О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 18 06.01.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА Т.
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Т. въззивно
гражданско дело № 1941 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 190 от 01.10.2019г., постановено по
гражданско дело № 689/2018г. по описа на Районен съд Поморие е допусната делба между
ищеца С.И.И., ЕГН **********,***-2 – адв.М.Д. и ответниците В.Т.С., ЕГН **********,
и М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, двете със съдебен адрес ***, пл. „Баба
Ганка”, № 8 – адв.П.Т., върху следните недвижими имоти:
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.507.7.2.1, по КККР на гр.Поморие, с адрес гр.Поморие, ул. „Гео Милев”, №
12, ет.1, ап.1, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 57491.507.7, с площ 73.03 кв.м., с предназначение на
самостоятелния обект жилище, апартамент, нива на обекта 1, с прилежащи части
19.36 кв.м. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 57491.507.7.2.2;
– 193.50/507 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 57491.507.7, по КККР на гр.Поморие, с адрес гр.Поморие, ул. „Гео
Милев”, № 12, с площ 509 кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер
по предходен план 2151, кв.135, парцел ІХ, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 57491.507.18, 57491.507.8, 57491.507.366, 57491.507.6,
57491.507.19;
– постройки от допълващото застрояване в поземлен имот
с идентификатор 57491.507.7, по КККР на гр.Поморие, съставляващи: тоалетна във
входа на сграда 2, с подход от допълнително входно предверие; килер, с подход
от паянтово антре; паянтово антре, с вход от изток, същото предверие за
следваща на запад паянтова стая;
паянтова стая „лятна кухня”, с вход от изток и втори изход на запад;
паянтово антре, от запад на лятната кухня, с врата на изток и на запад към
паянтов навес и паянтова складова ниша, разположена зад паянтовото антре и
паянтовата стая; при квоти: 7/16 ид.ч. за С.И.И., 7/16 ид.ч. за М.И.Д. и 2/16
ид.ч. за В.Т.С..
Производството пред настоящата инстанция е образувано
по повод постъпила въззивна жалба от адв.М.Д., процесуален представител на
ищеца С.И.И., съдебен адрес:*** против горепосоченото решение, в частта , в
която е допусната делба на постройки от допълващото застрояване в ПИ с идентификатор 57491.507.7 по КККР на
гр.Поморие, а именно: тоалетна във входа на сграда 2 с подход от паянтово
антре; допълнително входно преддверие; килер с подход от паянтово антре с вход
от изток , същото преддверие за следващата на запад паянтова стая; паянтова
стая „лятна кухня“ с вход от изток и втори изход на запад; паянтово антре от
запад на лятната кухня с врати на изток и на запад към паянтов навес и паянтова
складова ниша, разположена зад паянтовото антре и паянтовата стая.
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и
чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Твърди се, че за част от тези постройки решението е
недопустимо, тъй като с отговора на исковата молба съделителите са поискали
включване в делбата на обект „лятна кухня с тоалетна“, но не и на останалите
постройки, изброени в диспозитива на решението.
Намира решението за неправилно, тъй като съдът е
допуснал до делба незаконните строежи от допълващото застрояване по силата на
приращението по чл.92 ЗС, но тази разпоредба намира приложение, когато
построеното представлява самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто
процесният случай не е, още повече, че съделителите не са съсобственици на
цялото дворно място.
Счита, че съдът е допуснал в решението смесване на два
фактически състава – чл.92 и чл.98 от ЗС, характеристиките на допълнително
застроените постройки сочат на приложението на чл.98 ЗС, т.е. построеното е
принадлежност към главната вещ.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице относно
търпимостта на строежите, като само тоалетната и килера отговарят на условията
за търпим строеж и е приел, че тези обстоятелства имат значение едва във
втората фаза на делбеното производство, цитирайки съдебна практика в тази
насока. Въззивникът счита, че цитираното от съда решение на ВКС не дава отговор
на въпроса дали до делба следва да се допускат незаконни строежи, посочва
относима към този въпрос съдебна практика, според която съответствието на
строежите с правилата и нормативите, действали по време на изграждането им
следва да се установи още в първата фаза на делбата. Несъобразявайки
разрешението на този въпрос с практиката на ВКС, съдът е постановил едно
неправилно решение като е допуснал до
делба постройките на допълнителното застрояване, въпреки че е приел, че не
отговарят на условията на търпимост и не могат да бъдат узаконени.
Иска от съда първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част като неправилно или евентуално обезсилено частично
по отношение на обекти,които не са
включени в делбата, поради произнасяне свръхпетитум.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от
ответната страна – адв.П.Т. – процесуален представител на В.Т.С., ЕГН **********
и М.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл.“Баба Ганка“№ 8.
Считат въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно.
По отношение оплакването за недопустимост на
решението, заявяват, че безспорно е установено, че допуснатите до делба
постройки са от допълващо застрояване. Вещото лице е установило, че допуснатото
до делба жилище няма прилежащо помещение в сутерена, а складово такова в обема
на сградата са : тоалетна във входа на
жилищната сграда (2.1) и килер с подход от паянтово антре (2.2), заедно с
паянтово антре с вход от изток (2.3), което е предверие за следващата паянтова
стая лятна кухня (2.4), както и складова
ниша (2.9). Налага се извода, че от всички функционално свързани и преходни помещения,
само тези обозначени като 2.6, 2.7 и 2.8 не са строежи, и не са предмет на
делбата, а всички допуснати до делба са от допълващо застрояване и са
обслужващи като складови помещения жилището,
допуснато до делба.
Излагат становище, че действително пристройки,
функционално свързани с жилище са принадлежност към жилищната сграда и не
представляват приращения към дворното място, т.е. в случая не се прилага чл.92
от ЗС, като цитира практика на ВКС в тази насока. В процесния случай,
второстепенните постройки са принадлежност към главната вещ и следва да се
допуснат до делба заедно с нея, тъй като е предявен иск за делба на главна вещ,
и поради тази причина атакуваното решение не се явява недопустимо.
По отношение оплакването във въззивната жалба относно
извода на съда във връзка с обсъждането статута на строежите като търпими,
твърдят, че преценката дали един строеж е незаконен и дали е търпим е неотносим
в първата фаза на делбата, освен в случай на влязла в сила заповед за
премахването му. Процесните постройки от допълващо застрояване следват главната
вещ, която същите обслужват и фактът дали са законни и търпими е без значение.
Посочва практика на ВКС в този смисъл – решение № 109 от 08.04.2014г. по гр.д.№
7365/2013г. на ВКС, I г.о.
Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението потвърдено. Претендират се разноски във въззивното
производство.
На осн.чл.267,ал.2 ГПК съдът счита,че следва да се
призове за изслушване вещото лице ,изготвило СТЕ Кирил Минков, за изясняване на
въпроса дали изградените пристройки са конструктивно и функционално свързани със жилищната сграда
или с жилището на първия етаж,дали достъпа до тоалетната става от общия вход на
сградата или само от жилището на първия етаж,кое помещение вещото лице е имало
предвид под баня в т.3 от заключението
си.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна жалба от адв.М.Д., процесуален
представител на ищеца С.И.И., съдебен адрес ***, и отговор на ответната страна
– В.Т.С., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********,
чрез адв.П.Т., съдебен адрес:***, пл.“Баба Ганка“№ 8.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
Да се
призове за съдебното заседание вещото лице Кирил Минков.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: