Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 11982 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу К.С.К., ЕГН **********, с
адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на предмет
на Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 10415.86 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението – 24.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 115.86 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г.;
сумата от 798.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.08.2019г. до 08.07.2020г. В условията на евентуалност в случай, че не бъдат уважени установителните
претенции, ищецът предявява осъдителни претенции, както следва: иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 115.86
лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 115.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г.; иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 798.84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.08.2019г. до 08.07.2020г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ PLUS-17097631 от 24.06.2019г. По силата на договора ищцовото дружество отпуснало
на ответника паричен кредит в размер на 10300 лева. Ответникът следвало да
погаси заема на 96 месечни вноски в размер на по 216.96 лева. Уговорено било ГПР, като кредитополучателят
следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал
договора при фиксиран лихвен процент. Сумата по кредита била преведена на
ответника по банковата му сметка, посочена в договора. Длъжникът не заплатил
нито една месечна вноска. На основание чл.5 от договора на 20.08.2019г. била
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което било изпратено
уведомление до длъжника.
В законоустановения срок особеният представител на
ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва автентичността на договора за
кредит и всички документи, носещи подписа на кредитополучателя. Оспорва и
автентичността на подписа и представителната власт на лицето, подписало
договора за ищцовото дружество. Твърди, че ответникът не е обвързан с процесния
договор и не е бил информиран за Общите условия на дружеството, както и че
липсват доказателства, сочещи че той е получил копие на този документ, което е
необходимо според разпоредбите на ЗПК. Твърди още, че на ответника му е бил
предоставен за подпис готов договор, без индивидуално уговорени условия и той е
бил подведен да го подпише с неясен и объркващ текст. Сочи, че е налице
нарушение на чл.5 от ЗПК. Оспорва договор за кредит като недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен по ясен и разбираем начин;
елементите му не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не
по-малък от 12 (чл.10, ал.1 ЗПК); не съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент в противоречие с чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК и чл.33а
от ЗПК; не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска от погасителния план
(чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК); не съдържа информация за правото на отказ на
потребителя от договора. Предвид изложеното настоява договорът да бъде обявен
за недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита. Направени са още възражения за
неравноправни и нищожни клаузи – не ставало ясно как е формиран ГПР и ЛП.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва
обстоятелството, че ответникът е получил сумата по кредита. Оспорва размера на
претендираните вземания. Прави и възражение за плащане на сумите от страна на
длъжника.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17097631
от 24.06.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА Клон България“ и К.С.К.. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на
ответника сумата от 10300 лева. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 96
равни месечни вноски в размер на 216.96 лева. Уговореният лихвен процент е 13,94
%, а ГПР е 16,13 %. Вписана е и застрахователна премия в размер на 3707.52
лева, като изрично е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка
е 0,00 лева. Предвидена е и такса ангажимент в размер на 360,05 лева. В
последния абзац от условията към договора е вписано, че с подписа си върху
договора кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по
посочената в чл.1 банкова сметка. ***, адресирана до ответника, в която е са
посочени дължимите суми, без данни да е получена от адресата.
От заключението на допуснатата съдебно почеркова експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че подписите, положени за „клиент“ в процесния договор за паричен
кредит са изпълнени от К.С.К..
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че предоставеният кредит в размер на 10300 лева е усвоен с
подписването на договора на 24.06.2019г. чрез банков превод в размер на 9939,50
лева (главница 10300 лева, от която е приспадната такса ангажимент в размер на
360,50 лева) по сметката на кредитополучателя, посочена в договора.
Непогасените задължения по договора за кредит към 24.07.2020г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
са в размер на 11415,84 лева, в т.ч. главница за 10300 лева,
договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г. в
размер на 222,51 лева, застрахователна премия за 77,24 лева и лихва за забава,
начислена за периода от 20.08.2019г. до 08.10.2019г. в размер на 816,09 лева.
Непогасените задължения към 02.10.2021г. – датата на изготвяне на заключението
са в същите размери. Ответникът не е извършвал плащания по процесния договор за
кредит.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи,
при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в
забава и началната дата на същата.
Установи се от заключението на
съдебно-почерковата експертиза, че процесният договор за кредит е подписан от
ответника. Възражението на ответника, че
договорът не е подписан от представител на ответника е ирелевантно, доколкото
само в интерес на ищеца е да се позовава на това обстоятелство, а и той
очевидно е приел действията на представителя по смисъла на чл.301 от ТЗ, дори и
да е бил представителна власт, доколкото не се е противопоставил на същите след
узнаването им, напротив позовал се е на сключения договор, въз основа на който
е заявил претенциите си.
Общите условия по договора за кредит са
инкорпорирани в същия предвид което очевидно ответникът е запознат със същите.
Възражението, че на ответника е
предоставен за подпис готов договор, без индивидуално уговорени условия и той е
бил подведен да го подпише с неясен и объркващ текст, съдът намира за
неоснователно. Видно е, че в първата част от договора условията са индивидуално
договорени, а именно размер на кредита, застрахователна премия, брой и размер
на погасителните вноски, ЛП, ГПР, погасителен план и т.н., като всичко е
описано на ясен и разбираем език.
Ответникът е оспорил валидността на
договора за потребителски кредит с твърдения, че същият противоречи на различни
изисквания на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира, че при сключване на процесния
договор за кредит са спазени условията на
ЗПК, включително във връзка с посочените от ответника конкретни
разпоредби – договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в шрифт
видимо не по-малък от 12, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на
кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
инкорпориран е погасителен план, който включва всяка вноска и т.н. Пo
изложените съображения, съдът намира, че процесният договор не е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК.
Ответникът е
направил възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави по
отношение на клаузата за договорна лихва, което съдът намира за неоснователно. В
тази връзка съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при
уговаряне на задължението за възнаградителна лихва. ГЛП е уговорен в размер на
13,94 %, а общият размер на ГПР е 16,13 %, който не надвишава допустимата
стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК. Не са нарушени изискванията и
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на договора. Лихвеният процент и ГПР са ясно посочени в
договора за кредит.
Установи се,
че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил
заемната сума в размер на 10300 лева (след удръжка на уговорената такса
ангажимент) по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***ловията към
договора е вписано, че с подписа си върху договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил сумата. Посоченото изявление с положения от
кредитополучателя подпис има характера на разписка, т.е. удостоверява
получаването на сумата. Отделно от това, от заключението на ССчЕ се установи,
че сумата е постъпила по банковата сметка на ответника.
Ищецът твърди,
че поради неплащане на вноските по кредита е настъпила предсрочната изискуемост
на същия.
Съдът намира, че в настоящия случай не е доказано обстоятелството по
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото е представено писмо адресирано до ответника, с което се обява
предсрочната изискуемост, но не и доказателство за получаване на писмото. В
този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въпреки горното, съдът намира, че следва да приеме, че има настъпила
предсрочна изискуемост по следните съображения:
В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа изявление от
страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Съдът следва да
съобрази този факт по реда на чл. 235 от ГПК при разглеждане още на
установителните искови претенции.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което
„задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след
предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или
осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който
се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. При предявен осъдителен иск по общия ред
/общ исков процес или производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата
молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена
предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да
бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Целта на заповедното
производство, продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 от ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск
за вземането по общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от 02.04.2019г. по тълк. д.
№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422,
ал. 1 от ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който
е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, без значение дали предявеният
иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на претендираните суми. В този
смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193 от 10.04.2020
г. по т. д. № 3092/2018 г. на
2 ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С
решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед събраните по
делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба, следва
изводът, че предсрочната изискуемост на кредита се счита обявена с връчването
на препис от исковата молба на назначения особен представител на 14.12.2020 г.
/лист 51 от делото/. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна
по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той
се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е надлежно извършено чрез връчване на исковата молба на особения
представител. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
по описа на първо т.о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, с
връчване на препис от исковата молба и при съобразяване липсата на извършени
плащания от страна на ответника и на приетото по делото заключение по
назначената съдебно счетоводна експертиза, следва изводът за частична
основателност на исковата претенция за главница и основателност на претенцията
за договорна лихва.
По отношение на главницата неясно защо ищецът е претендирал сумата от
10415,84 лева при предоставен кредит в размер на 10300 лева, която именно сума
подлежи на връщане. Отделно от това, на кредитополучателя е начислена таксата
ангажимент, за която съдът намира, че прикрива допълнително вземане за
възнаградителна лихва, тъй като кредиторът я налага с оглед фиксирането на
възнаграждението му за предоставения кредит в определен лихвен процент.
Кредиторът се е задължил да не променя уговорената възнаградителна лихва, като
за сметка на това оскъпява цената на самия кредит с налагане на други вземания.
В тази връзка съдът счита, че това вземане е наложено с цел компенсиране на
евентуалните вреди (пропуснати ползи), който кредиторът би понесъл при
увеличаване на възнаградителната лихва, ако беше уговорен плаващ лихвен процент
в договора, което противоречи на чл. 33 от ЗПК. Отделно от това, съдът счита,
че условие за налагането на каквато и да е такса е предоставянето на дадена
услуга на насрещната страна, каквито белези не притежава фиксирането на
лихвения процент. Лихвеният процент на възнаградителната лихва и неговите
характеристики са част от същественото съдържание на договора за кредит
(essentialia negotii)- арг. от чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и няма храктер на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10А, ал. 1 от ЗПК.
Също така, от граматическото тълкуване на чл. 10а, ал. 3 от ЗПК, предоставянето
на услугата предполага винаги активни действия от страна на кредитора, въз
основа на които се и начислява съответната такса. Ето защо начислената такса,
само на това основание се явява нищожна, като противоречаща чл. 10а от ЗПК и
добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД и не е следвало да бъде удържана от предоставения
кредит. Доколкото дължимата сума по кредита е предоставен на ответника в
намален размер чрез удържането на въпросната такса ангажимент в размер на
360.50 лева, съдът намира, че същата следва да бъде приспадната от дължимата
главница по кредита.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.
По отношение на договорната лихва, съдът намира, че същата се дължи до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата
се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че
предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса с връчване на препис от
исковата молба на 14.12.2020 г., следва изводът, че същата е дължима до този
момент, но предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от
ищеца рамки, следва изводът, че претендирана договорна лихва следва да се уважи
в заявения размер (който е по-малък от установения със ССчЕ) за процесния
период, а именно 115.86 лева, за периода от 20.07.2019г. до 08.10.2019г.
Установи се безспорно, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не
е платил нито една вноска по договора за кредит, поради което дължи обезщетение
за забава. Предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от
ищеца рамки, следва изводът, че претендираното обезщетение за забава следва да
се уважи в заявения размер и период, предвид че претендираният размер е по
малък от установения със заключението на ССчЕ – 798.84 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. до 08.07.2020г.
По гореизложените съображения
съдът намира, че искът за главница се явява частично основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 9939,50 лева и а бъде отхвърлен за разликата над тази
сума до претендирания размер от 10415.86 лева, а исковете за договора лихва и мораторна лихва
са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на направени по
делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 378,75 лева, 869,92 лева за депозит
за особен представител, 200 лева за депозит за вещо лице и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които
съобразно уважената част от исковете ищецът следва да заплати 1531,46 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 226.61 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 136,38
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВРС направените разноски
за възнаграждение на вещи лица съобразно уважената част от исковете. От бюджета
на съда за вещи лица са направени разноски в размер на 500 лева, от които
ответникът следва да заплати следва да заплати по сметка на ВРС 478,98 лева. От
своя страна ищецът следва да заплати по сметка на ВРС направените разноски за
възнаграждение на вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете, а именно
21,02 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.С.К., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните
суми: сумата от 9939,50 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за кредит № PLUS-17097631 от 24.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 115.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г.
до 08.10.2019г.; сумата от 798.84
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2019г.
до 08.07.2020г., за които суми е издадена Заповед № 4077 от 06.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8651/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата
над сумата от 9939,50
лева до предявения размер от 10415.86
лева.
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 1531,46
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 136,38 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на ВРС сумата
от 478,98 лева, представляваща
възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 да заплати по сметка на ВРС сумата
от 21,02 лева, представляваща
възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: