№ 267
гр. П., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 о сл. от ГПК. С решение №
260117/18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 234/2019 г., В.ският районен съд
е отменил дарение, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №
112, том 1, рег. № 1514, дело № 106 от 2011 г. на Л.Т., Нотариус е рег. № 539
на НК, с район на действие - PC - В., вписан вх. рег. № 878 от 06.07.2011 г.,
акт № 142, том III, д. № 465/2011г. на СВ - В., извършено от С.И. Г.а в полза
на ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6, по
отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 10450.502.170, находящ
се в град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град В., пощенски код 4600,
улица „Л.“ № 6, с площ от 268,00 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на тройно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), със стар номер 2919. квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и
10450.502.165, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 10450.502.170.1.1, находящ се в град В., Община В.. Област
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1,
1
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10450.502.170, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 71,00 кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и
приращения в поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита
СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м.,
брой етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в
град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“
№ 6, на основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на Н. Й.
АН., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6 от наследството
на С.И. Г.а, починала на 05.02.2018 г., по иска, предявен от Н. Й. АН., ЕГН
********** против против ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.В., ул. „Л.“ № 6.
Възстановил е запазената част на Н. Й. АН., ЕГН ********** от
наследството на С.И. Г.а, починала на05.02.2018г., като на основание чл. 36,
ал. 1 ЗН е върнал в наследството на покойната С.И. Г.а, починала на
05.02.2018 г., следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10450.502.170, находящ се в град В., Община В., Област П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: град В., пощенски код 4600. Улица „Л.“ № 6, с площ от
268,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на тройно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар номер 2919,
квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и 10450.502.165, ведно със
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ ВСГРАДА, с идентификатор 10450.502.170.1.1,
находящ се в град В., Община В.. Област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: град В.,
пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.170, с предназначение на самостоятелния обект:жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от71,00
кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в сграда с
2
идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и приращения в
поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита СГРАДА с
идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м., брой
етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в град В.,
Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6.
Осъдил е Н. Й. АН. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”Л.”
№6, да заплати на основание чл. 36, ал. 1 ЗН на ИВ. Й. Г. ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.В., ул.”Л.” №6, сумата от 17 926, 67 лв., представляваща
стойността на разполагаемата част от наследството на С.И. Г.а, починала на
05.02.2018 г., по цена към момента на намаляването.
Отхвърлил е предявеният от Н. Й. АН., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6 против ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6, иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, с
който се иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменено
извършеното от ищцата в полза на ответника дарение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
с идентификатор 10450.502.170, находящ се в град В., Община В., Област П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: град В., пощенски код 4600. улица „Л.“ № 6, с площ от
268,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на тройно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар номер 2919,
квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и 10450.502.165, ведно със
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 10450.502.170.1.1,
находящ се в град В., Община В.. Област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: град В.,
пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.170, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 71,00
кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и приращения в
поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита СГРАДА с
идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м., брой
етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е разположена
3
в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в град В.,
Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6 до
размер от 1/4 идеална част.
Осъдил е ИВ. Й. Г. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ул .“Л.”
№ 6, да заплати на Н. Й. АН. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.“Л.” № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 30
ЗН, сумата от 875.00 лева, представляваща разноски в производството.
Осъдил е Н. Й. АН. ЕГН:**********, с остоянен адрес: гр.В., ул.”Л.”
№6, да заплати на ИВ. Й. Г. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”Л.”
№6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по иска с правно основание по „в“ ЗЗД
сумата от 472.00 лева, представляваща разноски в производството.
С допълнително решение № 260137/24.06.2021 г., постановено по
същото дело, В.ският районен съд е оставил без уважение молба вх. №
262647/21.05.2021 г. на Н. Й. АН., в която се твърди, че при постановяване на
решение № 260117 от 18.05.2021г., постановено по гр.дело № 234/2019, по
описа В.ски районен съд, съдът е допуснал очевидни фактическа грешка,
състояща се в следното: в диспозитива на решението е записано погрешно, че
ищцата Н. Й. АН. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.’’Л.” № 6,
следва да заплати на основание чл. 36, ал. 1 ЗН на ответника ИВ. Й. Г.
ЕГН:**********, сумата от 17 926,67 лв., вместо вярното „сумата от 10908,33
лв.“.
С определение № 260363/24.06.2021 г., постановено по същото дело, на
основание чл.248 от ГПК, В.ският районен съд е оставил без уважение молба
с искане за изменение на решение № 260117 от 18.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 234/2019, по описа на В.ски районен съд, в частта по разноските,
обективирана във въззивна жалба вх. № 262763 от 03.06.2021 г., подадена от
Н. Й. АН., ЕГН **********.
Против така постановеното решение в законния срок са постъпили
жалби и от двете страни.
Ищцата Н.А. обжалва първоначалното решение в частта, с която е
осъдена да заплати на И.Г. сума в размер на 17 926, 67 лв., представляваща
стойността на разполагаемата част от наследството на С.И. Г.а, починала на
05.02.2018г., по цена към момента на намаляването, както и в частта, с която
районният съд е отхвърлил иска й против Г. за отмяна на дарението,
извършено от нея с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 112, том
1, рег. № 1514, дело № 106 от 2011 г. на Л.Т., Нотариус е рег. № 539 на НК, с
район на действие - PC - В., вписан вх. рег. № 878 от 06.07.2011 г., акт № 142,
4
том III, д. № 465/2011г. на СВ – В., за собствената й ¼ ид.ч. По отношение на
равностойността на разполагаемата част жалбоподателката твърди, че
районният съд неправилно е допуснал грешка при изчислението на
стойността на тази част от наследствената маса, тъй като е приел, че сумата от
53780 лв. е стойността на на ½ ид.ч. от имота, представляваща предмет на
дарение по цитирания нотариален акт, с който покойната С. Г.а е надарила
ответника, вместо да приеме, че това е пазарната стойност на целия имот. При
това положение според жалбоподателката правило изчислената стойност
възлиза на 8963.33 лв. и това е стойността, на която е трябвало да бъде
осъдена.
По отношение на иска за отмяна на дарението счита, че по делото било
установено, че се е нуждаела от издръжка, която надареният не й е
предоставил, поради което и този иск се явява основателен. Твърди, че
ответникът, за разлика от нея, притежавал собствен имот, в който живеел,
поради което не било правилно заключението на съда, че не разполагал с
достатъчно средства и ако й предостави издръжка, ще злепостави себе си.
Искането е решението да бъде отменено в посочените части, вместо
което да бъде постановено ново, с което сумата да бъде редуцирана от 17 926,
67 лв. на 8963.33 лв. и искът с правно основание чл.227, ал.1 от ЗЗД да бъде
уважен. При този изход на спора претендира решението да бъде изменено и в
частта за разноските. Претендира разноски.
Н.А. е депозирала и втора въззивна жалба против допълнително решение
№ 260137/24.06.2021 г. и определение № 260363/24.06.2021 г., постановени от
ВРС по същото дело, като по отношение на допълтиелното решение е заявила,
че то е неправилно, тъй като съдът е допуснал аритметична грешка при
пресмятането, а по отношение на определението твърди, че в случай, че искът
с правно основание чл.227, ал.1 от ЗЗД бъде уважен, отмяната на решението
на районния съд ще повлече и отмяна на решението в частта за присъдените
разноски в размер на 472 лв., поради което и то се явявало неправилно.
В срока по чл.131 от ГПК от името на ответника И.Г. е депозиран
писмен отговор, в който е изразено принципно съгласие, че изчисляването на
паричната равностойност на разполагаемата част от наследството е изчислена
неправилно, но не по причините, посочени във въззивната жалба, а поради
факта, че при изчислението съдът е пропуснал да оцени стойността на
намиращия се в дворното място гараж, за който изрично е приел, че
представлява подобрение на имота.
В тази връзка е подал и насрещна въззивна жалба с искане да бъде
извършена оценка и на този имот, която да бъде взета при изчисляването на
равностойността на разполагаемата част. Оспорва въззивната жалба на
5
ищцата в частта относно отхвърлянето на иска за отмяна на дарението като
твърди, че ищцата също е притежавала собствен жилищен имот, но
доброволно се е разпоредила с него, защото е знаела, че има къде да живее.
Искането е в тази част решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Постъпил е и писмен отговор от Н.А. чрез нейния процесуален
пълномощник на насрещната въззивна жалба с изразено становище, че тя е
неоснователна.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени
в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против И.Г. ищцата Н.А. е твърдяла, че на
06.07.2011 г. тя и майка й - С.И. Г.а, починала на 05.02.2018 г., дарили на
ответника И.Й. Г. недвижим имот, находящ се в гр. В., на ул. „Л.“ № 6, а
именно: - УПИ № Ш-2919, целият с площ от 264,00 кв.м., в квартал ... по
кадастралния план - на град В., ЕКАТТЕ 10450, Община В., одобрен със
Заповед 300-4-12/2004 г. на Агенцията по кадастър, при граници и съседи на
парцела: от север - УПИ IV-2934; от изток - УПИ XVI-2920, от запад - улица
„Л.“ на Община В. и от юг - УГТИ П-2914, имот с пълен номер 5012919 и
планоснимачен номер 2919 от кадастрален район 501, заедно с първия етаж от
триетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, построена в
гореописания имот, със застроена площ от кв.м., заедно със всички
подобрения и приращения върху гореописания имот, който имот съответствал
на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.502.170, находящ се в град В..
Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор
на АГКК. с адрес на поземления имот: град В., пощенски код 4600. улица „Л.“
№ 6, с площ от 268,00 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на тройно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със
стар номер 2919, квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и
10450.502.165, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 10450.502.170.1.1, находящ се в град В., Община В.. Област
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес на
самостоятелния обект: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1.
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10450.502.170, с предназначение на самостоятелния
6
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 71.00 кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и
приращения в поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита
СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м.,
брой етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в
град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“
№ 6. Твърдяла е, че договорът за дарение е изповядан с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 112, том I, рег. № 1514. дело № 106 от 2011 г.
на Л.Т., Нотариус с рег. № 539 на ПК. с район на действие - PC - В., вписан вх.
рег. № 878 от 06.07.2011 г., акт № 142. том П1. д. № 465/201 1г. на СВ - В..
Поддържала е, че поземленият имот е придобит от майка й на 29.06.1963 г. по
време на брака й с Й.И. Г. - баща на страните по делото. На 18.09.1964 г.
майка й учредила на баща й право на строеж, въз основа на което била
изградена триетажна жилищна сграда и гараж. Твърдяла е, че поземленият
имот и постройките върху него са принадлежали общо на двамата съпрузи,
като баща й починал на 15.02.1977 г., поради което към датата на смъртта му
процесиите имоти са станали съсобствени при следните квоти 1/2 ид. ч. за
С.И. Г.а и по 1/4 ид. ч. за страните по делото, поради което и сделката е
породила вещно-прехвърлителен ефект до този размер. Поддържала е, че към
момента на смъртта си майка й не е притежавала никакви движими и
недвижими имущества, парични средства и вземания, нито е имала
задължения, както и, че не е извършвала приживе други дарения или завети,
извън процесното. С оглед изложеното е твърдяла, че е накърнена запазената
част от нейното наследство, която се равнявала на 1/6 идеална част, поради
което моли да й бъде възстановена.
На следващо място е твърдяла, че от 1991 г. е вдовица и, че не
притежава никакво недвижимо имущество. Заявила е, че получава пенсия за
прослужено време и старост в размер от 307 лв. месечно и не разполага с
други доходи, няма парични спестявания, като страда от хипертония и
псориазис, от които се лекува, а ответникът категорично отказвал да й
предостави каквато и да е издръжка, от която тя трайно се нуждае, въпреки че
го молила за това. Поддържала е, че той настоявал тя да напусне имота, тъй
като не си запазила ограничено право на ползване върху него при сключване
на сделката. Не й предоставял средства, с които да си наеме жилище, в което
да живее, а доходите, с които разполага, не били достатъчни за издръжката й.
7
Въз основа на изложеното моли съдът да постанови решение, по силата на
което да бъде отменено изцяло дарението на гореописаните недвижими
имоти, обективирано в посочения по-горе нотариален акт до размер от 1/4
идеална част, извършено от ищцата в полза на ответника. Претендирала
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът И.Г. е оспорил иска по чл.З0,
ал.1 ЗН, като е заявил, че не са налице предпоставките за намаляване на
извършеното в негова полза дарение от страна на майка му С.И. Г.а. Твърдял
е, че към момента на смъртта си тя е притежавала и други недвижими имоти,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ в лично качество и като наследник на съпруга
й Й.И. Г., а по силата на наследствено правоприемство - и на неговия баща
И.Т. Г., които поземлени имоти се намирали в землището на село Д.Л.,
община П. и са в размер общо на 82.209 дка, и в землището на с. С., с площ
5.883 дка. Относно иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е
заявил, че е неоснователен. Твърдял е, че ищцата не е изпаднала в трайна
нужда от издръжка, доколкото към момента на сключване на договора
нейното семейно, материално и здравословно положение е било такова, какво
е в момента - тоест нямало някаква новонастъпила драстична промяна, след
която тя да е била принудена да разчита на издръжка от негова страна.
Твърдял е, че неговото здравословно състояние е по-лошо от нейното, а
заболяванията, които тя сочи в исковата си молба са високо кръвно и
псориазис. Поддържал е, че той самият има тежка травма на десния крак, като
при инцидент на 27.05.2016 г. срязал десния си крак, вследствие на което
увредил трайно костите и нервите, вената му била шита, към момента нямал
чувствителност, трудно ходел, непрестанно приемал лекарства. Отделно от
това имал артроза на колянната става на десния крак поради несполучливо
опериран минискус, получавал постоянен оток и възпаление, за което
следвало да му се бие в колянната става инжекция с хиалуронова киселина на
всеки 6 м. на стойност 560 лв.. Поддържал е, че за собствената му месечна
издръжка само за лекарства за крака му били необходими не по- малко от 100
лв., а доходът му се равнявал на пенсия в размер на 428,67 лв.. Твърдял е, че
отделно му били необходими и средства за обезболяващи и
противовъзпалителни и периодично да го включват на системи поради
трайното увреждане на ставите, тъй като бил диагностициран с полиартрит и
на раменната става. Твърдял е, че в процесната сграда е вложил всички
спестени през живота му средства, теглил е заеми, които е вложил като
подобрения в жилищната сграда и.поземления имот. Поддържал е, че ищцата
не е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като към момента на
процесното дарение вече е била пенсионер и вероятно е страдала от високо
кръвно и псориазис, очаквала е с напредване на възрастта да има
8
здравословни проблеми, а от друга страна едва ли е очаквала да придобие
други недвижими имоти, които да й осигуряват допълнителна издръжка и
въпреки това е извършила дарението, вместо друг вид сделка. Оспорил е
ищцата да му е искала издръжка, като нито знаел от кога за нея била налице
нужда такава, нито е бил канен да й дава издръжка в какъвто и да било
размер. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
С доклада по делото с оглед твърденията на страните В.ският районен
съд е обявил за безспорно, че родители на страните по делото са Й.И. Г.,
починал на 15.02.1977 г. и С.И. Г.а, починала на 05.02.2018 г., които са
оставили за свои наследници по закон: ищцата - Н. Й. АН. - дъщеря и
ответника - ИВ. Й. Г. - син. За безспорно е обявено и обстоятелството, че С.И.
Г.а е придобила правото на собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 10450.502.170, находящ се в град В., Община В., Област П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: град В., пощенски код 4600. улица „Л.“ № 6, с площ от
268,00 кв.м., по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт № 163, том I, дело № 416/1963 г., а по силата на нотариален
акт за предаваемо се място по регулация № 129, том I, дело № 209/1973 г. и
30 кв.м. от имот пл. № 1074, по време на брака си с Й.И. Г., което се
установява и от приетите по делото писмени доказателства. С нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 112, том 1, per. № 1514, дело № 106 от 2011г.
на Л.Т., Нотариус е per. № 539 на НК, е район на действие - PC - В., вписан вх.
per. № 878 от 06.07.2011 г., акт № 142, том III, д. № 465/2011г. на СВ - В.
ищцата Н. Й. АН. и покойната С.И. Г.а са прехвърлили безвъзмездно на
ответника правото си на собственост по отношение следните недвижими
имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.502.170, находящ се в
град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град В., пощенски код 4600.
улица „Л.“ № 6, с площ от 268,00 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на тройно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), със стар номер 2919. квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и
10450.502.165, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 10450.502.170.1.1, находящ се в град В., Община В.. Област
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес на
самостоятелния обект: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1.
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
9
имот с идентификатор 10450.502.170, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 71,00 кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и
приращения в поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита
СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м.,
брой етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в
град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“
№ 6.
От представеното пред районния съд удостоверение за наследници изх.
№ 87/03.05.2019 г., изд. от с. Л., община П. се установява, че И.Т. Г. е
починал на 28.01.1962 г., като е оставил за свои наследници по закон: П.С. Г.а
- съпруга /починала на 13.11.1972 г./; И.И. Г. син /починал на 07.01.1987 г./;
Т.И. Г.- син /починал на 22.11.1989 г. – без наследници/; П.И. Г. - син
/починал на 20.09.2001 г./; Г.И. Г. - син /починал на 02.05.2004 г./; Д.И.К. -
дъщеря/починала на 10.04.2007 г./, А.И. Г. - син /починал на 18.06.1989 г. .-
без наследници/, П.И. Г. - син /починал на 30.07.1987 г.- без наследници/, Й.И.
Г. - син /починал на 15.02.1977 г. и баща на страните по делото/.
От удостоверение изх. № 1019-12-1077-1/17.04.2019 г., изд. от ТП на
НОИ П., се установява, че пенсията на ответника е в общ размер на 428,67 лв.
От епикриза, издадеда от ортопедично отделение на МБАЛ „Еврохоспитал“-
гр. Пловдив се установява, че ответникът е постъпил за оперативна
интеревенция на 05.08.2015 г. и е изписан на 08.08.2015 г. От магнитно
изследване на дясна коленна става в Сити клиник от 2015 г. се установява
МРТ данни за лезия на задния рог на медиалния менискус, лезия в тялото на
латералиня менискус, увреждане на медиалния колатерален лигамент,
ретропателарна хондропатия, киста латерално от м.семимебранозус, с данни
за руптура. От епикриза от МБАЛ-В. ЕООД се установява, че ответникът е
постъпил за оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем
и сложност на 27.05.2016 г. и е изписан на 31.05.2016 г. От амбулаторен лист
№ 156 от 25.04.2016 г. е видно, че на ответника е поставена диагноза
„първична гонартроза, двустранна“, а като придружаващи заболявания и
усложнения е посочен „адхезивен капсулит на рамото“, като терапия е
назначено „криспин - гел, апликации през 6 месеца“. От документ, именуван
електромиография, се установява поставена диагноза на ответника -
парезис.Увреждане на ЛС Коренчета.
10
От протокол № 9Л от 14.10.1993 г. е видно, че на наследниците на Й.И.
Г. е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността върху
следните имоти: ниви 2,500 дка., местност Айкъна, ниви 2.00 дка., местност
Кел Тепе, ниви 1,000 дка., местност Нова Кория, ниви 1,200 дка., местност
Амадалан, ниви 0,500 дка., местност Под селото, лозя 0,800 дка., местност
Балакларе, ниви 1,000 дка., местност Оряхово.
От решение № 1ПЛЕВ от 11.10.1999 г. е видно, че на наследниците на
И.Т. Г. е възстановеното правото на собственост върху следните имоти: нива
12,305 дка., местност Айкъна, нива 4,300 дка., местност Копанищата, нива
6,300 дка., местност Габрака, нива 4,400 дка., местност Геленджища, нива
7,300 дка., местност Балакларе, нива 15,001 дка., местност Арапака, ливада
3,203 дка., местност Улуклия, нива 17,500 дка., местност Новата Кория и нива
11,700 дка., местност Дупката, по плана за земеразделяне в землището на с.
Л., община П..
От извлечение за движение по сметка с титуляр Н. Й. АН. за периода от
01.01.2019 г. до 29.08.2019 г. е видно, че е изплащала заеми в месечен размер
на около 150 лв., а за същия период е получава пенсия в размер на 307,84 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и изслушана финансова- счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че като се вземат предвид доходите на ищцата, при
анализ на показателите, гарантиращи минимален жизнен стандарт, на същата
не й достигат средства в размер на 108,49 лв. месечно, а при анализ на
показателите, съгласно средностатистическите разходи, необходими на едно
лице, недостига възлиза на 159,39 лв. Експертизата е приета от районния съд
и не е оспорена от страните, поради което и настоящата инстанция я
кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
От заявление от м. август 1973 г., депозирано от С.И. Г.а и Й.И. Г. до
ПОНС-В., става ясно, че двамата са дали съгласието си ИВ. Й. Г. да извърши
надстройка на втори етаж върху собствената им къща, находяща се в гр. В.,
кв. Л., построена върху парцел ІІІ-имот пл. № 1501, в кв. ..., по плана гр. В.,
кв. Л..
От удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт
за сключен граждански брак, се установява, че ответникът е сключил
граждански брак на 03.06.1968 г. с М.А.В.. От удостоверение за наследници
изх. № 1971/02.10.2019 г. се установява, че М.А. Г.а /В./ е починала на
14.03.1989 г. и е оставил за свои наследници по закон: ИВ. Й. Г. - съпруг; Н.И.
Г.а- дъщеря и Д.И. Г. - син.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
пазарната стойност на дарените от С. Г.а 1/2 ид.части от процесния имот към
11
05.02.2018 г./момента на смъртта/, изповядан с н.а. № 112/2011 г. и
представляващ поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, гр.В., „Л.“ №
6, частна собственост, с площ 268 кв.м., стар номер 2919, кв...., парцел III,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на
АГЕСК, ведно със самостоятелен обект на собственост с идентификатор
10450.502.170.1.1, разположен на 1 етаж, тип жилище, апартамент, бр.нива 1,
с площ по документ от 71 кв.метра е 32 725 лева. В тази оценка обаче не е
включена пазарната стойност на гаража, построен в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.170.
Поради този пропуск пред въззивния съд беше назначена и изслушана
нова експертиза, която оцени всички имоти, предмет на дарението, и според
заключението на която към момента на сключването на договора за дарение
пазарната цена на поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, гр.В., „Л.“
№ 6, частна собственост, с площ 268 кв.м., стар номер 2919, кв...., парцел III,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на
АГЕСК, ведно със самостоятелен обект на собственост с идентификатор
10450.502.170.1.1, разположен на 1 етаж, тип жилище, апартамент, бр.нива 1,
с площ по документ от 71 кв.метра и гараж с площ 17 кв.м. и идентификатор
10450.502.170.2 е 43117 лв., а към настоящия момент е в размер на 72299 лв.
В съдебно заседание вещото лице инж.С.Б. заяви, че това е цената за целите
имоти, което означава, че за ½ ид.ч. пазарната цена възлиза съответно на
21558.50 лв. и 36149.50 лв. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от
страните, поради което съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно
изготвена.
Пазарната стойност на възстановените земеделски земи на наследници
на И.Т. Г. към 05.02.2018г. е 61 663 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
разпитани и свидетели. От разпита на свидетелката А.В. А. - дъщеря на
ищцата се установява, че през февруари 2019 г. ответникът изнесъл багажа и
покъщнината на ищцата от процесния имот. Свидетелката заявява, че на
ищцата са й необходими месечно около 200 лв. за лекарства, около 100 лв. за
ток през зимния сезон, около 50 лв. за телефон, за вода и кабелна телевизия
около 50 лв., за погасяване вноски по кредит около 120 лв., а получава
месечна пенсия около 300 лв.. Свидетелката установява, че през м. януари
2019 г. ищцата поискала от ответника помощ преди да замине на лечение в
болница, но той й отказал. А. твърди, че няколко пъти майка й търсила
издръжка от брат си, но той категорично отказал да й дава такава.
От разпита на свидетеля И.Д. Г. - внук на ответника, се установява, че
ответникът има хронични заболявания, които са характерни за възрастта му,
страда от високо кръвно налягане и болки в рамото и крака. Свидетелят
12
заявява, че през пет месеца на ответника следва да му се поставят инжекции в
ставата при капачката на коляното, като една такава струва около 500-600 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваните съдебни актове за валидни и допустими, тъй като не
страдат от пороци, обосноваващи тяхната нищожност или недопустимост.
Разгледани по същество, въззивните жалби на ищцата са частично
основателни, а насрещната жалба на ответника е изцяло основателна по
следните съображения:
По въззивните жалби на Н.А.
Както беше уточнено по-горе, жалбоподателката обжалва
първоначалното решение на районния съд в частта, с която е осъдена да
заплати на И.Г. сума в размер на 17 926, 67 лв., представляваща стойността на
разполагаемата част от наследството на С.И. Г.а, починала на 05.02.2018г., по
цена към момента на намаляването, както и в частта, с която районният съд
е отхвърлил иска й против Г. за отмяна на дарението, извършено от нея с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 112, том 1, рег. № 1514, дело
№ 106 от 2011 г. на Л.Т., Нотариус е рег. № 539 на НК, с район на действие -
PC - В., вписан вх. рег. № 878 от 06.07.2011 г., акт № 142, том III, д. №
465/2011г. на СВ – В., за собствената й ¼ ид.ч. По отношение на сумата,
която е осъдена да заплати, същата твърди, че районният съд е допуснал
аритметична грешка.
Това твърдение, дори и да е принципно вярно, не е основанието, което
би могло да обоснове неправилност на решението в тази част. Основният
порок на решението в тази част се състои в това, че при определяне
стойността на наследствената маса съдът е пропуснал да оцени гараж с площ
17 кв.м. и идентификатор 10450.502.170.2, за който и самият съд е приел, че
представлява подобрение на поземления имот с идентификатор
10450.502.170. При тези данни следва да се приеме, че във формираната по
делото наследствена маса от наследството на С.И. Г.а следва да бъдат
включени следните недвижими имоти :
1. 1/2 ид.части от имот - Поземлен имот с идентификатор
10450.502.170, област П., община В., гр. В., п.к. 4600, Л. № 6, вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с
площ от 268 кв.м., стар номер 2919, квартал ..., парцел III, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, ведно със
самостоятелен обект на собственост с идентификатор 10450.502.170.1.1
разположен на 1 етаж, тип Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по
документ от 71,00 кв.м. и СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2. със
13
застроена площ от 17.00 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение - хангар,
депо, гараж; като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.170.
2. 1/27 ид.части от поземлени имоти, възстановени с решение № 1
ПЛЕВ от 11.10.1999 г. на ПК П. на наследници на И.Т. Геров
-с идентификатор 22681.51.11, област П., община П., с. Л., м.
АИКЪНА, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 6, НТП
Нива с площ от 12304 кв.м., стар номер 051011.
-с идентификатор 22681.53.36, област П., община П., с. Л., м.
КОПАНИЩАТА, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 6,
НТП Нива с площ от 4299 кв.м., стар номер 053036.
-с идентификатор 22681.79.45, област П., община П., с. Л., м.
ГАБРАКА, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП
Нива с площ от 6499 кв.м., стар номер 079045. 2.1. Поземлен имот с
идентификатор 22681.81.57, област П., община П., е. Л., м. ГЕЛЕНДЖИКА,
вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива с площ
от 4400 кв.м., стар номер 081057.
-с идентификатор 22681.97.16, област П., община П., с. Л., м.
БАЛА1СЛАРЕ, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8,
НТП Нива с площ от 7299 кв.м., стар номер 097016.
-с идентификатор 22681.104.6, област П., община
П., с. Л., м. АРАПКА, вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 5, НТП Нива с площ от 15000 кв.м., стар номер 104006.
-с идентификатор 22681.118.36, област П., община П., с. Л., м.
