Решение по дело №346/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 679
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700346
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         679                  19.05.2022г.                           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                                                 Председател:  ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                         Членове:  МАРИНА НИКОЛОВА

                                                                        ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: И. Г.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 346 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ– Бургас против Решение № 895 от 02.12.2021 г., постановено по НАХД № 3383 от 2021 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 121 от 25.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на дружеството „АЛСИ“ ЕООД, за нарушение на чл.119, ал.6, вр. с чл.120 от ЗУО. Касаторът оспорва решението изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и на съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна, а по същество да бъде потвърдено издаденото НП. Оспорва констатациите на съда обусловили отмяната на НП и застъпва становище за извършено и доказано нарушение, свързано с неизпълнение на дадени предписания за представяне на документи. В условието на евентуалност иска отмяна на решението в частта за разноските. Твърди се, че неправилно са присъдени разноските, тъй като липсвали доказателства за тяхното извършване. Неоснователно е произнасянето на съда за присъждане на разноски, въз основа на документ за разходи по друго дело, което било видно от неговия номер. Освен това в този договор е посочен друг адвокат, на който е платено адв. възнаграждение- адв.М.Г., а по „настоящото дело“ представител на страната е адв.Р.Пенев. С решението по АНД № 1318 от 2021г. е била присъдена различна сума от описаната в приложен договор за правна защита. Изразява становище, че съдът не може да се произнася по сумата от първото дело, като изцяло я променя. Счита, че разноски в полза на дружеството въобще не следва да бъдат присъждани. В условието на евентуалност, поддържа възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е уважено от предходната инстанция, тъй като броят на съдебните заседания не е от значение за определяне на адв. възнаграждение, а именно на това се позовал РС при отхвърляне на възражението за прекомерност.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна, чрез пълномощник- адв.М.Г., а в съдебно заседание се представлява от посочения адвокат, който пледира за отхвърляне на КЖ и оставяне на решението в сила. Претендират се разноски и за касационното производство по приложения вече списък.

Представителят на ОП–Бургас изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, респективно касационната жалба е неоснователна и предлага оспорването да се отхвърли.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, административният съд съобрази следното:

С наказателното постановление № 121 от 25.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на „Алси“ ЕООД, за нарушение на чл.119, ал.6, вр.с чл.120 от ЗУО. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 121 от 08.12.2020г.

Първоначално, НП е оспорено пред съда, като е образувано АНД № 1318 от 2021г. по описа на БРС, който с Решение от 21.04.2021г. е отменил санкционния акт изцяло. Решаващият състав е приел, че НП е издадено от некомпетентен орган, предвид липсата на доказателства за материална компетентност на издателя да постановява такива актове по чл.156, ал.1 от ЗУО. С отменителното решение са присъдени и разноски в полза на „АЛСИ“ЕООД, а именно в размер на 580 лева, което отговаря на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 2004г. Съдът е изтъкнал, че претендираното възнаграждение в двойно по-голям размер е прекомерно, респективно осъдил РИОСВ да заплати на юридическото лице сумата от 580 лева разноски пред първата инстанция.

С Решение № 1059 от 16.07.2021г. по КАНД № 1238 от 2021г. на Административен съд-Бургас е отменил изцяло постановеното решение на БРС, вкл. в частта за разноските, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС, със задължителни указания по прилагане на закона.

При новото разглеждане от БРС е образувано АНД № 3383 от 2021г., по което е постановено Решение № 895 от 02.12.2021г. Изпълнени са указанията на касационната инстанция и съдът е обсъдил фактите и обстоятелствата, релевантни към спора по същество и цялостната законосъобразност на НП. Прието е, че санкционният акт е издаден от компетентен орган, а в АНП са спазени предвидените в закона срокове, респективно актът и постановлението отговарят на формалните изисквания за съдържание и реквизити. Въпреки това, съдът е намерил НП за незаконосъобразно, поради наличието на обективни пречки за изпълнение на дадените предписания свързани с представяне на документи, поради което е обосновал извод за липса на извършено нарушение, за което да се налага имуществена санкция. Обсъдил е събраните по делото доказателства и изтъкнал, че непредставянето на указаните в предписанието на РИОСВ документи се дължи на обективни причини, а именно изземването на документи със съответен протокол от страна на органите на досъдебното производство /СП/, като е посочил и че помещението, в което са били съхранявани изискуемите документи е било запечатано и дружеството не е имало достъп до него.

С отмяната на НП в полза на жалбоподателя са присъдени разноските по делото, включващи сумата от 1160 лева- адвокатско възнаграждение на пълномощник на дружеството. Изрично е обсъдено възражението за прекомерност от представителя на насрещната страна, но съдът е счел същото за неоснователно и е присъдил като разноски в полза на дружеството заплатеният хонорар в пълен размер. Изтъкнато е, че са проведени три съдебни заседания при предходното разглеждане на делото, а пълномощник на страната е участвал и при новото разглеждане. Действително, съдът е посочил, че този хонорар е заплатен на адвокат Р.Пенев, а договорът за правна помощ удостоверяващ плащането е приложен по АНД № 1318 от 2021г.

Настоящият касационен състав счита, че решението на БРС е валидно, допустимо и правилно. В хода на производството при новото разглеждане не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, а при изяснена фактическа обстановка, РС е постановил обоснован съдебен акт, въз основа на анализираните доказателства. Правилно е прието от решаващият състав, че дружеството е изпратило изрично писмо, с което уведомява органите на РИОСВ за наличието на обективните причини посочени по-горе, поради което не може да представи изискуемите документи.

Неоснователни са доводите на касатора, че тъй като в отговора на СП не се сочи да са изземвани документи на конкретното дружество, то не следва да се приеме наличието на обективна невъзможност. При положение, че още в писмото си от 18.09.2020г. дружеството уведомява контролните органи /РИОСВ/, че помещението, в което се съхраняват изискани с предписанието документи е запечатано и достъпът до него е ограничен, а в писмото-отговор на СП по запитване на БРС това обстоятелство е потвърдено /запечатване на входната врата с лепенки, подпечатани с печат на СО-СП и с подписи на поемните лица/, действително се установява наличието на такава обективна пречка. Както вече бе посочено, процесуалните действия, по повод на които помещението е било запечатано са извършени на 01.09.2020г., а 7-дневният срок за изпълнение на предписанието е започнал да тече от получаването на КП на 10.09.2020г. Видно от писмото на СП, приложено по АНД № 3383 от 2021г., към датата 28.10.2021г. когато е изготвен отговора е посочено, към настоящият момент /датата на изготвения отговор/ липсват данни за отпечатване на помещението и връщане на ключовете, след като по време на претърсването заключващият механизъм е бил сменен. При това положение, в посоченият седмодневен срок, считано от 10.09.2021г. е налице обективна пречка за достъп до помещението, където е заявено, че се съхраняват изискани от РИОСВ документи. В КП съставен при проверка се установява, че присъства З.Я., която е еколог на дружеството, а от събраните по делото доказателства е установено, че офисът и именно на адреса, където се намира запечатаното помещение.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че процесното НП е материално незаконосъобразно, както е установил и предходният съдебен състав, поради което правилно е било отменено.

По отношение на решението в частта за разноските, доводите на касатора също са неоснователни. Независимо от факта, че при новото разглеждане дружеството е упълномощило и друг адвокат, представеният при първото разглеждане на делото договор за правна защита удостоверяващ плащане на адв. възнаграждение на различен пълномощник не губи значение, както счита касатора. Както става ясно, присъдените разноски включват възнаграждение на един, а не на повече адвокати, поради което присъдените разноски са изцяло в съответствие с нормативната уредба и съобразени с изхода на делото. Неоснователни са доводите за ирелевантност на броя на съдебните заседания. Налице е едно АНП по оспорване на процесното НП, без значение, че при новото разглеждане делото е образувано с нов деловоден номер. Това не променя факта, че платеното адв. възнаграждение при първото разглеждане на производството от РС-Бургас не следва да се вземе предвид при произнасяне на съда по въпроса за разноските и същите правилно са били възложени на ведомството, в чиято структура е издателя на отмененото НП, а както е изтъкнал и предходният състав платената сума не е прекомерна.  Следователно, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението следва да бъде оставено в сила.

Относно искането на ответната страна за присъждане на разноски, доказателства за нови разноски пред настоящата касационна инстанция не са приложени от тази страна, поради което не могат да се присъждат, въпреки изхода от спора и отхвърляне на касационната жалба. Колкото до предходното касационно производство, разноските се присъждат от първата инстанция по реда на чл.226, ал.3 от АПК и ако тази страна е претендирала такива е следвало да ги поиска изрично при новото разглеждане от БРС. Не се установява да е правено искане за изменение на решението на БРС в частта за разноските от страна на дружеството, в случай, че не са присъдени всички поискани разноски, нито е налице произнасяне на съда по реда на чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК по този въпрос, което да е предмет на касационна проверка, поради което други разноски не би могло да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 895 от 02.12.2021 г., постановено по НАХД № 3383 от 2021 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.