№ 127
гр. Шумен , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500186 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 797/15.04.2021 г. /п.кл. 14.04.2021 г./, от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си гл. юриск.
Р.И.И., срещу разпореждане № 85/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 418/2021 г. на НПРС, в частта, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу солидарните длъжници Р.А.Г. и С.А.Х., за сумите: над
2782,70лв. до претендираната сума от 2878,75лв. - главница; сумата от 1026,47 лв. -
договорно възнаграждение за периода 01.03.2020 г. – 03.03.2021 г. и за разликата над 190,17
лв. до претендирания размер от 416,46лв. представляваща законна лихва за периода
01.03.2020 г. – 03.03.2021 г. и за сумата от 33,63 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 г.
/предсрочната изискуемост/ - 23.03.2021 г. /подаване на заявлението/. Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването
на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,
както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и
услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. По отношение
договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата
преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Според жалбоподателя
уговорения годишен лихвен процент не противоречи на законовите ограничения и на
добрите нрави /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. ГПР също е уговорен в законовите граници. Клаузата за
лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не надвишава петкратния
размер на законната лихва, поради което не може да се приеме, че кредиторът е
1
недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлява неравноправна клауза /по
арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на
добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност
между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите
ограничения и изисквания. Поради действителност на договорното възнаграждение следва
да се присъди и лихва за забава в размер на 416,45лв. считано от 02.03.2020 г. /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 03.03.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ без
периода 13.03.-13.07.2020 г. когато не е начислена лихва съгласно чл.6 ЗМДВИППП и
законна лихва в размер на 33,63лв. от 03.03.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до
23.03.2021 г. /подаване на заявлението/. Счита разпореждането за неправилно и в частта, с
която е отхвърлена претенцията за главница, над сумата от 2782,70лв. до заявения размер от
2878,75 лв., предвид действителността на процесния договор. Предвид изложеното моли
въззивният съд да отмени разпореждането и постанови издаване на заповед за изпълнение
срещу солидарните длъжници за посочените суми. Претендира и разноски за настоящото
производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, установи от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 418/2021 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „...,
представлявано от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с пълномощник по делото юрисконсулт
Р.И.И., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК, солидарно срещу длъжниците Р.А.Г. и С.А.Х., за заплащане на следните суми:
2878,75лв. остатък от предсрочно изискуема главница; 1026,47лв. непогасено договорно
възнаграждение за периода 01.03.2020 г. – 03.03.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/;
сумата от 860,20 лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от услуга Фаст; 1293,75лв.
неплатено възнаграждение за закупен пакет от услуга Флекси /общо 2153,95лв./; 416,45лв.
лихва за забава от 02.03.2020 г. /датата на изпадане в забава/ - 03.03.2021г. /датата на
предсрочна изискуемост/, без периода 13.03.2020г.-13.07.2020 г. съгласно чл.6 ЗМДВИППП;
както и сумата от 33,63лв. законна лихва за периода 03.03.2021 г. датата на предсрочна
изискуемост до депозиране на заявлението – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
направените по заповедното производство разноски в размер на 130,19лв. държавна такса и
150лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 30041785079 от 09.01.2020 г.
С разпореждане № 85/25.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 418/2021 г., НПРС е отхвърлил
частично заявлението за сумите: над 2782,70лв. до 6059.17 лв. главница /която включва
допълнителните услуги Фаст и Флекси общо в размер на 2250 лв. и договорното
2
възнаграждение в размер на 1026,47 лв.; за разликата над 190,17 лв. до 416,46 – законна
лихва за периода 02.03.2020 г. – 03.03.2021 г. без периода 13.03.-13.07.2020 г. съгласно чл.6
ЗМДВИППП. По разноските заявлението е отхвърлено за горницата над 50 лв. до 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение и за разликата над 59,46 до 130,19 лв. държавна такса.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 44 от
25.03.2021 г. за следните суми: 2782,70лв. главница, ведно със законната лихва от 23.03.2021
г. до изплащане на вземането; 190,17 лв. законна лихва от 02.03.2020 г. – 03.03.2021 г.;
33,63лв., законна лихва за периода 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г.; и за разноски в размер на
59,46лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
За да отхвърли заявлението за главница, заповедния съд е приел, че от нея следва да се
приспаднат стойностите на допълнителните услуги, които е приел в размер на 2250 лв.
/съгласно договора/. Досежно претенцията за договорна лихва в размер на 1026,47лв., съдът
е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Същата надвишава
четири пъти законната лихва по просрочени задължения. Приел е, че няма пречка страните
да уговорят заплащане на възнаградителна лихва над законната лихва, предвид чл.9 ЗЗД, но
ако договорната лихва надвишава трикратно размер на законната лихва то е налице
неравноправие, тъй като в тази случай размерът на възнаградителната лихва превишава
нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума.
С оглед приетата нищожност на претенцията за договорно възнаграждение, както и
закупените пакети от допълнителни услуги и твърдяното спиране на плащанията и
настъпване на изискуемост на вземането от 02.03.2021 г. не би могло да се изчисли в
настоящото производство остатъка на непогасеното договорно възнаграждение.
За да отхвърли частично заявлението досежно законната лихва над сумата от 190,17
лв. до 416,46лв., съдът се е позовал на електронен калкулатор на НАП за изчисление
назаконна лихва за посочения период.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателите, е
налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени
20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
3
неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на главница –
над сумата от 2782,70лв. – до 2878,75лв.; за сумата от 1026,47 лв. договорно
възнаграждение за периода 01.03.2020 г. – 03.03.2021 г. и за разликата над 190,17 лв. до
416,46лв. представляваща законна лихва за периода 01.03.2020 г. – 03.03.2021 г. и законна
лихва в размер на 33,63 лв. от 03.03.2021 г. /предсрочната изискуемост/ до 23.03.2021 г.
/подаване на заявлението в съда/. За последната сума е издадена заповед за изпълнение.
С представения Договор за потребителски кредит на длъжниците е предоставена сума
в размер на 3000лв. срок за погасяване – 24 м. размер на вноската по кредита 182,75лв., като
е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00% и ГПР 49,06 %. Договорени са
допълнителни услуги – Фаст и Флекси общо за сумата 2250лв., с които размера на вноската
става 276,50лв.
Заявителят е претендирал главница в размер на 2878,75лв. За да отхвърли претенцията
за главница над сумата 2782,70лв., до общо претендираните главници 6059,17лв. съдът е
приспаднал сумите по клаузите, които са недействителни, а именно за допълнителните
услуги Фаст и Флекси /които не са предмет на настоящото въззивно производство/ в общ
размер на 2250лв. /както е по договор/, вместо сумата от 2153,95лв., която се претендира със
заявлението /860,20лв. за услугата Фаст и 1293,75лв. за услугата Флекси/. Ето защо, след
като се приспадне от общо претендираните главници, сумите по недействителните клаузи,
се получава главница в размер 2878,75лв. Предвид това разпореждането следва да бъде
отменено в частта, с която заявлението е отхвърлено за разликата над 2782,70лв. до
претендираната главница от 2878,75лв. като бъде издадена заповед за изпълнение на сумата
от 96,05лв. главница.
Относно претенцията за възнаградителна лихва, настоящата инстанция счита, че така
уговорената възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на
ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва /била
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната
лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума. /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г.
по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о./.
4
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила
от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на
сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до
настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала
законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10,
00%. С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната
лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на
престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява
неравноправна съгласно чл. 143, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП.
Независимо от изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая претенцията за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като при признатата
нищожност на клаузата, относно възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги за сумата 2250лв. /разпореждането в тази част е влязло в сила като необжалвано/, и
твърдението на заявителя за извършено частично плащане, не би могло в настоящото
производство да се установи с точност какъв би бил размерът на остатъка от непогасената
договорна лихва. Изчисленията, при изключване на плащанията по нищожните клаузи на
договора са невъзможни в настоящото едностранно производство, поради което претенцията
в тази й част следва изцяло да се отхвърли. Заявителят има възможност да установи точният
размер на това вземане в исковото производство.
Поради същата причина следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
законна лихва върху главницата в обжалваната част, а именно за сумата над уважения
размер от 190,17лв. до претендирания от 416,46лв. /или за сумата от 226,29лв./ за периода
02.03.2020 г.- 13.03.2020 г.
В уважената част разпореждането е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на жалбата, в частта й относно претендираната законна лихва в размер
на 33,63лв. от 03.03.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 23.03.2021 г. /депозиране
на заявлението/, същата следва да се остави без разглеждане, а производството да се
прекрати в тази част, поради липса на правен интерес. За посочената сума НПРС е уважил
заявлението и е издал Заповед № 44/25.03.2021 г. в тази част.
Ето защо разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК за главница за разликата над 2782,70лв. до претендираната главница от
2878,75лв. следва да бъде отменено като бъде издадена заповед за изпълнение на сумата от
96,05лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и в частта за разноските за разликата над 59,46лв. до 62,05
лв. държавна такса /или за сумата от 2,59лв./. В частта, с която е отхвърлено за договорната
лихва и за законната лихва в обжалваната част разпореждането следва да бъде потвърдено,
по изложените по-горе съображения, а жалбата против същото, като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение. В частта, с която се претендира законна лихва в размер на
5
33,63лв. за периода от 03.03.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 23.03.2021 г.
/депозиране на заявлението/, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството
да се прекрати в тази част.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да присъдят разноски в размер на
4,52лв. съобразно уважената част на жалбата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 58/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 418/2021 г. на НПРС, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, солидарно срещу Р.А.Г. и
С.А.Х., за разликата над 2782,70лв. до 2878,75лв. – предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № 30041785079 от 09.01.2020 г. /или за сумата 96,05лв./,
както и в частта за разноските за сумата над 59,46лв. до 62,05 лв. /или за сумата от 2,59лв./
държавна такса/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, по заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „..., представлявано от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч.,
солидарно срещу длъжниците Р.А.Г., с ЕГН ..., с адрес гр. П... и С.А.Х., с ЕГН ...., с адрес
гр. Н.п., за разликата над 2782,70лв. до 2878,75лв. – предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № 30041785079 от 09.01.2020 г. /или за сумата 96,05лв./,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.03.2021 г. до изплащане на
вземането, както и в частта за разноските за сумата над 59,46лв. до 62,05 лв. /или за сумата
от 2,59лв./ държавна такса/.
ПОТВЪРЖДАВА № 58/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 418/2021 г. на НПРС, в частта, с
която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК солидарно срещу длъжниците Р.А.Г. и
С.А.Х., за сумата от 1026,47 лв. - договорно възнаграждение за периода 01.03.2020 г. –
03.03.2021 г.; за разликата над 190,17 лв. до претендирания размер от 416,46лв.
представляваща законна лихва за периода 01.03.2020 г. – 03.03.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, в частта, с
която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по по чл.410 ГПК
за сумата от 33,63лв. законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 186/2021 г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в тази част.
ОСЪЖДА Р.А.Г. и С.А.Х., да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 4,52лв.
6
Връща делото на НПРС за техническото издаване на заповедта и изпълнение
процедурата по връчването й.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
Определението, в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба и се
прекратява производството по делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя, пред Апелативен съд гр. варна. В останалата част
определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7