№ 1458
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110173398 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу
Д. Д. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 562061 от 22.07.2019 г., сключен между
/ФИРМА/, като кредитодател и Д. Д. С., като кредитополучател, вземанията по който са
прехвърлени в полза на /ФИРМА/ от страна на /ФИРМА/, по силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г, ведно със законната лихва за периода от
07.12.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 12,00 лева (дванадесет лева),
представляваща договорна лихва, за периода от 22.07.2019 г. до 20.12.2019 г., за сумата в
размер на 257,94 лева (двеста петдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща
мораторна лихва, за периода от 20.12.2019 г. до 19.11.2024г. и за сумата в размер на 1207,94
лева, представляваща неустойка по раздел № III „Неустойки“, чл. 17 от договора.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 06.01.2025 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин
лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 562061 от
22.07.2019 г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Д. Д. С., като
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /ФИРМА/ от страна на
/ФИРМА/, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.03.2024 г, ведно със законната лихва за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща договорна
лихва, за периода от 22.07.2019 г. до 20.12.2019 г., за сумата в размер на 257,94 лева (двеста
петдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от
20.12.2019 г. до 19.11.2024г. и за сумата в размер на 49,07 лева за разноски, присъдени с
оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
1
размер на 1207,94 лева, представляваща неустойка по раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от
договора, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 22.07.2019 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на неустойка, в размер, повече от два пъти
половината на отпуснатия кредит обосновава вероятна основателност за наличието на
неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на /ФИРМА/, ЕИК ************* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Д. С., ЕГН **********, за
сумата в размер на 1207,94 лева, представляваща неустойка по раздел № VIII „Неустойки“,
чл. 17 от договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за
длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2