УЛУКЛИЯ, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 6, НТП
Ливада с площ от 3203 кв.м., стар номер 118036.
-с идентификатор 22681.120.5, област П., община П., с. Л., м.
НОВАТА КОРИЯ, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория
8, НТП Нива с площ от 17498 кв.м., стар номер 120005.
-с идентификатор 22681.146.1, област П., община П., с. Л., м.
ДУПКАТА, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП
Нива с площ от 11699 кв.м., стар номер 146001.
-земеделска земя в землището на с.С. по сега действащата КККР,
одобрена със заповед № РД-18-122/30.06.2017 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК- възстановено право на собственост на н-ци И.Т. Г. с
решение № 2Б 099 от 14.05.1998 г.ПК П. и с идентификатор 65468.14.24,
област П., община П., с. С., м. НЕНЧОВ ГРОБ, вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, категория 6, НТП Нива с площ от 5882 кв.м., стар
14
номер 014024.
Стойността на наследствената маса, определена по реда на чл.31 от в
размер на 23842.31 лева, от която:
-21558.50 лева за притежаваните от нея 1/2 ид.части от имот с
идентификатор 10450.502.170, област П., община В., гр. В., п.к. 4600, Л. № 6,
вид собств. частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до
10 т) с площ от 268 кв.м., стар номер 2919, квартал ..., парцел III, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК,
ведно със СОС с идентификатор 10450.502.170.1.1 разположен на 1 етаж, тип
Жилище, апартамент, бр. нива 1 с площ по документ от 71,00 кв.м., СГРАДА
с идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м.
-и 2283,81 лева за притежаваните от нея 1/27 ид.части от
възстановените поземлени имоти на наследниците на И.Т. Г. с Решение № 1
ПЛЕВ от 11.10.199 г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Л..
Установява се, че в наследството на покойната С. Г.а е останало
свободно имущество, съставляващо 1/27 ид. ч. от земеделски земи, чиято
стойност е 2283,81 лв., която сума изчерпва актива на наследството.
След като в наследството й няма задължения и не са налице претенции
по чл. 12 ЗН, то към чистия актив от 2283,81 лв. следва да се прибави
стойността на извършеното дарение - 21558.50 лв. или наследствената маса е
в размер на 23842.31 лв.
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН - запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при две или повече деца - 2/3 от
имуществото на наследодателя, тоест 2/3 от стойността на наследствената
маса в размер на 23842.31 лева за две деца или равняваща се на 15894.87 лева,
от която всяко от двете деца - ищецът и ответникът, имат право на 1/2
идеална част, съответно запазената част за ищцата е в размер на 7947.44 лв.,
за ответника също е в размер на 7947.44 лв., респективно разполагаемата част
отново е в размер на 7947.44 лв.
Както се установи по-горе наследодателката се е разпоредила с
имущество на стойност 21558.50 лева, което формира извод, че запазената
част на ищцата е накърнена с атакуваното дарствено разпореждане, поради
което дарението подлежи на намаление.
При преценка с колко е накърнена запазената част на ищцата следва да
бъде съобразено наличното имущество в наследството, което е останало
неразпоредено и е на стойност от 2283, 81 лева, от което по силата на чл. 5,
ал. 1 ЗН на ищцата се приспада 1/2 идеална част, оценена на сума в размер от
15
1141,91 лева. Следователно ищцата е получила от чистия актив на
наследството 1141,91 лв., която сума не може да покрие запазената й част от
наследството на покойната й майка и се установява, че запазената й част е
накърнена със сума в размер на 6805.53 лева. С оглед извода за накърняване
на запазената част на ищцата, следва да се пристъпи към приложението на чл.
36, ал. 2 от ЗН като се прецени, налице ли са условията на закона
наследникът-ответник да задържи имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗН възстановяването на запазената
част се извършва в натура - чрез отделяне на имот или част от него и
предоставянето му на лицето, претендиращо възстановяване на запазената си
част, а само когато това е невъзможно се преценява налице ли са условията
имуществото да бъде задържано от облагодетелствания срещу заплащане
паричната стойност на накърнената запазена част или имотът се връща в
наследството срещу заплащане на паричната стойност на разполагаемата
част.
С обжалваното решение районният съд е приел, че предмет на
дарението е недвижим имот, отделянето на част от който, за да се допълни
запазената част на наследника - ищцата, не може да стане удобно.
Тук е мястото да се посочи, че нито ищцата, нито ответникът в своите
жалби са изложили твърдения, че дарената част от наследствената маса
включва три недвижими имота, които могат да бъдат самостоятелни обекти
на собственост и съответно не са оспорили извода на районния съд, че
отделянето на част от дарените недвижими имоти, за да се допълни
запазената част на наследника - ищцата, не може да стане удобно. Този довод
беше направен за пръв път от пълномощника на жалбоподателя-ответник И.Г.
едва в пледоарията му по съществото на спора след приключване на устните
състезания, под формата на заявен избор кой от недвижимите имоти същият
желае да задържи. При тези данни въззивният съд приема, че това възражение
е преклудирано, поради което не следва да бъде обсъждано, тъй като
възражението не е заявено своевременно във въззивната жалба. Това
означава, че начинът на възстановяване на запазената част от наследството на
ищцата, възприет с решението на районния съд, не се обжалва от никоя от
страните, а се обжалва само размерът на стойността на разполагаемата част,
която ищцата следва да заплати на ответника.
Стойността на подарения имот надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част от наследството на наследодателката – 9934.30 лв.
(7947.44 - разполагаема част + 1986.86 /7947.44 х 1/4/ = 9934.30), а от друга
страна стойността му надвишава разполагаемата и запазената част на
ответника - общо 15894.87 лева (7947.44 - разполагаема + 7947.44 – запазена =
15894.87 лв.).
16
Следователно не може да се постанови задържане на имота от
облагодетелствания, тъй като от една страна такова искане не е направено, а
от друга страна както, се посочи по-горе, не са налице предпоставките за
уважаването му, тъй като когато надареният е наследник със запазена част,
той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно, която хипотеза в
случая не е налице. При тези данни следва да се постанови връщане на имота
в наследството за разпределение между наследниците по закон, тъй като
ищцата, която е единствен друг наследник, освен надарения, е заявила искане
за възстановяване на запазена част. В тази хипотеза тя следва да бъде осъдена
да заплати на надарения наследник стойността на разполагаемата част на по
цени към момента на намаляването.
От приетото пред въззивния съд заключение на вещото лице инж.Б. се
установи, че пазарната стойност на целия имот, в това число поземления
имот, жилищния имот и гаража, към момента на постановяване на решението
е 72 299 лв., следователно пазарната стойност на ½ ид.ч. от него е 36 149.50
лв. или стойността на разполагаемата част към момента на намаляването е
равна на 1/3 от 36 149.50 лв. или 12 049.83 лв. Трайна е практиката на ВКС,
че времето на намаляването на дарението е моментът, когато влиза в сила
решението, с което се разпорежда имотът да се върне в наследството, тъй
като с постановяването на позитивно решение по конститутивния иск за
възстановяване на накърнената запазена част от наследството настъпва
промяна в отношенията между страните. /В този смисъл – Решение №
47/02.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5033/2007 г./.
Жалбата е неоснователна по отношение на иска с правно основание
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Установи се от доказателствата по делото, че
ищцата е в напреднала възраст и се нуждае от средства за лекарства за около
200 лева месечно, като съдът приема този размер съобразно показанията на
св. А. А., а единственият доход на Н.А. е от пенсия в размер на 307,84 лева,
установен от доказателствата по делото. Установи се още, че ищцата има и
разходи, свързани с погасяването на потребителски заем в размер на 111,69
лв.месечно. Установи се също, че ищцата е отправила през 2019 г. устна
покана до ответника повече от веднъж, с която е поискала месечна издръжка,
но такава не й е платена до настоящия момент.
От заключението на приетата пред районния съд счетоводна експертиза
се установява, че при съобразяване показателите, съгласно
средностатистическите разходи, необходими за едно лице, недостигът на
средства, необходими за издръжката на ищцата спрямо получаваната от нея
пенсия, която е единственият й доход, е в размер на 159,39 лева.
Следователно дарителката е изпаднали в трайна нужда от издръжка.
17
Установи се обаче, че по наследство от своята майка Н.А. и нейният брат са
придобили земеделски имоти (противно на твърденията, изложени в исковата
й молба, че наследството се изчерпва с дареното имущество), които могат да
й послужат за реализирането на допълнителен доход от отдаването им под
наем. Тази възможност ищцата не е обсъждала, но не е и отрекла в настоящия
процес.
Съгласно практиката на ВКС не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която
той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен
да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Недаването
на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, равностойна
на останалите основания за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД, за да се
признае на дарителя правото да отмени дарението. Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури
издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и
обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки
това отказва да я даде. (В този смисъл - Решение № 110 от 17.05.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3279/2020 г., IV г. о. Решение № 163 от 19.06.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4903/2018 г., IV г. о. и др.)
В настоящия случай не може да се приеме като проява на
непризнателност в обществено укорима форма непредоставянето на издръжка
от страна на ответника, тъй като се установи от доказателствата по делото, че
той е в значително по-тежко здравословно състояние от ищцата, а
получаваната от него пенсия в размер на 428.67 лева не надвишава
значително пенсията, получавана от нея. От разпита на св. И.Д. Г. се
установи, че годишно за лечението на ответника са необходими 1000-1200 лв.
за инжекции, които му слагат през 5 или 6 месеца в коляното. Извън това
ответникът страда от множество хронични заболявания, които също изискват
сериозно ежемесечно лечение. Безспорно е установено, че доходът на
ответника е формиран единствено от получаваната от него пенсия, а тя е под
средностатистическия месечен доход за нормален живот, което дава
основание на съда да приеме, че с получавания от ответника доход той не
може да посреща базисните си нужди от храна, отопление, лечение, др.,
поради което следва да се приеме, че е в невъзможност да предостави
издръжка при поискване от страна на дарителя, без да постави сам себе си в
риск да не може да посрещне минимално необходимите си нужди за
оцеляване.
Неоснователно е възражението на ищцата, направено във въззивната
жалба, че ответникът притежавал собствено жилище, следователно не можело
18
да се приеме, че не притежава средства, за да й предостави издръжка. По
делото липсват доказателства ответникът да притежава друго жилище, освен
това, в което живее, а единственото жилище е несквестируемо по смисъла на
чл.444, т.7 от ГПК дори и в рамките на едно изпълнително производство. От
друга страна ищцата не е оспорила твърдението на ответника, че тя също е
притежавала собствено жилище, но доброволно се е разпоредила с него в
полза на трети лица.
Като е постановил решение в този смисъл, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази своя част.
Неоснователна е въззивната жалба на А. и против постановеното от
районния съд допълнително решение № 260137/24.06.2021 г. Правилно
районният съд е приел, че в случая не се касае за допусната аритметична
грешка, която може да се приравни на фактическа такава и може да бъде
отстранена по реда на чл.247 от ГПК.
Неоснователна е и частната жалба против определението, постановено
по реда на чл.248 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на
процесуалния пълномощник на ответника Г.. За да отхвърли искането,
районният съд е приел, че видно от списък за разноските на ответника и
доказателствата за сторени такива ответникът е сторил разноски в
производството в общ размер на 1 169 лв., от които сумата от 944 лв. -
възнаграждение за един адвокат в производството и сумата от 225 лв. за
възнаграждение на вещи лица по изслушаните съдебно-оценителни
експертизи, изслушани във връзка с иска по чл.30 ЗН.
Видно от приетия договор за защита и съдействие ответникът е
уговорил възнаграждение с процесуалния му представител общо по
предявените срещу него два кумулативно съединени иска и не е посочено
каква част от него се съотнася за единия иск и каква за другия, поради което
съдът е приел, че се разпределя по равно между тях. При съобразяване
разпоредбите на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за процесуално представителство по всеки един от двата
предявени иска е в размер на 600 лв. или общо е в размер на 1200 лв., поради
което правилно районният съд е приел, че заплатеното възнаграждение е под
минималния размер и затова е счел възраженията за прекомерност за
неоснователни (944 : 2 = 472 лв.).
Изложените в частната жалба твърдения, че в случай на уважаване на
иска с правно основание чл.227, ал.1 от ЗЗД отмяната на решението на
районния съд ще повлече и отмяна на решението в частта за присъдените
разноски в размер на 472 лв., по принцип е правилно, не е неотносимо в
19
настоящия случай. При липса на други оплаквания, следва да се приеме, че
определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По насрещната жалба на И.Г..
Жалбата е основателна. По искане на тази страна в производството пред
въззивния съд беше назначена и приета нова техническа експертиза, която
даде нова оценка на дареното имущество, като към него беше включен и
гараж от 17.00 кв.м., за който съдът е приел, че представлява подобрение на
недвижимия имот. В резултат на тази нова оценка въззивният съд приема, че
цената на разполагаемата част от наследството, която ищцата следва да
заплати на ответника, е в размер на 12 049.83 лв. Подробни мотиви за начина
на изчисляване на тази сума съдът е изложил по-горе в мотивите на
настоящото решение. Пак там съдът се е мотивирал и защо не следва да се
разгледа възражението относно начина на извършване на възстановяването на
запазената част от наследството в патримониума на ищцата.
При тези данни следва да се приеме, че решението на ВРС следва да
бъде отменено в частта, с която ищцата Н.А. е осъдена да заплати на И.Г.
сума в размер на 17 926, 67 лв., представляваща стойността на разполагаемата
част от наследството на С.И. Г.а, починала на 05.02.2018г., по цена към
момента на намаляването, за разликата над 12 049.83 лв. до размера от 17 926,
67 лв.
В частта, с която районният съд е отхвърлил иска на А. против Г. за
отмяна на дарението, извършено от нея с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 112, том 1, рег. № 1514, дело № 106 от 2011 г. на Л.Т.,
Нотариус е рег. № 539 на НК, с район на действие - PC - В., вписан вх. рег. №
878 от 06.07.2011 г., акт № 142, том III, д. № 465/2011г. на СВ – В., за
собствената й ¼ ид.ч., решението на районния съд следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Следва да бъдат потвърдени и решение № 260137/24.06.2021 г. и
определение № 260363/24.06.2021 г., постановени по същото дело.
По разноските пред въззивната инстанция: Тъй като, от една страна
въззивната жалба на Н.А. е основателна само в частта относно размера на
разполагаемата част, а е неоснователна относно иска с правно основание
чл.227, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна насрещната въззивна жалба е изцяло
основателна, при този изход на спора ищцата Н.А. Следва да бъде осъдена да
заплати на ответника И.Г. деловодни разноски за въззивна инстанция,
представляваващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. (500 : 2 =
250) – относно отхвърления иск по чл.227, ал.1 от ЗЗД. В останалата част,
свързана с обжалването на първоинстанционното решение относно
20
стойността на разполагаемата част от наследството, разноските следва да
останат в тежест на всяка от страните, тъй като и двете жалби са основателни
като краен резултат.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260117/18.05.2021 г., постановено по гр.д. №
234/2019 г., в частта, с която В.ският районен съд е осъдил Н. Й. АН.
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”Л.” № 6, да заплати на
основание чл. 36, ал. 1 ЗН на ИВ. Й. Г. ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.В., ул.”Л.” № 6, сумата от 17 926, 67 лв., представляваща стойността на
разполагаемата част от наследството на С.И. Г.а, починала на 05.02.2018 г., по
цена към момента на намаляването, за разликата над 12 049.83 лв. до
размера от 17 926, 67 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260117/18.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 234/2019 г., в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Й. АН., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6 против ИВ. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „Л.“ № 6, иск с правно основание чл.
227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
бъде отменено извършеното от ищцата в полза на ответника дарение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 10450.502.170, находящ се в град В.,
Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: град В., пощенски код 4600. улица „Л.“
№ 6, с площ от 268,00 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на тройно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със
стар номер 2919, квартал ..., парцел III, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 10450.502.3083, 10450.502.184, 10450.502.171 и
10450.502.165, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 10450.502.170.1.1, находящ се в град В., Община В.. Област
П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“ № 6, етаж 1,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10450.502.170, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 71,00 кв.м., ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.170.1.2, ведно с всички подобрения и
21
приращения в поземления имот, за каквото подобрение следва да се счита
СГРАДА с идентификатор 10450.502.170.2. със застроена площ от 17.00 кв.м.,
брой етажи: 1; с предназначение - хангар, депо, гараж; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.170, находяща се в
град В., Община В., Област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град В., пощенски код 4600, улица „Л.“
№ 6 до размер от 1/4 идеална част.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 260137/24.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 234/2019 г. по описа на В.ския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА С определение № 260363/24.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 234/2019 г. по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА Н. Й. АН. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”Л.”
№6, да заплати на ИВ. Й. Г. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”Л.” № 6, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 250
лв./двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22