Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 516/15.10.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 484 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Н.П.П., ЕГН * против Решение от 24.07.2018
година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 149 по описа за 2018
година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 14-0370-000290 от 14.10.2014год.
на Началник РУ
”Полиция” Вършец при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед
№Із-1745/28.08.2012 на министъра на вътрешните работи. С наказателното
постановление на Н.П.П.
от гр.Садово, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца /двадесет и четири
месеца/, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Н.П.П., редовно призован, се явява лично, като в жалбата и по
съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като отрича извършване
на административното нарушение и претендира изтекла погасителна давност за
налагане на наказание по ЗДвП. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд
и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Началник РУ гр.Вършец
при ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт Катя Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Берковица е
приел от фактическа страна, че на 20.09.2014г. в 23,05 часа в с. Долна Б***
Р*** на ул.”П*** ”, административно наказаното лице, като водач на товарен
автомобил марка „П*** ”, модел „Б*** ” с рег. № ***
собственост на М*** Б*** Б*** от гр.София, отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARBB 0051,
тариран до месец 11.2014год. Като на водача е издаден и талон за медицинско
изследване №166207 за ФСМП – Вършец. За констатираното е съставен АУАН № 268
/бл.* / от 20.09.2014г. описвайки посочените обстоятелства като нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. При връчване на АУАН административно наказаното лице не
написало възражения, но отказало да получи издаденият му талон за медицинско
изследване №166207. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
депозирал възражения и след като същите били приети за неоснователни е издадено
обжалваното НП. В НП освен описаната фактическа обстановка напълно идентична с
тази по съставения АУАН е посочено, че „…отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо
вещество или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил
чл.174, ал.3 от ЗДвП” Оспореното НП е връчено на административно наказаното
лице настоящ касатор, лично на 19.04.2018год.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на
наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства по отношение на свидетелите
очевидци на нарушението, които е кредитирал като последователни и
непротиворечиви и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Тъй като безспорно от събраните доказателства
се установява, че административно наказаното лице, настоящ касатор на
визираната в акта и наказателното постановление дата, час и място - на
20.09.2014г. в 23,05 часа в с.Долна Б*** Р*** на ул.”П*** ”, като водач на товарен
автомобил марка „П*** ”, модел „Б*** ” с рег. №СА 2471 АН, при извършена
проверка от контролния орган е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARBB 0051
в това число и чрез медицинско изследване за установяване неговата употреба.
Настоящият състав не споделя
изложените в касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй
като в
понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици в какъвто см. е
Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа
страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка,
настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен
извод, че административно наказаното лице е извършило описаното нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението се потвърждава по безспорен начин
както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и подписания
от посочения за нарушител АУАН, така и от кредитираните показания на свидетелите
очевидци, които изцяло кореспондират с установеното от административно наказващият
орган. Следва да се посочи и факта, че на нарушителя е издаден и талон за
медицинско изследвана, който същият е отказал да получи и респ. да даде и
кръвна проба.
Настоящият съдебен състав счита, че
законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в
приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и
границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на
обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Следва да се
посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК и действалата към момента на административното нарушение
Наредба №30 от 27.06.2001год. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като споделя
напълно направените въз основа на тях правни изводи.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата
на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите
изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При тези
обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства,
съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема
и от касационния състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
Не се споделят и изложените твърдения в касационната жалба за изтекла обща погасителна давност за наказателно преследване на административно наказаното лице, тъй като деянието е извършено на 20.09.2014год., но тази давност е прекъсвана няколкократно, което се потвърждава и от касатора, поради факта, че същия е търсен на постоянния си адрес за връчване на издаденото НП, което му е връчено впоследствие лично на 19.04.2018год., така, че в случая е приложима не общата, а абсолютната давност, която към настоящия момент не е изтекла. Що се касае до давността за изпълнение на наложеното наказание, същата има значение едва след влизане в законна сила на издаденото НП.
Във връзка с давността ЗАНН регламентира конкретна уредба в два случая: по отношение на изпълнение на наказанието по влязъл в сила административно наказателен акт (чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН що се отнасят до административно наказателното производство в частта, която се развива пред административно наказващия орган, с оглед осигуряването на бързина и невисящност на производство, което в много голяма степен засяга правната сфера на лицата. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може вече да се образува административно наказателно производство пред административно наказващия орган. Що се отнася до съдебната фаза на административно наказателното производство, спрямо нея, изрична уредба в ЗАНН не се съдържа, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК. В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението, а и понастоящем - наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно наказателно производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението по аналогия от чл.80 ал.3 от НК.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от 24.07.2018 година
постановено по АНД № 149 по описа за 2018 година на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено
наказателно постановление № 14-0370-000290 от 14.10.2014год. на Началник РУ ”Полиция” Вършец при
ОД МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: