Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Горна Оряховица,05.01.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети
състав, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Вероника Петрова, като разгледа докладваното
от съдията Цонева Гр.д. № 1035 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Теленор
България” ЕАД искове за установяване, че Л.К.Ж.
дължи на ищеца сумите: от 630.93 лева общ сбор от дължими суми по
издадени фактури ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението.С ответник е сключен договор за мобилни услуги от 03.04.2018г. и
договор за лизинг от същата дата, с уговорени месечни лизингови
вноски.Ответникът не е изпълнил паричните си задължения, начислени са му суми
по фактури.След предсрочното прекратяване е издадена фактура, включваща
задължение за неустойка за предсрочно прекратяване, както и предсрочно изискуем
остатък на лизингови вноски.Основанието за претендиране на неустойка е т. 11 от
Договора-до 3 стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС-328.92 лева/период
25.06.2018г-03.04.2020г./, изискуем
остатък от лизингови вноски 145.80 лева с ДДС, претендираната
сума по процесната фактура 474.72лева.Моли да се
постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 630.93 лева –общ сбор по издадени фактури., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението.Претендира разноски.
Постъпил
отговор от назначения особен представител-адв. В.
.Оспорват се изложените факти и обстоятелства.Оспорва се издадените фактури да
са изготвени и подписани от служител на дружеството.Оспорва се претендираната
неустойка,доколкото уговорената неустойка се явява недействителна ,
нищожни, неравноправни клаузи. Твърди
се, че неустойката е неправомерно начислена.Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.Моли да се отхвърлят исковите претенции.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело,
ч.гр.д. № 110/2020 г. по описа на РС- Горна Оряховица е налице
издадена заповед за изпълнение № 164 от 27.01.2020 г. по чл. 410 от ГПК, с
която Л.Ж. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело, сумата - 630.93лв. (шестстотин и тридесет лева и деветдесет
и три стотинки), представляваща
неизпълнени парични задължения по : Договор
за мобилни услуги № ********* от 03.04.2018 г. и Договор за лизинг от
03.04.2018 г. по издадени фактури както следва:неизплатено задължение в размер на
42.96 лв. по фактура № **********/05.04.2018 г. с настъпил падеж на 20.04.2018
г.;неизплатено задължение в размер на 74.98 лв. по фактура № **********/05.05.2018 г. с настъпил падеж на 20.05.2018 г.;неизплатено
задължение в размер на 38.27 лв. по фактура № **********/05.06.2018 г. с
настъпил падеж на 20.06.2018 г.;неизплатено задължение в размер на 474.72 лв.
по фактура № **********/05.08.2018 г. с настъпил падеж на 20.08.2018 г., включваща задължение за неустойки
вследствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на 328.92 лв. и
задължение за предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в общ
размер на 145.80 лв. с вкл. ДДС;законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния
съд 27.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; 25.00 лв. /
двадесет и пет лева /, представляващи заплатена от заявителя държавна такса за
разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, както и 360.00 лв.
(триста и шестдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС
за представителство и защита в заповедното производство.
По делото са представени Договор за
мобилни услуги от дата 03.08.2018 г., ведно с приложенията към него;Договор за
лизинг от същата дата, както и Фактури за предоставени мобилни услуги.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер **********, а съгласно Договора за лизинг му е предоставен мобилен SAMSUNG Galaxy
J5 2017
Black. Общата
цена на лизинговата вещ е 312.67 лв. с вкл. ДДС. За ползването и лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална вноска в размер на 145.00 лв. с вкл. ДДС, и двадесет и три
лизингови вноски в размер на 7.29 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните вноски за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги, чрез номера.Съгласно
изготвено заключение на СИЕ процесиите фактури с №
**********/05.04.2018г., фактура № **********/05.05.2018г.,
фактура N **********/05.06.2018г. и фактура № **********/05.08.2018г. са
осчетоводени при ищеца "Теленор България"
ЕАД, гр. София.Във връзка с гореизложеното неизплатеното задължение на
ответника Л.К.Ж. към ищеца Теленор България ЕАД е в
размер от 630.93 лв.Услуги потребени
чрез номер ********** през периода 03.04.2018- 04.05.2018г., са начислени във
фактура № **********/05.04.2018г. и фактура №**********/05.05.2018г.
Потребените услуги са:
месечна абонаментна такса за мобилен номер **********, минути към международна
зона 1.2 Балкани, мобилен интернет на макс. скорост в
БГ, временно възстановяване на график, други услуги с добавена стойност, кратки
текстови съобщения, разговори към „Грижа за клиенти", разговори към други
национални мрежи, услуги с добавена стоп (SMS) лизингова вноска без ДДС.
Общ размер на
определената неустойката е 328.92 лв.
Неустойката за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги от 328.92 лв. е включена в издадената oт „Теленop България" ЕАД, фактура с №
**********/05.08.2018г.
Предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Марка SAMSUNG, Galaxy J5 2017 Black в общ размер-145.80 лв.
Дължимият остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Марка SAMSUNG, модел Galaxy J5 2017 Black от 145.80 лв. е отразена в издадената фактура под ********** от 05.08.2018г.
От
представения договор за мобилни услуги, подписан от страните, се установяват
възникналите облигационни правоотношения помежду им. Съгласно Общите
условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност би следвало да възрази пред доставчика на
услугата в рекламационно производство или да
представи доказателства в тази насока пред съда.
Съдът
приема, че издадените данъчни фактури с №№ **********/05.04.2018г.; **********/05.05.2018г.;**********/05.06.2018г.;**********/05.08.2018г., макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил
доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него
мобилни услуги (негова е доказателствената тежест),
поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в
размер общо на сумата от 302.01 лева по горепосочените данъчни
фактури за ползвани далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингово вноски.
В
настоящото производство ищецът претендира неустойка в размер на 328.92 лв. за
периода 25.06.2018г.-03.04.2020г. за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
Съдът
счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката за неравноправна и оттам за
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка се
създава неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина
на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият се попълва от
представител на ищеца-търговец навежда на извода, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка,
така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между
страните.
Ето
защо съдът намира, че относно претендираната от ищеца
неустойка в размер на 328.92 лв лева
се явява неоснователна, поради което предявеният установителен
иск в тази му част следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски, като в заповедното производство претендираното адвокатско възнаграждение без начислен ДДС е
съобразено с минималните размери, тоест в размер на 332.68 лв., съобразно уважената
част от иска, както и направените в заповедното производство разноски в размер 184,29
лв.
Ответникът
не е направил разноски, поради което не следва да му се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.К.Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, , че дължи „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата в размер от 302,01 лева по издадените данъчни
фактури с №№**********/05.04.2018г.;
**********/05.05.2018г.; **********/05.06.2018г.;**********/05.08.2018г.,
включваща ползвани мобилни услуги и остатък от лизингови вноски, законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението пред първоинстанционния
съд 27.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 164/27.01.2020 г. по ч.гр.д. №
110/2020г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Л.К.Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** иск за признаване за установено, че Л.К.Ж. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата в
размер на 328.92 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга по фактура
№ **********/05.08.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.К.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в град София, район „Младост",
ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата в размер на 332.68 лв. представляваща разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част от иска, както и направените в заповедното производство разноски
в размер 184,29 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: