-68 от 23.08.2012г./ Показанията му противоречат на тези на С., на А. в частта им за какво са изразходвани парите от продажбата на автомобила и на констатациите от огледите на местопроизшествия. В тази им част те дори са в противоречие с обясненията на подсъдимия и на св. С.М..  

По посочените по горе причини съдът не кредитира  и показанията на С.М., че е била свидетел на скайп разговор между Т. и С., защото такъв факт не се съобщава нито от един от двамата.

Съдът кредитира показанията на св. Г.  А. като правдиви, с изключение на тази част касаеща обстоятелствата, че подсъдимия не е дърпал и вкарал на сила С. в автомобила им. Съдът намери показанията му в тази част като недостоверна, тъй като тя противоречи на свидетелските показания на С., М.М., П.С., К.М., К.К. и ВДС / разговор № 7 протокол № RB 202010-001-05/0305-04-68 от 23.08.2012г./ и ги намери от за подкрепящи на защитната теза на Т.. Те съставляват и собствена защитна теза, тъй като А. е подпомогнал подсъдимия в извършването на престъпленията -отвличане и противозаконно лишаване от свобода. Именно по последната причина, той твърди и обстоятелството, че показанията му дадени в досъдебното производство приобщени по надлежния процесуален ред са резултат на полицейско насилие, за което липсват каквито и да било доказателства.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи.

Подсъдимият А.Т. не се признава за виновен и дава обяснения в следния смисъл:

Отрича да е отвличал В.С..*** след предварителна уговорка с нея поради неразбирателството и с родителите. Повода да тръгне с него било обещанието и да му даде пари за операция на половия член. Преди това постоянно звъняла на Р. и жена му за да бъде взета от него. Той и казвал, че няма пари и не може да направи исканото от нея, за това тя го накарала да продаде колата си и с Г. да отидат да я вземат. Уговорката им била тя , да излезе с нейни приятелки до язовира и там да се срещнат. След получаването на парите имали уговорка на следващия ден да я върне. Постъпили според уговорката, но С. нямала в себ си нужните пари. Това наложило да се върнат в с.Царевци по късно с мотор и от къщата на дядо и взели пистолета „Валтер” и кокаин, който трябвало да продадат за да се сдобият с пари. Не отрича, че е имал преустроен газов пистолет. Като се върнали отново в с.Кичево С. започнала да го ползва, той я ударил и разпиляла наркотика. Той решил да се оправя сам, което станало повод да се скарат. След това той я гонил да си отиде, набил я същата цел, но тя продължавала да го следва, дори искала да се самоубият двамата. Отрича да е имал какъвто и да е полов контакт тогава, цялото време минало в караници. Заради раните си спрял с нея да прави секс още през м. март-април 2012г. Накрая тя взела решение да си тръгне, но го заплашила че ще го набута в затвора.   

 По обвинението за изнасилването на С.Н., твърди, че е я познава изобщо и никога не се е срещала с нея. Заявява, че е бил натопен от нея и приятеля Вальо който е сводник и е приел за него да извърши услуга- да подхвърли телефон в автомобил на друг сводник и да пази една проститутка до като се уреди прехвърлянето и зад граница. Тъй като не изпълнил и двете уговорки бил заплашен от Вальо, че ще бъде натопен, с което и обяснява техните свидетелски показания.

Съдът намери, че обясненията в по-голямата си част са неправдиви, като ги прецени като негова защитна позиция, на която той има неизменно право.

В тази връзка, бе дадена вяра на обстоятелствата, че Т. е познавал Виван С., че са живеели заедно по времето, когато тя е била избягала от домът си,  че същият е имал здравословен проблем във връзка с интервенция на пениса си, че е продал колата си на св. Р.  Р. и че е нанасял удари на В.С.. Правдиви са и обясненията му, че е притежавал огнестрелно оръжие, макар и това самопризнание да касае само преустроения газов пистолет.

В останалата част съдът ги отхвърля, тъй като твърдените обстоятелства са както вътрешно противоречиви, така и противоречат на: гласните доказателства - показания на св. В. С., Г. А., М. М., П. С., К. М., К.К., К.К., П. С. и М. Ш.; С. Н. и  В.  Г., на писмените доказателства- разпечатки от мобилни оператори, огледи на местопроизшествия, заключения на  СМЕ и ДНК експертизи ,ВДС от СРС

Не отговаря на истината, че В.С. постоянно е търсила контакт с подсъдимия било то пряко или чрез св.Р. и С.М., защото той самия твърди, че му е било известно, че sim картата С. e “била изгорена” след като тя се е върнала при сем.Китанови. Св.Р.Р. и С.М. са категорични, че след посочения период не са подържали контакт със С.. Не може да бъде вярно твърдението на подсъдимия, че е имал уговорка да вземе С. *** и това да е било уговорено в същия ден когато тя е била с  М. М., П. С., К. М., защото и трите твърдят, че В. в този ден не е говорила по телефона, което се потвърждава и от липсата на разговори помежду им, видно от разпечатките на мобилните оператори. Твърдението му, че уговорката е станала по обяд на 29.04.2012г.  е лишено от всякаква логика, на фона на заявеното от Г. А., че още сутринта, като са отивали към язовира, подсъдимия е заявил, че С. ще се дърпа, но това било част от плана им. То е изключено и по причините посочени горе от една страна и поради обстоятелството, че не В.С. е предложила да отидат до съседното село, а това е сторила св. П.С.. Обясненията на Т., че пострадалата е влязла сама в колата се опровергава от показанията на очевидците -  М. М., П. С., К. М. и Г.А., както и от косвените такива на К. и Куньо Китанови, от данните ВДС от СРС / разговори № 1 , 2, 7 протокол № RB 202010-001-05/0305-04-68 от 23.08.2012г./ и  Отричането на блудствените действия и тези по извършване на полов /респективно анален/ акт наред с преките гласни доказателства- показания на пострадалите, се опровергават и от заключенията на СМЕ на В.С. и А.Т., от биологическите и ДНК експертизи, а по отношение на факта за нанасян побой на С.Н.,  от СМЕ по повод освидетелстването и от данните ВДС от СРС / разговор № 4 протокол № RB 202010-001-05/0305-04-68 от 23.08.2012г относно Н./. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта им, в която той твърди, че В.С. доброволно се е придвижвала с него, тъй като това е в очевидно с противоречия не само на нейните показания, но и с констатациите от огледните протоколи, в които са фиксирани доказателствата, че Т. е организирал криенето им, като и от ВДС от СРС. Това от гледна точка на формалната и житейска логика отхвърля тезата му като достоверна. В този смисъл са и показанията на полицейските служители П. С. и М.Ш.. 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От обективна страна подсъдимият Т. е извършил деянията с действия, както следва:

1. Отвличането по смисъла на чл.142,ал.1 от НК се изразява в принудително променяне на досегашното местопребиваване на лицето обект на принудата. Съгласно утвърдената съдебна практика отвличането може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и най-различни оръдия. Отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал. На какво разстояние впоследствие ще бъде откаран и по какъв начин е без правно значение за съставомерността на деянието като отвличане. В настоящия случай подс. Т. е използвал сила, като е дърпал св.С. за ръката и я вкарал в автомобила на св.А., след което са напуснали мястото и на пребиваване. Това е станало против нейната воля. Действията са били планирани предварително, тъй като още по пътя към язовира подсъдимия е оправдал действията си пред А., че свидетелката привидно ще се съпротивлява. Действията на Т. са възприети както от св.А., така и от  пострадалата и св. М.М., П.С., К.М.. Самата С. по късно е успяла да уведоми за случилото се св.Куньо К.. Налице е квалифициращия признак, по смисъла на чл.142, ал.2, т.3, пр.2 от НК, че деянието е извършено спрямо лице което не е навършило 18 годишна възраст, тъй като по делото не се спори и подсъдимия е знаел, че С. към него момент е била непълнолетна.

2. Извършените след това действия от страна на подсъдимия съставлява противозаконно лишаване от свобода. Пострадалата е бил заставена да пребивава, в дома на Т. и да го придружава по време на неговото укриване. Достатъчно е за съставомерността на деянието пострадалия да няма свободен избор на движение по свое усмотрение, както това е в разглеждания случай.  В наказателната доктрина и съдебната практика е изяснен въпроса, че изпълнителното деяние на престъплението по  чл. 142а, ал. 1 НК, а именно - противозаконното лишаване от свобода - обикновено се извършва при съвкупност от действие и бездействие. Предвид спецификата на изпълнителната дейност, това е продължено престъпление, чието начало е първият момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се придвижва свободно, по собствена воля, в пространството и приключва с преустановяване на препятстваната възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока. В настоящия случай С. е била постоянно малтретирана и под постоянната угроза, че спрямо нея ще бъде използвано огнестрелно оръжие, е била заставена да се придвижва с подсъдимия в различни гористи местности, подбрани от него. В удобния момент за нея, когато подсъдимия е бил заспал и не могъл да осуети нейното бягство, тя го е осъществила. В случая са налице и квалифициращите обстоятелства, че пострадалата е непълнолетна /ал.3/ и че противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия /ал.4/

3. Изнасилването по смисъла на чл. 152 НК представлява насилствено осъществен полов акт, при който пенисът на дееца е проникнал във вагината на жертвата. Всякакъв друг контакт между двамата, който цели да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, представлява блудство и осъществява самостоятелен престъпен състав и подлежи на отделно санкциониране по чл.150,ал.1 от НК. Макар и по делото да на се спори, то следва изрично да се отбележи, че съдебната практика е константна и е без значение, дали блудствените действия са осъществени преди или след изнасилването, още по-малко пък първите да се отчитат като "прелюдия", за каквато може да се говори само при желана интимност. Единственото ограничение в правната теория е деянията да бъдат извършени в реална съвкупност. В настоящия случая по отношение на С. на 30.04.2012г. Т. е приложил заплахи „че ще я накълца” и сила -нанасяне на удари с ръце, коляно и брадва за да сломи съпротивата и, противно волята и, е била принудена да прави т.нар.„френска /орална/ любов”. След това действията са прекъснати и тя е накарана да светне лампата и да се съблече. По тази причина съдът и прие, действията на Т. субсумират престъплението по чл.150 от НК. Едва когато В. е изпълнила исканията на подсъдимия / в това число и да легне по корем/ осъществил с нея първоначално анален акт, а по късно и полов такъв. В последващите дни повтарял действията си, като също ползвал заплаха- „че ще я реже къс по къс”, такава с употребата на нож и нанасяне на побой и на още два пъти имал с нея полов акт, а в един от случаите и я накарал първоначално да му прави „френска любов”. С тези си действия подсъдимия е извършил и квалифицирания състав на продължавано престъплението по чл.152, ал.2, т.1 от НК, тъй като е знаел, че свидетелката е нямала навършени 18 години и е осъществил полов акт като е използвал и двете форми на принуда- сила и заплашване. Констатирано е, чрез заключението на СМЕ, че причинените увреждания на С.  в резултат на използваната сила от подсъдимия покриват юридическия критерий на леките телесни повреди. Приложението на чл.26,ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че се касае за повече от две деяния, които осъществяват поотделно  един и същ състав на посоченото престъпление в кратък период от време /30.04-02.05.2012г./ при една и съща обстановка и еднородност на вината. Подобни са били действията на подсъдимия и по отношение на сломяването на волята на св.С. Н. на 19.06.2012г. Тя била заплашена с пистолет, дърпана, душена и блъскана, след което противно на волята Т. с нея осъществил полов акт. В резултат на осъщественото насилие СМЕ е констатирала множество наранявания, които представляват леки телесни повреди. Това му деяние осъществява признаците на престъплението визирано в чл.152,ал.1,т.2 от НК.

3. Съдът намери за правилно становището на представителя на ВОП ,съобразено със съдебната практика изразено както в обвинителния акт ,така в хода на съдебните прения, че едно и също насилие може да бъде елемент от състава на две престъпления, за осъществяването на които се изисква насилие или заплашване, ако същите се извършват едновpeменно и са налице и останалите субективни и обективни елементи на двете престъпления. За да бъде една и съща принуда средство при едновременното извършване на сложни (съставни, двуактни) престъпления, каквито са грабежът и изнасилването, тя трябва по общо правило не само обективно да предхожда или съпровожда онези части от изпълнителните им деяния, с които те се довършват, но и субективно да е свързана с тях, какъвто е и настоящия случай. Упражнявайки описаното по горе насилие спрямо св.С. Н., първоначално под формата на заплаха с оръжие Т. е отнел единия мобилен телефон от ръката и, а след извършване  на насилствения полов акт, когато тя е бръкнала в чантата си и той е видял и другия мобилен телефон е отнел и него. С посочената поредица от действия той несъмнено освен изнасилване е извършил и грабеж по смисъла на чл.198,ал.1 от НК.

4. Разпоредбата на чл. 339 НК се намира в главата за общоопасни престъпления и има пред вид такава дейност, при която наред с обективната страна на престъплението - фактическо държане на оръжието, деецът да има и съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от съответните държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. По настоящото дело безспорно е доказано, че Т. е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи огнестрелно оръжие и той не се е снабдил с такова /л.65,т.3 д.п./, което и самия той не оспорва. Съгласно доказателствата по делото – свидетелски показания на С., Н., протокол за оглед, такъв за доброволно предаване съд и балистически експертизи , подсъдимия е държал два броя пистолета—газов сигнален пистолет „EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. с № ЕТ 11120125 конструктивно променен с характеристики на огнестрелно оръжие /премахната дюза/, пистолет „ WALTER" с № 123176 и боеприпаси общо 17бр. за тях /четири броя патрони кал. 8 мм. и тринадесет броя патрони кал. 7.65 мм/ Описаните 2 бр. пистолети отговорят на характеристиките посочени в чл.4, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Те са преносими цевни оръжия, които произвеждат, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Газовия пистолет с премахната муфа попада в същите изисквания, защото той е бил видоизменен /по смисъла на параграф 1 т.6 ПРДР на ЗОБВВПИ "Видоизменяне" е всяка техническа операция, водеща до съществена промяна на основните характеристики на оръжието, както и на основните му компоненти и части/  с тази цел и може да произвежда единични изстрели. Посочените 17бр. боеприпаси от своя страна отговарят на характеристиките на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като 13 бр. от тях са стандартни патрони кал. 7.65 мм , а останалите представляват саморъчно изготвени патрони като съвкупност от снаражена гилза кал. 8мм. със снаряд и  капсул, поради което и не отговарят на изискванията на боеприпаси за газово и сигнално оръжие /чл.7,ал.2-когато другите елементи, изхвърлени от оръжието, предизвикват звуков, светлинен или рефлекторен ефект/ За инкриминираните по делото оръжия е нужно разрешение за държане, съгласно разпоредбата на   чл. 5. ал.1, т.2  / за автоматично огнестрелно оръжие, каквото е пистолет „ WALTER"/, по чл.5 ал.2 т.1 б.”б” /за късоцевно еднозарядно огнестрелно оръжие с централно действие на ударника- преустроения газов и сигнален пистолет  „EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. и за боеприпасите към тях по  чл.6 от  ЗОБВВПИ. Тук е мястото да се отбележи, че на практика по отношение на преработеният пистолет  „EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. и боеприпасите към него изобщо важи забраната за всякакъв вид дейности съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ, тъй като в установения си вид не отговоря на нужните стандарти за производство /чл.25 от същия закон/ и може да се придобива само с колекционерска цел, за което е нужно извършването на ред действия /които подсъдимия също не е изпълнил/ съгласно нормативната база -чл.4 ,ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ/ В заключение следва да се отбележи и обстоятелството, че подсъдимия е „държал” огнестрелното оръжие и боеприпаси, съгласно утвърдената съдебна практика, защото трайно е установил фактическа власт върху него без разрешение на надлежните органи на властта.

От субективна страна подсъдимия Т. е извършил престъпленията в което е обвинен, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и  е искал тяхното настъпване.

От така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.  Т. е осъществил съставите на следните престъпления и го призна за виновен в тяхното извършване , както следва:

 На 29.04.2012г. в землището на с. Камбурово, обл. Търговище,
отвлякъл лице, не навършило 18 години - В.Р.С. родена на ***г. - престъпление по  чл. 142, ал.2, т.3, вр. ал.1 НК

На 30.04.2012г. в с. Кичево, обл. Варна, извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице навършило 14 годишна възраст - В.Р.С.
родена на ***г., чрез употреба на сила и заплашване, престъпление по  чл. 150, ал.1 от НК

В периода от 30.04.2012г. до 02.05.2012г. в с. Кичево и гориста
местност в землището на с. Кичево, обл. Варна, в условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило 18 години - В.Р.С. родена на ***г.-престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от

В периода от 30.04.2012г. до 03.05.2012г. в с. Кичево и гориста
местност в землището на с. Кичево, обл. Варна, противозаконно лишил от
свобода непълнолетната В.Р.С. родена на
***г., като деянието е продължило повече от две денонощия престъпление по чл. 142а, ал.4, пр.2, вр. ал.3, пр. 3, вр. ал.1 от НК

В периода от 30.04.2012г. до 11.07.2012г. в землището на с. Кичево,
с.Климентово и с. Каменар, обл. Варна държал огнестрелни оръжия - газов
сигнален пистолет „EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. с № ЕТ 11120125
конструктивно променен с характеристики на огнестрелно оръжие,
пистолет „ WALTER" с № 123176 и боеприпаси четири броя патрони кал. 8
мм. и тринадесет броя патрони кал. 7.65 мм, без да има за това надлежно
разрешение - престъпление по чл. 339, ал.1, пр. 2 от НК

На 19.06.2012г. в гората на местност „Старите лозя" в землището
на с. Климентово, обл. Варна, се съвкупил с лице от женски пол - С.
Г.Н., като го принудил към това със сила и заплашване-престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2 от НК

               На 19.06.2012г. гората на местност „Старите лозя" в землището на
с. Климентово, обл. Варна, отнел чужда движима вещ - два броя мобилни
телефони Нокия със СИМ карти на М тел и Виваком на обща стойност 98
лева от владението на С.Г.Н. с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване-престъпление по чл.198, ал.1 от НК

ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОДСЬДИМИЯ

Защитата на подсъдимия развива своите доводи в няколко паралелни плоскости:

- твърди се, че хващането на ръката на св.С. не е достатъчно да обоснове наказателната отговорност по чл. по чл. 142, ал.2, т.3 от НК.

