№ 978
гр. Разград, 21.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20223330101480 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ не се явява, за него назначен особен представител адв.
К..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията на
чл. 142, ал. 1 ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, като цесионер на кредитора, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на отв. Д. С. С., че дължи на ищеца сумата от
1453.80лв.- главница, 333.90лв. възнаградителна лихва за периода 15.03.18г.-
16.05.18г., сумата 79.83лв. обезщетение за забава за периода от 15.03.18г.-
13.08.18г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението и разноските по двете производства. Ищецът твърди, че са
сключили договор за потребителски стоков кредит №********** с Ти Би Ай
Банк ЕАД в размер на 1504.49лв. за срок от 24 месеца, дължима месечна
вноска от 77.73лв., ГЛП – 21.57%, ГПР 23.89%. Първата вноска е с падеж
15.02.18г., а последната- 15.01.20г. Общо дължимата сума, подлежаща на
връщане е в размер на 1865.50лв.В нея влиза и услугата Банк комби агент.
СЪГЛАСНО условия към договора за потребителски кредит, при забава
в плащането или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обещетение за размер на действащата законна лихва върху неплатената
главница по договора за длъжника е начислена лихва за забава за периода от
15.03.18г.-13.08.18г в размер на 79,83 лева.
НА 15.02.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018 г., на основание чл.
99 от ЗЗД, между "Ти Би Ай Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит №********** е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
1
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
СЪГЛАСНО договора за цесия „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има
изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците по реда на
чл.99, ал.З от ЗЗД.
ПО реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника е изпратено уведомление за
извършената цесия, съответно с изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** от
22.02.2021г.
В условията на евентуалност акот съдът приеме,че не е валидно
уведомяване за цесията, същото да се смята връчено на ответника с исковата
молба.
ДЛЪЖНИКЪТ не е заплатил дължимия паричен заем към кредитора,
предвид което за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника в РРС, съгласно което
претендира от ответника в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № №********** да заплати: 1453.80лв.- главница,
333.90лв. възнаградителна лихва за периода 15.03.18г.-16.05.18г., сумата
79.83лв. обезщетение за забава за периода от 15.03.18г.-13.08.18г.,ведно със
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 1658/18 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение. На 20.07.22г. банката е получила съобщение с указание на съда, в
съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че следва да предяви иск за установяване
на вземането си, в резултат на което цесионерът предявява настоящите
искове.
ОТВЕТНИКЪТ Д. С. С. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита предявените на основание чл. 422
от ГПК, обективно съединени искове са редовни и допустими, но
неоснователни.
ИЩЕЦЪТ се позовава на договор за прехвърляне на вземания, с който е
получил качеството си на цесионер по различни вземания, в това число и на
процесното. По делото е приложен горепосочения договор, както и
уведомление за прехвърляне на вземания, но не са представени документи
удостоверяващи получаването на уведомлението от страна на ответника.За да
има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да
е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
ПРЕДВИД на това цесията не е породила действие за длъжника, тъй
като същият не е бил редовно уведомен за прехвърляне на вземанията по
договора за заем. Представените обратни разписки не удостоверяват
получаване от длъжника на изпратените му уведомления за цесията. По
отношение на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се
посочи, че действително съдебната практика приема, че такова връчване в
2
хода на процеса поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията.
Това обаче не се отнася за случаите, при които исковата молба и с нея
уведомлението за цесия се връчват на особен представител. Причината е, че
връчването на особения представител е една законова фикция за връчване на
ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уведени изрично
в закона. Следователно, при връчване на особения представител фикцията за
връчване на ответника обхваща само исковата молба и приложенията й, както
и всички други процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената
процесуална фикция обаче не могат да се получават изявления с
материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия. Няма такова
законово правило, а и обратното би протИ.речало на института на цесията,
който поражда материалнопаравно действие спрямо длъжника, когото му
бъде реално съобщено за станалата цесия.
В настоящия случай липсва реално уведомяване. Не може да се приеме,
че с получаване на уведомлението за цесия от мен в качеството ми на особен
представител, длъжникът е уведомен за нея по изложените доводи, които
произтичат от закона. А последният не може да бъде изменян чрез съдебна
практика по практически съображения, свързани с интереса на кредитора.
Неоткриването на ответника, който не с изпълнил задължението си да
регистрира действителния си адрес, може да доведе само до негативни
процесуални последици за него, но не и да доведе до връчване на всякакви
материалноправни изявления от неговите кредитори чрез неуредени в закон
фикции. В крайна сметка цесионерът на свой риск е придобил прехвърленото
вземане, без в съглашението да участва длъжника, поради което следва да
търпи последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му
бъде съобщена цесията. Така или иначе това съобщаване на може да бъде
извършено, чрез особения представител и с арг. от чл.99, алинея последна от
ЗЗД прехвърлянето на вземанията не е породило действие нито за третите
лица, нито за длъжника.
НЕ възразява против приложените писмени доказателства, същите са
относими към спора. Тъй като оспорва исковете по основание, а не по размер
относно посочените в исковата молба главница и лихви, счита че искането е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
ИСКОВАТА молба е редовна и допустима.
ПРЕДМЕТ на разглеждане е следователно иск по чл.422 във вр. с чл.415
ГПК за установяване на вземането на ищеца към ответника за дължими
главница, лихви и разноски.
ПРИ положителният установителен иск доказателствената тежест е на
ищеца. Същият следва да докаже основанието и размера на претенцията си.
Ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за паричен
кредит; изправност от негова странапредадена сума предмет на договора за
кредит; изтекъл срок на договора или обявена предсрочна изискуемост.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
ПИСМЕНИТЕ доказателства са допустими и относими. С оглед липсата
на оспорване на размера на дължимите суми не следва да се назначава ССЕ.
ОТГОВОРА на ищеца, както и молба № 11147/16.12.2022 г. от ищеца по
хода на делото и приложените към исковата молба писмени доказателства.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени
искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и тези находящи се в ч.гр.д. № 1658/2018 г. по описа на РС – Разград.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Моля след като съобразите представените по делото
доказателства да постановите Вашият съдебен акт и отхвърлите предявените
искове. Моля при произнасянето си да съобразите първоначалния договор за
потребителски кредит от 15.01.2018 г. е налице изрична клауза по чл. 26 ал.
1 от Закона за потребителски кредит даваща възможност първоначалните
искове да бъдат цесирани, тъй като съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. В случай, че констатирате, че е налице такава
клауза и моля да приемете, че в този случай договорът е нищожен на
основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД. На следващо място моля да съобразите, че не е
налице реално уведомяване на длъжника за цесия. В тази насока в отговора
съм посочил подробни съображения и ги поддържам в днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 21.01.2023 г.
НА особения представител се изплати внесеният депозит. /изд. РКО/.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,15 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4