Присъда по дело №4397/2024 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 135 |
| Дата: | 13 май 2025 г. |
| Съдия: | Георги Митев |
| Дело: | 20243110204397 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 12 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 135/13.05.2025 г. по НОХД № 4397 по описа за 2024 година на
Районен съд Варна, Пети наказателен състав
По отношение на подсъдимия К.А.Д. ЕГН ********** е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт вх.№ 90773/12.11.2024 г. в Районен съд Варна, по
който е образувано наказателно дело от общ характер затова, че:
на 05.04.2024 г. в гр. Варна, на ул. „Крайезерна" управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Пежо 306" с peг. № ТХ 3212 ХА, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство - наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1717-
000209/19.09.2023 г., издадена от Р.П.П. - началник на сектор към ОД МВР
Добрич, РУ 01 Добрич, връчена му лично на 03.11.2023 г. - престъпление по
чл.343в ал.З вр.ал.1 НК и
на 05.04.2024 г. в гр. Варна, ул. „Крайезерна", без надлежно разрешително, съг‐
ласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в
себе си високорисково наркотично вещество - метамфетамин, фигуриращ в
Приложение №1 към чл.З т.1 от Наредба за реда и класифициране на растенията
и веществата като наркотични, в Списък 1 - Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а именно: 0,12
гр. метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин 76,54 %
на стойност 8,40 лв. /осем лева и четиридесет стотинки/, като случаят е
маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.З т.1 от НК.
В съдебно заседание по искане на защитника на подсъдимия и на подсъдимия
разглеждането на делото продължи и приключи при условията на глава XXVII, чл.371
т.1 от НПК, със съкратено съдебно следствие без разпит на свидетелите и вещото лице,
единствено с разпит на свидетеля Е.Г.Д..
Представителят на Районна прокуратура Варна акцентира своята пледоария за
деянието по чл.354а ал.5 от НК, тъй като за деянието на подсъдимия по чл.343в ал.3 от
НК смята, че е абсолютно и безспорно доказано и то не се оспорва и от защитата и от
подсъдимия. Твърди, че държането на наркотичното вещество е извършено виновно от
подсъдимия, упражнявал е фактическата власт над това вещество необезпокояван.
Спорният въпрос според прокурора е дали е знаел подсъдимият той какво има в тази
кутия от цигари. Според него подсъдимият К.Д. е знаел, че в кутията от цигари има
така наречения на улицата „кристал“ или метамфетамин. Прокурорът се основава на
показанията на свидетеля В.П. - полицаят, който е извършил проверката и е намерил
веществото в подсъдимия, според който когато попитал Д. дали има нещо забранено в
себе си, Д. първо казал, че нямал нищо, но после споделил, че бил намерил на улицата
една кутия с цигари, в която имало нещо, някакво вещество, което той не знае какво е.
Извадил от джоба си кутия от цигари Карелия, в която между цигарите имало завита
хартийка, която Д. предал доброволно.
Защитникът на подсъдимия адвокат С.С. не оспорва първото обвинение по
чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК, действително на подзащитният му е било отнето
1
свидетелство за правоуправление на МПС от органите на Пътна полиция Добрич, за
което той е бил уведомен, поради което те не оспорват първото обвинение. Относно
обвинението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК счита, че позицията на прокуратурата се
опровергава от доказателствения материал по делото, най-вече от свидетелските
показания на Е.Д. и липсват други доказателства за извършено деяние по чл.354а ал.5
вр.ал.3 т.1 от НК. За да е налице такова престъпление е необходимо държане, но това
държане трябва да е и умишлено, подсъдимият да знае, че държи такова вещество, за
да може да се разпореди, а за такова знание няма представени доказателства. Д. е бил
спрян от полицаите, бил извикан друг полицейски екип за съдействие, изминал е
известен период от време и е логично той да запали цигара и когато я изкарва от
кутията да види, че вътре има и друго вещество и да предположи какво е, защото тези
цигари са взети от наркотично зависим човек. Той е предположил какво е
съдържанието на пакетчето, но законодателят е казал, че на предположение не може да
се гради както обвинение, така и присъда. Първоначалните обяснения на Д., че е
намерил цигарите на улицата били с цел да предпази св.Д.. Защитникът моли съда да
оправдае подсъдимия по обвинението за държане на наркотично вещество, а по
първото обвинение по чл.343в ал.3 от НК да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д. участва лично. В обясненията си
потвърждава, че в Добрич му отнели свидетелството за управление, но въпреки това
управлявал автомобила. Преди това се видял с Е., който му дал кутия с цигари, след
което бил спрян от полицията. Кутията с цигари била в джоба му, не я бил отварял
преди това и не знаел, че това вещество е там. Е. тогава му дал синя Карелия 100, той
не пушел такива цигари, но ги взел, защото нямал цигари в себе си. В последната си
дума подсъдимият Д. моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните в досъдебното производство доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Д. живеел в гр. Варна. Той бил завършил средно образование и
работел в областта на строителството. Бил известен на органите на МВР предвид
факта, че имал няколко криминални регистрации, видно от справката от Първо РУ при
ОД на МВР Варна/л.80 от досъдебното производство/ДП/. Въпреки това към датата на
извършване на деянията по настоящето дело Д. не бил осъждан/л.37 от НОХД/.
От приложената справка за нарушител/водач/л.57-60 от ДП/ е видно, че К.А.Д.
притежава свидетелство за управление на МПС от 2008 година, отнето на 19.09.2023 г.
с акт № GA 735319/19.09.2023 г., до този случай има издадени 10 броя наказателни
постановления и 7 броя фиша за извършени нарушения на Закона за движението по
пътищата/ЗДвП.
На 19.09.2023 г. подсъдимият Д. шофирал в гр.Добрич лек автомобил
Мерцедес Вито с peг.№ В 5306 ВХ, когато бил спрян за проверка от служители на
Първо РУ при ОД МВР Добрич. При извършената проверка К.Д. бил тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drag Test 5000", при
което техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин и
метамфетамин. Поради това старши полицай Г.Г. му съставил АУАН Серия GA №
735319/19.09.2023 г./л.71 от ДП/ за нарушение на чл.5 ал.З т.1 пр.2 от ЗДвП. Със
съставения АУАН против К.Д. му било иззето СУМПС № *********. На същата дата -
19.09.2023 г. Р.П.П., началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР Добрич издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1717-000209/л.72
от ДП/, с която на основание чл.171 т.1 буква б от ЗДвП на К.Д. била наложена
2
принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца" и било отнето СУМПС № *********. Заповедта е връчена
лично на Д. на 03.11.2023 г., влязла в законна сила на 17.11.2023 г./л.72 от ДП/.
Свидетелството за управление на МПС на Д. било изпратено за съхранение в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна на 20.10.2023 г. По повод констатираното
нарушение от страна на К.Д. било образувано досъдебно производство № 698/2023 г.
по описа на Първо РУ при ОД на МВР Добрич за престъпление по чл.3436 ал.З от НК,
което към месец август 2024 г. все още не било приключило/писмо от Районна
прокуратура Добрич № 3635/20.08.2024 г. до Сектор Разследване в Първо РУ при ОД
на МВР Варна, че досъдебно производство № 698/2023 г. по описа на Първо РУ при
ОД на МВР Добрич, образувано на 19.09.2023 г. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК
не е приключило и по делото няма привлечен обвиняем – л.75 от ДП/.
На 05.04.2024 г. около обяд подсъдимият К.Д. срещнал свидетеля Г.П.. Д. му
споделил, че трябва да отиде до автосервиз, за да вземе автомобила на баща си и
поканил Панайотов да го придружи. Г.П. се съгласил и заедно с подсъдимия се качили
в такси, което ги откарало до автосервиза. От сервиза К.Д. взел лек автомобил Пежо
306 с peг.№ ТХ 3212 ХА, който бил регистриран на името на фирмата, в която работел
баща му като шофьор. Д. се качил на шофьорската седалка, а Панайотов седнал до
него. Въпреки, че било отнето свидетелството му за управление на МПС подсъдимият
привел автомобила в движение.
Докато подсъдимият Д. управлявал лек автомобил Пежо 306 с peг. № ТХ 3212
ХА по ул. Крайезерна забелязал полицейски автомобил и рязко сменил посоката си на
движение. В полицейският автомобил били свидетелите Д.Д. и П.М. - служители на
Първо РУ при ОД на МВР Варна. Като забелязали тази неочаквана променя на
посоката на движение на лекия автомобил, служителите на МВР решили да го
последват и спрат за проверка. Това се случило на ул.Крайезерна до № 8А. Още при
подхождане към автомобила свидетелите Д. и М. разпознали лицата в него. На
шофьорската седалка стоял подсъдимият Константин Д., а до него бил седнал
свидетелят Г.П.. И двамата били служебно познати на Д. и М., поради което
служителите на МВР решили да потърсят съдействие при предстоящата им проверка.
На подадения сигнал за оказване на съдействие се отзовал екип на Сектор
Специализирани полицейски сили при ОД МВР Варна в състав В.П., Я.Ф. и Г.Д..
Свидетелят П. пристъпил към проверка на подсъдимия К.Д., като първо го поканил да
излезе от автомобила. След това го попитал дали има в себе си вещи, чието
притежание е забранено. Подсъдимият отвърнал отрицателно, но малко след това
заявил, че бил намерил една кутия с цигари и в нея имало нещо, което той не знаел
както точно е. Подсъдимият Д. извадил от джоба на суичъра си кутия цигари и я
отворил пред свидетеля П.. В.П. забелязал, че между фабрично изготвените цигари в
кутията имало саморъчно свита хартийка. Д. леко разтворил тази хартийка, в която
имало бяло кристалообразно вещество. Подсъдимият твърдял, че е намерил кутията с
цигари и изразил желание да съдейства на полицейските служители, като доброволно
предаде хартийката с намиращото се в нея кристалообразно вещество. За целта бил
съставен протокол за доброволно предаване от 05.04.2024 г./л.45 от ДП/, според който
К.Д. предал на старши полицай В.П. П. 1 брой бяло кристалообразно вещество, увито
в хартия, но с обяснения „Кутията с цигари ми я предаде Е.Д. не знаех какво има
вътре“.
Според заключението на физико-химическа експертиза по протокол №
3
266/09.04.2024 г./л.42-43 от ДП/ в състава на бялото на цвят кристално вещество, увито
в хартия, предадено на 05.04.2024 г. с протокол за доброволно предаване от лицето
К.А.Д. е установено наличие на наркотична субстанция - метамфетамин с нетно тегло
0,12 грама и съдържание на активен компонент – метамфетамин 76,54 %. Остатъкът от
изследваното наркотично вещество и опаковките от него са върнати на разследващия
орган. Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Стойността на високорисковото наркотично вещество е изчислена съгласно
Приложение №2 от Постановление на Министерския съвет от № 23/29.01.1998 г., из‐
менено с Постановление № 106 от 02.08.2023 г. на Министерски съвет за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. За този вид
наркотично вещество (метамфетамин) цената за пласиране на улицата не е обвързана
с процентното съдържание на активния компонент, като за нуждите на
съдопроизводството в посоченото постановление е определена цена от 70 лева за 1
грам. Чрез аритметично изчисление е установено, че 0,12 грама метамфетамин е на
стойност 8,40 лева/протокол за оценка на наркотични вещества стойност – л.44 от ДП/.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел Е.Г.Д.. Бяха
прочетени протоколите за разпит на свидетел от досъдебното производство на Г.О.П.,
Д.В. Д., П.Й. М., В.П. П., Я.Г.Ф. и Б.К.Р..
Горепосочената фактическа обстановка съдът приема за установена
посредством гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия К.А.Д.,
свидетелските показания на Е.Г.Д., писмените доказателствени средства, подробно
описани по-горе и приобщени към материалите по делото на основание чл.283 от
НПК.
С гореописаните действия подсъдимият К.Д. според Районна прокуратура
Варна е осъществил от правна страна състава на две престъпления - по чл.343в ал.З
вр.ал.1 от НК и по чл.354а ал.5 вр.ал.З т.1 от НК.
По доказателствата:
По гласните доказателствени средства:
По обясненията на подсъдимия К.А.Д.:
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че е знаел, че
временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство, но
въпреки това е управлявал такова при спирането му от полицейските органи. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия Д., че св. Д. му е дал заедно с цигарената кутия
с цигари и наркотичното вещество, доколкото тази негова версия не е оборена от
органите на досъдебното производство.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че кутията с цигари била в
джоба ми, не я бил отварял преди това и не знаел, че това вещество е там. Тези
обяснения се опровергават от самите негови действия при полицейската проверка,
когато е заявил, че има в себе си някакво вещество. Видно от характеристичната
справка и справката за съдимост той сам е употребявал наркотични вещества, знае в
какви опаковки се съхраняват и какво представляват на външен вид и дори да не е
закупил сам това вещество, а да му е било дадено от св.Д., той е знаел какво
представлява това вещество.
4
Обясненията на подсъдимия са както възможност за изграждане на негова
защитна версия по обвинението, така са и годно доказателствено средство, което
следва да се цени заедно с целия събран доказателствен материал.
Органите но досъдебното производство съгласно чл.107 ал.3 от НПК са длъжни
да събират доказателства както в подкрепа на обвинението, така и доказателства,
които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. В случая органите на
досъдебното производство не са предприели никакви действия за проверка на
твърденията на подсъдимия Д. относно наличието на наркотичното вещество в него.
Било е възможно да бъде иззета кутията от цигари и да се установи дали по нея има
дактилоскопни отпечатъци от св.Д.. Такава проверка би могла да се извърши и на
опаковката, в която се е намирало наркотичното вещество. Още на 05.04.2024 г. при
предаване на хартийката с веществото подсъдимият Д. заявил, че му е предадено
заедно с кутия цигари от лицето Е.Д.. Следвало е веднага да се установи и разпита Д.
относно това обстоятелство, а не това да стане едва в протокола му за разпит от
17.10.2024 г. – повече от 6 месеца след случая.
Тежестта за доказване на обвинението е на разследващите органи и след като
те не са оборили по категоричен начин това твърдение на подсъдимия, всяко съмнение
следва да се тълкува в негова полза.
Относно свидетелските показания на Е.Г.Д.:
Съдът кредитира свидетелските показания на Е.Г.Д. в частта им, че към
момента на деянието е употребявал наркотични вещества, че тогава си закупил
наркотично вещество за лична употреба, което било завито в хартийка и което
поставил в кутията си за цигари марка Карелия слим сини 100 мм. Отишъл до дома на
подсъдимия Д., видели се и говорили, Д. му поискал цигари, Д. извадил и му оставил
кутията с цигари, в която било и наркотичното вещество. Тези твърдения се
потвърждават от обясненията на подсъдимия Д. в протокола за доброволно предаване
от негова страна на полицейските органи на хартийка с кристалообразно вещество, че
кутията с цигари му я предал Е.Д.. Още на досъдебното производство, при разпита му
в качеството на свидетел Д. е потвърдил, че е дал на подсъдимия Д. кутия с цигари
Карелия синя слим 100 като забравил, че вътре се намира закупения от него наркотик
„кристал“. Действително е малко вероятно лице, което употребява наркотични
вещества да забрави къде ги е оставило и по този начин да ги предаде на другиго, но
не е невъзможно.
Съдът кредитира свидетелските показания на полицейския служител В.П. П.
като обективни, безпристрастни и логически последователни. Свидетелят си спомня за
процесната ситуация, като възпроизвежда обстоятелства, съотносими към извършената
проверка на подсъдимия Д.. Д. казал, че намерил на улицата кутия с цигари, в която
имало „нещо“ - някакво вещество, което не знаел какво е, извадил кутия с цигари
„Карелия“ и я отворил, в кутията между цигарите имало една завита хартийка, която
съдържала бяло кристалообразно вещество, което Д. предал с протокол за доброволно
предаване, след това го завели до болницата, където отказал да даде кръвна проба.
Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са
в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от
свидетеля. Ето защо настоящият състав дава вяра на показанията на свидетеля П., като
следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за негова заинтересованост. Не
съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което
твърди в показанията си, е възприел лично при процесната ситуация при изпълнение
5
на служебните си задължения. Служебната функция на свидетеля не може а priori да
обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като П. възпроизвежда
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с поведението на подсъдимия при извършената му проверка.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло заключението на физико-химическа експертиза по
протокол № 266/09.04.2024 г. относно вида, нетното тегло и съдържание на активен
компонент на наркотичното вещество, предадено от подсъдимия Д.. Заключението е
обективно и безпристрастно, компетентно, не се оспорва от страните по делото.
Експертизата е изготвена от вещо лице-специалист в областта, разполагащо с
необходимите знания за това, назначено от надлежен орган по надлежния ред, а
именно предвидения в НПК. Изложеното обуславя причисляването на експертизата
към релевантните доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените доказателствени средства – протоколите за разпит
на свидетел на досъдебното производство на лицата Г.О.П., Д.В. Д., П.Й. М., В.П. П.,
Я.Г.Ф. и Б.К.Р., протоколи за доброволно предаване от 05.04.2024 г., разписка от
01.10.2024 г., протокол за оценка на наркотични вещества, справка за нарушител като
водач на МПС на К.Д., АУАН 319/19.09.2024 г., ЗППАМ № 99 /09.04.2024 г., разпечатка
от информационна система на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна,
ЗППАМ № 209/19.09.2024 г. и ЗППАМ № 569/14.12.2023 г., писмо от РП Добрич от
20.08.2024 г. и справка за съдимост.
Съдът кредитира изброените и приобщени писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
Съдът кредитира доброволно предаденото от подсъдимия Д. наркотично
вещество метамфетамин като годно веществено доказателство относно вида,
количеството и качеството на държаното наркотично вещество от подсъдимия.
Правни изводи:
Досъдебно производство № 434/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
Варна е започнато като бързо производство на 05.04.2024 г. с разпит на свидетел. На
10.04.2024 г. бързото производство е преобразувано в досъдебно производство по
общия ред. В последствие срокът за разследване по досъдебното производство е бил
продължаван няколкократно, последно до 05.12.2024 г., досъдебното производство е
приключено с мнение за съд от разследващия полицай в срок на 31.10.2024 г., поради
което съдът счита, че досъдебното производство е протекло законосъобразно,
проведените следствени действия и приобщените писмени доказателствени средства
са извършени по реда на НПК.
Относно престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК:
След като прецени всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14
от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за невинен подсъдимия Д. в
извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.З т.1 НК, за това, че на 05.04.2024
г. в гр. Варна на ул. Крайезерна е държал в себе си високорисково наркотично
вещество - метамфетамин, фигуриращ в Приложение №1 към чл.З т.1 от „Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични", в Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, а именно: 0,12 грама метамфетамин със съдържание на активен компонент
6
метамфетамин 76,54 % на стойност 8,40 лв., без да има за това надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите/ЗКНВП/, като случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните:
Безспорно установено в процеса е, че подсъдимият Д. на 05.04.2024 г. е държал
в джоба си в кутия от цигари високорисково наркотично вещество – метамфетамин без
надлежно разрешително по чл.73 ал.1 във вр. с чл.30 от ЗКНВП. В случаят е
ирелевантно дали това вещество му е било предадено от св.Д. или подсъдимия го е
придобил по друг начин. Важното в случая е, че той е знаел, че държи такова
наркотично вещество. С активното си поведение същият е нарушил разпоредбите на
чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според който
се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът,
износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества
и техните препарати от списъка по чл.3 ал.2 т.1.
Съгласно легалната дефиниция на понятието престъпление по смисъла на чл.9
ал.1 от НК същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна на
което се изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно,
противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно от ал.2 на посочената
правна норма законодателят изключва противоправността на деянието, което макар
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна.
В контекста на изложените разсъждения, според настоящия съдебен състав
извършеното от подсъдимия Д. деяние, макар формално да осъществява престъпния
състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК същото не е престъпно, поради незначителната
по степен обществена опасност, която разкрива. Принципно вярно е, че родовият обект
на закрила от посоченото престъпно посегателство е свързан с изключително значими
обществени отношения, гарантиращи опазването на здравето на гражданите, но също
така е вярно, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е с универсална приложимост
(аргумент от систематическото място в Общата част на Наказателния кодекс) и не
съдържа ограничения, свързани с вида на престъплението, чийто състав е формално
осъществен, като теоретично същата би могла да се приложи за всички видове
престъпления (в посочения смисъл Тълкувателно решение № 113-1982-ОСНК на ВС).
Единственият критерий тук е характерът и степента на обществената опасност на
съответното деяние като понятието за последната е дефинирано легално в
разпоредбата на чл.10 ал.1 от НК и именно тя е основанието за обявяване на дадено
деяние за противоправно и наказуемо, тъй като представлява негово иманентно,
вътрешно присъщо свойство, което съществува независимо в обективната
действителност.
От анализа на наличната доказателствена съвкупност по делото съдът стига до
извода, че в процесния случая се касае за изключително малко количество наркотично
вещество - 0,12 грама, при това на ниска стойност - 8,40 лева - обстоятелства, които
влияят пряко върху обществената опасност на инкриминираното деяние, имайки
предвид, че престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК е формално и
продължено по своята конструкция, при което количественият и стойностен показател
на предмета на престъплението са от съществено значение. Инкриминираното от
прокуратурата деяние в случая не се отличава и с някакви особености от обективна
7
страна, завишаващи и отразяващи се върху степента на неговото отрицателно
въздействие върху обществените отношения, обект на закрила, не се касае за
усложнена престъпна дейност или специфика на неговия механизъм като от деянието
не са настъпили и други (несъставомерни) вредни последици. Ирелевантно в случая се
явява и обстоятелство за вида на инкриминираното наркотично вещество, доколкото
законът не прави разлика в тази насока, в който смисъл е и трайната съдебна практика,
като в този смисъл е Решение № 603 от 25.10.2004 г. по н.д. № 213/2004 г., I н.о. на
ВКС: „...високорисковите видове наркотични вещества са изчерпателно посочени в
закона, където отсъства понятието „лек” или „по-лек” наркотик, поради това
степенуването на някои от тях по сила на въздействие върху здравето, след като те
са дефинирани като високорискови, е незаконосъобразно”.
Като допълнителен аргумент за незначителната степен на обществена опасност
следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Налице са сравнително
добри характеристични данни за подсъдимия, няма други фактори, които да повишат
степента на личната му опасност. Намереното в него наркотично вещество е в
минимално количество и е в рамките на дозата за еднократна употреба с минимална
стойност. Подсъдимият има критично отношение към деянието си, съдейства за
установяване на обективната истина. С действията си по държане на наркотични
вещества в минимални количества и стойност подсъдимият може да увреди само
своето собствено здраве, а не и обществените отношения, свързани с другите членове
на обществото, което обуславя ниската обществена опасност на деянието и дееца.
Всичките тези обстоятелства не са били отчетени обективно в хода на
досъдебното производство, конкретната обществената опасност на деянието и дееца е
била завишена и не е била използвана възможността за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на обвиняемото лице по чл.7 ал.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, което в случая би
било най-подходящата форма на държавна принуда.
Поради изложените съображения, макар деянието, описано в
обстоятелствената част на прокурорския акт, формално да осъществява признаците на
престъпния състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, същото разкрива незначителна по
степен обществена опасност, а това изключва неговия престъпен характер и
потенциалната възможност за използване на наказателна репресия спрямо
подсъдимия. В тази връзка следва да се уточни, че за да представлява „маловажен
случай” по смисъла на чл.354а ал.5 от НК деянието също следва да разкрива
определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му
като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на приобщения по
делото доказателствен материал не бяха констатирани.
В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно
престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл.9 ал.1 от НК, което да прави
общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да
обоснове използването на средствата на наказателната принуда за
общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл.354а НК се защитават
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на
младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на
високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на
престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на обществена
опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като
8
престъпления (в този смисъл Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. №
242/2005 г., II н. о.; Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК,
II н. о.).
Относно престъплението по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК:
С гореописаното деяние подсъдимият К.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК затова, че на
05.04.2024г. в гр. Варна по ул.Крайезерна обвиняемият е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Пежо" 306 с per. № ТХ 3212 ХА, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена му със ЗППАМ № 23-1717-
000209/19.09.2023 г., с която му е отнето свидетелството за управление на МПС за срок
до 18 месеца или решаване на въпроса за отговорността му по повод извършено от
него нарушение на Закона за движение по пътищата.
От обективна страна е осъществен престъпния състав на чл.343в ал.3 вр. ал.1
НК, като на 05.04.2024 г. в гр. Варна по ул. Крайезерна подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо" 306 с peг. № ТХ 3212 ХА, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със
ЗППАМ №23-1717-000209/19.09.2023г., с която му е отнето свидетелството за уп‐
равление на МПС за срок до 18 месеца или решаване на въпроса за отговорността му
по повод извършено от него нарушение на Закона за движение по пътищата.
От субективна страна обвиняемият е управлявал автомобила със съзнанието, че
свидетелството му за правоуправление е отнето със съставения му АУАН серия GA №
735319/19.09.2023 г. и издадената в тази връзка ЗППАМ № 23-**********/19.09.2023 г.
до решаване на въпроса за отговорността му по повод установяването му да шофира на
19.09.2023 г. след употреба на наркотични вещества, но за не повече от 18 месеца.
Посочената ЗППАМ е била лично връчена на К.Д. на 03.11.2023 г. и въпреки че към
05.04.2024 г. въпросът за отговорността му повод извършеното от него нарушение на
19.09.2023 г. не е бил решен с влязъл в сила акт на административен или съдебен орган
и не са изтекли 18 месеца от отнемането на шофьорската му книжка, Д. е пренебрегнал
наложеното му ограничение и е решил въпреки него да управлява моторно превозно
средство. Престъплението и извършено от подсъдимия К.Д. при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, при която той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
Съдът, след като призна подсъдимият Д. за невинен по обвинението за
извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК счита, че е отпаднала
пречката по чл.78а ал.7 от НК за неприложимост на тази разпоредба при множество
престъпления и че са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо престъплението
по чл.343в ал.3 вр.ал.3 от НК, а именно:
- деянието е извършено умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от
свобода до 3 години и с глоба от двеста до хиляда лева;
- лицето не е осъждано до момента за престъпление от общ характер и не е
освобождавано от наказателна отговорност по реда на този раздел и
- няма причинени от престъплението имуществени вреди.
Съдът призна подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по
чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна
9
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 2 500 лева.
На основание чл.78а ал.4 от НК вр.чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимия
Д. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, като зачете времето, през което същият е бил лишен от това право по
административен ред.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България и в частност правилата при управление на моторно превозно
средство.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема
чистото съдебно минало на обвиняемия, оказано съдействие на органите на полицията
при установяване и документиране на престъплението, изразеното критичното
отношение към деянието в хода на съдебното производство. От деянието няма
настъпили щети. Не е създадена опасност за живота и здравето на останалите
участници в движението.
Отегчаващи вината обстоятелства - множество наложени административни
наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
С оглед относителното равенство между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства съдът определи административно наказание глоба към средния размер
от 2 500 лева.
Законодателят в разпоредбата на чл.12 от Закона за административните
нарушения и наказания визира, че наказанията се налагат с цел са да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на административния и правов ред в Република
България. Съдът счита, че с посоченото по-горе наказание ще бъдат постигнати
целите както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът намира, че наказание в този размер ще принуди подсъдимия да
преосмисли поведението си и да преустанови нарушенията на правилата за движение.
На чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия К.А.Д. да заплати за разноски на
досъдебното производство сумата от 96.48 лева по сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Съдът постанови веществените доказателства: остатък от наркотично
вещество метамфетамин да се отнеме в полза на Държавата, който да бъде унищожен
след влизане в сила на присъдата, а веществените доказателства: опаковки от
наркотични вещества да бъдат унищожени.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10