Определение по дело №807/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4238
Дата: 15 декември 2015 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20153100900807
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

…………/ 15.12.2015 год.

 

гр. Варна

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:           

                   

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.дело №807 по описа за 2015 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 21 417 лв., съставляваща сбора от стойността на необходимите разходи за ремонт на некачествено извършени СМР от страна на ответника, на необходимите разходи за извършване на неизвършени от дружеството довършителни работи от страна на ответника и стойността на доставка и монтаж на обектите на ищеца – предмет на предварителен договор за покупко-продажба на иделни части от УПИ срещу изграждане на обекти в жилищна и офис сграда и за взаимно учредяване на право на строеж от 10.05.2008 год. и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 36 000 лева, претендираната като частична от общ размер от 75 000 лева и съставляваща неизпълнено от ответната страна задължение по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи от съществуващата административна сграда, начислена за периода от 01.05.2012 год. до 01.06.2015 год.

С определение № 2046/08.06.2015 год. съдът е разделил на основание чл.210 ГПК, от производството по търг.д. № 807/15 год. на ВОС, предявеният от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 21 417 лв., съставляваща сбора от стойността на необходимите разходи за ремонт на некачествено извършени СМР от страна на ответника, на необходимите разходи за извършване на неизвършени от дружеството довършителни работи от страна на ответника и стойността на доставка и монтаж на обектите на ищеца – предмет на предварителен договор за покупко-продажба на иделни части от УПИ срещу изграждане на обекти в жилищна и офис сграда и за взаимно учредяване на право на строеж от 10.05.2008 год. КАТО същото е останало висящо по  предявеният от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 36 000 лева, претендираната като частична от общ размер от 75 000 лева и съставляваща неизпълнено от ответната страна задължение по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи от съществуващата административна сграда, начислена за периода от 01.05.2012 год. до 01.06.2015 год.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства.

С определение № 2225/22.06.2015 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва представените документи и релевира искане за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК. Направено е искане и за допускане до разпит на петима свидетели.

С определение №3442/07.10.2015год., съдът е разпоредил преписи от постъпилия писмен отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника възражения. Направено е искане за задължаване на ответната страна по реда на чл. 190 от ГПК и допускане до разпит на един свидетел на негова страна.

С определение № 3698/28.10.2015 год., съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се връчи на ответника.

В срока по чл. 373 ГПК е депозиран писмен отговор на допълнителната искова молба. Направено е доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение и назначаване на СТЕ.

С оглед на гореизложеното, размяната на книжа е приключила.

 

По допустимостта на претенциите:

          Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на облигационни отношения, основани на договор за извършване на строително-монтажни работи, чието неизпълнение от ответната страна е породило задължение по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи от съществуващата административна сграда. Сезиран е родово компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът приема, че предявените искове са допустими. 

 

         По предварителните въпроси:

         Предявеният от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД иск се намира от съда за допустим. Интересът от завеждането им ищецът свързва с неизпълнение на поетите задължения от ответника по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год.

        С отговора на исковата молба, ответникът «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД е релевирал срещу ищеца К.Н.Г. възражение за прихващане за заплащане на сума, претендирана като стойност на разходите, сторени от ответника за изграждане на обектите в жилищната сграда. Съдът като съобрази, че възражението за прихващане е предявено в предвидения за това срок по чл.367, ал.4 ГПК и при наличие на останалите предвидени в чл.211 ГПК предпоставки следва да бъде прието за съвместно разглеждане в производството.

        Съдът намира за неоснователно възражението за разглеждане на производството по общия ред. Доколкото предявения иск е с предмет неизпълнение на задължение по търговска сделка, претенцията следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ, намира представените от ищеца и ответника писмени доказателства допустими, а тяхната относимост ще бъде ценена по съществото на спора, поради което следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в открито съдебно заседание на основание чл.375, ал. 2 ГПК.

СЪДЪТ намира, че обективираните в отговора на исковата молба и допълнителната искова молба искания за допускане на свидетели на страните са с цел доказване на твърдените от тях факти и обстоятелства.

На ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на водене за установяване на отношенията между страните по повод изпълнение на клаузата в договора за заплащане на ежемесечно обезщетение.

На ответната страна следва да се допуснат двама свидетели при режим на водене за установяване на твърдените в отговора на исковата молба факти за вида на обектите в жилищната сграда и причините за забава в изпълнението на договорните задължения. Доколкото поисканите петима свидетели ще установяват едни и същи факти и обстоятелства, разпита на останалите трима свидетели не е необходими и не следва да бъде допускано.

СЪДЪТ намира, че доколкото ищецът изрично е изразил становище, че ще се ползва от оспорените от ответника документи, на ответника следва да се укаже, че негова е доказателствената тежест да докаже неавтентичността на документите, формално носещи неговия подпис. Поради това ищецът следва да бъде задължен в о.с.з. да  представи оригиналите на представените документи, с оглед предприетото им оспорване. Доколкото в останалата част оспорването на представените документи касае относимост на същите към настоящия спор, както и тяхната доказателствена стойност, същите ще бъдат ценени по същество.

СЪДЪТ намира, че искането, обективирано в допълнителната искова молба за задължаване на ответника да представи, находящ се у същия документ – заповедна книга за строежа, както и Акт  обр. 14 от 25.03.2010г., установяващ момента на завършване на грубия строеж, като на ответника се укажат последиците от представянето им.

СЪДЪТ намира, че не следва да се уважава искането на ответника за задължаване на ищеца да се яви лично и да отговори на поставени в отговора на допълнителната искова молба въпроси, доколкото съдът ги преценява като неотносими към предмета на спора.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение за издаване на преписи от декларации на ищеца за реализирани доходи от наеми за периода от 2005г. – 2008г. /вкл./ от НАП Варна, следва да се остави без уважение, доколкото страната не носи доказателствена тежест за установяване на сочените обстоятелства. 

СЪДЪТ намира за допустима и относима поисканата от ответника СТЕ, поради което следва да се уважи. 

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от К.Н.Г., ЕГН **********,***«Ген. Колев» №100, вх. А, ет. 3, ап.8, срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. «П. Волов» №10, представлявано от Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.82 от ЗЗД.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално направено възражение за прихващане от страна на ответника «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. «П. Волов» №10, представлявано от Павлин Евстатиев Пачков и Цветан Иванов Груев срещу К.Н.Г., ЕГН **********,***«Ген. Колев» №100, вх. А, ет. 3, ап.8, със сумата от 200 000 лева, претендирана като стойност на разходите, сторени от ответника за изграждане на обектите в жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № 10135.2562.217 в ж.к. „Чайка” на гр. Варна, които по силата на притежаваното от ищеца К.Н.Г. право на строеж след изграждане на сградата са станали негова собственост.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за разглеждане на делото по общия ред.

          ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

Определението не подлежи на обжалване.

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

          Предявен е иск от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 36 000 лева, претендираната като частична от общ размер от 75 000 лева и съставляваща неизпълнено от ответната страна задължение по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи от съществуващата административна сграда, начислена за периода от 01.05.2012 год. до 01.06.2015 год.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните са валидно обвързани  по силата на сключен договор от 10.05.2008 година и анекси № 1 и 2 към него. На 25.07.2008 година сключили два договора за взаимно учредяване на право на строеж за обектите, които следвало да се изградят в имотите - съответно с нот.акт № 168 том II нот.дело № 323/2008 година за УПИ 11-71 и с нот.акт № 17 том II нот.дело № 322/2008 година за УПИ 1-71, и взаимно си разпределили правото на строеж за обектите в двете бъдещи сгради. Твърди се, че договорът от 10.05.2008 година освен предварителен по отношение на вещните права, включва и съществените условия на отношенията между страните по повод изграждането на сградите, включително и задължението на приобретателя да осигури изработването и одобряването на строителните книжа, както и построяването и завършването на сградите и въвеждането им в експлоатация - чл. 1, ал.2 от договора. Сочи се, че уговореният краен срок за въвеждане на сградите в експлоатация е определен за 31.03.2013г., като сградата е въведена в експлоатация на 24.02.2014 г., но въпреки това и до момента необходимите и уговорени по обектите довършителни работи не са изпълнени, не могат да бъдат ползвани, като не е изпълнено изискването на чл. 1 от анекса за завършеност в уговорената между страните степен. Уточнява се, че обектите, за които е налице неизпълнение се намират само в една от двете сгради, изградени в общо дворно място - тази, която сега е с административен адрес ж.к. Чайка № 98, описани в договора, сключен като нот.акт № 168 том II, нот.дело № 323 от 25.07.2008 година на Нотариус Александър Ганчев за изграждане в УПИ П-71 на жилищна сграда, в вход „А" на която се намират всички обекти, предмет на претенцията, включително и единствения за тази сграда офис на първия етаж,
съобразно раздел трети страница 10 и 11 по договора. Излага се, че същевременно при подписване на договора от 10.05.2008 година, е подписан и анекс № 2, по силата на който строителят се задължава да заплаща на ищеца като компенсация за пропуснати бизнес наеми от съществуващата сграда, която е премахната в хода на строителството ежемесечно сума в размер на 1000 лева, до датата на въвеждане в експлоатация на новата сграда. Сочи, че от м.ноември 2008 година плащанията са преустановени. Излага, че към настоящия  момент договорните отношения между страните не са прекратени, въпреки твърдяното неизпълнение, като в условие на евентуалност да се приеме, че  исковата молба е покана за изпълнение и разваляне на договора. Твърди, че общият размер на неплатените суми на ищеца е в размер на 75 000 лева, от които претендира сума в размер на 36 000 лева за периода от последните три години на забавата-  01.05.2012 г. до 01.06.2015 г.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Навежда твърдения, че споразумението, обективирано в анекс № 2 към договора за проектиране на жилищна сграда е нищожно, като противоречащо на добрите нрави. Счита за неморално договарянето и получаването на обезщетение под формата на пропуснати ползи от бизнес наеми от „съществуващата в имота на ищеца сграда”, подлежаща на събаряне по негова воля предвид бъдещото строителство. Сочи, че поради нищожността си на посоченото основание, споразумението не е произвело правно действие, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за реалното му изпълнение или обезщетение, поради неизпълнение. Излага че ищецът не установява да е притежавал офисна сграда в дворното място, която да е отдавал под наем за бизнес цени, за да претендира обезщетение от бъдещия строител на сградата за това, че след събарянето й е лишен от тях. Счита, че с отпадане на споразумението, към което анекс № 2 се явява допълнение, същият също следва да се счита отпаднал. В допълнение сочи, че ищецът е бил недобросъвестен по отношение на поетите с договора от 10.05.2008 г. задължения да съдейства на ответника в хода на строителството, при подготовка на документите и процедурата по въвеждане на сградите в експлоатация. Твърди, че в нарушение на тези си задължения ищецът не се е явил напълно недобросъвестно и умишлено в Е.ОН.БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД за подписване на предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа от 01.11.2011 г., като по този начин е станал причина за забавяне на строителния процес, а по този начин и за удължаване на срока, уговорен в анекс № 2. Излага, че с поведението си ищецът е станал причина за прекратяване на първоначалната процедура по сключване на предварителния договор. Твърди, че от 01.09.2011 г. за микрорайона, в който попада процесната сграда е в сила заповед № 3192 /2011 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 198, ал.1, т.1 от ЗУТ е установена строителна забрана, която не е отпаднала и до подписване на акт обр. 15, поради което забавянето на строителството, респективно въвеждането на сградата в експлоатация, е не по вина на ответника и не следва да дължи претендираното от ищеца обезщетение. Оспорва иска по размер с доводи, че дължимото обезщетение съгласно анекс № 2 е уговорено в общ размер на 1000 лева за всеки от съсобствениците, което обстоятелство следва да се съобрази разделно при изчисляване на съответния размер. Счита претенцията за неоснователна за периода от 24.02.2014 г. /датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж/ до 01.06.2015 г., поради съдържащата се в анекс 2 уговорка за краен срок на дължимост на сумата - до завършване на обектите и въвеждане на сградата в експлоатация.

В условие на евентуалност предявява възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми със задължението му да заплати на ответника стойността на придобитите от него обекти в жилищната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № 10135.2562.217 в ж.к. „Чайка” на гр. Варна, с която се е обогатил неоснователно. Твърди се, че общата стойност на разходите за изграждане на обектите на ищеца е в размер на 200 000 лева. Възражението за прихващане се основава на твърдения за това, че ищецът има задължение към дружеството за стойността на разходите, сторени от него за изграждане на обектите в жилищната сграда, които по силата на притежаваното от ищеца право на строеж след изграждане на сградата са станали негова собственост. Излага, че уговорките на страните, съдържащи се в предварителния договор, сключен от тях на 10.05.2008г. за това прехвърлянето на идеални части от земята от нейните собственици, сред които е и ищецът, в полза на ответното дружество да стане срещу задължение на дружеството да организира и построи сградата и я въведе в експлоатация следва да се считат отпаднали, предвид постигнатите в по- късен етап договорености между тях прехвърлянето на земята да стане срещу парична сума, която воля е обективирана в НА № 181/ 2008 г. Сочи, че съобразно уговорка за строителство на обектите, за които ищецът е придобил право на строеж по силата на НА № 100/ 2008 г. да стане за сметка на ответното дружество липсва и в договора, сключен с цитирания НА, с който страните - съсобственици на земята са си учредили взаимно право на строеж. Следователно, при положение, че всички обекти в процесната жилищна сграда в к.к. „Чайка” , собственост на ищеца, са изградени от ответника с негови средства, което не се оспорва и от ищеца в исковата му молба, то ищецът дължи на строителя тяхната стойност в общ размер на 200 000 лева. В случая ответникът поддържа възражение за прихващане на вземането на ищеца със задължението му да заплати на ответника разходите за изграждане на ап.1, вх.1 ет.3, с площ от 118.13 кв.м, в общ размер на 61 194.22 лева, представляващи разходи за извършване на СМР, подробно описани по видове, количества и стойност в приложена към молбата справка. Моли за отхвърляне на исковата претенция на ищеца като изцяло неоснователна, евентуално като погасена след извършеното прихващане. Претендира разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията, изложени в отговора на ответника. Конкретно излага, че твърдението за нищожност на споразумението е неоснователно, тъй като преди започване на новия строеж собствениците са получавали доходи от имота си, а с премахването на сградите им вече нямат такава възможност, при което и с оглед свободата на договаряне няма законова забрана те да бъдат компенсирани за доходите, от които са лишени докато трае строежът. Сочи за обезпечително-гаранционна функция на уговорената клауза в анекс №2 от договора. Съобразно уговорката по чл.18 в раздел IV на договора от 10.05.2008 година, с препращането към Анекс № 2 от 25.07.2008 година - чл.1 е предвидено, че „Строителят се задължава да изплаща сумата по 1000 лв. месечно на собствениците”. Излага становище, че възражението за прихващане е неоснователно, защото задължение на строителя е било да постори сградата за своя сметка, при което не му се дължи заплащане. Счита, че представената с уточняващата молба сметка с описание на извършени СМР за ап.1 не сочи момента на извършване на всеки един разход, оспорва ги по основание и размер вземането и възразява, че отделни негови пера са погасени по давност.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД депозира допълнителен писмен отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова молба доводи. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането за периода от 10.05.2008г. до 21.05.2010г.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване наличието на валидно облигационно отношение между страните, собствената си изправност по договора, размера на твърдяните пропуснати ползи, а по предявеното възражение за прихващане – правоизключващи и правопогасяващите си възражения, включително възражението за давност срещу претендираните от ответника суми по отделни пера.

В тежест на ответника е да установи наличие на правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, в това число възражението за давност, а по възражението за прихващане – наличието на извършени от ответника СМР в жилищна сграда, собственост на ищеца и тяхната стойност по отделни пера по време на извършването им.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на ответника, който не е ангажирал доказателства по предприетото оспорване автентичността на представените от ищеца документи.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите на ответника писмени доказателства.

На основание чл. 193, ал. 1 ГПК ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ПРОВЕРКА ИСТИННОСТТА на описани като приложение от № 1 до № 6, представени с исковата молба, находящи се от л. 32 до л.38 /вкл./ от делото, като неавтентични, неподписани от лицето, сочено като техен издател представител на «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в о.с.з. да представи оспорените документи в оригинал, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

УКАЗВА на страните, че при така предприетото оспорване на основание чл. 193, ал. 3 изр. първо ГПК тежестта на доказване истинността на документа, пада върху страната , която го оспорва, а именно: на ответника.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи сочените в допълнителната искова молба – заповедна книга за строежа и Акт обр. 14 от 25.03.2010г., установяващ момента на завършване на грубия строеж, на осн. чл. 190 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на книжа по делото, ще бъдат приложени последиците по чл. 161 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение за издаване на преписи от декларации на ищеца за реализирани доходи от наеми за периода от 2005г. – 2008г. /вкл./ от НАП Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да се яви лично и да отговори на поставени в отговора на допълнителната искова молба въпроси.

ДОПУСКА в режим на водене на ищеца един свидетел за установяване на отношенията между страните по повод изпълнение на клаузата в договора за заплащане на ежемесечно обезщетение.

ДОПУСКА в режим водене на ответната страна двама свидетели за установяване на твърдените в отговора на исковата молба факти за вида на обектите в жилищната сграда и причините за забава в изпълнението на договорните задължения, като ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО за разпит на останалите трима свидетели за установяване на същите факти и обстоятелства.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-ТЕХНИЧЕСКА експертиза, по която вещото лице да даде заключение: за видовете и количеството СМР по изграждане на процесното жилище, както и стойността на разходите за тяхното изпълнение по пазарни цени по времето на извършването им. Кои от посочените в справката, приложена към молба вх. №28374/23.09.2015г. СМР са изпълнени на място в обекта.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената СТЕ Емилия Василева, която да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по СТЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 26.01.2016г. от 10:30 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответника.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :