№ 254
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500342 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 578/02.07.2025г. по гр.д.
№ 1334/25 г. на СлРС, с което е:
- ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22, вр.11, т.10 ЗПК
Договор за потребителски кредит № **********/13.092022г., сключен между
Ж. Д. С., ЕГН: ********** от гр.С., кв.******************** и „
***************“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.**************************;
- ОСЪДЕНО, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ***************“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.************************ ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН: ********** от
гр.С., кв.********************, сума в размер на 426,28 лв. /четиристотин
двадесет и шест лева и 0,28 ст./, деловодни разноски;
- ОСЪДЕНО, на основание чл.38 ЗАдв „ ***************“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.************************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р., АК П., гр.П.,
ул.*******************, сума в размер на 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, адвокатско възнаграждение.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Счита, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния
договор на осн. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и че
неправилно застрахователната премия не е включена като разход. Заявява,
че всички изисквания на ЗПК в чл. 10 са спазени, ГПР е 39, 81 и е в рамките на
законовия лимит. Посочена е общата дължима сума от потребителя от
5 085, 02 лв., описани са всички взети предвид допускания, липсват неясноти.
Твърди, че начинът на формиране на ГПР е ясен и съобразен със законовите
изисквания и в разходите по кредита не следва да се включва
застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска, тъй
като сключването на договор за застраховка не е задължително условие за
получаване на кредита. Позовава се на пар 1 на ДР на ЗПК и не е обсъдил
всички изложени от банката аргументи, че застраховката, като
допълнителна услуга, е отделно договорно правоотношение, а премията е
цената на предоставената услуга. Заявява, че неправилно съдът не е
възприел поддърЖ.та от ответника теза, че застрахователната премия не е
част от общите разходи по кредита, защото сключването на
застрахователния договор не е условие за получаване на кредита. Сочи, че в
чл. 19 от ДПК това изрично е посочено, че преди сключването му
потребителят е подписал заявление-декларация, с което е изразил изрично
желание и съгласие за сключване на застрахователен договор, запознал се е с
правата и задълженията си и възможностите за прекратяване на
застраховката. Така според въззивника, първоинстанционният съд
неправилно е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от
посочения в договора. Цитира съдебна практика в тази насока.
Поради всичко изложено моли да се отмени атакуваното решение и да
се постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски за платена държавна такса за въззивната жалба и за
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
2
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива
подробни доводи, с които оборва релевираните с нея оплаквания, като
заявява, че решението на страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
процесният ДПК е нищожен и оспорва доводите по повод
застрахователната премия, сочи че тя не е усвоена от потребителя, а е
удърЖ. от него, той не е имал право да се разпорежда с нея и не отговаря на
понятието „размер на усвояването“ по смисъла на директива 2008/48 и
решение по дело С 377/14 на СЕС.
Моли да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В отговора не са направени нови доказателствени искания.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
Адвокатът, действащ като процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т.1 от ГПК на въззиваемата-ищца в първоинстанционното
производство, е подал и ЧАСТНА ЖАЛБА срещу определение №
2852/23.07.2025г. по чл. 248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение
подадената от него молба за изменение на решението в частта за
разноските, касателно адвокатското възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 ал. 2 от ЗА, като го увеличи от 480лв. на 738, 84 лв. с включен ДДС.
Развива подробна аргументация за неправилност на определението и за
основателността на молбата си. Иска да се отмени определението и да му
се присъди изцяло посочената сума.
В законовия срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна, която я оспорва като неоснователна. Заявява, че
присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и
отговаря на всички законови критерии във връзка с определянето му – вид и
характер на спора, цена на иска, фактическа и правна сложност на делото,
обем на вложени усилия. Развива детайлна аргументация в тази насока,
цитира съдебна практика, позовава се на решение на СЕС С-57/2015г.
Поради това намира частната жалба за неоснователна и иска тя да
3
бъде оставена без уважение.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба,
подадена от процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК поддържа въззивната жалба и отговора на частната жалба на
изложените в тях основания, няма нови искания. Моли да се отмени
атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът пъбе изцяло
отхвърлен, както и да се остави без уважение частната жалба. Претендира
разноски за тази инстанция, прави евентуално възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. С писмена молба процесуалният й представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа отговора на въззивната жалба,
която оспорва на изложените в нея основания, поддържа частната си
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Няма доказателствени
искания. Моли да се потвърди обжалваното решение, като се отмени
определението по чл. 248 от ГПК и му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 738, 84 лв. с ДДС. Претендира
присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 738, 84 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявен е установителен иск за обявяване нищожността на договор
за потребителски кредит.
4
Предмет на спора е валидността по смисъла на ЗПК на договор за
потребителски кредит № ********** от 13.09.2022г. по силата на който
ответникът *************** ЕАД, гр. С. е предоставило кредит на ищцата
Ж. Д. С. в размер на 2 500 лв. при лихвен процент 34,12%, ГПР 39,81%, с
платими месечни вноски 36 бр. с дата на последната вноска 15.09.2025г.
Към договора за кредит е сключена с
„******************************“ АД /клон на застрахователя - CARDIF
ASSURANCES VIE SA, FRANCE/ и застраховка BANK „Защита на кредита“,
като застрахователната премия е в общ размер 656, 99лв.
Така общият размер на кредита е посочен като 3 156,99 лв., а общата
дължима сума от кредитополучателя - 5 085,02 лв.
С атакуваното решение съдът е счел, че ДПК е нищожен поради
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и е уважил
установителния иск.
Ключовият правопрепятстващ довод на въззивника се състои в
отричане недействителността на договора, поради нарушение на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК, като заявява, че погрешно първоинстанционният съд е приел,
че ГПР е неправилно посочен в договора и в действителност надхвърля пет
пъти основния лихвен процент и е в размер на 68, 92 %.
Основната точка на противопоставяне между страните е дали
сумите за заплащане на застрахователни премии следва да се включат при
изчисляване на ГПР и съответно – дали последният действително надвишава
законовия максимум от 50%.
Въззивникът-ответник счита, че посоченият в ДПК процент ГПР е
действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките
на допустимия – 39, 81% и при изчисляването му не следва да се включват
застрахователните премии. Въззиваемата-ищца поддържа тезата, че в
посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, поради което е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и договорът за потребителски кредит е нищожен.
Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит
ответницата е избрала да сключи и застраховка „Защита на кредита“ ,
като застрахователните вноски се заплащали чрез банката, която ги
превеждала на застрахователя, съгласно чл. 7.2.3 от ДПК.
В ДПК е посочен ГПР в размер на 39, 81%, който е изчислен съобразно
нормативно установената формула посочена в Приложение №1 към чл.19,
5
ал.2 от ЗПК, като са описани в чл. 10 от договора взетите предвид
допускания.
Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в ДПК се посочва
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Член 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК императивно забраняват на кредитора
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както
и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните
премии и те не са взети предвид при калкулацията на ГПР.
При преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде
включен този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи
сметка за съдържанието на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“
Легалната дефиниция за него се намира в пар 1 на ДР на ЗПК и чл. 3,
буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В случая категорично се установява от представените по делото
документи, че за получаването на кредита при конкретните условия не се е
6
изисквало задължително сключване на договор за застраховка и това е
отбелязано изрично в чл. 19 от ДПК. В чл. 7.1 са посочени условията за
усвояване на кредита, съобразно чл. 7.2.3 – когато е избрано от
потребителя сключването на застраховка.
Същевременно потребителят е подписал и Заявление-декларация за
установяване на договорни задължения и в чл. 13 изрично е посочено желание
и съгласие за сключване на застраховка на кредита и е отбелязан изборът на
тази опция.
Следователно, щом сключването на договор за застраховане не е било
условие за получаването на кредита, то застрахователните премии не
представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Поради
това последният се изчислява в размер на 39, 81% и не надвишава
предвидения от ЗПК лимит от 50 %. Договорът за потребителски кредит не
е недействителен поради нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК.
Следва да се посочи още, че в представения договор за потребителски
кредит са описани размерът на кредита, размерът на застрахователните
премии, видовете застраховки, и така формираният общ размер на кредита.
Изрично е отбелязано, че застрахователните премии се изплащат на
банката, действаща като застрахователен агент на
„***************************“ КЧТ, която ги превежда на същия и това
се потвърждава и от изготвената СИЕ. Вноските не са прекомерни или
несъразмерни. Инкорпориран е и погасителен план, в който са описани
размерът на вноските, съставът им от главница и лихва и падежът.
Посочени са лихвеният процент и годишният процент на разходите и начина
на изчисляване. Потребителят е имал пълна информираност и яснота
относно вида и характера на договорните отношения, условията, размера на
задължението и отделните права и задължения, породили се за всяка
страна. Получил е подробна предварителна информация и разяснения за
абсолютно всички аспекти на договора, включително и относно пожеланата
застраховка и нейното отражение в имуществената му сфера, и
следователно е могъл да прецени в резултат на разясненията, дали
предлаганите продукти съответстват на неговите възможности и
финансово състояние. Той не е бил длъжен да сключва застраховка, изборът
7
му е бил съзнателен, доброволен и обоснован, с оглед покритието на
конкретните рискове.
Поради всичко изложено въззивният съд счита, че няма основания за
обявяване на недействителността на ДПК и установителният иск за
обявяване на нищожността му е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени изцяло и да се постанови ново решение, с което искът бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски за
първоинстанционното производство и решението следва да бъде отменено и
в частта за разноските. На ответника следва да се присъдят изцяло
направените от него такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 250 лв. съобразно вида и сложността на спора,
характера и цената на исковете и обема на извършените процесуалните
действия.
Отговорността за разноски за тази инстанция също следва да се
възложи на въззиваемия, който следва да понесе направените от него и
заплати на въззивника такива в размер на 263, 14 лв. – 63, 14 лв. внесена
държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се
определя от съда при съобразяване със законовите разпоредби, с вида,
сложноста и характера на спора, обжалваемия интерес и кореспондира с
вложените процесуални усилия на представителя.
По отношение на частната жалба на адвоката на въззиваемата срещу
определението по чл. 248 от ГПК, с която първоинстанционният съд е
отказал да измени решението си в частта за разноските, въззивният съд
намира, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Както се посочи по-горе, след като искът е неоснователен и се отхвърля
изцяло, на ищцата не се дължат изобщо разноски, не се дължат такива и на
адвоката по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, поради което няма и основание да се
ревизира определението, с което е отказано да се увеличи размерът на
присъдените на последния с отмененото решение разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 578/02.07.2025г. по
гр.д. № 1334/25 г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С., ЕГН: ********** от гр.С.,
кв.******************** против „***************“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.**************************
иск за признаване за установено между страните, че Договор за
потребителски кредит № ********** от 13.092022г. е нищожен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Р. Н. Р. против
определение № 2852 от 23.07.2025г. по гр.д. № 1334825г. на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ж. Д. С. да заплати на „***************“ ЕАД,, гр. С.
направените разноски по делото в първоинстанционното производство в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Ж. Д. С. да заплати на „***************“ ЕАД,, гр. С.
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на
общо 263, 14 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10