Разпореждане по дело №43/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод предявен от ищеца Р. Ю. М. против ответниците „Б.” О., Г. и С. М. Я. от Г., иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.2 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че е съдружник, притежаващ 50% от капитала на ответното дружество „Б.” О., Г.. Твърди, че в това си качество на 30.01.2009г., присъствал на Общо събрание на съдружниците на дружеството, на което било взето решение да се продадат всички обекти –апартаменти, жилища, гаражи, мазета, търговски обекти, ведно с прилежащите им общи части на сградата, и правото на строеж върху мястото, находящи се в жилищна сграда с търговски партер с идентификатор на сградата 40909.113.153.1 по Кадастралната карта на Г., П. цена не по-ниска от данъчната оценка на обектите. Твърди, че на 19.03.2009г. първият ответник „Б.”О., Г. продал на втория ответник С. М. Я., обект от тази сграда, а именно - апартамент №ТА 1 - в груб строеж, с идентификатор на самостоятелен обект в сграда №40909.113.153.1.25 по кадастралната карта на и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в Г., кв."Възрожденци", разположен в североизточната част на тавански етаж на вх."А" на обект :"ЖИЛИЩНА СГРАДА С ТЪРГОВСКИ ПАРТЕР", идентификатор на сграда № 40909.113.153.1 /четиридесет хиляди деветстотин и девет, точка, сто и тринадесет, точка сто петдесет и три, точка едно/, със застроена площ на апартамента 71,51 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня-дневна, две спални, баня-тоалетна, тоалетна и покрита тераса с площ 59,40 кв.м.,П. граници на апартамента съгласно техническо описание: долу-ап.№А 10, и ап.ТА 3, горе покрив, запад-стълбище и ап.№ ТА 2, и П. граници на апартамента съгласно схема: на същия етаж: обект № 40909.113.153.1.26, под обекта: обект № 40909.113.153.1.19 и обект № 40909.113.153.1.20, както и ведно с 2,44 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,28 кв.м., и от правото на строеж върху мястото за 85,79 кв.м., мястото съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40909.113.153 по кадастралната карта на Г., стар идентификатор : УПИ П-6474 в кв.203 по плана на кв."Възрожденци", Г., целият с площ кв.м., П. граници на имота съгласно документ за собственост: общинско място, поземлен имот с пл.сн.№6475, поземлен имот с пл.сн. №6476, и ул. "Булаир". Сочи се, че договорът, сключен между "Б." О. гр. К., представлявано от А.Б.И. от една страна, и С. М. Я. от друга, с нотариален акт № 63, том I рег. № 1006, нот. Дело №63/2009 год., вписан вх. рег. № 786 от 19.03.2009 год., акт № 190, том 3, дело № 595/2009 год., стр. 2437,17249, 22893 на Агенцията по вписвания, служба по вписвания гр. К., е нищожен поради липса на съгласие относно продажната цена от 38 000 лева, както и на основание чл. 34 от ЗЗД се иска съдът да постанови всяка от страните по договора за покупко-продажба да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Излага съображения, че тази продажба е осъществена без съгласие относно съществения елемент на сделката - цената, поради което договорът за покупко-продажба се явявал нищожен. Счита, че ответното дружество, в което той като съдружник притежавал както 50 % от капитала, така и 50 % от печалбата му, продавайки недвижимия имот на цена по-ниска от данъчната му оценка, накърнявало неговите права, а именно намалявало размера на печалбата му. С това обстоятелство ищецът обосновава правния интерес от воденето на иска. Поради изложеното предявява иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД, с който цели да бъде установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № 63, том I рег. № 1006, нот. Дело №63/2009 год., вписан вх. рег. № 786 от 19.03.2009 год., акт № 190, том 3, дело № 595/2009 год. стр. 2437,17249, 22893 на Агенцията по вписвания, служба по вписвания гр. К., е нищожен, като сключен П. липса на съгласие, досежно продажната цена от 38 000 лв. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, са постъпили отговори на исковата молба. Ответниците твърдят, че предявеният иск е недопустим, като излагат четири довода: първият - че липсвала положителна процесуална предпоставка у ищеца за воденото на този иск-твърденията в исковата молба били за нарушаване правата му на съдружник, чиято защита той можел да реализира по реда на чл.71 от ТЗ; вторият - че считат иска за недопустим поради това, че активно легитимирани да водят иска по чл.26, ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД, били страните по сделката, а ищецът не бил страна по тази сделка; третият - че считат, че искът бил преждевременно заведен, тъй като нямало данни по делото, че правата на ищеца били вече накърнени; и четвъртият - че така както бил заведен искът, ищецът се явявал и в още едно си качество, а именно това на ответник, доколкото бил съуправител на първото ответно дружество. Излагат се доводи и за неоснователност на иска, като се твърди, че липсвало основание за завеждане на иска с правното основание, тъй като нямало накърняване на правата на ищеца в частност на неговата печалба, тъй като сделката била осъществена на цена, равна на данъчната оценка на имота.

В хода напроцеса с Определение №732/26.10.20009г., постановено по настоящото дело, производството е прекратено досежно предявениаят иск по чл.34 от ЗЗД. Определението е влязло в сила.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявената си искова претенция по чл.26 от ЗЗД. В приложена по делото писмена защита по реда и в сроковете на чл.149, ал.3 от ГПК сочи, че за него в качеството му на съдружник в ответното дружество съществувал правен интерес от предявяването на този установителен иск, защото съществувал спор между него-ищеца от една страна, и ответното дружество от друга, по отношение продажната цена на търговския обект, предмет на прехвърлителната сделка. Твърди, че не разполага с друг иск. Счита, че нарушеното му право не може да бъде защитено нито с иск по чл.71 от ТЗ, нито с иск по чл.74 от ТЗ. Счита, че за него съществува правен интерес да брани имуществените си права на съдружник, тъй като в касата на дружеството постъпила сума, която била по-малка от данъчната оценка на имота, предмет на продажбата, и това водело до намаляване на дължимият му се дивидент и ликвидационен дял.

В съдебно заседание ответникът „Б.” О., гр. К., представляван от управителя А.Б.И. и чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът С. М. Я., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Претендира разноски.

Окръжният съд намира следното :

Не е спорно в настоящото производство обстоятелството, че ищецът Р. Ю. М. е съдружник в ответното дружество „Б.” О., Г. /вписано в регистъра за търговските дружества по ф.д. № 497/04г. по описа на КОС/, че притежава 50 % от капитала на дружеството, и че е съуправител на същото, заедно и поотделно с А.Б.И.. Безспорно е също и, че с НА № 63, том 1, рег. № 1006, нот. Дело №63/2009 год., вписан вх. рег. № 786 от 19.03.2009 год., акт № 190, том 3, дело № 595/2009 год. стр. 2437,17249, 22893 на Агенцията по вписвания, служба по вписвания гр. К., е извършена покупко-продажба на посочения по-горе недвижими имот, като продавач по сделката е „Б.” О., гр. К., представляван от управителя си А.Б.И. а купувач по същата е ответникът С. М. Я..

Като съобрази данните по делото съдът намира следното:

Предявен е от ищеца установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ГПК.

Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство, за която съдът следи служебно. Както беше посочено вече, предмет на настоящото производство е предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, с който същият цели да бъде прогласена нищожност на правна сделка. Няма спор, че нищожността настъпва по право, че всеки може да се позове на нея, както и че нищожността може да се установи и с иск пред съда П. наличие на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по сделката, така и трето лице, което претендира самостоятелни права върху предмета на сделката, или такова трето лице, по отношение на което действието на правната сделка би засегнало признати му от закона права или интереси. Такъв би бил случаят, когато твърдяната нищожна сделка смущава правното положение /правния статус/ на ищеца. Преценката за това налице ли е за ищеца правен интерес от предявяването на установителен иск, следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба. Безспорно е обстоятелството, че ищецът не е страна по двустранната сделка, за която твърди, че е нищожна. Същият не претендира и самостоятелни права върху предмета на тази прехвърлителна сделка. Процесният недвижим имот, предмет на прехвърлителната сделка, е собственост на ответното дружество „Б.” О., гр. К.. В този смисъл, не е спорно и това, че ищецът е съдружник в това дружество, но това обстоятелство не му дава самостоятелни права върху процесния имот. Нещо повече, сам ищецът твърди, че неговият интерес се предопределя от обстоятелството, че П. тази продажна цена ще се намали само неговия дивидент и евентуален ликвидационен дял. Или, тези твърдения на ищеца, които определено са рамката, която очертава правния му интерес, не навеждат и на извод, че твърдяната нищожна сделка смущава правното му положение на съдружник – той определено си остава съдружник, носител на 50 % от капитала на дружеството. Или казано в обобщение, ищецът не е страна по сделката, не претендира самостоятелни права върху предмета на тази прехвърлителна сделка, и нейното действие не нарушава правното му положение на съдружник в ответното дружество.

Следва да се има предвид и това, че за да е допустимо предявяването на установителен иск като форма на защита, необходимо е ищецът да не разполага с друга възможност за правна защита, с която да се разреши ±ъс сила на пресъдено нещо гражданският му спор с ответника. Съдът счита, че ищецът действително не разполага с иска по чл.71 от ТЗ, нито с този по чл.74 от ТЗ. Но той разполага с осъдителния иск с правно основание чл.145 от ТЗ. В този смисъл е константната съдебна практика - правният интерес от завеждането на установителен иск е налице само и доколкото ищецът не разполага с осъдителен иск. Ищецът може да постигне защита на своите накърнени права - да получи печалбата си в искания от него размер с оглед твърденията, направени от него в обстоятелствената част на исковата му молба, чрез предявяване на осъдителния иск срещу управителя Илиев, осъществил прехвърлителната сделка, довела до евентуални вреди на представляваното дружество - до намаляване на неговата печалба, както твърди ищеца.

Или, изхождайки от твърденията в исковата молба, съдът приема, че ищецът не е страна по сделката, не претендира самостоятелни права върху предмета на тази сделка, действието на нищожната според ищеца сделка, не рефлектира върху правното му положение на съдружник, и не на последно място обстоятелството, че защита на нарушените му право на дивидент и евентуално на ликвидационен дял, ищецът може да получи чрез предявяване на осъдителен иск.

Тези обстоятелства в своята съвкупност обуславят извода, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на установителния иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. В този смисъл е и константната съдебна практика, в частност - определение № 342/20.07.2007г.,постановено по т.д. № 272/07г. на ГО на ВКС; определение № 231 от 28.05.2007г., постановено по гр.д. № 340/07г. на Апелативен съд, гр. П..

И тъй като наличието на правен интерес от търсената с иска правна защита е процесуална предпоставка от характера на абсолютните положителни такива, то предявеният иск по чл.26 от ЗЗД се явява недопустим. Този извод налага прекратяване на образуваното производство, поради недопустимост на иска. Следва да бъде прекратено производството по делото, доколкото същото не следва да бъде разглеждано по същество; следва да бъде отменено протоколното определение на съда от 08.02.2010г., с което е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са били обявени за приключени.

П. този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на ответниците, доколкото същите са изрично поискани и доказани - за всеки от ответниците в размер на по 2 100 лв. - адвокатски хонорар, а на отв.М. и 20лв. деловодни разноски, и същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Водим от изложеното, Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2010г., с което е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са обявени за приключени, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Ю. М. от Г. против „Б.” О., Г. и С. М. Я. от Г., иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД като недопустим, и прекратява производството по гр.д. № 183/09г. по описа на КОС.

ОСЪЖДА Р. Ю. М. от гр. К., ул. "В." № *, с ЕГН *, да заплати на „Б.„ О., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "В." № *, с ЕИК **********, сумата в размер на 2 100 лв., представляващи разноски в производството.

ОСЪЖДА Р. Ю. М. от гр. К., ул. "В." № *, с ЕГН *, да заплатÞ на С. М. Я. от гр. К., кв.”В-2" бл. *А, вх. *, ет.*, ап.**, с ЕГН *, сумата в размер на 2 120 лв., представляващи разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. П., в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :