Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 406 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 06. 11. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 545 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд Пазарджик е
сезиран с искова молба,подадена от Г.Д.Г.-
Е., ЕГН **********, с адрес ***, против „Профи Кредит „ЕООД гр.
София , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността, гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“.
С исковата
молба са предявени при условията на евентуалност на
искането два отрицателни установителни иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит.
С Решение №
832/ 14. 06 .2019г. на
районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 5051/2018г. по описа на същия
съд, първоначално предявения иск е уважен изцяло . Присъдени са
съдебно- деловодни разноски в полза
на ищцата.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство„Профи Кредит „ЕООД гр.
София , ЕИК *********, ,подадена
чрез процесуалния представител на
страната. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалваното решение ,поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените
искове . Претендира се заплащането на съдебно
–деловодни разноски за двете инставнции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди . Прави се искане за присъждане на съдебно
–деловодни разноски за въззивната инстанция .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна
.
От доказателствата
по делото се установява ,че на 23. 04. 2018г. страните са сключили договор
за потребителски кредит/ДПК/ по смисъла
на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи кредит стандарт“. Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри :
-
Размер на кредита 5000 лв. ;
-
Срок на кредита – 24 месеца – 23. 04. 2020г. ;
-
Размер на вноската по кредита – 309, 11лв. ;
-
ГПР- 49, 89%; ГЛП- 41,17% ; лихвен процент на ден
- 0, 11%;
-
Договорна лихва – 2418, 64лв. ;
-
Общо дължима сума – 7418, 64лв;
С договора ищцата е избрала и пакет от допълнителни
услуги „Бонус +“.Параметрите на пакета за допълнителни услуги са следните :
-
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги – 3750лв.;
-
Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни
услуги – 156,25лв. ;
Общо задължение по
ДПК и пакета от допълнителни услуги –
11 168, 64лв.
Обща месечна
погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 465, 36лв.
Към ДПК страните
са подписали на същата дата и „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „.
В раздел „А“ на ДПК „ Декларации“е посочено ,че неразделна част от ДПК са Общите
условия/ОУ/ на кредитора за физически лица . Посочено е ,че при
подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента , запознал се е с
тях и ги приема . При това положение,на основание чл. 298 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, ОУ на кредитора са
станали задължителни за клиента.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила ,че ДПК е
недействителен,под формата на „нищожност“ ,поради противоречие със закона , заобикаляне на закона и поради
накърняване на добрите нрави – основания за нищожност на договора по чл. 26 ал.
1 от ЗЗД.
В текста на чл. 10
ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност ( действителност) на ДПК , а именно- договорът следва да се сключи
в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем
начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. От
съдържанието на ДПК и приложенията към него (Споразумение за
предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и Общи условия на кредитора за физически лица ) съдът прави извода ,че ДПК
отговаря на общите условия за
действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са
написани граматически по ясен и
разбираем за потребителя начин , шрифта на договора е по –голям от 12, договорът е сключен в два екземпляра – по един за всяка страна .
Подписан е от страните по договора.
ДПК не
отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора
.
І. По възражението в исковата молба за нищожност на
клаузата за ГПР.
Възражението е
основателно.
В текста на чл. 19
ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи (
лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19
ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .
В текста на чл.
19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове
и валута , определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения
размер се считат за нищожни.
В текста на чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни
за ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
В текста на чл.
10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за
което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .
От
посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в ДПК
да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора
да се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така
както те са описани в текста на чл. 19 ал. 1
от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички
разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума , която е дължима от потребителя
,представляваща ГПР.
При положение ,че
в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо
, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи
общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на
договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на закона.
В случая годишния
процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е
определен на 49,89%) ,но това не е достатъчно ,за да се приеме ,че
уговорката не противоречи на закона .
Следва
да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1
от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
ІІ. По възражението в исковата молба за нищожност на клаузата за ГЛП.
Възражението е
основателно.
Горепосоченото за
ГПР важи и за ГЛП.
В текста на
чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено, че в ДПК трябва да се посочи лихвения
процент по кредита , условията за прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо
на годишна база, като процентна
величина. Посочен е и лихвения процент на ден.
Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения
процент съответства на закона. В ДПК
не е посочен текущия(месечния ) лихвен
процент , с който ще се олихвява кредита
. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита ,
което означава да се посочат показателите , по които се формира ГПР,като основен
лихвен процент , който кредитора прилага в случая и и съответните надбавки над него. Не са
посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент
по кредита .
Следва
да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност,
поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Отделно
от това,уговорката за заплащането на
договорна( възнаградителна ) лихва е
нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на
добрите нрави.
Съгласно трайно
установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30. 12.
2004г. по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро
гр. отд. на ВКС ; Р. № 378/ 18. 05. 2006г.
по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10.
07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато
надвишава 3-пъти размера на законната лихва, а по обезпечените кредите 2-пъти .
Към момента на
сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични задължения
, определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния
лихвен процент на БНБ за текущата
година(проста годишна лихва ) е 0% +
10% надбавка = 10%). Максималният размер , до който
може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за да не противоречи на добрите
нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 41,17%, което
надхвърля допустимия размер. Според клаузите на договора при отпуснат
кредит в размер на 5000 лв. , дължимата възнаградителна лихва е 2418,
64лв., което е почти половината от размера на кредита. Тази лихва противоречи на добрите нрави по конкретна на
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните
престации.
ІІІ. По възражението в исковата молба за нищожност на Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги .
Възражението е
основателно.
В
Споразумението е посочено ,че по искане на клиента може да
му бъде предоставена една или всички от изброените услуги . Посочено е ,че
клиента има право ,но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на
услугите, както и че подписването на споразумението не е условие за сключването
на договора .Посочено е ,че определеното
в договора възнаграждение става изискуемо с подписване на споразумението
,независимо от това дали услугите фактически са ползвани от клиента.
Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно на три отделни правни основания .
1./ Споразумението
е нищожно на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни
разпоредби на ЗПК .
В текста на чл.
10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска
заплащането на такси и комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита . Услугите,
които са посочени в Споразумението представляват действия по усвояване и управление на кредита.
Такава е услугата по приоритетно разглеждане и изплащане на кредита . Такива са услугите по отлагането на определен брой погасителни
вноски , намаляването на определен брой погасителни вноски , смяната на датата
на падежа и улеснена процедура за получаването на допълнителни парични
средства.
В текста на чл.
10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за
което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази
правна норма ,приведена към клаузите на Споразумението означава ,че в Споразумението трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в Споразумението .
2./ Споразумението
е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави .
Съдебната практика
на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС ; Р. № 153/ 24. 07. 2015г. по гр.
д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на
добрите нрави , когато е нарушен принципа за еквивалентност на
насрещните престации. В
конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 5000 лв. ,възнаграждението
за допълнителните услуги е в размер на 3750лв. , което е повече от
2/3 от размера на кредита .
Споразумението
противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските
взаимоотношения . Неморално и неетично
е да се уговаря възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента.
3. Споразумението
е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД
,поради заобикаляне на закона.
Както бе посочено
по – горе , в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР ,
който е по- висок от 5-пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на
основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в Споразумението е
предвидено заплащането на възнаграждение независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на практика чрез споразумението се заобикаля
забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги
представляват разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да
намерят стойностно изражение в ГПР,при
което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне това кредитора е
използвал правната форма на „пакет
от допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по –
висок размер на ГПР. При установената нищожност на Споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни
средства-споразумение към договора за предоставяне на допълнителни услуги
.
При положение ,че
правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата
900 лв. , представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната
инстанция .
Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК ,тъй като уговореното и
заплатено възнаграждение за един адвокат
е в рамките на установения минимум по чл. 7 ал. 2 т.4 от Наредба № 1/ 09. 07.
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения( при минимално възнаграждение в размер на 865, 04лв., уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е 900 лв.).
По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверението за търговска регистрация на
дружеството „ Профи Кредит България“
ЕООД се установява ,че дружеството по
занятие сключва договори за парични заеми , със средства , които не са
набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства .Дружеството е „търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско
дружество .При това положение , договора за
потребителски кредит от 23. 04. 2018г. следва да се определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286
ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е
търговска,разпоредбите на ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете
страни - чл. 287 от ТЗ . По неуредените
въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява
договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от
разпоредбите на ТЗ ) ще следва да се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на
исковата молба се установява ,че вземането на кредитора представлява обективно
съединени искове с цена както на всеки иск, така и обща цена под 20, 000 лв.,поради което на основание чл.
280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 832/ 14. 06 .2019г. на районен съд Пазарджик ,постановено
по гр. д. № 5051/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Профи Кредит „ЕООД гр. София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „България“ № 49, бл. 35Е, вх. „В“, да заплати в
полза на Г.Д.Г.- Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 900 лв. , представляваща
възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: