РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Перник, 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Ч. Д. срещу „Ем Ей Кредит“ ЕООД , с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 177,75 лева – неправомерно задържана
сума по развален договор за продажба от разстояние на ****** ************, ведно със
законната лихва за забава, считано от 01.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за продажба на стока –
******, чрез средство за комуникация от разстояние, като заплатил пълната продажна цена
от 441,14 лева. Твърди се, че в законоустановения срок ищецът-потребител надлежно
упражнил правото си на отказ от договора, констатирайки, че стоката не е годна за
обикновеното си предназначение. Въпреки подробно проведената с ответника имейл
кореспонденция, ответникът му възстановил само част от продажната цена – 263, 36 лв., но
неоснователно задържал сумата 177,75 лв. /разликата до пълния до пълния платен размер,
позовавайки се на неравноправни клаузи от общите си условия – т. 9.2. и т. 10.2, за което
ищецът развива подробни правни съображения/. Моли да бъде постановено решение, с
което неоснователно задържаната сума да му бъде възстановена.
Ответната страна, редовно призована по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е депозирала
писмен отговор, в с.з. не се явява, не изпраща представител, не депозира становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 50 , вр. чл. 54 ЗЗП.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на определена престация при основание, съществувало към момента
получаването на престацията, но в последствие отпаднало с обратна сила. Към момента на
имущественото разместване съществува основание за същото – между страните е налице
1
валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането, но впоследствие
това основание отпада с обратна сила по причини от различно естество – каквато е
извънсъдебното разваляне на договора – арг. чл. 88 ЗЗД.
В процесния случай от представените писмени доказателства се установи, че на
15.05.2023 г. ищецът е сключил договор при общи условия чрез онлайн магазина на
дружеството ответник на електронната платформа на *******/, по силата на който е закупил
****** ************ c обща цена c доставка в размер на 441,14 лв. Видно от издадената
фактура, продажната цена от 441,14 лева е била заплатена изцяло на ответника-продавач на
16.05.2023 г. при получаване на стоката.
Следователно ищецът, в качеството на физическо лице е сключил с ответника-
търговец договор за продажба на стока, като няма данни същата да е била предназначена за
извършване на професионална дейност. При тези данни с оглед дефинитивната разпоредба
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ищецът е действал в качеството на потребител, поради което и
приложими в отношенията между страните са и специалните правила на ЗЗП.
Предвид начина на сключване на договора съдът намира, че същият е сключен чрез
средство за комуникация от разстояние по см. на § 13, т. 41 от ДР на ЗЗП. В тази връзка
чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗЗП предвижда право на потребителя да се откаже от договора, сключен от
разстояние – без да посочва причина за това, без да дължи обезщетение или неустойка, без
да заплаща каквито и да е разходи (с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и
чл. 55 ЗЗП), в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката от потребителя. В
настоящия случай, видно от приложената имейл-кореспонденция и товарителници, стоката е
била незабавно изпратена на продавача и получена от него на 17.05.2023 г., т.е. в срока по
чл. 50, ал. 1 ЗЗП, с изложени от потребителя пред търговеца съображения, че закупените
слушалки не се свързват с нито едно устройство.
Видно от електронната кореспонденция между страните, в изпратено съобщение
ответникът заявил, че устройството е преминало успешно функционален тест и не е
установен дефект след получаването му, като на ищеца били предложени различни варианти
за компенсация – отново предаване на стоката на купувача, който по желание да я
препродаде в алтернативен сайт, или възстановяване на 60% от продажната цена, поради
връщането на стоката в различен вид от вида, в който е била изпратена.
На 18.05., 29.05. и 05.06.2023 г., ищецът изпратил до ответника имейли, с които
потвърдил заявения отказ от сключения договор от разстояние и развалянето на същия,
уведомил го и за задължението да върне пълната продажна цена в срок, изтичащ на
01.06.2023 г.
В процесния случай се установи, че ищецът-потребител надлежно и в срок е
упражнил правото си по чл. 50, ал. 1 ЗЗП да се откаже от договора за продажба, сключен
от разстояние. Изявлението за упражненото право на отказ надлежно е било доведено до
знанието на ответника, а стоката е била изпратена и предадена обратно на купувача. В тази
хипотеза на осн. чл. 54 ЗЗП търговецът следва да възстанови всички суми получени от
потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от
14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя.
От представените платежни документи се установява, че на 09.06.2023 г. ответникът
възстановил по банкова сметка на ищеца част от продажната цена – 263,39 лева. Разликата
до пълния платен размер от 441,14 лева, т.е. сумата от 177,75 лева ответникът задържал,
позовавайки се на клаузите на т. 9.2 и т. 10.2 от своите Общи условия.
Съгласно чл. 55, ал. 4 ЗЗП, идентична на т. 10.2 от Общите условия на ответника,
потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от
изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките
и доброто им функциониране. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в процеса не е
твърдял наличието на тази хипотеза, не е и ангажирал доказателства в тази посока. Видно от
имейл-кореспонденцията, ответникът е уведомил ищеца, че стоката е била върната с
разопакована фабрична опаковка и разопаковано защитно фолио, които действия съдът
намира, че не съставляват използване на стоката, различно от необходимото, за да се
установи доброто й функциониране в съответствие с предназначението й.
Следователно, при липса на данни за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП,
2
търговецът е следвало да възстанови на потребителя продажната цена в пълен размер от
441,14 лева. В конкретния случай се признава, че е била възстановена единствено част от
продажната цена – 263,39 лева, като липсва основание за задържането на остатъка от същата
– 177,75 лева, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в процеса разноски. В случая заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на
900 лв. се явява прекомерно, с оглед материалния интерес по делото (надхвърля размера на
иска 5 пъти), липсата на фактическа и правна сложност на правния спор, липсата на
съдопроизводствени действия в значителен обем – депозиране на искова и уточнителна
молба и провеждане на едно съдебно заседание с кратка продължителност, но при липса на
възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът следва да репарира пълния размер на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕМ ЕЙ ЕС КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1609, р-н Красно село, бул. „Генерал Тотлебен“ № 134 да
заплати на С. Ч. Д., ЕГН ********** с адрес ********* на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр.
чл. 50, вр. чл. 54 ЗЗП сумата от 177,75 лева –задържана сума по развален договор за
продажба от разстояние на ****** ************, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЕМ ЕЙ ЕС КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. Ч. Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3