Решение по дело №1689/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 37
Дата: 30 януари 2025 г.
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20241230101689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. П., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Н.
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело №
20241230101689 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, е предявил срещу
ответника „С. – К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“ №
13Б, ЕИК ***, искове, както следва:
- главен иск за присъждане на недължимо платена сума, включваща
възнаградителна лихва и неустойка по договор за потребителски К., сключен помежду
им;
- евентуален иск за присъждане на недължимо платената неустойка по К.а.
Ищецът пояснява, че на 28.01.2023 г. между него (като К.ополучател) и
ответника (като К.одател) е бил сключен Договор за К. с № 925297, с главница от 1
500 лв. Твърди, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК. Допълва, че съгласно
чл. 27 от самия договор, трябва да заплати на К.одателя и неустойка от 1 192,42 лв.,
ако не му предостави обезпечение, съгласно условията, предвидени в чл. 17 от К.ната
сделка. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен, то тогава нищожна е
уговорката за неустойката, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради
характериС.ите й, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и противоречи
на повелителни норми на ЗПК и на ЗЗП (също визирани в исковата молба). Изтъква, че
е платил на ответната страна цялата главница по К.а, както и още 500 лв., от които 50
лв. – за договорната лихва, и 450 лв. – за неустойката. Счита, че при признаване на
1
договора за недействителен така платената сума от 500 лв. трябва да му бъде
възстановена, а при на нищожност само на неустоечната клауза – да му бъдат върнати
450 лв., които е заплатил по нея. Претендира законна лихва за забава върху исковите
суми от датата на образуване на делото (18.10.2024 г.) до погасяването, както и
съдебни разноски. Предлага в полза на адвоката, който му е оказал безплатна правна
помощ в производството, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че
както К.ният договор, така и клаузата, уреждаща неустойката по него, са валидни.

Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предявените искове са с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация
е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от
ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на
иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък
(вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесния договор помежду им, включително и по отношение на клаузата му, касаеща
неустойката.
От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които
са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на
К.ното правоотношение, а именно:
- главница – 1 500 лв.;
- годишен процент на разходите – 42,58 %, като липсва отразяване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по начина, определен
в Приложение № 1 на ЗПК;
- годишен лихвен процент – 36 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 1 797,79 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 297,79
лв.;
- погасяване – чрез 10 месечни вноски, разписани в нарочен погасителен
план.
Сключеният между ищеца и ответника договор разкрива признаците на такъв за
потребителски К. по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от
12.05.2010 г.). Ищецът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в
К.ното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска
2
дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е К.иране,
включително предоставяне на потребителски К.и. Следователно, при сключването на
договора за К., ответникът е действал в качеството на „К.ор“, според легалната
дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал качеството на „потребител“,
съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски К. следва да включва годишния процент на разходите по К.а и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в
Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във
връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на
договорите за потребителски К..
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския К. изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения К. (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски К. само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта
на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с
К.а, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Затова е нужно в потребителската К.на сделка да бъдат ясно упоменати и
компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г.
на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г.
на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г.
на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. №
670/23 г., І т. о. на ВКС).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за К., от който
произтичат ищцовите претенции, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил
3
формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин,
по който е била получена крайната му величина.
Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица
недействителността на потребителския К.ен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски К. бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на К.а, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
С определението по чл. 140 ГПК ответното дружество е било задължено по чл.
190 от с. к., в определен срок, да депозира справка за плащанията, направени относно
задълженията на ищеца по К.ния договор. Въпреки отправеното му предупреждение за
процесуалните последици (по чл. 161 ГПК), които ще настъпят при несъблюдаването
на така вмененото му задължение, ответникът не го е изпълнил в дадения му срок. Тук
е важно да се подчертае, че за К.одателя по договор за потребителски К. съществува
задължение да изготвя и предоставя такъв документ на потребителя, по аргумент от
чл. 11, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 12 ЗПК.
С оглед изложеното в предходния абзац трябва да се приеме за доказано
плащането от ищеца към ответника на вземането по заявения главен осъдителен иск.
Констатираната недействителност на договора пък показва, че това плащане е било
осъществено без основание.
В обобщение на горното трябва да се подчертае, че главната искова претенция е
основателна, при което не подлежи на разглеждане по същество евентуалната такава.

2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, се формират от заплатената
държавна такса по уважения иск – 50 лв.
Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““
№ 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 240 лв. (с включен ДДС от 40 лв.). Определянето
му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и
правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в
този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не
са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на
4
съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характериС.ите на защитата,
възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия
в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни
заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго
квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение
кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от
правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба,
която обаче е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните
К.ен договор и неустоечна клауза от него и свързаното с това недължимо плащане на
исковите суми. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален
представител на ищеца не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени
доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет включва имуществени
притезателни права на доста ниска материална стойност. Разгледаната правна
проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно
установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация (вж. л. 48 от делото), издадено от органите на
Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж.
Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение
№ 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение №
429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. – К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“
№ 13Б, ЕИК ***, да заплати на Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********,
следните суми:
- 500 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – представляващи
недължимо платена сума по Договор за потребителски К. с № 925297/28.01.2023 г.,
сключен между Б. Т. П. (като К.ополучател) и „С. – К.“ АД (като К.одател), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г., до
погасяването, и
- 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляващи съдебни
5
разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА „С. – К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“
№ 13Б, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с
адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240 лв.,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – представляващи възнаграждение, с включен ДДС, за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6