МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД №476/2019г. на КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт
против Д.Н.Г. *** за престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимата, че след като е осъдена с
Решение №617/24.11.2016г. на Кюстендилски районен съд по гр.дело №1611/2016г.,
влязло в сила на 13.12.2016г. да издържа свой низходящ – сина си А. А. И., с ЕГН **********, чрез неговия баща – А.Й.И., с ЕГН **********,
като заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева месечно, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а
именно: за месец декември 2016г. – 1
(една) месечна вноска на стойност 140.00 лева; за периода от месец януари
2017г. до месец декември 2017г. включително 12 (дванадесет) месечни вноски по
140.00 лева на месец на стойност 1680 лева; за периода от месец януари 2018г.
до месец декември 2018г. включително 12 (дванадесет) месечни вноски по 140.00
лева на месец на стойност 1680 лева; за месец януари 2019г. 1 (една) месечна вноска на стойност 140.00
лева, всичко общо в размер на 26 (двадесет и шест) месечни вноски, на обща
стойност 3640.00 лева.
Представителят на КРП в с.з. поддържа обвинението. Предлага на подсъдимата
да бъде наложено наказание “пробация” за срок от 6 месеца.
Подсъдимата се признава за виновна и
съжалява за извършеното.
От събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетеля И., писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Подсъдимата Д.Н.Г. е родена на ***г***, Софийска област, българка, ***гражданка, с основно образование,
омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Д.Г. и свидетеля А.И. живеели на съпружески начала. От това
съжителство имат дете – А. А. И., родено на ***г.
Подсъдимата Д.Н.Г. с решение №617/24.11.2016г. е осъдена да изплаща
издръжка на сина си А. А. И. в размер на 140.00 лева, считано от 13.09.2016г., чрез неговия баща и
законен представител А.Й.И..
Въпреки това си задължение, Г. не заплащала дължимата издръжка за повече от
две месечни вноски, както следва: за месец декември 2016г. – 1 (една) месечна
вноска на стойност 140 лева; за периода от месец януари 2017г. до месец
декември 2017г. включително 12 (дванадесет) месечни вноски по 140 лева на месец
на стойност 1680 лева; за периода от месец януари 2018г. до месец декември
2018г. включително 12 (дванадесет) месечни вноски по 140 лева на месец на
стойност 1680 лева; за месец януари 2019г.
1 (една) месечна вноска на стойност 140 лева, всичко общо в размер на 26
(двадесет и шест) месечни вноски.
Общата стойност на неплатената издръжка е 3 640 лева.
Между събраните по делото доказателства не са налице противоречия, които
следва да се обсъждат.
Предвид изложеното съдът, прие че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна, следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение
на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване
на нуждаещите се. Подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си,
произтичащо от влязло в сила съдебно решение за издържане на низходящ – сина й А.,
като не е изплатила повече от две месечни вноски, а именно – вноски на обща
стойност 3 640 лева.
От обективна страна е налице неплащане на определените парични вноски, т.е.
бездействие на подсъдимата, продължило повече от два месеца.
Субект на престъплението е подсъдимата.
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е допускала настъпването им.
Предвид изложеното
съдът прие, че Г. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
призна я за виновна и й наложи наказание.
Съдът определи наказанието при условията на чл.54 НК, като взе предвид:
видът и размерът на наказанията предвидени в разпоредбата на чл.183, ал.1 НК;
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване
на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието не се отграничава от
законодателно определената. Този извод съдът направи като взе предвид степента
на увреждане на обществените отношения,
времето, начина, мястото на извършване на престъплението. Периодът на
неизпълнение на задължението е относително дълъг, а задължението е алиментно.
Степента на обществена опасност на дееца не е висока.
Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК, а именно
“пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти
седмично и 2. “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
6 месеца.
С така определеното наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на НК
по отношение на подсъдимата и на останалите членове на обществото.
По делото не са сторени разноски.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :