Решение по дело №285/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 367
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20242100500285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Въззивно гражданско дело № 20242100500285 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
против Решение № 508/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 394/2023 г. по описа на
PC-Несебър, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника против „АГРО
ТУИСТЪР“ ЕООД (с настоящо наименование „МИХНЕНКО ЕЛЕКТРО“ ЕООД) искове за
главницата – за размера над 207,15 лв. до предявения размер от 889,26 лв. и за мораторната
лихва – за размера над 3,65 лв. до предявения размер от 12,10 лв. Твърди се, че към момента
на продажбата на обект с ИТН 4075580, за който са начислени процесните суми, клиентът
„АГРО ТУИСТЪР“ ЕООД вече е бил на свободен пазар, но след продажбата на обекта нито
е избрал друг търговец на свободен пазар, нито е прекратил договорното си правоотношение
с настоящия такъв в качеството му на ДПИ. Твърди се също така, че районният съд
неправилно е определил от кой момент въззиваемият е престанал да бъде клиент на
въззивника, тъй като новият собственик Наталия Кликач е подала заявление за откриване на
партида и прехвърляне на ИТН за процесния обект по нейния клиентски номер на
29.11.2022 г., поради което ищецът не е могъл да извърши смяната на титуляра от м.
декември 2022 г., а това е направено от м. януари 2023 г. и до този момент фактурите са
издаване на стария собственик. Поради това въззивникът счита, че въззиваемото дружество
му дължи и частта от главницата, за която искът е отхвърлен, тъй като същата представлява
задължение за м. декември 2022 г., както и остатъка от претендираната мораторна лихва.
Моли се въззивният съд да отмени решението на НРС в обжалваната му част и вместо него
да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълните им размери, както и
1
да присъди на въззивното дружество направените разноски по делото. В съдебно заседание
не се явява представител на въззивника, но с писмена молба е заявено поддържане на
жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на
жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е
допустима.
Въззиваемото дружество не е подало отговор в законоустановения срок, не е
изразило становище по въззивната жалба, не е представило нови писмени доказателства, не
е направило доказателствени искания, като в съдебно заседание не се явява негов
процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС–Несебър е образувано по предявена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против „АГРО ТУИСТЪР“ ЕООД искова молба, с която се моли
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 889,26 лв., представляваща
стойността на начислена цена за доставена електрическа енергия и за достъп до
разпределителна мрежа за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2022 г., както и сумата от 12,10 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода 21.12.2022 г. – 15.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че ответното дружество е клиент на ищеца с кл. №
********** за обект с ИТН 4075582, находящ се в с. Гюльовца, общ. Несебър и
представляващ жилищна сграда, като същото не е платило процесните суми.
Ответникът е оспорил предявените искове, като твърди, че е платил цената на
действително разходваната ел. енергия през м. ноември 2022 г., както и е извършил
авансово плащане за м. декември 2022 г., а след това партида с ИТН 4075580 е прехвърлена
на Наталия Кликич и от м. януари 2023 г. тя заплаща редовно потребената ел. енергия в
имота.
С обжалваното решение Несебърският районен съд е уважил предявените искове
частично като е приел, че ответното дружество дължи на ищеца претендираната сума за м.
ноември 2022 г. в размер на 207,15 лв. и дължимата върху нея мораторна лихва в размер на
3,65 лв., а за м. декември 2022 г. цената на потребената ел. енергия се дължи от Наталия
Кликич.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен
съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от НРС решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната му част. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд
е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като БОС споделя и
изложените от НРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от
ГПК препраща към тях.
По наведените във въззивната жалба доводи, съдът счита, че същите са
неоснователни по следните съображения:
По делото е установено, че ответното дружество е било собственик на процесния
имот до 30.07.2021 г., а след тази дата негов собственик е Наталия Кликич.
Установено е също така, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е било
уведомено за промяната в собствеността на обекта на 29.11.2022 г., когато новият
собственик е подал заявление до ищеца за смяна на клиент.
В случая не се твърди и не се доказа да са били изпълнени условията на чл. 102а, ал.
1 и/или ал. 2 от ПТЕЕ, поради което на осн. ал. 3 от същия член е следвало обектът да бъде
2
прехвърлен служебно от настоящия доставчик към доставчик от последна инстанция от 1-во
число на месеца, следващ подаването на документите за смяната на собственик или
ползвател, т.е. от 01.12.2022 г., съответно от тази дата е следвало да бъде променен и
титулярът на партидата за този обект. Поради това и тъй като към 12.01.2023 г., когато е
била издадена фактурата за отчетен период м. декември 2022 г., ищецът вече е бил уведомен
за промяната в собствеността на имота, същият е следвало да съобрази това обстоятелство и
да начисли дължимата сума за ел. енергия за м. декември 2022 г. по партидата на новия
собственик на имота, както и да насочи претенцията си за заплащане на тази сума към това
лице, а не към ответното дружество.
Предвид горното, въззивният съд намира, че решението на НРС е правилно и
законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивното дружество не се
дължат направените от него разноски във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 508/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 394/2023 г.
по описа на Районен съд – Несебър, в частта, с която са отхвърлени предявените от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, против „АГРО ТУИСТЪР“ ЕООД (с
настоящо наименование „МИХНЕНКО ЕЛЕКТРО“ ЕООД), ЕИК: *********, искове за
главница – за размера над 207,15 лв. до предявения размер от 889,26 лв. и за мораторна
лихва за периода 21.12.2022 г. – 15.02.2023 г. – за размера над 3,65 лв. до предявения размер
от 12,10 лв.
В останалата му част Решение № 508/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 394/2023
г. по описа на Районен съд – Несебър, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3