Присъда по ВНОХД №878/2025 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ ПО ВНОХД № 878/2025 ГОД. по описа на Окръжен съд Б.,
изготвени на 16.10.2025 год.

Въззивното производство по делото е образувано по протеста на прокурор от
Районна прокуратура Б., Териториалното отделение /ТО/ Г.Д. и е за проверка
на невлязлата в сила присъда № 13 от 04.04.2025 год., постановена по нохд
№102/2024 год. по описа на РС Г.Д..
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимия К. А. Б., ЕГН
**********, от гр. С., за невиновен в това, че на **** г. в град Г.Д., обл. Б., в
сградата на Районен съд - гр. Г.Д., намираща се на ул. „О.П.“ № 25, пред
състав на районния съд , в съдебно заседание по н.ч.х.д. № 109/2022 г. по
описа на съда, като свидетел по делото, устно съзнателно е потвърдил
неистина, а именно че на **** г., около 09.00 часа, бил в къщата на майка си
А.С. Б. в село Б., област Б., и чул как Р.И.Ч. от същото село я обижда и
заплашва, като го е оправдал по обвинението по чл. 290, ал.1, пр. 1 от НК.
Със същата присъда, районният съд е признал за невиновна и подсъдимата А.
К. Б., ЕГН **********, живуща в гр. С.,по обвинението й в това, че на **** г.
в град Г.Д., обл.Б., в сградата на Районен съд -гр. Г.Д., намираща се на ул.
„О.П.“ № 25, пред състав на районния съд, в съдебно заседание по н.ч.х.д. №
109/2022 г. по описа на съда, като свидетел по делото, устно съзнателно е
потвърдила неистина, а именно, че на **** г. около 09.00 часа била в къщата
на баба си А.С. Б. в село Б., област Б., и чула как Р. Исуфов Ч. от същото село я
обижда и заплашва като я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 290,
ал.1, пр. 1от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който е
депозирал в срок въззивен протест- първоначално, преди изготвяне на
мотивите към атакуваната присъда от РС- бланкетен, в който се твърди, че
атакуваната присъда е неправилна, поради което и се иска нейната отмяна и
осъждане и на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения. След
запознаване с мотивите на съда, прокурора е депозирал допълнение на
протеста си. В него е изложил подробни съображения за твърдяната
неправилност на присъдата, предмет на въззивна проверка, като е посочил, че
решаващия съд не е извършил цялостен анализ на доказателствата, поради
което и в протеста анализира основно гласните доказателствени средства,
извършвайки и анализ на противоречията между тях. Няма искания за
събиране на нови доказателства, като поддържа претенцията си за отмяна на
присъдата и осъждането и на двамата подсъдими.
В съдебно заседание пред настоящия съд, прокурорът от ОП Б. поддържа
протеста по изложените в него съображения.
Двамата подсъдими, с качеството на въззиваеми в настоящия процес- К. Б. и
А. Б. се явяват лично. Представляват се и от защитниците си- адв. К. за
подсъдимата А. Б. и адв.С. за подсъдимия К. Б.. И двамата защитници
оспорват протеста, като считат, че той следва да бъде оставен без уважение, а
атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
1

Доводите за това на адв.К. са свързани с твърдение, че решаващия съд е
извършил верен анализ на гласните доказателствени средства, противно на
твърдението в протеста, вкл. правилно е кредитирал показанията на
свидетелите Ф.М. и Р.Ч.. В право на лична защита, подсъдимата Б. не излага
собствени доводи, но поддържа заявеното от защитника си.
Адв.С. пледира присъдата на РС да се потвърди, като се солидаризира и с
доводите на адв.К. и заявява, че анализа на доказателствата, извършен от РС е
правилен, поради което и правния извод, че подсъдимия К. Б. не е осъществил
деянието по чл.290,ал.1 от НК е законосъобразен, поради което и присъдата
следва да се потвърди.
Подсъдимия К. Б. в право на лична защита поддържа доводите на защитника
си, като и двамата подсъдими в право на последна дума молят атакуваната
присъда да се потвърди.
Настоящият въззивен състав, след като взе в предвид изложеното в протеста,
становищата на страните в хода на съдебните прения и след като се запозна с
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на
чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното от фактическа страна:
Двамата подсъдими- К. А. Б. и А. К. Б. са от гр.С., живеят в гр.П.. И двамата не
са осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. К. Б. е баща на А. Б..
Майката на К. Б. е А.С. Б., която живее в с.Б., обл. Б.. Подсъдимия К. Б.
притежава лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№***.
В близост до А. Б. живеят свидетелите А.Р., заедно със сина си Р.Ч..
Отношенията между Б. и семейството на Русев се влошили по повод на това,
че Б. установила, че Ч. е смачкал водосточен улук на нейната къща, с мотив, че
водата не отива на правилното място. На **** год. между тях- Б. и Ч.
възникнал спор, при което Ч. отправил обидни думи по отношение на А. Б..
Веднага след това Б. уведомила сина си- подсъдимия К. Б. за случилото се и
последния позвънил по телефона на свидетеля А. Ч.- баща на Р., за да поиска
да спрат да се разправят с майка му. А. Ч. отрекъл синът му да е отправял
думи към А. Б., след което затворил телефона. След обяд А. Б. отишла при
кмета на с.Б.- свидетеля Р.Ч., на когото се оплакала от случилото се и поискала
той да вземе някакви мерки. По този повод свидетеля Ч. разговарял с А. Ч. за
случилото се, при което последния обещал да разговаря със сина си. След
това на кмета на селото- Р.Ч. позвънил по телефона и подсъдимия К. Б., като
му казал, че майка му се обадила по телефона и се оплакала от поведението на
Р.Ч.. Кмета Ч. уверил подсъдимия Б., че вече е разговарял с бащата на Р..
На следващия ден- 14.03.2022 год. двамата подсъдими баща и дъщеря Б.и се
придвижили със собствения на Б. лек автомобил „Ауди“ към гр.Г.Д., като бил
засечен от тол камери на АПИ на контролни точки- в 04:10 часа на тунел М.Б.,
в 05:25 часа на Р., в 14:26 часа в обратна посока на контролна точка Р. и в 15:44
часа на контролна точка Т.М.Б..
Двамата подсъдими пристигнали в с.Т. и малко по-късно се срещнали със
2

свидетеля Ч. в гр.Х., като свидетеля видял, че двамата подсъдими и А. Б. са с
джип „Ауди“, който и преди това Ч. виждал да е управляван от подсъдимия Б..
К. Б. заявил на кмета, че А. Б. ще си търси правата по частен ред за
поведението на Р.Ч., като помолили на първо време това да не се разчува по
селото.
В РС гр.Г.Д. било образувано дело от частен характер- №109 от 2022 год.,
иницирано от частния обвинител А. Б. срещу Р.Ч. с обвинение за извършено
престъпление по чл.146 от НК за това, че на **** година около 9,00 часа в село
Б., на публично място Ч. казал унизителни думи за честта и достойнството й,
като многократно й казал думите „майка ти ще еба, ще те утрепя” в нейно
присъствие , като предявила и граждански иск за сумата от 2 000 (две хиляди)
лева, представляващи неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на деянието.
В хода на това производство от частен характер, в РС Г.Д. са били допуснати и
разпитани в качеството им на свидетели К. Б. и А. Б., които били
предупредени от съда и за наказателната им отговорност за
лъжесвидетелстване. В съдебното заседание, проведено на **** г. в сградата
на Районен съд - гр. Г.Д., намираща се на ул. „О.П.“ № 25 в гр. Г.Д., пред
съдебния състав , двамата подсъдими, устно и тогава в качеството си на като
свидетели заявили, че пристигнали в с. Б. в събота - 12.03.2022 г., към 22.00
часа вечерта. На **** г. около 09.00 часа били в къщата на А. Б. в с. Б. и пиели
кафе в стая на първия етаж с пряка видимост към къщата на св.Р.Ч., при което
станали свидетели на скандал между А. Б. и свидетеля Р.Ч.. К. Б.
свидетелствал с твърдение, че чул Р.Ч. да заплашва и псува майка му А. Б. с
думите: „ще ти еба майката, аз свих улука, ще те утрепя“, като ги повторил
няколко пъти. От своя страна и подсъдимата А. Б., разпитана на посочената
дата като свидетел, заявила пред съда, , че чула свидетеля Р.Ч. да казва на
баба й :“ аз го свих , ще те утрепя, ще ти еба майката“. При решаване на
делото, съда е кредитирал показанията на К. Б. и А. Б. /и други доказателства
по това дело/ и постановил присъда, с която признал подсъдимия по нчхд
№109/2022 год. на РС Г.Д.- Р.Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. и го осъдил да заплати на А. Б. сумата от 500 лв.- обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
На 13.07.2022 год.свидетеля Р.И. Ч. –дядо на Р.Ч. Ч. депозирал писмена жалба
в РП Б., Териториално отделение Г.Д., в която посочил, че узнал от внука си за
обстоятелството, че К. Б. и А. Б. са свидетелствали по делото от частен
характер, по което подсъдим е внук му, за обстоятелството, че и двамата са
били в село Б. на **** год. и са възприели лично обидите, които Р.Ч. отправил
към А. Б.. В жалбата си Р. Ч. посочил, че със сигурност на дата- **** год. год.
и двамата- К. и А. Б.и не са били в село Б., поради което и няма как да са
възприели лично обиди, тъй като са пристигнали там на следващия ден-
обстоятелство, което може да бъде потвърдено от кмета на село Б..
Образувано е и досъдебното производство по настоящето дело, в хода на което
3

била изискана справка от Агенция пътна инфраструктура за регистрирани
данни от тол камери за движението на МПС с рег.№***, при което се изяснява,
че този автомобил има регистрирано движение на 12.03.2022 год. на следните
контролни точки: в 15:29 часа на Т.М.Б., в 15:35 часа на „След кръговото с АМ
Л., посока П. и в 22:42 часа обратно- контролна точка „След кръговото с АМ
Л., посока П. и в 22:50 часа на Т.М.Б.. Посоченият автомобил няма
регистрирано движение на **** год. На 14.03.2022 год. има движение,
регистрирано от тол камери на АПИ на контролни точки- в 04:10 часа на тунел
М.Б., в 05:25 часа на Р., в 14:26 часа в обратна посока на контролна точка Р. и в
15:44 часа на контролна точка Т.М.Б..
Въз основа на така събраните доказателства пред решаващия съд, защото
въззивната инстанция не проведе съдебно следствие и не събра нови
доказателства, е извършил непълен анализ на доказателствата, както и не е
обсъдил противоречията между тях, поради което е извел и неверни правни
изводи, че и двамата подсъдими са невиновни то така повдигнатото им
обвинение. Следва да се посочи изрично, че така стореният анализ на
доказателствата от РС е непълен, но не може да се приравни на липса на
мотиви, което по съществото си ще представлява процесуално основание за
отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на РС.
По делото са събрани гласни доказателствени средства- показанията на
свидетели, които могат най-условно да се разделят в две групи- тези на А. Ч.,
Р. Ч., Р.Ч., които са роднини по между си и до известна степен в предвид
предмета на делото може да се предположи тяхна заинтересованост от изхода
на същото. Втората група – това са свидетелите Р.Ч., А. Ч.а и Ф.М. , за които
няма данни да имат отношения със страните. Въззивният съд намира, че от
доказателствената маса следва да бъдат изключени показанията на
свидетелите М.Т. и Й.С.. И двамата са полицейски служители. Тончев е снел
писмени обяснения на двамата подсъдими, или е извършил т.нар.
разузнавателна беседа, което е станало на 04.10.2022 год. в рамките на
предварителна проверка, преди да има образувано ДП, като в показанията си
преразказва дадените обяснения, които К. и А. Б. си дали пред него. Сейреков
също е участвал при извършването на предварителна полицейска проверка по
делото. Така двамата не могат да има качеството на свидетели по делото, тъй
като това е в противоречие с нормата на чл.118,ал.2 от НПК и макар по делото
да са дали показания, то същите не са годен доказателствен източник, поради
което и въззивния съд ги изключи от доказателствената маса.
Въззивният съд намира, че показанията на свидетелите от т.нар. първа група -
А. Ч., Р. Ч., Р.Ч., следва да бъдат кредитирани почти в пълнота, тъй като те
кореспондират както с показанията на свидетеля Р.Ч., отчасти с тези на А. Ч.а,
така и с писмените доказателства- справката от контролните точки на Агенция
пътна инфраструктура. Няма основание да не се даде вяра на показанията на
тези свидетели за обстоятелството, че на дата **** год. и двамата подсъдими
не са били в с.Т.. Основно за това обстоятелство се кредитират показанията на
А. и Р. Ч.и, тъй като в показанията на Р.Ч. не се съдържат твърдения относно
този факт. И двамата – А. и Р. Ч.и изясняват, че на процесната дата са били в
4

един продължителен период от време пред дома на Р. Ч., където извършвали
ремонтни дейности на гараж. Същите живеят в непосредствено съседство с А.
Б. и така при преки и непосредствени впечатления са категорични в
показанията си, че същия ден за времето през което са били в съседство на
имота на Б., двамата подсъдими не са идвали. Категорични са, тъй като и тези
двама свидетели познават добре и двамата подсъдими. Защитата на
последните възразява, че не следва да се кредитират показанията им, тъй като
свидетеля Р. Ч. в показанията си пред РС е заявил, че подсъдимите се
придвижват с бял автомобил, а всъщност така посочения по-горе автомобил
„Ауди“ е черен на цвят. Няма спор, че в показанията си Ч. сочи различен цвят
на автомобила, но само това твърдение не е достатъчно основание да не се
кредитират показанията на този свидетел. И това е така, тъй като те в частта
относно това, че двамата подсъдими не са били в с.Б. на дата **** год. се
подкрепят по косвен път и от показанията на свидетеля Р.Ч. и от данните от
контролните точки на тол камерите на АПИ за периода от 12-14.03.2022 год.
Основен свидетел за изясняване на обективната истина по делото, тъй като за
него няма данни да свидетелства под съмнение за заинтересованост от изхода
на процеса са показанията на кмета на селото- свидетеля Р.Ч.. В хода на
съдебното следствие пред РС , на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и 2
от НПК, чрез прочитане към доказателствената съвкупност са приобщени и
показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП. Именно от тях в пълнота
се изяснява, че на дата **** год. около обяд, А. Б. лично е отишла при Ч.,
който се намирал на центъра на селото и му разказала, че свидетеля Р.Ч. е свил
водосточния й улук и я обиждал, поради което и Ч. разговарял с бащата на Р.-
свидетеля А. Ч.. В тези си показания – от ДП, кредитирани от настоящия
съдебен състав, като пълни и достоверни, дадени няколко месеца след
случилото се, Ч. е категоричен, че малко след като е разговарял и с А. Б. и с А.
Ч. „…по телефона ми се обади К. Б., който ми разказа, че е получил обаждане
от майка си А. Б. и тя в разговор по телефона му обяснила, че Р.Ч. я обиждал,
псувал и е ударил улук на къщата й“. След прочитане на показанията, в хода
на съдебното следствие пред РС, свидетеля е заявил, че „към настоящия
момент не си спомням за разговора“, като разпита пред РС е от дата-
14.06.2024 год., т.е. повече от две години след **** год. и въззивния съд
намира, че чисто житейски напълно достоверно е този свидетел да не помни
вече подробности от случилите се събития. Самият факт, че Ч. е категоричен,
че на същия ден, по обяд А. Б. е отишла лично при него, като го е открила на
центъра на селото чисто житейски и по косвен път също потвърждава, че на
тази дата нито един от подсъдимите не е бил в селото, както твърдят те в
показанията си пред РС по делото от частен характер. Това е така, тъй като
напълно нелогично е подсъдимите да оставят възрастната жена след
конфликта да търси кмета на селото, за да се оплаче, а след това пък
подсъдимия К. Б. да звъни по телефона на кмета на селото, също да му
разказва за случилото се. Твърденията и на двамата подсъдими, в показанията
им като свидетели, че лично чули за псувните и обидите, които Р.Ч. е отправил
към А. Б., като подсъдимата А. Б. сочи, че е възприела от прозорец на къщата
случилото се, са в чисто житейско противоречие с последвалите събития-
5

личното отиване на А. Б. до кмета, последвалото телефонно обаждане от
подсъдимия К. Б. до кмета, в който Б. е посочил, че майка му е позвънила и го
уведомила за поведението на Р.Ч.. В подкрепа на показанията и на А., Р. и Р. Ч.
и на Р.Ч. са и писмените доказателства- справката от контролните точки на
тол камери на АПИ. От една страна пак от писмени доказателства е изяснено,
че подсъдимия е собственик на така посочения по-горе автомобил „Ауди“. От
друга страна движението на този автомобил е проверено посредством записи
от посочените камери за периода от 12- 14.03.2022 год. и така с необходимата
категоричност е изяснено, че на дата 12.03.2022 движението на автомобила е
било само в посока от П. за С. и обратно- последен запис от 22:50 на Т.М.Б..
На **** год. няма регистрирано движение на този автомобил посока П.- Г.Д., а
такова е регистрирано на 14.03.2022 год. Чрез това безспорно писмено
доказателство се опровергават и показанията на свидетелката Ф.М., дадени в
хода на съдебното следствие пред РС. В тях тя свидетелствата, че на дата ****
год. отишла в дома на А. Б., за да премери кръвното й, като там били и К. Б. и
А. Б.. Тези й показания са дадени на дата- 14.06.2024 год. и независимо, че
свидетелката твърди, че и друг път ходи да мери кръвното налягане на Б. си
спомня след две години и три месеца точната дата, на която в дома на Б. са
били и сина й и внучка й. Същевременно тази свидетелка не изяснява поради
каква причина си спомня конкретна и точна отдалечена във времето дата, но
не си спомня дали на следващия ден, е ходила в дома на Б. :„ но сигурно съм го
мерила“ . Няма основание да не са даде вяра на показанията на тази
свидетелка в частта, в която тя твърди, че посещава дома на А. Б., за да и мери
кръвното налягане. Но съдът категорично не кредитира показанията й, че е
сторила това точно на **** год. в присъствието на двамата подсъдими, защото
от една страна показанията й за точната дата не са подкрепени с доводи как си
спомня точната дата, дали поради някакво друго събитие или нещо конкретно,
а от друга страна категорично се опровергават от останалите доказателства и
за това обстоятелство се явяват изолирани.
При анализа на доказателствата, въззивния съд намира, че липсва процесуална
пречка да кредитира почти в пълнота тези на свидетелката А. Ч.а. Последната
свидетелства за това, че познава и подсъдимите и останалите свидетели по
делото и чула, че някой се кара на висок глас и разпознала гласовете на А. Б. и
Р.Ч., като била на разС.ие и не е възприела конкретни изрази и думи.
Показанията й в тази част са подкрепени от тези на Р.Ч. и по косвен път от тези
на Р. и А. Ч.и. Въззивния съд не кредитира показанията на тази свидетелка
само в частта, в която тя твърди, че това е станало на дата 12.03.2022 год. ,
отново поради обстоятелството, че свидетелствайки след две години и три
месеца не става ясно как си спомня конкретната дата, а от друга страна и
показанията й в тази насока са напълно изолирани, защото нито един свидетел
не я сочи.
Въз основа на този доказателствен анализ, настоящия състав намира, че
обвинението по чл.290,ал.1 от НК, повдигнато на подсъдимия К. Б. и на А. Б. е
доказано по категоричен, несъмнен начин, с необходимата обезпеченост на
доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред. Твърденията на двамата подсъдими, дадени пред РС Г.Д.,
6

разпитани в качеството им на свидетели по нчхд №109/2022 год., че на ****
год. са били в дома на А. Б. в с.Б. и чули как Р.Ч. я обижда и заплашва, дадени
при изричното им разясняване, че са длъжни да кажат истината, се
опровергават от така посочените по-горе доказателства. Безспорно е, че и К. и
А. Б.и са имали качеството на свидетели в така посоченото производство от
частен характер. Това се изяснява с необходимата категоричност от преписа от
протокола от съдебното заседание от **** год. по същото дело, от който е
видно, че те са допуснати до разпит като свидетели, снета е самоличността им
и съдът им е разяснил наказателната отговорност, предвидена в чл.290 ,ал.1 от
НК, поради това и същите са годен субект на престъпление по посочения
текст. С показанията си и К. и А. Б., съзнателно са потвърдили неистина, чрез
активни действия, като са изложили факти, които не отговарят на истината- че
били в дома на А. Б. и чули репликите , отправени от Р.Ч. към Б. на дата ****
год. при условията на пряк умисъл. Наред с това и показанията им са дадени
пред съд- в хода на наказателно производство, и наред с това тези факти за
които са свидетелствали са били свързани с предмета на воденото наказателно
производство по нчхд №190/2022 год. на РС Г.Д., поради което и са се
отразили на това наказателно производство в процеса на изясняване на
обективната истина по него. Макар и съдебната практика да приема, че няма
значение за довършеността на престъплението, дали съда е възприел и
кредитирал тези свидетелски показания, то в случая показанията им са
кредитирани при постановяване на съдебния акт по посоченото дело, поради
което и са се отразили на правораздавателната дейност на съда. Двамата
подсъдими са дали показанията си при условията на пряк умисъл- като
пълнолетни и вменяеми лица напълно са съзнавали, че в показанията си
излагат факти, които не са част от обективната действителност, тъй като не са
били на посоченото място в посоченото време и респ. е нямало как да
възприемат твърдяното от тях, поради което и като дадени пред съд ще бъдат
ценени от последния при упражняване на правораздавателната му дейност.
Поради това и на основание чл.334, т.2 във вр. с чл.336, ал.1 т.2 от НПК,
въззивния съд отмени атакуваната присъда и постанови нова такава, с която
призна подсъдимите за виновни по така повдигнатото им обвинение по
чл.290,ал.1 от НК.
По наказанието:
При преценка на относимите обстоятелства за определяне на едно
справедливо наказание, съдът намира, че са налице предпоставките и
определи същото при условията на чл.54 от НК и в рамките на предвиденото в
разпоредбата на чл.290,ал.1 от НК. Данните за двамата подсъдими, събрани
чрез изготвяне на свидетелство за съдимост на всеки един от тях сочат на
липса на предходни осъждания, вкл. и не са освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК, няма и данни за други техни противообществени прояви. От това може да
се направи несъмнен извод, че и двамата подсъдими- К. и А. Б.и са лица с
ниска степен на обществена опасност. Като смекчаващо наказателна
отговорност на подсъдимата А. Б. следва да бъде ценена и младата й възраст, а
за подсъдимия К. Б. и трудовата му ангажираност. При определяне на размера
7

на наказанието, следва да се има в предвид и подбудите, поради които е
извършено то- а именно и двамата са имали желание да защитят А. Б.- майка
на К. Б. и баба на подсъдимата Б..
Макар и съдът да не отчита наличието на отегчаващи отговорността на
двамата подсъдими обстоятелства /така счита и представителя на
обвинението/, то независимо от това и при наличието само на смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, то не са налице предпоставки за
приложението на чл.55 от НК, тъй като съдът не намира, че и най-леко
предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
постигане целите на наказанието по отношение на всеки един от тях. Най-леко
предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и
съдът наложи именно него на всеки един от подсъдимите, като намира, че то
не само е съобразено с изискванията на чл.54 от НК, но е и насочено за
постигане на целите, които разпоредбата на чл.36 от НК си е поставила- да
поправи осъдените да спазват закона и да въздейства предупредително върху
останалите членове на обществото.
С новата си присъда, настоящия състав отложи на основание чл.66,ал.1 от НК
изтърпяването на така наложените наказание от три месеца лишаване от
свобода за К. Б. и три месеца лишаване от свобода за А. Б. за срок от три
години от влизане на присъдата, за всеки един от тях. На първо място следва
да се посочи, че са налице законовите основания за това- наложените
наказания са с продължителност под три години, двамата подсъдими са лице с
чисто съдебно минало, но най-вече за постигане целите на наказанието
ефективно такова би се приравнило на репресия по отношение на всеки един
от тях и няма да е справедливо, с оглед поставената цел- да се превъзпита
всеки един от тях да спазва законите.
Видно от материалите по делото нито във всички фази на наказателното
производство до тук не са сторени разноски, поради което и съдът не
присъжда такива.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав постанови новата си
присъда и обяви на страните, че същата може да бъде обжалвана в 15-дневен
срок пред ВКС, като на страните следва да се изпрати и препис от настоящите
мотиви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

8

Номер на акта:	29
Дата:	1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия:	Росица Бункова

Дело:	20251200600878
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2025 г.

Присъда по ВНОХД №878/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите