Определение по дело №2065/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………………….

гр. София, 13.07.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 2065/2019 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на В.Г.ООД, ЕИК ******* /в несъстоятелност/ е изготвил списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър по партидата на длъжника на 28.02.2020 г. , списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, списък на служебно приетите от синдика вземания, обявен на 23.04.2020 г., както и списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявен в регистъра на 02.06.2020 г.

Срещу списъците с приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и списъка със служебно приети вземания са постъпили в законоустановения срок възражения от длъжника В.Г.ООД с вх.№ 29957/06.03.2020 г. и вх.№ 43089/21.05.2020 г. , както и възражения от НАП с вх.№ 30056/06.03.2020 г. и вх.№ 39277/05.05.2020 г., които са разгледани в открито съдебно заседание и по които съдът намира следното:

1.По възражението с вх.№ 29957/06.03.2020 г. на длъжника В.Г.ООД, с което се оспорва съществуването на част в размер на 329975,73 лв. от приети вземания за главници и лихви по т.8.1 и 8.2 от списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 28.02.2020г.

Длъжникът твърди, че част от вземанията за данъци, установени с ревизионен акт №*********/03.05.2011 г. са погасени поради изтичане на абсолютната 10 –годишна давност, поради което и тези вземания следва да се изключа, респективно на изключване подлежат и акцесорните вземания за лихви.

Държавата, чрез НАП, оспорва възражението без да сочи конкретни доводи.

Синдикът взема становище за основателност на възражението поради погасяване на оспорените вземания с изтичането на абсолютната давност по ДОПК.

По същество възражението е изцяло основателно по следните съображения.

По отношение на публичните вземания е налице специална уредба в ДОПК, като считано от 01.01.2016г. е в сила разпоредбата на чл.173, ал.2 ДОПК, която предвижда, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171, ал.2 ДОПК, а именно с изтичането на 10-години, считано от 1 –ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.нар. абсолютна давност.По становище на настоящия състав посочената норма на чл.173, ал.2 ДОПК касае изрично изключение от правилото, че давността не се прилага служебно, а само по възражение (което само длъжникът би могъл да направи), тъй като предвижда именно служебно отписване на задължения, за които е изтекла абсолютната давност, поради което и по отношение на такива задължения не е необходимо волеизявление на длъжника, за да настъпят последиците на погасяване по давност и тези факти могат да се съобразят и от синдика.

В случая по отношение на всички оспорени с възражението публични вземания е изтекла абсолютната давност, която не се влияе от спиране и прекъсване, поради което и тези вземания следва да се изключат.

2.По възражението с вх.№ 39277/05.03.2020 г. на НАП срещу включването на вземания на Държавата по т.3 в списъка с неприети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 28.02.2020г.

Доводите на кредитора се, че по отношение на публичните вземания, представляващи държавна такса по съдебни дела, срокът за изпълнението им е влизането в сила на съдебното решение, с което са присъдени или датата на издаване на изпълнителния лист, ако в него не е посочена датата на влизане в сила на съдебното решение, поради което счита, че неоснователно синдикът е отказал да приеме вземания за лихви върху присъдени държавни такси.

Длъжникът счита възражението за неоснователно, тъй като задължението за внасяне на държавни такси не се установен от закона срок за изпълнение, поради което и за изпълнението му изпада в забава след покана, каквато не му е връчена.

Синдикът поддържа становище за неоснователност на възражението, тъй като задължението за заплащане на държавна такса не е с установен от закона срок за изпълнение.

Възражението е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.175, ал.1 ДОПК върху неплатените в срок публични задължения се събират лихви, които също имат характера на публични задължения съгласно чл. 162, ал.1, т.9 ДОПК.

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за държавните такси, таксите се заплащат предварително при предявяване на искането, като в случая се касае за държавни такси,които не са внесени предварително и за които длъжникът е осъден със съдебно решение, като срок за внасянето им законът не определя, поради което и няма основание за начисляване на лихви преди определянето на срок за изпълнение, което може да стане само с покана по реда на чл.221, ал.1 ДОПК.

3. По възражението с вх.№ 43089/21.05.2020 г. на длъжника В.Г.ООД срещу включването на вземания на А.Й.А. по т.1 в списъка със служебно приети от синдика вземания, обявен на 23.04.2020 г. в търговския регистър.

Доводите на длъжника са, че неправилно вземанията са включени в списъка поради погрешно подадена информация, тъй като същите са били изплатени на кредитора преди съставяне на списъка