Р Е Ш Е Н И Е
№І-69 26.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело
№ 614 по описа за 2019 година на
Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“България“№49,
бл.53Е,вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Решение
№ 135/17.01.2019г., постановено по гр.д.№ 1687/2018г. по описа на РС-Бургас , с
което са отхвърлени предявените от въззивния ищец срещу С.Н.А. искове поради
приетото от първоинстанционния съд- че настъпилата предсрочна изискуемост не
била надлежно обявена на длъжника по делото.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно, като досежно извода за необявяване
на предсрочната изискуемост намира, че цитираното в обжалваното решение, а
именно- ТР № 4/2013г. на ОСГТК,т.18 от същото, било неприложимо по подробно и обстоятелствено
изложени твърдения,като крайният извод на въззивника е – че предсрочната
изискуемост настъпила предсрочно поради
просрочие по кредита с повече от 30 дни; цитира се практика на съдилища в
РБългария.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова, с което предявения иск бъде уважен.
Препис от
въззивната жалба е изпратен на насрещната страна, която в законоустановения
срок предявява писмен отговор чрез назначения й особен представител- адвокат Керанка
Борисова от БАК, в който заявява становище за неоснователност на жалбата и за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение,моли потвърждаването
му.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо.При обсъжданане доводите на жалбоподателя и като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
възоснова на сключен договор за потребителски кредит № ********** от
20.01.2017г., възоснова на който „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предоставил на С.А. сума в размер на 1700 лева; срокът
на кредита е уговорен на 36 месеца, месечната вноска по кредита, която следва
да се плати на всяко първо число от месеца , е в размер на 82,95 лева и
включва освен главница, така и лихва, в резултат на което общото задължение
по кредита се изчислява в размер на 2986,20 лева.
От ищеца се сочи, че на
23.01.2017г. длъжника А. е заплатила сумата от 927,44 лева, след което е
преустановила плащанията.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно
чл.16 от ЗЗД към договорния регламент (нарочна декларация от 20.01.2017г.
към договора), е прието, че при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на
договора.
Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът - кредитодател по
процесния договор за кредит счита, че спрямо него са неприложими изискванията
на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за обявяване
предсрочната изискуемост.
Тези доводи на въззивния ищец съдът намира за неоснователни.
Действително, с оглед качеството на кредитодателя и вида на
сключения договор, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно
договорите за заем за потребление (чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на
иска тази преценка не се явява съществена за спора.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед
за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред/вж Решение № 123/09.11.2015г.
по т.д.№ 2561/2014г. на ВКС, ТК ІІ т.о./. Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е
договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови
кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор
не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая има само твърдения на ищеца
за изпратено уведомление до длъжника, но доказателства за това, както и за
получаване от длъжника на твърдяното уведомление, по делото не са представени.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са надлежно установени обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава на
длъжника в определен съгласно чл.12.3 от приложимите към договора ОУ, времеви
интервал. Същите не се и оспорват от ответника – кредитополучател.
Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на
кредитора, доведено до знанието на длъжника.
С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява
настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника кредитен дълг по
сключения между страните договор за потребителски кредит №********** от 20.01.2017г.,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което на предявеното основание-
настъпила предсрочна изискуемост на договор за кредит, установителният иск не е основателен.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Последователното прилагане на този
принцип означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени
вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
"След като се приема, че съществуването на
вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо,
а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за
изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо"/
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
В
същото
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС се приема и че присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, в каквато насока
са изтъкнати аргументи от въззивника в жалбата му пред БОС.
С оглед на
изложеното и като съобрази обстоятелството, че срокът на договора изтича на
20.01.2020година,въззиваемата А. е заплатила сумата от 927,44 лева-т.е.
заплатила е 11 месечни вноски и 18 дни от една месечна вноска, в резултат на
което и до постановяване на настоящето
решение са останали непогасени падежирали
18 месечни вноски в общ размер на 1 493,10 лева ,
от която 854,24 лева дадена в заем сума
и 638,86 лева договорено възнаграждение, изчислени от въззивният съд по
реда на чл.162 ГПК и възоснова на погасителния план към ДПК-лист 24 от делото, до който размер
установителния иск е основателен.
За да
стигне до горния извод въззивният съд разгледа и уговореното
в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 1536,84 лв., съгласно раздел VI „Параметри” от договора.
Съгласно представеното
към договора Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:
1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и
5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да
не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление
на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в
размер на 1536,84 лв. съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,за която съдът е длъжен
служебно да следи. Затова, поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1536,84
лева, установителният иск за същия паричен размер сума е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По изложените съображения установителния иск е основателен до
размера от 1493,10 лева, от която 854,24 лева дадена в заем сума и 638,86 лева
договорено възнаграждение като над тази сума и до претендирания с
исковата молба размер от 4 271,44
лева искът е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.Следва да се отбележи, че установителният иск е предявен
само за сумата от 4271,44 лева главница, но не и за другата сума по
заявлението, представляваща 7,82 лева законова лихва за забава от 02.05.2017г.
до датата на изпадане на длъжника в забава на 11.07.2017г.
Като законна последица от уважаването на предявения иск в
посочената част, следва да се присъди и законна лихва върху сумата от 854,24 лева от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. С депозирането на исковата
молба длъжникът е изпаднал в забава, доколкото и същата има характера на покана
– чл.84, ал.2 ЗЗД.
Досежно отхвърления от районния съд осъдителен иск за
сумата от 1451,14 лева ,представляваща неизплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги решението следва
да се потвърди по изложени по-горе съображения;първоинстанционното решение е
правилно и следва да се потвърди в
частта, отхвърляща осъдителната претенция на ищеца-въззивник за сумата от
1 170,40 лева,представляваща неплатено договорно възнаграждение.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от
предявения иск. В хода на
заповедното производство следва да бъдат присъдени държавна такса по съразмерност и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.
В
настоящото исково производство,както и в това пред районния съд, съобразно
чл.7,ал.2,т.2 от наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер от
претендирания, но следва да присъди, този размер, който се претендира от
ищеца-въззивник- 300 лева.
Въз основа на изложените мотиви Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 135/17.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 1687/2018г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е
отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против С.Н.А. от ***,
за сумата над 1493,10 лева, от която 854,24
лева дадена в заем сума и 638,86 лева договорено възнаграждение, до претендираната обща сума в размер от 4 271,44 лева, плащането на
която обща сума от 4271,44 лева е
разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8751 по описа на РС-Бургас за
2017г.,ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, както
и за разноските в заповедното
производство над сумата от 79,86 лева, от които 29,86 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение , вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на С.Н.А. от ***, ЕГН **********,
че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,бул.“България“49, бл.53Е,вх.В, има парично вземане спрямо нея в размер на 1493,10 лева,от която 854,24
лева дадена в заем сума и 638,86 лева договорено възнаграждение, сумата от
1493,10 лева представляваща част от претендирана обща сума в размер от 4 271,44 лева, плащането на
която обща сума от 4271,44 лева е
разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8751 по описа на РС-Бургас за
2017г.,ведно със законната лихва върху
сумата от 854,24 лева, начиная от подаване на исковата молба на
09.03.2018г. до окончателното й изплащане,както и съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 79,86 лева, от които 29,86
лева заплатена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/17.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 1687/2018г. по описа на РС-Бургас в останалите му части.
ОСЪЖДА С.Н.А. ***,ЕГН ********** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София,бул.“България“49, бл.53Е,вх.В, съдебно –деловодни
разноски в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 29,86 лева заплатена държавна такса по сметка на БРС,
както и държавна такса от 14,93 лева
пред БОС и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.
,