Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на пети април две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д.
№ 118/20121 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 127, ал. ЗЗД
Производството е образувано по иск с
правна квалификация чл. 127 ЗЗД предявен
от Н.П.У. ЕГН ********** срещу И.Л.Ю. ЕГН **********, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 16291,27 лв., която сума представлява
разликата между дължимото от ищеца задължение по договор за потребителки кредит
Експресо № *********** от 13.03.2019 г. сключен с „Експресбанк“ АД и реално
изплатеното от ищеца на кредитора за месечни вноски за периода от 25.03.2019 г.
до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
13.03.2019 г. ищцата сключила с „Експресбанк“ АД договор за кредит Експресо № ***********,
по силата на който получила в заем сумата в размер на 31000лв., която е
следвало да върне в срок до 25.03.2029 г., като ответникът бил задължен наред с
ищцата като „съдлъжник“. Сочи се, че кредитът бил използван за задоволяване на
общи семейни нужди под формата на ежедневни битови разходи, ремонт и
обзавеждане на семейното жилище, както и за погасяване на предходни кредитни
задължения поети изцяло от ответника. Твърди се, че в същия период на
03.11.2019 г. между страните по делото е настъпила фактическа раздяла, откогато
двамата са заживели в отделни домакинства, а гражданския брак съществуващ между
страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 84 от
19.06.2020 г. по гр.д. 878/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Ищцата
твърди, че през цялото време погасяването на кредита се извършвало от ищеца
чрез удръжки от разплащателната й сметка. Като на 23.10.2020 г. въз основа на
индивидуално сключен от нея договор за потребителки креди № ****************от
22.10.2020 г. с Райфайзен България ЕАД й бил предоставен кредит в размер на
36575 лв., като част от сумата в размер на 28000 лв. била преведена за
погасяване на процесния кредит. Твърди се, че с оглед произтичащата от договора
и СК солидарност ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата в размер на
16291,27 лв. представляваща сума половината от заплатената от ищеца сума в общ
размер от 32582,54 лв. за периода от 25.11.2019 г. до 26.10.2020 г. Моли се за
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който
се признава предявения иск, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК се моли
разноските по делото да се възложат върху ищцата, тъй като ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и не е бил уведомен за заплащане на процесните
суми.
В първото по делото съдебно заседание е направено искане от ищцовата страна
за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на
иска.
Съдът с оглед направеното от ответника признание на иска и надлежно
изявление от страна на ищеца, че желае постановяване на решение при признание
на иска и като взе предвид, че признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави и на основание чл.
237, ал. 2, във вр., ал. 1 от ГПК намира, че следва
да постави решение при признание на иска.
По отношение на разноските:
С исковата молба е направено искане за присъждане в полза на ищеца
сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищец. За да се възложат разноските в тежест на ищеца следва да
са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в посочената разпоредба, а
именно да е налице признание на исковата претенция- каквато в настоящия случай
е направена от ответника още в отговора на исковата молба и ответникът да не е
дал повод за завеждане на исковата претенция. По отношение на втората
предпоставка съдът намира следното: правната теория приема, че вземането на
платилия солидарен длъжник към неплатилите солидарни длъжници (което
представлява регресно вземане) става изискуемо с покана за изпълнение, каквато
в настоящия случай не се доказа да е изпратена до ответника, нито са наведени
доводи от ищеца в тази насока. Едва с исковата молба ответникът е поканен да заплати
и от този момент става изискуемо вземането на ищеца. С оглед изложеното и
предвид липсата на изискуемост на вземането на ищеца преди подаване на исковата
молба, респ. отправяне на покана до ответника за заплащане на вземанията
предмет на настоящия иск не следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава, респ. е дал повод за завеждане на делото, доколкото преди подаване на
исковата молба вземането на ищеца не е било изискуемо. Без правно значение за
отношенията между солидарните длъжници и пораждане на регресната отговорност е
настъпилата изискуемост на задължението към кредитора- банка. С оглед
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Доколкото ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, нито е
представил доказателства, че такива са реално сторени, то съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив по отношение на разноските.
Мотивиран от горното и на осн.
чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, И.Л.Ю. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Н.П.У. ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на
16291,27 лв., която сума представлява разликата между дължимото от ищеца
задължение по договор за потребителки кредит Експресо № *********** от
13.03.2019 г. сключен с „Експресбанк“ АД, по който ответника е солидарен
длъжник и реално изплатеното от ищеца на кредитора за месечни вноски за периода
от 25.03.2019 г. до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: