№ 508
гр. Монтана, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101274 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Предявени са от ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица,
бул.,,България‘‘ № 81В срещу С. А. Ф., ЕГН ********** с адрес:
гр.Монтана, ул.,,Чавдар Войвода‘‘ № 17 обективно съединени
установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за установено,
че съществуват следните взамания на дружеството- ищец към ответника,
произтичащи от Договор за кредит № 1051084/27.03.2018 г., сключен
между заемодателя ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД и длъжника С. А. Ф.,
впоследствие цедиран в полза на ищеца, в общ размер от 7797,01 лв. както
следва:
-2 000,65 лв.- главница;
- 2 378,12 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство;
- 704,15 лв. договорна лихва върху главницата;
- 1 359,53 лв.- мораторна лихва върху главницата;
- 1 354,56 лв. – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
Поръчителство, ведно със законните лихви.
1
Ищецът претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответника е постъпил писмен отговор. Исковете се
оспорват, като неоснователни и недоказани и като погасени по давност.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и
на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл, 12 от ГПК, намира за установено следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като
предявени от и срещу надлежни страни в процеса, в законния срок. Разгледани
по същество, исковете са изцяло неоснователни, предвид следните
съображения:
Доказателствата по делото са писмени.
Не е спорно между страните и е видно от приобщените писмени
доказателства, че на дата 27.03.2018 г. кредитополучателят С. А. Ф. е сключил
Договор за потребителски кредит № 1051084 с кредитора,,КРЕДИСИМО‘‘АД,
ЕИК:********* гр.София, по силата на който е получил/усвоил по кредита
сумата от 2200 лв., срещу което се е съгласил да върне 24 бр. вноски по 128,80
лв. всяка за периода от 10.05.2018 г. до 10.04.2020 г.- падеж на последна
погасителна вноска-съгласно Погасителния план. Останалите параметри по
кредита са: лихвен процент по Кредита- 35,05%, Годишен процент на
разходите по кредита- 50,00%, общ размер на плащанията- 3 091,20 лв. На
същата дата между ответника и дружеството- гарант ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
гарантът отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения по кредита, срещу което се дължи възнаграждение от
страна на потребителя. Възнаграждението за гаранта е по 114,40 лв. месечно и
се дължи заедно с месечните погасителни вноски по кредита на кредитора.
Не е спорно и, че вземанията по Договора са цедирани от предишния
кредитор в полза на дружеството- ищец ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД.
Съдът служебно, на осн. чл. 7, ал.3 от ГПК, следи за наличието на
неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит, какъвто е и
настоящия.
Наименовано по този начин- вземане по договор за поръчителство,
вземането по 114,40 лв. месечно не било включено в посочения размер на ГПР
по кредита-50%. Сумата е следвало да се включи в ГПР, тъй като оскъпява
кредита и представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘, недопустимо увеличавайки
разходите по заема на кредитополучателя. Невключвайки вземането в
посочения размер на ГПР, кредиторът е въвел потребителя в заблуждение
относно основните параметри на кредита. Очевидно е, че невключвайки
вземането за договор за поръчителство/което е следвало да се включи, тъй
като цели единствено оскъпяване на кредита, длъжникът не получава реална
насрещна престация срещу вземането и то се дължи в полза на дружеството-
кредитор/ размерът на ГПР съществено би надскочил допустимия размер от
пет пъти размерът на законната лихва- 50 %, което и съгласно чл. 19, ал.4, вр.
чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит. Дори
2
ГПР да не надскочи допустимия размер, неправилното посочване на размера
на ГПР е нарушило императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.1 от ГПР
относно ясно и коректно посочен размер на ГПР, което е самостоятелно
основание за недействителност на кредита. Респективно договорът следва да
се прогласи за недействителен от съда по смисъла на чл. 22 от ЗПК, предвид
което и на осн. чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита-
главницата, която е в размер от 2200 лв., но с исковата молба се претендира
вземане за главница от 2000,65 лв. Респективно, останалите вземания по
кредита- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
договорна лихва върху главницата и мораторна лихва са недължими.
На следващо място, съдът следва да разгледа направеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяване на вземанията с изтичане на
погасителната давност. Както вече се посочи по-горе в съдебното решение,
съгласно Погасителния план, задълженията по Кредита се погасяват от
кредитополучателя на 24 равни месечни вноски/ по 128,80 лв. всяка/ за
периода от 10.05.2018 г. до 10.04.2020 г., когато е падежът на последната
погасителна вноска.ВКС на РБ постанови Тълкувателно решение по въпроса
относно давностния срок за главницата по договор за банков кредит при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи. С Тълкувателно решение № 3/2024 г. по т.д.№ 3/2023г..
ОСГТК на ВКС се приема, че ,,при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с отделни падежи давностният
срок за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД
от момента на изискуемостта на съответната вноска/т.е. за всяка вноска
поотделно/. В процесния случай, петгодишната погасителна давност за
главницата по чл. 110 от ЗЗД е прекъсната съгласно чл. 116, б. ,,б‘‘ от ЗЗД с
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на дата 19.03.2025 г.,
респективно всички месечни вноски за главница за период повече от 5 г. преди
това- от 19.03.2020 г. са погасени по давност. Съответно всички вноски за
главница са погасени по давност, с изключение на последната с падеж
10.04.2020 г. в размер от 124,97 лв. Съдът намира обаче, че тази вноска за
главница също е недължима, като погасена от ответника, тъй като от
първоначална главница по кредита от 2200 лв. се претендира само сумата от
2000,65 лв., респективно кредитополучателят е направил плащания по
кредита, с което е погасил част от главница в размер от 199,35 лв.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че обективно кумулативно
съединените установителни искове, като изцяло неоснователни, следва да се
отхвърлят от съда.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани установителни
искове с правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1
3
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени
от ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.,,България‘‘ № 81В
срещу С. А. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Чавдар
Войвода‘‘ № 17 със следния петитум: да бъде признато за установено, че
съществуват следните взамания на дружеството- ищец към ответника,
произтичащи от Договор за кредит № 1051084/27.03.2018 г., сключен
между заемодателя ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД и длъжника С. А. Ф.,
впоследствие цедиран в полза на ищеца, в общ размер от 7797,01 лв. както
следва:
-2 000,65 лв.- главница;
- 2 378,12 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство;
- 704,15 лв. договорна лихва върху главницата;
- 1 359,53 лв.- мораторна лихва върху главницата;
- 1 354,56 лв. – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство,
ведно със законните лихви върху сумите, считано от подаване на
Заявлението в съда-19.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4