№ 206
гр. Сливен, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.а
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230101541 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обявяване на
нищожността на сключен Договор за кредит.
Ищцата твърди, че на 17.12.2019 г. сключила с ответното дружество
Договор за потребителски кредит PLUS № 17541050 при следните параметри
и условия: размер на кредита за потребителски цели- 20 000 лв., размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0 лв.,
застрахователна премия- 9288 лв., общ размер на кредита – 20 000 лв., такса
ангажимент - 700 лв., брой погасителни вноски – 120, месечна погасителна
вноска- 308.58 лв., обща стойност на плащанията- 37029.60 лв., ГПР- 8 % и
лихвен процент- 6.9 %. Към настоящия момент ищцата е изплатила по
Договора за кредит сумата от 1868.70 лв.
Посочва,че при сключването на Договора на са спазени изискванията на чл.
10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, което прави
Договора за недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, както и чл.
23 ЗПК. В процесния Договор никъде не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването, т.к конкретика за точните
допускания, които евентуално са взети. Сочи, че следва общите разходи
настоящи и бъдещи, да бъдат описани по ясен и разбираем начин за
потребителя, за да бъде наясно кои ще стори и кои са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Но предвид това, липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти са
точно включени в него и как се формира същият от 8 %/, като и също не е
станало ясно как е посочена годишната фиксирана лихва от 6.9 %, как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Тези действия водят
1
до това, че не става ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема, като същия по този начин задава компоненти
които водят до неговото оскъпяване.
Сочи, че следва да бъдат изрично и изчерпателно посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, с
което кредитополучателят да бъде информиран и икономически обоснован
дали да го сключи.
Изтъква още, че не е приложен към договора за потребителски кредит
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, което не е направено към
конкретния Договор.
Ответното дружество е подало при условията на чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба в срок, с който счита исковата претенция за неоснователна. На
първо място счита твърденията на ищцата за неверни, че не е посочено каква
част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка
погасителна вноска, като посочва че на съдържанието на договора е
инкорпориран погасителен план, като месечните погасителни вноски се
дължат, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2019 г. Също така излага аргументи,
че е безспорно обстоятелството, че в процесния случай договорът за
потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен процент.
Излага аргументи като се позовава на съдебна практика на Съда на ЕС, че
при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му
предостави извлечение под формата на погасителен план.
Твърди още, че е неоснователно твърдението, относно всички части от
Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-17541050 от 17.12.2019 г.
да са съставени на шрифт 12 като посочва, че всички елементи написани в
Договора са написани в посочения размер. Също така, напълно неправилно е
твърдението относно договорът за застрахователно посредничество което е
елемент от кредитното споразумение, за което се прилага изискването на
чл.10, ал.1 ЗПК. Ищцата е била уведомена, относно сключването към момента
на подписването на договора, и същото означава че можела и да не се съгласи
да го подпише. Посочват като прилагат доказателства за това, и други
договори подписани от клиенти, които не са съгласили да подпишат
застраховката, и това не е било пречка за сключване на договора, като същата
не е част от Договора.
Възразяват срещу искането изследването да бъде извършено на програма
ABBYY Fine Reader, при положение че ако то се извърши следва да бъде
върху оригиналния договор.
Възразяват и относно искането в хода на изследването да бъде включен и
посочения от ищцата Договор за застраховането посредничество, тъй като
същият не е част от Договора за кредит и по отношение на него приложими са
изискванията на КЗ, а не на ЗПК.
Оспорват обстоятелството, че Договора не е бил сключен със
2
законосъобразно изчислено и в съответствие с изискванията на чл. 19, ал.1 и
ал.4 от ЗПК и цитираната в исковата молба практика на СЕС. Считат, че не е
налице недостатък при изчислението на ГПР, тъй като счетоводно и
юридически са използвани действителният размер на кредити и всички
разходи за потребителя. Освен това, сочи че в процесния случай е
предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на
ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи с
включват в ГПР. По този начин кредитодателят е изпълнил задължението си,
както по националния закон – чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, така и
изискванията на Директива 2008/48/ЕО.
Твърди, че всичките клаузи в подписания Договор за потребителски кредит
са напълно законосъобразни като са спазени всичките разпоредби на закона, и
ищцата е била уведомена за всяка една от тях. Счита, че няма заобикаляне на
закона, Договора бил сключен на разбираем език, и ведно с погасителен план
към него с точни вноски и дати за изплащане, а именно 120 броя месечни
погасителни вноски, при фиксирана месечна падежна вноска- 308.58 лв., с
точни дати за погасяване на отделните вноски, в които вноски безспорно е
включен посоченият фиксиран лихвен процент. Лихвата е възнаградителна,
уговорена за целия срок на издължаване. Претендират за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, както и включително минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Правят възражение за
прекомерност.
Правят искане за конституиране като трето лице на осн. чл. 226, ал. 2 ГПК,
„Еос Матрикс“ ЕООД. Съдът с Разпореждане № 9602/23.08.2024 г. е
конституирал „Еос Матрикс“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ответника. С молба третото лице представя договора за потребителски кредит
и споразумението за отсрочване на погасителни вноски по кредита.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С нарочна
молба моли съда да приеме за установено, че сключения договор за
потребителски кредит е недействителен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество не изпраща представител. С молба моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Третото лице помагач не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че на 17.12.2019 г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит PLUS № 17541050 между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с който е предоставена на ищцата С. М. М. сумата от 20 000
лв., която следва да бъде върната на 120 погасителни вноски, с месечна
погасителна вноска - 308.58 лв. при ГПР- 8 % и лихвен процент- 6.9 %.
Общата стойност след погасяване на дълга е в размер на 37029.60 лв. Не е
спорно, че ищцата към датата на подаване на исковата молба е изплатила по
3
Договора за кредит сумата от 1868.70 лв.
На същата дата е сключен Договор за поръчителство №
17541050/17.12.2019 г. между ищцата и третото лице помагач „Еос Матрикс“
ЕООД, последният поръчителства за изпълнение на задълженията на
потребителя към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договора за
паричен заем.
Съгласно Потвърждение за извършена цесия на вземания по чл.99, ал.3
от ЗЗД, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и ЕОС Матрик
ЕООД сключват Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2022г., като цедента е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, а цесионера е ЕОС Матрик ЕООД.
На 17.12.2019 г. С. М. М. е подписала застрахователен сертификат за
застраховка Смърт в резултат на злополука, като договорената
застрахователна премия е платена като част от общо генерираното плащане от
кредитора към „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо
застраховане“.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като
вещото лице след направено обследване посредством компютърни програми
следва да определи какъв е размера на шрифта в Договора за потребителски
кредит и Договор за застрахователно посредничество. Разяснява, че при всяка
индивидуална експертиза се прилагат индивидуални методи, в случая се
използва програмата Word, PDF файловете използват базата на Microsoft офис
конкретно в подреждането и размера на шрифтовете. Към експертизата е
приложена текстова страница, която ако се сравни с оригинала само при тези
шрифтове ще бъде 1:1 идентична, затова се прави тази тестова страница тя е
разпечатана от електронен файл, в който са посочени всички параметри и са
измерени от оригинала на договора. Експертът посочва, че има различия в
шрифтовете и само при определяне на точния размер на шрифта той ще
съвпадне на 100 % с написаното в договора. Разяснява, че на извадка от текст
от договора за застрахователно посредничество е установил, че размера на
текста е 9,5, а шрифта е Arial Narrow, от което се установява, че действително
шрифта с който е написан този абзац е 9,5. Това е единия от методите, който е
използвал и установил абсолютно съвпадение между символите на реда и от
него се установява, че размера на шрифта е 9,5. Вещото лице е съпоставил
оригиналния договор и е направил в тестовата страница същия абзац със
същия шрифт и същата дължина на реда при което се е получило 100 %
съвпадение. Разяснява също, че изложеното в предпоследния абзац на
експертизата е само теоретично вероятност, която обаче не се прилага към
настоящия казус, защото от представеното копие, но в конкретния случай
експертът разяснява, че всъщност е работил с оригинала на договора.
Експертът уточнява, че е налице несъответствие с изискванията за минимален
шрифт, защото оригиналният договор, който е подписан на хартия се намира
на стр.107 по делото и е обследвал шрифта в него. Разяснява, че договорът
започва с видим шрифт, а в средата на договора се стесняват междуредията и
4
шрифта става по-малък. И с просто око се вижда, че шрифта се променя и се
сгъстява и затова е отразил, че са различни параметрите на шрифта в
експертизата. В заключителната част на експертизата е отразено, че в т.4 в
целия Договор за потребителски паричен кредит PLUS № 17541050 се редуват
размерите с 11,5 и 12 на текста с шрифта Гарамонд както по отношение на
цели редове и абзаци и отделни думи. А текста на Договора за
застрахователно просредничество е с размер 9,5 като шрифта е Ариал Нароу,
разстоянието между редовете с настройката Лайн и Параграф Спасинг е 0.9,
дължина на реда е 180 мм.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото
лице след проверка на документите е изготвила заключението си, като е
обследван факта, че при определянето на ГПР на кредита по договорната
информация е 8 % за който са взети предвид главница, лихва 6,90 %. Срокът
на кредита е 120 бр. месечно, както и такса ангажимент 700 лв. Сключената
застрахователна премия не е добавена във формирането на ГПР от 8 %.
Разяснява, че ако към изчисленията се добави и разходът на застрахователната
премия в размер на 9288 лв. разпределена пропорционално на равен брой
месечни вноски всяка от които е в размер на 77.40 лв., то стойността на ГПР
би била в размер на 15.80 %. Вещото лице е установило, че използваната
формула за изчисляване на ГПР е съгласно описаната в ЗПК.
Сумата на месечната застрахователна премия по договора за кредит е
платена като част от общо генерирано плащане от „ПБ Лични Финанси bu
PostBank“ към „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо
застраховане“. В съдебно заседание експерта разяснява, че ищцата е
преустановила плащанията по застрахователната премия, поради което
застраховката и е прекратена на 10.09.2021 г., след което няма начислени
такси и неустойки. В случая ГПР не надвишава 5 пъти законната лихва.
Включена е само таксата ангажимент от 700 лв. Ако застрахователната премия
ако е направена на вноски пропорционално и върви заедно с месечните
вноски, то стойността на годишния процент на разходите би бил близо 16 %,
т.е. ще нарасне. Реално в договора на ползващия кредита са посочени цифрата
от 8 %, което е годишен процент на разходите, но дефакто банката му търсят
15.80 %, като на равен брой вноски е включено застраховка защита на
плащанията (застрахователна премия), която не е задължителна, тя сама го е
поискала. Разяснява, че договора за потребителски кредит на стр. 7 е копие, но
същия е идентичен с оригиналния договор за потребителски паричен кредит,
който е представен на стр. 107, депозиран с молба № 15875 от 22.07.24 г.
5
След така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените съдебно-
икономическа и съдебно-техническа експертизи, като неоспорени от страните
и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещите лица.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, т.е изначално
недействителен, тъй като не са спазени императивните изисквания за форма
на договора. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът счита, че в случая не е спазено предписанието на чл.10 ал.1 от ЗПК.
Според посочената норма, в действалата й редакция към момента на
сключване на договора, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В конкретния случай, освен, че е видимо с просто око, но и
от заключението на
вещото лице категорично се установява, че в основната си част договорът за
потребителски кредит е изписан с шрифт, чиито размер е 9,5. Налага се извод,
че от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за
еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от
6
друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по
отношение на съществената част от елементите на договора, касаещи именно
уговорките относно потребителския кредит.
Изложеното очертава правен извод за недействителност на договора, от
който ищцата претендира да черпи права, която недействителност произтича
от разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Съдът намира за потребно да отбележи, че с § 2 от ДР на ЗПК са
въведени
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. С
тази Директива се цели сближаването на законовите, подзаконовите и
административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския
кредит и установяването на правила за тях на общностно равнище. В чл.10 от
същата се съдържат изисквания относно формата и съдържанието на
договорите за потребителски кредит, като там не е предвидено изискване за
размера на шрифта на договора. Следва да се вземе предвид обаче, че
директивите дават общите насоки при хармонизиране на националното
законодателство на държавите – членки с европейското законодателство.
Всяка държава-членка сама може да преценява как ще изпълни тези насоки и
с какви конкретни средства. Българският законодател е въвел в ЗПК по-висок
стандарт на защита на потребителя, предвиждайки специални технически
изисквания към писмената форма на договорите за кредит, което не е
забранено от директивата и съответства на нейните цели, а именно защитата
на потребителя.
Съдът следва да обследва чрез допусната експертиза, че в конкретния
случай е налице отклонение от предписания от закона размер на шрифта, тъй
като част от договора е написан с размер по-малък от размера на шрифта, т.е.
под 12, а именно смесен шрифт редуващ се 11,5 и 12. А в Договора за
застрахователно посредничество е написан с шрифт 9,5.на места.
Следователно съдът следва да се съобрази с установените изисквания от
законодателя, който с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК по императивен
начин е указана формата на договорите – писмена, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер на шрифт – не по-малък от 12, който да
7
гарантира в нужната степен правата на потребителя.
Това основание е достатъчно да се прогласи недействителността на
договора, поради което съдът не следва да излага мотиви относно размера на
годишния процент разходи.
Предвид гореизложените съображения, съдът следва да признае за
установено, че сключения договор за потребителски кредит PLUS №
17541050 от 17.12.2019 г. е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК. Следователно
предявеният иск следва да бъде уважен, съобразно нормата на чл.23 от ЗПК -
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. в пълен размер на това основание.
С оглед изхода на процеса ответното дружество следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски, съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като съдът преценява размера на присъдения адвокатски
хонорар на стойност от 1400лева, за експертиза - 300 лева, и за държавна такса
в размер на 800 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Юробанк
България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14, правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и С. М. М., ЕГН
********** от гр. С., кв. „Б.“ № ., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № ., чрез
адв. М., че Договор за потребителски кредит PLUS № 17541050 от 17.12.2019
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. М. М. е
недействителен, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА, Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на С. М. М., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б.“ № ., със съдебен
адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № ., чрез адв. М. от АК – Ямбол направените по делото
разноски за адвокатски хонорар 1400 лева, за експертиза - 300 лева, и за
държавна такса в размер на 800 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Еос
8
Матрикс“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9