РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330102936 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Н. Д. против
Прокуратура на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1500 лв. – обезщетение за имуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване
на престъпление от общ характер по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.10.2025 г. на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК по ДП № 9*** г. по описа на ОДМВР- Ямбол, пр.
изх. № *** г. по описа на ЯРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на завеждане на делото, до окончателното изплащане.
В исковата молба е изложено, че на 26.09.2024 г. ЯРП повдигнала обвинение
на ищцата за прест. по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, затова, че в условията на
продължавано престъпление в периода 06.06.2022 г.- 19.08.2022 г., в качеството си на
длъжностно лице, в кръга на службата съставила официални документи в които
удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като
доказателства за тези обстоятелства, като на посочената по-горе дата постановлението било
предявено и била разпитана като обвиняем.
Срещу ищцата било образувано ДП № *** г. по описа на ОДМВР- Ямбол, пр.пр. №
*** г. на ЯРП , по което досъдебно производство в качеството на свидетели били разпитани
множество свидетели от кръга с който работила, както и били извършени множество
съдебно- графологични експертизи.
1
Посоченото досъдебно производство било прекратено с постановление от 02.10.2025
г. на прокурор от съответната прокуратура на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1
НПК, поради недоказаност на обвиненията, като постановлението за прекратяване вл. в сила
на 13.10.2025 г. Твърди се, че съгласно константната практика, прекратяването на
производството поради недоказаност на обвинението, съответствало на основанието за
търсене на отговорност от държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата твърди, че в резултат
на незаконното обвинение претърпяла имуществени вреди в размер на 1500 лв., равняващи
се на заплатен от нея адвокатски хонорар за защита по посоченото по-горе досъдебно
производство. Съгласно договор за правна помощ от 24.09.2024 г. ищцата заплатила на
пълномощника си адв. К.- ЯАК сумата от 1000 лв. за защита по ДП, като в последствие с
друг договор за правна помощ от 29.09.2025 г. и заплатила сумата от 500 лв. за защита по
същото ДП, а именно за написване на възражение по реда на чл.229, ал.1 НПК, като се
твърди, че тези суми се явявали имуществена вреда, в резултат на незаконното обвинение.
Поради това се иска осъждане на ответната страна да й заплати сумата от 1500 лв.
обезщетение за нанесените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото, до окончателното изплащане и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа иска,
сочи доказателства и претендира присъждането на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В срока за отговор ответната страна е оспорила исковете, като неоснователни,
като техния размер не бил доказан. Исковата претенция се оспорва, като независимо от
ангажираните договори за правна помощ и съдействие, които удостоверявали направен
разход в претендирания размер, следвало да се приложи доказателства за обема на
извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Размера на
платените адвокатски хонорари бил прекомерен и не съответствал на обема на реално
приложен адвокатски труд. Счита се, че ако все пак съдът признаел искът за основателен, то
размерът на обезщетението да бъде намален до размера на действителния обем на
положения адвокатски труд, като се съобразят действалата към момента Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Оспорва се
като неоснователна исковата претенция за законна лихва и ако главния иск бъде отхвърлен,
се иска отхвърляне и на акцесорния такъв.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство.
В съдебно заседание ответната страна изпраща представител, който поддържа
отговора, ангажира доказателства и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба , възраженията на
2
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че на *** г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
*** г. по описа на ОДМВР - Ямбол, пр. пр. № *** г. на ЯРП, като с постановление за
прекратяване на наказателното производство от *** г., наказателното производство по
посоченото по- горе досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 НК.
По досъдебното производство обвиняемата И. Н. Д. е упълномощила адвокат В. К.-
ЯАК да я представлява и защитава, като видно от договор за правна помощ и съдействие
същата е заплатила възнаграждение за адвоката сумата в размер на 1000 лв. платима в брой.
Посоченото по- горе ДП № *** г. по описа на ОДМВР - Ямбол, пр. пр. № *** г. на
ЯРП е приложено като писмено доказателство по настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените пред настоящата съдебна инстанция искове са с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на гражданите вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако лицето бъде
оправдано. Легитимиран да представлява държавата по исковете за обезвреда, съгласно чл.7
ЗОДОВ в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни
органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни
действия са произтекли вредите- в случая Прокуратурата на Република България. Пасивната
легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените
правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществяван постоянен
надзор на законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна
компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес ( в този смисъл и ТР
№ 5 от 15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Основателността на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните елементи : повдигнато прямо ищеца обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е оправдан с влязла в сила присъда
по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди да е налице
причинно- следствена връзка.
В приложение на нормата по чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата, по арг. От чл.4
ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от
3
основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценка за
основателност на исковата претенция.
Въз основа на доказателствения материал, събран в хода на производството пред
настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че са изпълнени всички законови
предпоставки в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника спрямо ищеца.
Установено е воденото срещу ищецът наказателно производство по обвинение в
извършване на престъпление от общ характер- по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, както и е
установено, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от
02.10.2025 г. същото е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.99,
ал.1 НПК, с оглед на това, че деянието не съставлявало престъпление.
Ищеца претендира като имуществени вреди, причинени от воденото срещу него
наказателно производство, заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното
производство в размер на 1500 лв. Несъмнено разноските, извършени в наказателното
производство, представляват имуществена щета по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, тъй като са
пряка и непосредствена последица от увреждането- незаконното наказателно преследване.
Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски,
поради което при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения
адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. По делото безспорно се
установи, че в досъдебното производство И. Н. Д. е представлявана от защитника и адв. В.
К. - ЯАК, като от договор за правна защита и съдействие по ДП № *** г. по описа на
ОДМВР- Ямбол е договорен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., която сума е внесена в
брой. Също така с договор за правна защита и съдействие от 26.09.2025 г. е договорено
възнаграждение в размер на 500 лв., която сума е внесена в брой.
От събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени
вреди под формата на загуба, съизмерима с направените от него разходи за ангажиране на
защитата му в наказателното производство в размер на уговореното адвокатско
възнаграждение, заплатено изцяло на упълномощения адвокат, видно от обективирания в
сключения договор за правна защита и съдействие разписка за извършено плащане. Тези
разходи, с които е намаляло имуществото на ищеца, подлежат на обезвреда при условията на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, доколкото са сторени в причинна връзка с незаконното обвинение и по
арг. от чл.4 ЗОДОВ се обхващат от отговорността на държавата, която, предвид липсата на
уредена в НПК възможност за присъждане на разноски, следва да се реализира по реда на
специалния закон (така ТР №1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС). В
контекста на настоящия случай нуждата на ищеца от адвокатска защита е обусловена от
повдигнатото и поддържанно незаконно обвинение. Правната защита и процесуалното
представителство от адвокат се осъществяват на договорно основание и обикновено са
срещу заплащане. Именно действително заплатените парични средства формират паричната
равностойност на обезщетението за имуществени вреди. Съобразно приетото в ТР
№1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с иска по чл.2,
4
ал.1, т.3 ЗОДОВ, може по възражение на ответника да определи обезщетението за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, в размер по-
нисък от договорения. В този случай съдът следва да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение , изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него, поради което не би могло да
ангажира отговорността на държавата. Критерии за обичайния размер на адвокатското
възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т. е. съдът следва да се съобрази с фактическата и правна
сложност на наказателното дело. В процесния случай, с отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатсото възнаграждение,
заплатено от ищеца в хода на наказателното производство. В тази насока следва да се
отбележи, че съдът не извършва преценка за съответствие на адвокатското възнаграждение
с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАдв С,
тъй като съобрази задължителното тълкуване на чл.101, §1 от ДФЕС , дадено с решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г., относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията
между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което
наредбата е нищожна.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца суми за
оказаната му адвокатска защита, настоящия съд счита за неоснователно, като в тази връзка
съобрази фактическата и правна сложност на делото, а именно, че се касае за повдигнато
обвинение в условията на продължавано престъпление по чл.311, ал.1 НК, периода в който
ищеца е била привлечена като обвиняема, а именно от 26.09. 2024 г. до прекратяване на
производството на 02.10.2025 г., проведените процесуално- следствени действия по него.
С оглед на това иска за имуществени вреди се явява основателен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното: Съобразно
дадените разяснения в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС-т. 4 е прието, че отговорността
на Държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение. В тази насока постановлението е влязло в сила на
13.10.20235 г. и от тази дата се дължи законната лихва.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищцата за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
510 лв., представляваща възнаграждение за адвокат, както и сумата от 10 лв. – заплатената
5
от него държавна такса.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2,
представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С., да заплати на И. Н. Д. , ЕГН ********** ,
на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 1500,00 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК по ДП
№ *** год. по описа на ОДМВР – Ямбол, пр. пр. вх. № *** год. по описа на РП – Ямбол ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.10.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2,
представлявана от И.Ф. главния прокурор Б. С. , да заплати на И. Н. Д. , ЕГН **********
сумата от 510, 00 лв.- разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6