Решение по адм. дело №297/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на М. П. А. и Д. С. А., и двамата от [населено място], чрез адв.-пълномощник Б. С. при АК – Русе /с молба вх. № 2408 от 14.05.2025 г. по описа на съда с приложени към нея писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак на л. 24 и л. 26 от делото, процесуалният представител адв. Б. С. уточнява правния интерес на Д. А. от обжалването на акта, предвид че имотът е придобит по време на брака му с М. А. - н. акт за покупко-продажба на недв. имот акт № 175 т. 37 дело 7585/2017 г. рег. № 16619/17.11.2017 г. на СВ на л. 12 от делото и е съпружеска имуществена общност /СИО/, както и че не поддържа жалбата от името на И. Г. Г., тъй като същият не е собственик на процесния имот/, против решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “Автомагистрала “Русе – Велико Търново”, участъци “Русе – Бяла” и обход на [населено място] от км 0+500 до 76+040 на територията на област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл. 34а и следващите от ЗДС за имот - нива в землището на [населено място], община Иваново, обл. Русе с идентификатор 39520.33.52, с площ 9, 002 дка, посочен в позиция № 79 от приложение към решението и за който е определено обезщетение в размер на 3 061, 00 лева. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и несъответстващо на пазарната цена на имота. Иска съдът да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената му част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира се и присъждането на направените деловодни разноски, съгласно списък на разноските на л. 121 от делото.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС становище излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., в който период такива аналози не били открити, поради което обезщетението било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Възразява относно оценката на представеното заключение по назначената оценителна експертиза, че ЗДС не допуска при липса на подходящи пазарни аналози да се прилагат общите методи за оценка на недвижимите имоти, практикувани от оценителите на недвижими имоти, какъвто е и използваният в заключението на вещото лице приходен метод (метод на директната капитализация на дохода, в случая на годишното рентно плащане). Сочи, че използваната от вещото лице стойност на средното годишно рентно плащане, определено по реда на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, са базира на осреднените стойности за всички категории земи в съответното землище и не предоставя информация за рентното плащане по отделни категории, каквото е основното изискване на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Оспорва заключението и в частта му досежно изчисленият размер на обезщетение, при който за основа е взета капитализираната поземлена рента и към нея са приложени коефициентите по чл. 4 от Наредбата (л. 129 и л. 130 от делото). Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище с приложения към него, счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение. (л. л. 27 – 41 от делото).

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсулско възнаграждение. (л. 22 от делото).

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата. (л. л. 44 – 47 от делото).

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс.

Видно от данните по делото решението, в оспорената му част, е съобщено само на И. Г. Г. (л. л. 46 и 47 от делото), но не и на М. А. и Д. А.. Предвид това жалбата, подадена от последните двама, се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок за това по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от процесуално легитимирани страни – собственици на имота, който се отчуждава с решението, в оспорената му част досежно определения размер на обезщетение, поради което са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Според чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите.

По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, ЕКАТТЕ 39520, колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателите /предвид че имотът е придобит по време на брака им от съпругата М. А., същият е СИО/, който се отчуждава, е посочен под позиция № 79 (л. 6 от преписката).

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо от 22.01.2025 г. (л. л. 72 – 76 от преписката).

С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ. Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган.

Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.

Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателите, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД, [населено място] (л. л. 110 и сл. от преписката). Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (л. 131 от делото). Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“, съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег. № ********* от 08.08.2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания, и земеделски земи и трайни насаждения (л. 296 от преписката).

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени.

Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо от 22.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г. (л. 114 от преписката), поради което е актуален и отговаря на изискването по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл. 34, ал. 4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл. 34а, ал. 4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх. № 90-03-59/2025 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС (л. л. 40 - 71 от преписката).

Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл. 34а, ал. 3 вр.ал. 6 от ЗДС (л. л. 29 – 41 от делото).

С приемане на оспореното решение, размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази му част, съгласно чл. 146, т. 4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмено доказателство – н. акт за покупко-продажба на недв. имот акт № 175 т. 37 дело 7585/2017 г. рег. № 16619/17.11.2017 г. на СВ, се установява, че жалбоподателите са придобили в СИО право на собственост върху нива, с площ 9, 000 дка, находяща се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 39520, общ. Иваново, обл. Русе, местност „Нови ниви“, шеста категория, съставляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място] (л. 12 от делото). С подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството целият поземлен имот с идентификатор 39520.33.52 по КККР на [населено място], община Иваново, област Русе попада в трасето на магистралата. Адрес на поземления имот: местност „НОВИ НИВИ“; с площ 9 002 кв. м; вид територия: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 6 /шеста/; предходен идентификатор: няма; стар номер 033052, при съседи: 39520.33.50, 39520.33.51, 39520.33.612, 39520.33.616, 39520.33.620, 39520.33.633, 39520.33.638, 39520.33.639. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза по безспорен начин се установява, че поземлен [имот номер] в местността „Нови ниви“ в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с обща площ 9, 000 дка, посочен в представения документ за собственост, е идентичен с поземлен имот с идентификатор 39520.33.52 с площ 9, 002 дка, посочен в позиция № 79 от приложение към решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“, участъци „Русе – Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до 76+040 на територията на област Русе“ (л. л. 62 – 110 от делото). От удостоверение за характеристики на имот (л. 283 от преписката), проценият поземлен имот е описан със следните характеристики: имот кад. № 33.52, начин на трайно ползване – нива, площ (дка) 9, 002, кат. земя – VI, разстояние до НМ м. – 3 340, разстояние до път м. – 12, поливност – не.

От заключението на вещото лице се установява, че в землището на [населено място], общ. Иваново има само една сделка, която отговаря на законовите условия за пазарни аналози, в периода от 12 месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. (л. л. 62 – 110 от делото).

Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо останалите пет броя установени сделки със замеделски земи през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози, а именно:

По отношение на Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на дълг № 25, том II, peг. № 3553, дело № 185/2024 г., вписан в СВ [населено място], вх. peг. № 4573 от 17.04.2024 г., Акт № 104, том 11, дело № 2271/2024 г. (Приложение № 2), за 6 бр. имоти и 4 бр. по 1/2 ид.ч. от в землището на [населено място], община Иваново, и 7 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново, в различни местности, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ниви; категория на земята: от З/трета/ до 6 /шеста/, експертът е констатирал, че сделката е извършена между юридическо лице и физическо лице, но 4 бр. от описаните имоти са за идеални части от тях, и в различни землища,поради което не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и не може да се ползва като аналог с оглед формираната обща цена.

Относно нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на дълг № 26, том II, peг. № 3555, дело № 186/ 2024 г., вписан в СВ [населено място], вх. peг. № 4574 от 17.04.2024 г., Акт № 127, том 11, дело № 2296/ 2024 г. (Приложение № 3), за 10 бр. имоти и 3 бр. по 1/2 ид. ч. от в землището на [населено място], община Иваново, и 11 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново, в различни местности, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ниви; категория на земята: от З/трета/ до 6 /шеста/, вещото лице е посочило, че сделката е извършена между юридическо лице и физическо лице, но 3 бр. от описаните имоти са за идеални части от тях, за другите –в различни землища, и не може да се ползва като аналог с оглед на формираната обща цена

За нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, peг. № 2809, дело № 231 от 08.08.2024 г., вписан в СВ [населено място], вх. peг. № 10160 от 08.08.2024 г., Акт № 105, том 25, дело № 5297/ 2024 г. (Приложение № 4), за имот в землището на [населено място], община Иваново, местност „КОВАНЛЪКА“, с площ 17 163 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5 /пета/, експертът е констатирал, че сделката е извършена между физическо лице и търговец и отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Досежно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, peг. № 3178, дело № 234 от 27.09.2024 г., вписан в СВ [населено място], вх. peг. № 12274 от 27.09.2024 г., Акт № 63, том 31, дело № 6519/ 2024 г. (Приложение № 5), за имот в землището на [населено място], община Иваново, местност „ЧЕТВЪРТИТАТА ДУПКА“, с площ 7 871 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: За животновъден комплекс; категория на земята: 9 /девета/,ведно със сгради, вещото лице е посочило, че начинът на трайно ползване на имота е „За животновъден комплекс“, а не нива, ведно със сгради, поради което не може да се ползва като аналог

По отношение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 20, том VI, peг. № 9670, дело № 886 от 2024 г., вписан в СВ [населено място] с дв. вх. № 13246, вх. peг. № 13600 от 24.10.2024 г., Акт № 105, том 5, дело № 7312/ 2024 г. (Приложение № 6), за 6 бр. имоти в землището на [населено място], община Иваново; 5 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново, 3 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; за 6 бр. имоти в землището на [населено място], община Иваново; 17 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 4 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 2 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 11 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 4 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 25 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново; 18 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново, 2 броя имоти в землището на [населено място], община Иваново, експертът е установил, че имотите са в различни местности, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ниви; категория на земята: от З/трета/ до 6 /шеста/ като сделката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и не може да се ползва като аналог.

Досежно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, peг. № 4086, дело № 352 от 20.11.2024 г., вписан в СВ [населено място] с дв. вх. № 8108, вх. peг. № 14997 от 20.11.2024 г., Акт № 159, том 38, дело № 8108/ 2024 г. (Приложение № 7), за 1/9 ид. части от 5 (пет) поземлени имота в землището на [населено място], община Иваново, в различни местности, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 6 (шеста) и 3 (трета), вещото лице е посочило, че сделката е извършена между две физически лица за покупко-продажба на идеални части от ниви и не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

От заключението на вещото лице на л.62-л.111 от делото е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл. 3, ал. 1 от същата начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се коригира, както следва: 200 лв./дка х 1, 70 = 340 лв./дка или определеното парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 39520.33.52 в землището по КККР на [населено място], община Иваново, област Русе: 9, 002 дка х 340 лв./дка = 3 061, 00 лева, каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 79 от колона „№ по ред“ на приложението към т. 1 от решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“, участъци „Русе – Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до 76+040 на територията на област Русе.

Във втория вариант отново по реда на Наредбата на заключението вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 59 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1 475 лева/дка като към тази основа вещото лице е приложило коефициентите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, така за отчуждения имот с площ 9, 002 дка обезщетението е изчислено в размер на 22 577, 00 лева.

В третия вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 59 лева/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1 475 лева/дка, т.е. за отчуждения имот с площ 9, 002 дка обезщетението е в размер на 13 278, 00 лева.Този вариант е без коефициентите по чл.4 ал.2 вр.ал.1 от Наредбата.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен /по арг. от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл. 46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда, че Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването.

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № № 66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 1 от протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква чл. 1 от протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

В този смисъл са и последващите решения по дела „Х. и други срещу България“, № 56681/15, § 6, от 5 септември 2023 г., „Б. и други срещу България“, № 56383/15, §§ 11-13, от 5 септември 2023 г., дело „Невада турс 2004“ АД и Българско туристическо дружество „Глобал турс“ АД срещу България (жалби № 4173/20 и 6186/20) от 10 септември 2024 г. и др.

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, последно изм. и доп., бр. 65 от 8.08.2025 г., в сила от 8.08.2025 г. Едва с последните изменения обаче са увеличени началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от този подзаконов нормативен акт като за шеста категория земеделска земя е нормативно определена начална цена на декар 629, 00 лева. Съгласно мотивите на органа така определеният по-висок размер на начална цена за съответната категория земеделска земя отразява размера на инфлацията спрямо 1998 г. съгласно информация от НСИ към 2024г.

Според съда, в настоящия му състав, дори да се приеме, че с тези изменения в наредбата, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, предприема действия по изпълнение на задължението си за вземане на общи мерки по изпълнение решенията на ЕСПЧ, то тези нормативни промени, влезли в сила от 08.08.2025 г., касаят на първо място материалноправна разпоредба, за която не е предвидено обратно действие.

На следващо място, по същественото обаче в случая е, че дори и в този им размер, началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в чл. 3, ал. 1 от наредбата, към които съответно са приложими и коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, не се явяват съобразени с актуалните пазарни условия. Според съда единствено и само при съобразяване на размера на инфлацията, без да е приложен и друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени, органът отново е определил размер на начални цени, който не води до изпълнение на решенията на ЕСПЧ, т.е. до определяне на разумно обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването.

Следва да бъде отбелязано, че с изменението в сила от 08.08.2025 г. изцяло е подменен методът, подходът при определяне на началната цена на отделните категории земеделски земи. До нормативната промяна в сила от 08.08.2025 г., той се е основавал на и е отразявал размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане за декар, умножено по 25), докато в сега действащата редакция на нормата този подход, метод изцяло е отпаднал.

Според съда, именно капитализираната поземлена рента следва да се приеме за меродавна при определяне на разумно обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването. Съображенията за това са следните:

В съответствие с константната си практика в цитираните решения ЕСПЧ припомня, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е. към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл. 32, ал. 1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от Държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватното и равностойното парично обезщетение да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Дори и с увеличението, в сила от 08.08.2025 г., началните цени по чл. 3, ал. 1 от наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи при липса на пазарни аналози, и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди, тъй като отново не е преодоляно посоченото в параграф 84 и 86 от решението на ЕСПЧ“ обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели“

На следващо място, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена.

С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти.

Поради това съдът намира, че крайната дата на 12-месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Според нормата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи.

В чл. 1, т. 5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл. 5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], общ. Иваново има само една сделка, която отговаря на законовите условия за пазарни аналози в периода от 12 месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. (л. л. 62 – 110 от делото), поради което не е възможно определянето на равностойно парично обезщетение за зесегнатия имот по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ съдът приема, че прилагането на правилата, предвидени в наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква, съгласно чл. 1 от протокол № 1.

Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози регламентираният в чл. 3, ал. 1 от наредбата механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена към стопанската 2024/2025 г., т.е. по третия вариант.

Директната капитализация на дохода (в случая на поземлената рента) е техника, приложима при метода на приходите, т.е. самият законодател, в лицето на МС, чрез позоваването в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в редакцията на разпоредбата до 08.08.2025 г., именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи.

Нещо повече в параграф 31 и 32 от решението К. ЕСПЧ е възприел позицията на МС, че „в чл. 3 от Наредбата се посочва, че основната стойност е равна на двадесет и пет пъти годишния наем за съответната категория земеделска земя….и пазарните условия“, а в параграф 63 се посочва, че „Условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите“.

Поради и това съдът възприема третия вариант на екстертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие.

В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], общ. Иваново, обл. Русе средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1 475 лв./дка, т.е. за отчужденият имот паричното обезщетение възлиза на 13 278 лева.

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място, докато, както ЕСПЧ отбелязва в § 86 от решението си по делото К. и други срещу България, началните цени, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата, се основават на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели.

Накрая, видно и от заключението на вещото лице, тъй като посочените в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] средни рентни плащания отразяват именно пазарните стойности на действащите договори за аренда и наем за стопанската година към датата на отчуждаването – за 2024/2025 г., то съдът не приема за меродавен изчисленият от вещото лице размер на обезщетение по вариант 2, при който изчислената капитализирана поземлена рента е увеличена с коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, имащи за цел да преодолеят именно липсата на конкретика относно местоположението на имота и неговите характеристики. Както беше посочено получаваните рентни плащания/наеми, тяхната осреднена стойност при отдаването на земеделски земи в конкретно землище отчитат именно спецификите на пазарната стойност на земеделските земи от това конкретно землище, включително обощено категорията земя, площ и отдалеченост. Предвид че показателите, посочени като коефициенти по чл. 4, ал. 1 от наредбата, вече са били отчетени при определяне на рентното плащане/наема, то определената капитализира поземлена рента не би следвало да бъде увеличава с потворното им съобразяване и защото годишното рентно плащане поглъща категорията земя, в случая -шеста, като Методиката не въвежда такова съобразяване, а само средно премерена цена, образувана от площи, отдадени под наем или аренда, на база сключени и вписани договори.

Безспорно чл.4 ал.1 и ал.2 от Наредбата при изчисленията по вариант 2 от заключението според вещото лице изискват наслагване на коефициенти. Тези коефициенти, обаче са относими към началните цени по категорията земя, докато действащата Методика не съобразява търсенето на това обстоятелство при определяне на средното рентно плащане, т.е. усредняването покрива и тези допълнителни коефициенти и се явава разумно близко до пазарната стойност на отчуждения имот.

Не на последно място, за да приеме за меродавно определеното по вариант три от заключението на вещото лице обезщетение за отчуждения имот, съдът съобрази и обстоятелството, че дори при ползване началната цена на земеделска земя по категории, след изменението на разпоредбата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, в сила от 08.08.2025 г., увеличена с коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, то отново се получава размер на обезщетение, който се явява по-нисък от изчисления от вещото лице размер на капитализирана поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар, умножено по 25) за стопанската 2024/2025 г.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено за поземлен имот - нива в землището на [населено място], община Иваново, обл. Русе с идентификатор 39520.33.52, с площ 9, 002 дка, описан в приложение към решението под позиция № 79, следва да бъде увеличен от 3 061, 00 лева на 13 278 лева. Решението следва да се измени и по отношение на собствениците на отчуждения имот и които следва да получат обезщетението като правоимащи, с оглед отчетената промяна в собствеността на имота,настъпила преди оспореното решение.

По разноските

Жалбоподателите са направили деловодни разноски в общ размер от 1 020 лева, за които е представен и списък (л. 121 от делото), както следва: 20 лева – държавна такса за образуване на дело (по 10 лева за всеки един от жалбоподателите) на л. л. 17 и 18 от делото, 500 лева – заплатен първоначален и допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице (л. 25 и л. 134 от делото) и 500 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения по делото на л. 8 договор за правна защита и съдействие, имащ в тази част характера на разписка, удостоверяваща посоченото обстоятелство (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото и не следва да бъде намаляван.

Поради това и с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдена сумата от общо 1 020 лева – деловодни разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗА.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на Д. С. А. и М. П. А., и двамата от [населено място], решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“, участъци „Русе – Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до 76+040 на територията на област Русе“, съгласно подробен устройствен план-парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72 от 30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за имоти-частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл. 34а и следващите от ЗДС за поземлен имот - нива в землището на [населено място], община Иваново, обл. Русе, с идентификатор 39520.33.52, с площ 9, 002 дка, посочен в позиция № 79 от приложение към решението и за който е определено обезщетение в размер на 3 061, 00 лева като увеличава размера на определеното парично обезщетение от 3 061, 00 лева на 13 278 лева, както и в частта на правоимащите да получат обезщетението-собствениците на имота .

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от министър-председателя Р. Ж., да заплати на Д. С. А., [ЕГН] и М. П. А., [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 1, ап. 2, сумата от 1 020 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.