№ 14074
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110152670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от
Л. К. Г. с ЕГН **********, чрез адвокат М. В. при САК, срещу “М” АД с ЕИК *****,
за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми,
по издаден срещу К Л.ов Г., починал на 08.12.2018г., изпълнителен лист от
17.07.2018г., издаден по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти
състав. Ищецът твърди, че по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№ ****** по описа на ЧСИ В М, като изпълнителното производство било образувано
срещу наследодателя на ищеца. В хода на образуваното изпълнително производство
били конституирани наследниците по закон на починалия длъжник – синовете му Л. К.
Г. и С К. Г.. Ищецът Л. К. Г., приел под опис наследството от своя баща К Л.ов Г.,
починал на 08.12.2018г., за което е налице влязло в законна сила съдебно решение.
Ищецът Л. К. Г., счита, че не дължи на ответника следните суми: 6085,23 лв. -
главница, по договор за кредит от 15.02.2013г., ведно със законната лихва от
02.01.2018г. / която лихва до датата на подаване на исковата молба е в размер на
4367,94 лв./, както и неолихвяема сума в размер на 515,52 лв., поради погасяването им
по давност. Изпълнителното производство било образувано по изпълнителен лист,
издаден срещу бащата на ищеца, като вземанията по изпълнителния лист, били
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 19.04.2021г. Ищецът поддържа, че
последното изпълнително действие е извършено на 27.11.2018г., евентуално на
03.01.2019г., като до датата на подаване на исковата молба, действия по изпълнението,
прекъсващи петгодишната давност не са извършвани, с оглед на което вземанията по
изпълнителния лист са погасенаи по давност. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника посочените суми поради изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът “М” АД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че вземанията не са погасени по
1
давност. В хода на изпълнителното производство са били предприети редица
изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали
погасителнатата давност. Поради изложеното, моли, предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се и разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната
давност за вземането.
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: че по изпълнителен лист от
17.07.2018г., издаден по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти
състав, било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ В М, като
изпълнителното производство било образувано срещу наследодателя на ищеца - К
Л.ов Г., починал на 08.12.2018г. Посоченото се подкрепя и от приложения по делото
препис на изп. дело №****** по описа на ЧСИ В М, от който се установява, че в полза
на „Р Б“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу К Л.ов Г. за сумите, както следва:
12 170,46 лв. – главница, по договор за кредит от 15.02.2013г., ведно със законната
лихва от 02.01.2018г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
468,95 лв. за периода от 05.02.2017 г. до 14.12.2017 г., наказателна лихва в размер на
269,08 лв. за периода от 05.03.2017 г. до 01.01.2018 г. и 308,17 лв. разноски по делото.
С молба от 27.11.2018 г. „Р Б“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително
дело срещу К Л.ов Г. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №103/2018
г. по описа на СРС, 125 състав, в резултат на което е образувано изп. дело №****** по
описа на ЧСИ В М. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни способи – налагане на запор, като е
възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ.
На 27.11.2018 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника К Л.ов Г., както и
върху банковите му сметки. С молба от 07.12.2018 г. длъжникът е отправил искане за
вдигане на запора върху банковата му сметка в „А Б Б“ АД, като с разпореждане на
ЧСИ от 10.12.2018 г. е указано наложеният запор да не се изпълнява по отношение на
несеквистируеми средства съгласно чл. 446а ГПК.
С писмо от 03.01.2019 г. НОИ уведомява ЧСИ, че не може да бъде наложен
запор върху пенсията на длъжника съгласно чл. 446 ГПК, доколкото К Л.ов Г. е
починал на 08.12.2018 г. и е бил с право на пенсия до 31.12.2018 г.
На 03.01.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 520,74
лв. от разплащателната сметка на К Л.ов Г. при „А Б Б“ АД.
На 03.01.2019 г. е постъпила по банков път и сумата в размер на 260,37 лв. от Л.
Г., от която сума на 02.10.2019 г. е разпределена на взискателя сумата в размер на
174,09 лв.
С постановление на ЧСИ от 04.01.2019 г. изпълнителното дело е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК до установяване законните
наследници на длъжника К Л.ов Г..
С молба от 07.01.2019 г. взискателят е отправил искане за конституиране по
изпълнителното дело на наследниците на починалия длъжник.
На 24.01.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 37,50
лв. от разплащателната сметка на К Л.ов Г. при „А Б Б“ АД. С платежно нареждане от
02.10.2019 г. сумата е възстановена на Д „СП“ К С, доколкото същата представлява
2
добавка за социална интеграция, правото върху която е лично и не преминава в
наследствената маса.
С разпореждане на ЧСИ от 15.02.2019 г. по изпълнителното дело са били
конституирани като длъжници в качеството им на наследниците на починалия
длъжник двамата му синове – ищеца Л. Г. и С Г., последният чрез своята майка и
законен представител В В, като на 27.02.2019 г. Л. Г. е получил ПДИ.
Със заявление от 28.03.2019 г. Л. Г. уведомява ЧСИ, че е приел наследството на
К Л.ов Г. по опис, което обстоятелство удостоверява с влязло в сила решение по гр.д.
№ 11997/2019 г., по описа на СРС, 37 с-в.
С молба от 21.05.2021 г. цесионерът „М“ АД е поискал да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело, като с молбата е направено искане за
извършването на конкретни изпълнителни способи – налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Л. Г.. С разпореждане на ЧСИ от 26.05.2021 г.
е оставено без уважение искането за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, доколкото същият е приел наследството на К Л.ов Г. по
опис.
Към молбата за конституиране са приложени договорът за цесия, по силата на
който цесионерът „М“ АД е придобил процесното вземане, както и уведомление до
длъжника К Г., като видно от приложената обратна разписка, уведомлението се е
върнало, доколкото длъжникът е бил починал. Изпратено е от ЧСИ съобщение за
конституиране на новия взискател, като към съобщението е приложено единствено
разпореждането на ЧСИ за конституиране на взискател, не и уведомително писмо за
цесията.
С молба от 10.10.2023 г. взискателят „М“ АД отново е поискал извършването на
конкретни изпълнителни способи – налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Л. Г..
С молба от 09.07.2024 г. взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист,
доколкото изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
3
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност, като предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме,
че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която е издаден
процесният изпълнителен лист – 07.07.2018 г.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
Както вече се посочи, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съдът
намира, че последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е постъпване по изпълнителното
дело по банков път на сумата в размер на 260,37 лв. от 03.01.2019 г., от която дата е
започнала да тече нова погасителна давност. Давност не е текла в периода от
04.01.2019 г. до 15.02.2019 г., в който изпълнителното производство е било спряно,
както и в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март
4
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове,
с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
По изложените съображения, като се отчете периодът на спиране на давността, следва
да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност на 22.04.2024 г. с
изтичането на 5-годишния давностен срок.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема, че конституираният
длъжник Л. Г. не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което същата
не е породила действие за него, при което предприетите от взискателя изпълнителни
действия преди надлежното съобщаване на длъжника за цесията, не са годни да
прекъснат погасителната давност спрямо вземанията. На основание чл. 429 от ГПК,
правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента,
се осъществява при предвидените основания. При цесията, съдия-изпълнител следва
да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме,
че е налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на
принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист.
Съдия-изпълнител е длъжен да установи наличието на съобщаване на цесията, освен
сключения договор за цесия. С оглед на това задължение на съдия-изпълнител,
произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и изводът, че предприетите по
молба на цесионера изпълнителни действия, ще бъдат надлежно процесуално
действие, само след съобщаване на цесията на длъжника. Съдия-изпълнител дължи
при образуване на изпълнително дело, на основание чл. 429 от ГПК да се увери освен
относно наличието на прехвърляне на вземането със съответния акт, то и цесията да е
съобщена на длъжника. До съобщаването й длъжникът не е обвързан от действието й
по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения,
които са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор,
включително за факти, настъпили след цесията, докато не му е съобщена.
При изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло
основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 438,75 лв. за държавна такса и сумата от 1300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на същото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “М” АД с ЕИК *****, че Л. К. Г. с
ЕГН **********, чрез адвокат М. В. при САК, не му дължи суми, по издаден срещу К
Л.ов Г., починал на 08.12.2018г., изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по гр. д. №
103/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, а именно: 6085,23 лв. -
главница, по договор за кредит от 15.02.2013г., ведно със законната лихва от
02.01.2018г. / която лихва до датата на подаване на исковата молба е в размер на
4367,94 лв./, както и неолихвяема сума в размер на 515,52 лв., поради погасяването им
по давност, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № ****** по
описа на ЧСИ В М.
5
ОСЪЖДА “М” АД с ЕИК *****, да заплати на Л. К. Г. с ЕГН **********, чрез
адвокат М. В. при САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1738,75 лв.,
представляваща разноски по производсвтото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6