№ 88
гр. Сливница, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Д. П. Ш., с ЕГН ********** от гр. ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0344-000230/ 07.06.2021 г. на Началника на РУ на
МВР - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на
чл. 43, т.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева. В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 259819 / 27.05.2021 г., наказателно постановление №
21-0344-000230/ 07.06.2021 г. на Началника на РУ - Сливница, заповед №
8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121 К – 14 / 04.01.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-614 / 04.02.2021 г., заповед
№ 517з-1293 / 23.04.2015 г., заповед № 517з-1867 / 05.04.2022 г. на Директора
на ОДМВР – София, справка за собственост на МПС, справка за съдимост,
1
актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите СТ. П. ИВ. и
СВ. Л. Б.), намира следното:
На 27.05.2021 г. полицейските служители СТ. П. ИВ. и СВ. Л. Б.
извършвали контрол на движението на територията на гр. Божурище. Около
15.20 ч. на бул. „Европа” срещу № 20, където се намира сигнализирана
пешеходна пътека, обозначена със знак „Д-17“ лек автомобил, марка
„Вранглер”, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Ш., изпреварил
спрелите преди пешеходната пътека автомобили и преминал пред
пресичащия в този момент пешеходец. Лекият автомобил веднага бил спрян
за проверка от полицейските служители. За така установеното нарушение св.
И. съставил АУАН № 259819 / 27.05.2021 г., в който същото било
квалифицирано по чл.43, т.6 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР –
София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание
на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата,
при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
2
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно
– в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършените административни нарушения. От
обстоятелсвтената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че с управлявания от
него лек автомобил изпреварва върху сигнализирана пешеходна пътека,
обозначена със знак „Д-17“.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на
нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено,
срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е
преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 43, т.6 от ЗДвП.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка
„Вранглер”, с рег. № ***, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.
11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на
път, отворен за обществено ползване на датата посочена в административното
обвинение.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят Ш. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.43, т.6
ЗДвП като не е съобразил своето поведение със законовите разпоредби,
изпреварвайки на сигнализирана пешеходна пътека. Посочената разпоредба
въвежда забрана към субектите по § 6, т. 28 от ДР към ЗДП да изпреварват
моторни превозни средства пред и върху сигнализирана пешеходна пътека. В
конкретния случай жалбоподателят като участник в движението не е
изпълнил посоченото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че
няма и въведени твърдения от страна на жалбоподателя за наличието на друга
фактическа обстановка, различна от описаната по – горе. Установените в акта
за административно нарушение и в наказателното постановление нарушения,
извършени от жалбоподателя при управляването на конкретното МПС, не
бяха опровергани. В показанията си свидетелите И. и Б. възпроизвеждат
3
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно
факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му,
авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие от
обстоятелства, при които е било извършено то.
Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че
изпреварва моторни превозни средства пред и върху сигнализирана
пешеходна пътека и в случая е създал непосредствена опасност за
движението, тъй като в този момент е пресичал пешеходец жалбоподателят
Ш. е нарушил правилото на чл.43, т.6 и е осъществил състава на чл.179, ал.1,
т.5 ЗДвП.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за
това отговорност. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и
категорични доказателства, че именно Д.Ш. е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС
съгласно нормата на чл. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда, че се
наказва с глоба в размер на 150 лв. водач, който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на
административната санкция, наложеното с обжалваното постановление
наказание „глоба“ в размер на 150 лв., която е фиксиран размер, се явява
законосъобразна.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на 43, т.6 от ЗДвП
гарантира.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
4
следва да бъде потвърдено като законосъобразмно.
Доколкото от въззиваемата страна не е заявена претенция за разноски, а
и не са налице доказателства за направени такива, съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 0344-000230/
07.06.2021 г. на Началника на РУ на МВР - Сливница, с което на Д. П. Ш., с
ЕГН ********** от гр. ***, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5