№ 39119
гр. С., 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110113530 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 83513/10.03.2025 г.,
подадена от Д. Л. С., ЕГН: **********, Л. Д. С., ЕГН: ********** и Д. Д. С., ЕГН:
**********, всички с адрес: гр. С., бул. „Цар Освободител“ № 8, срещу В. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 3 и „ВАВИЛОН 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Изгрев“, ул. „Т.Ш.“ № 5 за признаване на
установено по отношение на ответниците, че Нотариален акт № 168/19.09.2008, том III, рег.
№ 46847, д. № 568/2008 г. на нотариус А.Ч., е неистински документ.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата В. В. Д. е предявила срещу
Д. Л. С. и съпругата му /впоследствие починала/, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за
предаване владението на 11,1111 идеални части от Гараж № 1, находящ се в гр. С., бул.
„Васил Левски“ № 140, на кота – 2,62 метра и кота – 10 метра, целият с площ от 294,35
кв.метра, по който е образувано гр.д. № 36812/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 38
състав, като към момента на подаване на исковата молба спорът между страните е висящ
пред Софийски градски съд, пред който е образувано в.гр.д. № 7743/2023 г. Поддържат, че
ответницата се легитимира като собственик на описания недвижим имот с Нотариален акт
№ 168/19.09.2008 г. на нотариус А.Ч., който документ представила като доказателство към
исковата молба, а с отговора на исковата молба ответниците го оспорили по реда на чл. 193
ГПК, тъй като същият бил с нищожни нотариални удостоверения по чл. 576 ГПК, вр. чл. 574
ГПК. Обосновават правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че
посоченият нотариален акт им се противопоставя в гражданскоправен спор, а
първоинстанционния и въззивния съд отказали да открият производство по чл. 193 ГПК, за
оспорване истинността му. Излагат се съображения, че при изповядването на сделката,
обективирана в процесния нотариален акт, като титул за собственост на „Вавилон 2001“
ЕООД бил представен Нотариален акт № 193/17.12.2007, по силата на който „Вавилон 2001“
ЕООД бил придобил не гараж, а Апартамент № 1 в сградата, построена в УПИ IV-36.
Поради това, било невъзможно „Вавилон 2001“ ЕООД да прехвърли на В. Д. правото на
собственост върху 11,1111 ид. части от гаража, като твърдят, че сделката, обективирана в
Нотариален акт № 168, том III, рег. № 46847, д. № 568/19.09.2008 г. на нотариус А.Ч. е с
невъзможен предмет и нотариалното удостоверение е нищожно, а документът – неистински.
В срока за отговор, ответника В. Д. е депозирала такъв, с който излага съображения за
недопустимост и неоснователност на предявеният иск. Поддържа, че за ищците не е налице
1
правен интерес от В.е на настоящото производство. Навежда твърдения, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 5135/2011 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, е установено, че Д. Л. С. и
Пенка Д. С.а, не са собственици на недвижим имот в сградата, находяща се в гр. С., бул.
„Васил Левски“ № 140, както и на ¼ идеална част от подземен гараж, който е идентичен с
Гараж № 1. С посоченото решение било установено също така, че праводателят на В. Д. –
„Вавилон 2001“ ЕООД, е собственик на 88,8889 % идеални части от Гараж № 1. Моли за
прекратяване на производството.
По делото е постъпил писмен отговор и от ответника „Вавилон 2001“ ЕООД, с който
се излагат съображения за недопустимост на иска. Поддържа се, че ищците извеждат
правния си интерес от възможността да се позоват на влязлото в сила решение по този
установителен иск в производството по висящ исков процес, в който Нотариален акт №
168/19.09.2008 г. е бил представен и въпреки че ищците са оспорили неговата истинност, то
и двете съдебни инстанции са отхвърлили това тяхно оспорване. Навеждат се твърдения, че
ищците правят опит да възложат на съда пререшаване на един вече решен инцидентен спор,
относно истинността на посочения нотариален акт, което е недопустимо. Моли за
прекратяване на делото.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
От исковата молба е видно, че съдът е сезиран с иск за прогласяване неистинността на
нотариален акт, поради нищожност на нотариалното удостоверяване, обусловено от
нищожност на обективираната в нотариалния акт разпоредителна сделка. Съгласно чл. 124,
ал. 4 ГПК, може да се предяви иск за установяване на истинността или неистинността на
един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с
правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. По своята правна същност,
нотариалното удостоверяване представлява факт с правно значение, който нотариусът
извършва по молба на заинтересованото лице. За разлика от иска за неистинност на
документ, намерил своята изрична уредба, като един от допустимите искове за факти в чл.
124, ал. 4, предл. първо ГПК, за допустимостта на отрицателния установителен иск за
установяване на факт с правно значение по чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК, е необходимо
изрично законово правило. В този смисъл нотариалното удостоверяване може да бъде
нищожно, поради нарушенията, посочени в чл. 576 ГПК, но страната не разполага с иск с
правно основание чл. 576 ГПК. Тя може да предяви установителен иск за последиците от
тази нищожност за гражданските правоотношения между страните /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, иск за
делба, ревандикационен или друг осъдителен иск, и т.н. В закона не е уредено и страната
няма интерес да води иск само за нищожност на нотариалното удостоверяване. В този
смисъл е и установената съдебна практика /например Решение № 207/12.02.2019 г. по гр.д.
№ 4909/2017 г., III г.о. на ВКС; Определение № 851/23.11.2016 г. по гр.д. № 3213/2016 г., IV
г.о. на ВКС, Решение № 2762/10.05.2011 г. по в.гр.д. № 13249/2010 г. на СГС/.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, като присъждане
на такива е поискала единствено В. В. Д., която е доказала разноски в размер на 3 000 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба вх. № 83513/10.03.2025 г., подадена от Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д.
С., срещу В. В. Д. и „ВАВИЛОН 2001“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13530/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
ОСЪЖДА Д. Л. С., ЕГН: **********, Л. Д. С., ЕГН: ********** и Д. Д. С., ЕГН:
**********, всички с адрес: гр. С., бул. „Цар Освободител“ № 8, да заплатят на В. В. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 3, сумата от 3 000,00 лева (три хиляди лева),
представляваща направени по делото разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3