РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209916 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е. П. Б. чрез процесуалния си
представител, срещу Заповед за задържане Рег.№ 226зз-721/10.06.2024г.,
издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К. И., на основание чл.72,
ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи. В жалбата се
твърди, че същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че заповедта за
задържане не била мотивирана, липсвали обстоятелства по нарушението.
Моли съда да отмени Заповед за задържане Рег.№ 226зз-721/10.06.2024г.,
издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К. И. като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Процесуалният представител на Е. П. Б. се явява в хода на съдебното
производство и поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът полицейски орган при 02 РУ-СДВР, чрез процесуалния
си представител, се явява в съдебно заседание като оспорва депозираната
жалба. Депозира писмени бележки, с които оспорва жалбата като
1
неоснователна. Твърди, че с оглед съдебната практика заповедта за задържане
следва да се счита за мотивирана с оглед данните, съдържащи се в докладната
към образуваната преписка № 226 ЗМК-1028/11.06.2024г. по описа на 02 РУ-
СДВР по задържането на Е. П. Б.. Моли процесната заповед за задържане да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 17.06.2024. - в
законния срок, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 10.06.2024г., около 18,00 часа, в магазин „Фантастико”, находящ се
в гр.София, ул.”Св.Никола Нови” № 8, Е. П. Б. взел бутилка уиски на стойност
66,99 лв. без да я заплати. Същия ден, около 19,20 часа, Б. бил задържан и
отведен в 01 РУ-СДВР. На същата дата била издадена Заповед за задържане
Рег.№ 226зз-721/ 10.06.2024г. от полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К. И.,
като Б. бил задържан и отведен вън 02 РУ-СДВР.
Заповед за задържане № 226зз-721/10.06.2024г. е надлежно връчена
на жалбоподателя, видно от положения подпис.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на компетентността на издалия заповедта за
задържане /Удостоверение Рег.№ 513р-94427/17.09.2024г., издадено от
Началник към Отдел „Човешки ресурси” - СДВР/, К. К. И. е командир на
отделение в група „Охрана нан обществения ред” на Сектор
„Охранителнаполиция” към 02 РУ-СДВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1,
предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане рег .
№ 226зз-721/10.06.2024г. е издадена от оправомощено за това действие
длъжностно лице по смисъла на чл.57, ал.2 ЗМВР.
Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от
ЗМВР писмена форма.
Заповед за задържане Рег.№ 226зз-721/10.06.2024г., издадена от
полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К. И., мотивира задържането на Е. П.
Б. с разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейските органи могат да
2
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Заповедта по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, която цели чрез задържането да се
предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпления или да се укрие. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. Тя е и с цел – предприемане на
действия по разследване срещу вероятен извършител на престъпление.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които
да се направи обосновано предположение за обвързване на конкретно лице с
извършване на престъпление и за наличието на обективна необходимост от
прилагане на принудителната административна мярка, като тази ПАМ е с
превантивна функция - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване.
Съдът намира, че в случая са били налице доказателства за извършено
деяние, за което деецът носи наказателна отговорност и в този случай
полицейският орган е действал в съответствие с правомощията си.
Независимо от това по делото са налични убедителни доказателства за
психическото здраве на Е. П. Б. – същият е бил настаняван за задължително
лечение многократно в ЦПЗ „София” ЕООД, ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски” –
София, ДПБ „Св.Иван Рилски” и ДПБ „Св.Наум” /вкл. и с решение на съдия-
докладчика в производството по чл.57 и сл. от Закона за здравето/. Този факт
аргументира съда да отмени обжалваната Заповед за задържане Рег.№ 226зз-
721/10 от 10.06.2024г., издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К.
И., заради недееспособността на Е. П. Б., на основание чл.27, ал.2, т.4 АПК.
По отношение на искането заприсъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя съдът
намира, че такова не следва да бъде определяно – с протоколно определение
от 18.12.2024г., постановено в съдебно заседание, съдът е преценил, че
съществуват достатъчно данни, относно законосъобразното упълномощаване
на адв.Ч. от нейния доверител – от сина й Е. П. Б., поради което е сезирал
Софийска районна прокуратура за извършване на проверка на това
обстоятелство.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.4 ЗМВР съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане Рег.№ 226зз-721/10 от 10.06.2024г.,
издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР- К. К. И..
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Т.Ч. – процесуален
представител на Е. П. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4