Решение по дело №35/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 754
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20251110200035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110200035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от С. Г. Б. чрез адв. Ж. Ж. срещу заповед за
задържане на лице от 07.12.2024г.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна -
издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на
закона.
Сочи се, че в обжалваната заповед е посочено единствено правното
основание за издаването й – чл. 144 НК – закана против другиго с
престъпление против неговата личност, с което възбужда основателен страх за
осъществяването му. Счита се, че не са посочени каквито и да е данни от
фактическа страна за съпричастност на жалбоподателя към конкретно деяние,
включително механизъм, дата, участие на жалбоподателя, пострадало лице и
т.н. Изтъква се, че няма позоваване на досъдебно производство, нито
обстоятелства, свързани с конкретно поведение на жалбоподателя. С оглед на
това адв. Ж. приема, че в заповедта отсъстват фактическите основания за
задържане, както и обстоятелствата, провокирали задържането. Като
1
самостоятелен довод за отмяна на атакуваната заповед се сочи и
противоречието й с целта на закона. Целта на заповедта за задържане се
изтъква, че е свързана с това уличеният да се укрие, да заличи уликите или да
извърши друго престъпление, като по този начин осуети наказателното
производство. В процесния случай отсъствали данни жалбоподателят да се
укрие или да осуети разследването и задържането на лицето не било
съразмерно на преследваната цел. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. И, преупълномощена от адв. Ж., която пледира за отмяна на обжалваната
заповед по съображенията в жалбата. Претендира разноски съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита заповедта за задържане за
законосъобразна. Приема, че от представените доказателства по
прокурорската преписка се установява наличие на данни, обосноваващи
задържането на жалбоподатателя. Навежда като довод за законосъобразност
на заповедта, че в същата са посочени както фактическите, така и правните
основания. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2024г. в 09.40 часа е издадена атакуваната заповед за задържане
на лице, изведена с рег. № 230зз-1311/07.12.2024г., по силата на която
жалбоподателят С. Г. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление
по чл. 144 НК – закана против другиго с престъпление против неговата
личност, с което възбужда основателен страх за осъществяването му, е
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ-
СДВР. По отношение на жалбоподателя е извършен обиск, отразен в протокол
за обиск по ЗМВР, жалбоподателят е подписал декларация за правата на
задържано лице. Задържането на С. Б. е отразено в книгата за задържани лица
на 06 РУ-СДВР. Същият е дал писмено сведение. Издаден е протокол за
прдупреждение по ЗМВР. С. Б. е освободен на 07.12.24г. в 18.20 часа и с
разписка са му върнати вещите, описани в протокола за обиск. Изготвена е
докладна записка по случая с рег. № 230р-46083/07.12.24г.
2
Видно от удостоверение, издадено от началник на 03 сектор към отдел
„Човешки ресурси“ СДВР, М Ю М е назначен със заповед № 513з-
10739/01.11.23г. на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“
на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ-СДВР, която длъжност
изпълнява и към момента на издаване на удостоверението.
Съдът намира, че жалбата е основателна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Като правно основание за задържане на С. Г. Б. е посочена правната
норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че лицето се
задържа за „чл. 144 НК /закана против другиго с престъпление против
неговата личност, с което възбужда основателен страх за осъществяването
му/“.
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се
свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и
да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря
на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателни са възраженията в
жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени
конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. Формалното посочване на правна норма от
Особената част на НК – чл. 144 НК с цитиране на част от фактическия състав
на престъплението в Особената част на НК - не е достатъчно, за да се счита, че
е изпълнено изискването за посочване на фактическите основания за
задържане. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното
му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
3
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед отсъстват
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с
извършването на престъпно деяние, включително престъпление по чл. 144
НК. Практически в атакуваната заповед е възпроизведен словесно само част
от фактическия състав на престъпление по чл. 144 НК, но отсъстват каквито и
да било конкретни факти, сочещи, че именно жалбоподателят е отправил
закана, как е било осъществено изпълнителното действие – с думи, действия,
кога и къде е осъществено, данни за пострадало/и лица. Отделно от това не
става ясно и за кой конкретен състав на престъпление по чл. 144 НК става
въпрос, още по-малко с какви свои действия жалбоподателят е извършил
конкретно престъпление или е бил съпричастен към извършване на такова.
Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни
основания като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка
на необходимостта от задържането последното се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед
липсват описани словесно каквито и да било факти и обстоятелства за
наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е
извършило или е съпричастно към извършването на престъпление.
Именно фактическите и правни основания определят предмета на
доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата
страна с допустимите доказателствени средства. При посочването в заповедта
на „чл. 144 НК /закана против другиго с престъпление против неговата
личност, с което възбужда основателен страх за осъществяването му/“ съдът
приема, че не са посочени конкретните данни, които да свързват лицето, което
се задържа, с конкретно престъпление. Не се сочи и конкретно досъдебно
производство, което да е било образувано. Вярно е, че не е необходимо тези
данни да са пълни или по категоричен начин да доказват, че лицето е
извършило престъпление. За да бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т.
2 ЗМВР обаче следва да бъдат посочени конкретни факти, които да свързват с
определена степен на вероятност личността на задържаното лице с конкретно
4
престъпление. За да пристъпи към задържане полицейският орган следва да
разполага с достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни
не са изложени в заповедта, респективно същата не отговаря на нормативно
установеното съдържание и съществено се нарушава правото на защита на
задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за
задържането си, респективно да изгради защита срещу определени факти,
каквито не се твърдят и не са изложени в заповедта.
Всичко изложено води до категоричния правен извод, че процесната
заповед, чиято отмяна се иска, не отговаря на минимално изискуемото
съдържание, респективно същата е незаконосъобразна и като такава подлежи
на отмяна.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното
производство. С оглед представените писмени доказателства в тази насока –
договор за правна защита и съдействие, съдът прие, че следва да осъди СДВР
да заплати на жалбоподателя С. Б. сумата 500 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед от 07.12.2024г., изведена с рег. № 230зз-
1311/07.12.2024г., издадена от Марио Юриев Миладинов, младши инспектор
при 06 РУ-СДВР, с която жалбоподателят С. Г. Б. е задържан за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя С. Г. Б. 500 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6