- не може да се твърди, с категоричност, че подс.Т. е могъл да извършва полов акт поради съществуващото му заболяване, което изключва деянията по чл. 150 и 152 от НК по отношение на св. С. и Н..

- държането на оръжията е осъществено от подсъдимия и св. С.

- след като св.С. е могла по всяко време да си тръгне, а и е била изгонена от подс.Т., то не е осъществен и състава на престъпление по чл. 142а, ал.4, прІІ, вр. ал.3, пр. III, вр. ал.1 от НК.

Съдът в настоящите мотиви е изложил обстойни доводи, защо теза на защитата е неоснователна и не е нужно да бъдат преповтаряни. За коректност обаче следва да се посочи само следното:

- некоректно е позоваването на защитата на само на едно от телодвиженията на подсъдимия спрямо св.С.. Нейните показания, наред с тези на свидетелите очевидци, в това число и на А. дават цялостна картина на случилото се. Салитирова е била дърпана, вкарана в автомобила на А. и отведена от мястото си на пребиваване против волята си. Всички показания в този смисъл са подкрепени и от разказа за случилото се обективизиран във ВДС от СРС /разговор № 7/

- извършените сношения от страна на подсъдимия се доказват от всички посочени доказателства по горе в мотивите-свидетелски показания, ДНК и СМЕ експертизи.

- без правно значение за отговорността на подсъдимия е обстоятелството, че едно от оръжията е било взето от св.С.. Т. не отрича, че е държал незаконно огнестрелните оръжия  и спор по тези обстоятелства по делото няма.

- съдът изрично посочи, че обясненията на подсъдимия по отношение това че  С. го е придружавала доброволно е защитна теза и се опровергава от свидетелските показания. 

 

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъпленията: незачитане на установения правов ред, реда за държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, правото на свобода и на придвижване, половата непрекосновенност на личността и стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин .  

При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – стремеж за установяване на обективната истина по делото, предходните близки отношения със св.С., влошено здравословно  състояние и тежко семейно положение.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – престъпна упоритост изразяващи се в предходната съдимост невлияща на квалификацията на деянията.

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 142, ал.2, т.З, вр. ал.1 НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 150, ал.1 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 142а, ал.4, пр.2, вр. ал.3, пр. 3, вр. ал.1 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 339, ал.1, пр2 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 152, ал. 1, т.2 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл.198, ал.1 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията „лишаване от свобода” по настоящата присъда, като му наложи най-тежкото от тях, а именно – ДЕВЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”

Мотивиращи налагането на горните наказания са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъпленията по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъществените от подсъдимия, инкриминирани деяния, субсумиращо престъпните състави на  чл. 142, ал.2, т.3, вр. ал.1; чл. 150, ал.1; чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1; чл. 142а, ал.4, пр.2, вр. ал.3, пр. 3, вр. ал.1; чл. 339, ал.1, пр.2; чл. 152, ал. 1, т.2 и чл.198, ал.1 от НК, сочат на завишена степен на обществена опасност на същите и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици и игнорирането на установения правопорядък, обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за посочения по горе период да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Определеното обаче най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода е напълно достатъчно по размер за целите на наказанието и съдът намери ,че не е необходимо същото да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК. Въпреки съдебната му обремененост, подсъдимия дълго време се е въздържал да извършва тежки престъпления и последните му осъждания са за деяния свързани с безопасността в транспорта и са му налагани наказания различно от „лишаване от свобода”. Деянията предмет на настоящото дело макар и многобройни са свързани преди всички с личността на св.С., с която подсъдимия е живял на семейни начала. Неприлагайки разпоредбата на чл.24, ал.1 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. По посочените причини настоящия състав на ВОС намери, че определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото

На основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС бе определен първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”  в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, времето през което спрямо същия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 12.07.2012г

По делото са направени разноски в размер на лв, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ВОС

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

Мотивите се изготвиха на 17 октомври  2013г.

 

 

                                                СЪДИЯ при ВОС :