Решение по КНАХД №2378/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е М. М. Х. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, оф.6. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е началник група в РУМВР Айтос. Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.

В касационното производство взема участие и прокурор от ОП Бургас, в съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 103/18.11.2024г. по АНД № 241/2024г. на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0237-000060/14.03.2024г. на началник група в РУМВР Айтос, с което на Х. са наложени наказания глоба 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Д. е идентична правна квалификация на установените факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, поради което потвърдил последното.

В касационната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е събрал необходимите доказателства за установяване на основното спорно по делото обстоятелство – дали привлеченото към отговорност лице е управлявало описания в постановлението автомобил. В резултат на това, според касатора, фактическата обстановка е установена неправилно и съответно неправилно е приложен материалния закон. На практика касаторът поддържа изначалната си защитна теза, че той не е управлявал посоченото в НП МПС, не е имал качеството „водач“ и поради това отказа му да даде проба за наличието на наркотични вещества в кръвта не може да се разглежда като нарушение на правилата за движение по пътищата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Сочи доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалбата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното решение касационната инстанция проверява съобразно пределите по чл.218 ал.2 АПК – в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установени посочените в наказателното постановление обстоятелства. Съдът приел, че на 10.01.2024г. около 01.00 часа в [населено място], на ул. без име, М. Х. управлявал лек автомобил М. В. с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А. М., като при извършена проверка отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. Отбелязано е в НП, че е бил издаден талон № 138234 за вземане на кръвна проба за химическо изследване, но Х. отказал да го получи.

Както бе посочено по-горе, основно спорно обстоятелство по делото е дали именно Х. е управлявал посоченото моторно превозно средство. Първоинстанционният съд е приел, че именно жалбоподателя е бил водач, когато превозното средство е минало край патрулния полицейски автомобил. В тази връзка е обсъдил събраните доказателства – надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение, двамата полицейски служители, които са свидетели очевидци, както и свидетеля М., който е пътувал заедно с водача Х.. Така събраните доказателства не са били противоречиви, поради което изводите на съда за липса на необходимост от събиране на допълнителни доказателства са правилни и обосновани. Не е налице визираното в касационната жалба процесуално нарушение, а фактическата обстановка е правилно установена.

При така установените факти касационната инстанция изцяло възприема правните изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. В случая Х. е отказал да даде проба с техническо средство на място, а след това не изпълнил даденото с талона предписание и не дал кръвна проба за анализ, с което е осъществил състава на визираното административно нарушение. Дадената от административнонаказващия орган правна [жк], а наказанията са правилно определени. Наказателното постановление е законосъобразно.

Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 103/18.11.2024г. по АНД № 241/2024г. на Районен съд Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.