№ 3089
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110141924 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, искова молба против „В..бг“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 2 750.00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер
на 31 470,78 лв., и представляваща сбор от следните суми:
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 2579,98лв.),
предадени без основание от А.И.И., ЕГН **********, на ответника за периода от
29.05.2021 г. до 27.05.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 27.05.2022 г.;
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 5 395,53 лв.),
предадени без основание от Б.П.Г., ЕГН **********, на ответника за периода от
17.03.2021 г. до 11.02.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
вземания от финансови институции от 11.02.2022 г.;
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 5 145,27 лв.),
предадени без основание от З.С.П., ЕГН ********** на ответника за периода от
28.07.2021 г. до 06.06.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 06.06.2022 г.;
1 250.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 18 350 лв.),
предадени без основание от С.Г.Р, ЕГН **********, на ответника за периода от
06.10.2017 г. до 30.06.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на
предявяване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
1
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е сключил
следните договори за цесия:
Договор за Цесия от 27.05.2022 г. с А.И.И., ЕГН **********, по силата на който
последният му е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното дружество в общ
размер на 2 579,98 лв.;
Договор за вземания от финансови институции от 11.02.2022 г. с Б. П. Г., ЕГН:
**********, по силата на който последната му е прехвърлила вземания, които има
спрямо ответното дружество в общ размер от 5395,53 лв.;
Договор за Цесия от 06.06.2022 г. със З.С.П., ЕГН **********, по силата на
който последната му е прехвърлила вземания, които има спрямо ответното дружество
в общ размер от 5 145,27лв.
Договор за Цесия от 30.06.2022 г. със С.Г.Р, ЕГН **********, по силата на който
последният му е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното дружество в общ
размер от 18 350 лв.
Сочи, че е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания, в
качеството си на пълномощник на цедентите. Излага, че между ответника и посочените
по-горе цеденти са били сключени договори за кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, по
силата на които за кредитополучателите е възникнало задължение да заплатят
главницата, възнаградителната лихва, както и такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване. Твърди, че цедентите са изпълнили всички свои задължения към
ответното дружество. Излага, че договорите за кредит, евентуално техни клаузи са
нищожни, поради което счита, че част от сумите (т.е. погасителните вноски по
договорите за кредит) са платени без основание. Подробно аргументира, че
основанията за нищожност са противоречие със закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави или липса на съгласие. Сочи, че в договорите не е
посочен действително прилаганият ГПР, т.к. в него не били включени таксите за бързо
разглеждане и удължаване, поради което счита, че на основание чл. 22 ЗПК целите
договори следва да бъдат обявени за недействителни. Твърди, че е налице заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. ако посочените по-горе такси бъдат включени в размера на
ГПР, е налице надвишаване на максимално допустимия размер по ЗПК. Сочи, че е
2
нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, да бъдат
в шрифт не по-малък от 12, както и че липсвала клауза за правото на отказ на
потребителя от договора. Поддържа, че е налице и накърняване на добрите нрави като
счита, че таксите за бързо разглеждане и удължаване водят до неоснователно
обогатяване за сметка на другата страна, както и че нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите. Аргументира подробно, че размерът на ГЛП също
противоречи на добрите нрави, че води до несправедливо високо възнаграждение за
кредитора. Освен всичко изложено, твърди, че цедентите не са изразили съгласие за
сключване на договори за кредит с такива параметри, най-вече относно предоставянето
на допълнителни услуги (таксите за бързо разглеждане и удължаване), както и че
при сключването на договорите, не са им предоставени всички приложения към
Договорите за кредит. С оглед всичко изложено твърди, че договорите за кредит са
нищожни, евентуално навежда твърдения за нищожност на клаузите, уреждащи
таксите за бързо разглеждане и удължаване, поради което счита, че цедентите са
заплатили процесните суми без основание. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва договорите за цесия като нищожни, поради липса на основание. Оспорва и
уведомяването за извършено прехвърляне на вземания, като излага, че липсват
доказателства, от които да е видно, че цедентите са упълномощили цесионера да
уведомява длъжниците за извършените цесии. Прави възражение за нередовност на
исковата молба и сочи, че ищецът не е изложил ясно обстоятелствата, на които
основава иска си. Аргументира, че в случая се касае за бъдещи вземания, които към
момента на сключване на договорите за цесия не са били възникнали, като счита, че
описаното прави договорите нищожни поради липса на предмет. В подкрепа на
последното излага и че конкретните вземания не са индивидуализирани в достатъчна
степен. С оглед изложеното счита и че ищецът не установява материалноправната си
легитимация. Оспорва представителната власт на ищеца при сключването на
договорите за цесия и излага подробни съображения в тази насока. Навежда доводи, че
уведомлението за цесия е нередовно, т.к. липсвала индивидуализация на всяко
конкретно вземане. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
3
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
всяко едно от индивидуализираните в исковата молба лица, е заплатило на ответното
дружество сочените в исковата молба суми, че лицата имат вземания към ответното
дружество в посочения в исковата молба размер, които са прехвърлени на ищцовото
дружество с договори за цесия, за което прехвърляне ответното дружество е надлежно
уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ответното дружество, че в негова тежест е да установи по делото
пълно и главно основанието за получаването и за задържане на полученото.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ответната страна, да уточни частично
претендираните суми /500лв. от 2479.98лв; 500.00лв. от 5395.532лв., 500.00лв. от
5145.27лв. и 1250.00лв. от 18 350.00лв., по кои от договорите твърди, че са преведени
от всеки един от цедентите на ответника, доколкото се сочи, че всяка едно от лицата е
превело без основание на ответника суми по повече от един договор.
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанието, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответното дружество, в
двуседмичен срок от получаване на настоящото определение, да приложи по
делото в оригинал или заверен препис индивидуализираните в исковата молба
договори, сключени с А.И.И., Б.П.Г., З.С.П. и С.Г.Р.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на копия от договорите ще се
преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
формулира въпроси към вещото лице във връзка с искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че по останалите доказателствени искания съдът ще се
произнесе в първото насрочено по делото открито съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 31.03.2023 г. от 09.30часа,
за които дата и час да се призоват страните.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5