Решение по адм. дело №460/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.12, ал.3 от Закона за независимите оценители /ЗНО/.

Образувано е по Жалба вх. № 2304/29.09.2025 г. на Й. Б. Й. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ***, срещу Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България /КНОБ/, с което е оставена без уважение Жалба вх. № 9662/06.01.2025 г. срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, с което жалбоподателят е заличен от регистъра на независимите оценители.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност и неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредба и несъответствие с целта на закона – отменителни основание по чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Изразява становище, че разпоредбите на чл.11, ал.1, т.3 от ЗНО и чл.10, ал.2 от ЗНО противоречат на правото на ЕС и не следва да се прилагат. Конкретно излага, че заличаването от регистъра лишава оценителя от възможността да извършва дейност, да предлага съответната услуга и да упражнява професията си на лицензиран оценител за известен период от време, поради което националната норма противоречи на чл.16, §1, б.“в“ от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар. Искането на жалбоподателя е да бъде отменено решението към Протокол № 37/28.05.2025 г. на КНОБ като неправилно и незаконосъобразно и евентуално да се отправи запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса за съответствието на посочената норма от правото на ЕС с българския закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Б.. Поддържа жалбата и доводите в нея. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски като представя доказателства, че са направени такива в размер на 1010,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса, и 1000,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Становище по съществото на спора излага в представена по делото Молба вх. № 2993/26.11.2025 г. Счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България /КНОБ/, с което е оставена без уважение Жалба вх. № 9662/06.01.2025 г., подадена от Й. Б. Й. с [ЕГН], срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, с което е заличен от регистъра на независимите оценители.

Жалбата срещу процесния акт е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, за което с оспорения административен акт се накърняват негови права и законни интереси, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.12, ал.3 от ЗНО, срещу подлежащо на съдебен контрол решение по чл.12, ал.2 от ЗНО. Ето защо, тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл.12, ал.1 от ЗНО с Жалба вх. № 9662/06.01.2025 г. срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, с което жалбоподателят е заличен от регистъра на независимите оценители.

Решението е издадено от компетентния орган съгласно чл.12, ал.2 от ЗНО, а именно: контролния съвет на КНОБ. Не е спазен предвиденият в същата разпоредба 14-дневен срок за произнасяне.

Решението по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. също е издадено от компетентен орган, какъвто по силата на чл.11, ал.2 от ЗНО е Управителния съвет на КНОБ.

Двете решения са обективирани в писмена форма, означени са органите, които са ги издали, посочен е адресата им. И в двата акта са отразени правните основания за издаването им, формулирани са ясни и конкретни разпореждания, съдържат информация за реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване.

Същевременно, оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.3 от ЗНО, независимият оценител се заличава от регистъра при неизпълнение на задължението по чл.10, ал.2 от ЗНО да представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет.

Предвид чл.11, ал.2 от ЗНО, заличаването от регистъра се извършва с решение на управителния съвет на Камарата на независимите оценители, като със заличаването се обезсилва издаденият сертификат за придобиване на правоспособност.

Според процедурата, уредена в чл.21, ал.3 от Устава на Камарата на независимите оценители в България, на заседанията на Управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи негови членове, като всеки член получава копие от протокола. Това води до извода, че участващите в заседанието членове трябва реално и физически да присъстват при провеждането му, за да могат да подпишат протокола и да получат копие от него, а възможност това да се осъществи дистанционно не е предвидена.

От Протокол № 205/21.08.2024 г. е видно, че съответното заседание на Управителния съвет на КНОБ е проведено чрез разглеждане и гласуване по имейл. Това е в противоречие с регламентираната процедура и представлява съществено процесуално нарушение – от една страна, защото не удостоверява наличието на изискуемия по чл.22, ал.1 от Устава задължителен [жк], а от друга, тъй като подписите на протокола не са положени непосредствено при провеждане на заседанието.

На следващо място, разпоредбата на чл.59 от АПК въвежда изискванията към съдържанието на индивидуалните административни актове. Задължителен елемент по т.4, предл.1-во са фактическите основания за издаването на акта.

Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНО също установява задължение за мотивиране на решението на управителния съвет на КНОБ за заличаването от регистъра.

Мотивирането изисква актът да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен. В процесното решение на управителния съвет не е посочено какви конкретни обстоятелства са взети предвид, респ. как и чрез какви доказателства са установени, за да се формира крайния извод. Тъкмо обратното, съдържанието преповтаря нормата на чл.10, ал.2 от ЗНО без да са вписани съображенията, които са мотивирали административния орган.

Липсата на мотиви, освен че е нарушение на императивна норма, винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита и възпрепятства осъществяването на съдебната проверка за законосъобразност на оспореното решение.

Във връзка с горното се налага и извода, че не е спазено и изискването на чл.35 от АПК, съгласно което индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

По делото няма данни, а още по-малко са ангажирани доказателства, жалбоподателят да е бил уведомен за започване на производство по заличаването му от регистъра на независимите оценители и да му е дадена възможност да направи възражение, да даде обяснения и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Този порок не е бил отстранен и при разглеждането на жалбата от страна на Контролния съвет, който не трябва да доказва отрицателни факти, но дължи да извърши проверка и установи в пълнота обстоятелствата, посочени в жалбата, още повече че към нея е приложен годишния отчет за 2023 г., а по този начин задължението по чл.10, ал.2 от ЗНО е изпълнено.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.10, ал.2 от ЗНО задължението за подаване на годишния отчет следва да се изпълни по ред, определен от управителния съвет, но нито в решението на управителния съвет, нито в това на контролния съвет е посочено какъв е този ред, къде е регламентиран и в каква форма следва да бъде отчета, за да се прецени дали са нарушени въведените изисквания.

Като е достигнал до различни правни изводи Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България е постановил едно незаконосъобразно решение, което трябва да се отмени като във връзка с правомощията му по чл.12, ал.2 от ЗНО и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да му се върне за ново произнасяне по подадената от Й. Б. Й. Ж. вх. № 9662/06.01.2025 г. срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, с което жалбоподателят е заличен от регистъра на независимите оценители, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

На основание чл.143, ал.1 от АПК Камарата на независимите оценители в България следва да бъде осъдена да заплати на Й. Б. Й. направените по делото разноски. Видно от представените по делото доказателства жалбоподателят е направил такива в размер на 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса; и 1000,00 лв. /хиляда лева/ - платено адвокатско възнаграждение. Срещу размера на последното ответникът е направил възражение за прекомерност.

Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /Загл. Изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 /каквото е настоящото/, възнаграждението е 1000,00 лв. Адвокатски хонорар в такъв размер е заплатил настоящия жалбоподател. Съдът споделя виждането на ответника, че не е обвързан от приетите в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и че при определяне на дължимото такова следва да вземе предвид не само цената на иска, когато се касае за оценяема претенция, но и обема и сложността на извършената дейност и да направи преценка дали тя изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. В този смисъл е и тълкуването в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/. Доколкото е направено възражение за прекомерност, то при преценка на дължимия размер, настоящият съдебен състав, като отчете вида и характера на конкретният спор, фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия и не на последно място взе предвид, че съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 от същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован, намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 800,00 лв. - процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил жалбата и е осъществил е процесуално представителство, но се отчита и факта, че е проведено само едно съдебно заседание, в което доказателства не са представени и не са направени доказателствени искания, а представените писмени бележки в голяма степен преповтарят съображенията в жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е оставена без уважение Жалба вх. № 9662/06.01.2025 г. на Й. Б. Й. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ****, срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ.

ИЗПРАЩА преписката на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България за ново произнасяне по подадената от Й. Б. Й. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ***, Жалба вх. № 9662/06.01.2025 г. срещу Решение по т.1.1.47 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ.

ОСЪЖДА Камарата на независимите оценители в България ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. Й. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ***, сумата от 810,00 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването, че е изготвено.