№ 2052
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210162 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 332572/28.03.2018 г., издадено от Евгени Крусев – заместник-кмет на СО, на
Т. П. ИВ., с ЕГН **********,
за това, че на 04.03.2018 г., в 17.20 часа, пътува в гр. София в А 93 (с инвент. №
1543), констатирано след спирка: ул. Асен Йорданов посока: кв. Хладилника, район: бул.
Черни връх, с карта с различна конфигурация от тази на перфоратора в превозното средство
и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността
на пътниците, с което виновно нарушила чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1, вр.
чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО, й е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Т. П. ИВ., която в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че И.
била изряден пътник, с редовно перфориран билет, но станала жертва на алкохолизиран и
неадекватен контрольор, който въпреки протестите на другите пътници, взел билета й и
твърдял, че бил с различна конфигурация. За действията му и отправените към нея заплахи
И. подала жалба, но отговор не последвал. За издаденото НП същата разбрала от покана за
доброволно изпълнение, подадена от съдия изпълнител. За с. з., редовно призована,
жалбоподателят не се явява. Същата е депозирала междувременно други две молби с искане
да й бъде вдигнат наложения запор от съдия изпълнител и да й бъде назначен служебен
защитник. Съдът е отказал исканията с мотивирана резолюция, доколкото същите визират
други производства и правила, като жалбоподателят алтернативно е посочила, че при
1
неизпълнение на исканията й делото ще бъде отложено по здравословни причини, каквито
реално и основателни не се депозират.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В атакуваното НП № 332572/28.03.2018 г. е налице служебно отбелязване, че същото
е връчено на 27.08.2018 г. и е влязло в сила на 06.09.2018 г. От приложените допълнително
уведомление от 30.07.2018 г., както и два броя протоколи за посещения на адреса на
жалбоподателя и връчване на НП от 13.07.2018 г. и 20.07.2018 г. с отбелязвания, че Т.И. два
пъти не е била намерена на адреса си (гр. София, бул. Цариградско шосе, бл. 30, вх. Б, ап.
16) определено става ясно, че АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
(„Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“), за да
приеме, че НП е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН обаче няма предвид
фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а
безспорни факти, че към момента на посещението на длъжностните лица същият вече не
живее на адреса и кумулативно с това „новият му адрес е неизвестен“. Изричното уточнение
за това кумулативно обстоятелство от страна на законодателя е именно, за да се отграничат
случаите на недостатъчно положени адекватни усилия по връчване на НП от
съставомерната хипотеза на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма данни Т.И. да е
променила адреса си в гр. София, бул. Цариградско шосе, бл. 30, вх. Б, ап. 16. Нещо повече
– за нуждите на настоящото въззивно съдебно производство жалбоподателят И. бе редовно
призована с лично връчена призовка именно от горепосочения й постоянен адрес, на който
безпроблемно е била открита и от съдия изпълнител. В този смисъл АНО неправилно се е
позовал на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която не е била налице. С оглед горното,
жалбата се явява допустима и, доколкото не се установява противното, същата е подадена в
срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от действащата към датата на твърдяното нарушение
НРУПОГТТСО и видно от приложено заверено копие на Заповед № СОА16-РД09-
1060/04.08.2016 г. на кмета на СО, с която на Евгени Крусев – заместник-кмет на СО е
възложено да издава НП за нарушения на НРУПОГТТСО – относно компетентността на
АНО и приложено заверено копие от Заповед № РД-09-97/11.11.2016 г. на изп. Директор на
ЦГМ – относно компетентността на актосъставителя С.В., вписан като контрольор под №
390 в ЦГМ); обстоятелствата около твърдяното нарушение са посочени по достатъчно ясен
и изчерпателен начин (включително всички индивидуализиращи белези на превозното
средство от градския транспорт и неговия маршрут); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта
фактическа обстановка и съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са издадени в
сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
2
ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Срещу жалбоподателя Т.И. е издаден АУАН бл. № 0332572 за това, че същата на
04.03.2018 г., в 17.20 часа, пътувала в гр. София в автобус по линия 93 (с инвент. № 1543),
като след спирка „ул. Асен Йорданов“ в посока кв. Хладилника, район бул. Черни връх,
същата пътувала с карта с различна конфигурация от тази на перфоратора в превозното
средство и отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците. В АУАН е налице ръкописно допълнение, че лицето пътува с
двойно перфорирана карта за единично пътуване. Приложено е ксерокопие от карта на
стойност 1,60 лв. с № 18591, от която са видни две еднакви перфорации в долната част на
картата (с отбелязване „Перфорирай тук“) и в горната част с надпис „Контрола“. В АУАН е
налице отбелязване, че И. е отказала да подпише и получи акта, като отказът е удостоверен
от лицето *********.
Разпитани в с. з., актосъставителят С.В. и св. М.П. потвърждават подписите си в
предявения им АУАН бл. № 0332572, но уточняват, че нямат спомени от случая.
Потвърждават, че лицето ********* (удостоверила с подписа си отказа И. да подпише акта)
е тяхна колежка от ЦГМ.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, участвали в проверката, в
лицето на С.В. и М.П.. Безспорно е, че предвид изминалия период от време спрямо датата на
твърдяното нарушение (04.03.2018 г.) посочените свидетели нямаха конкретни спомени от
случая, както самите те декларираха. Доколкото същите потвърдиха положените от тях
подписи в АУАН, съдът следва да кредитира показанията им, но единствено относно
обстоятелството, че действително са участвали в проверката в горепосочения автобус.
При така установената фактическа обстановка, съдът не намира за доказано по
достатъчно безспорен начин, че на посочените в НП дата и място Т.И. е осъществила
формално нарушение на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ („В превозните средства
на обществения градски транспорт: 1. пътниците са длъжни: а) (изм. - Решение № 270 по
Протокол № 12 от 14.04.2016 г.) да притежават редовен превозен документ при превоза и
при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на
метрото; б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при
поискване; в) (изм. - Решение № 617 по Протокол № 52 от 21.11.2013 г.) при констатирано
нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна
карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство
3
на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен
паспорт за съставяне на акт за административно нарушение“) от действащата към датата
на нарушението (04.03.2018 г.) НРУПОГТТСО (отм. на 05.04.2018 г.). Съгласно чл. 35, ал. 1
от НРУПОГТТСО (отм.), при отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник
с електронна карта в тролейбуси и трамваи, за всяко от тези нарушения, от
длъжностното лице по контрола на пътника се съставя акт за установяване на
административно нарушение по реда на ЗАНН, за което нередовния пътник слиза на
следващата спирка по маршрута на превозното средство.
В конкретния случай обаче не става ясно въз основа на какви действия за
жалбоподателя е било прието, че не е редовен пътник. В АУАН в бланкова форма са
посочени алтернативните форми на изпълнителното деяние, като е отбелязано с „х“, че се
касае за пътуване „с карта с различна конфигурация от тази на перфоратора в превозното
средство“. В празното поле на акта актосъставителят обаче е вписал ръкописно съвсем
различно обстоятелство: „пътува с двойно перфорирана карта за единично пътуване“. Тоест
актосъставителят не потвърждава отбелязването, че се касае с карта с различна перфорация
с тази на превозното средство, а че има две перфорации в долната част на картата (с
отбелязване „Перфорирай тук“) и в горната част с надпис „Контрола“. Последното е видно и
от приложеното копие на карта на стойност 1, 60 лв. с № 18591, като конфигурациите от
дупки на перфорацията в горната и долната част на картата са видимо еднакви. Подобна
хипотеза („пътува с двойно перфорирана карта за единично пътуване“) не е предвидена в
нито една от 13-те алтернативни форми на изпълнителното деяние, изброени в бланковия
АУАН, и не може да се приравни на отметката за хипотезата „с карта с различна
конфигурация от тази на перфоратора в превозното средство“, при положение, че не се
твърди изрично в писменото уточнение на актосъставителя, че двойната перфорация е
различна от тази на превозното средство. Тоест, напълно допустимо е да се касае за неволна
грешка (съответно поправена) при пъхване на картата в перфоратора от обратната й страна,
която грешка изключва виновно поведение. При всички положения обаче тази версия не
може да бъде проверена предвид декларираната липса на спомен от страна на
актосъставителя и свидетеля по акта. За допълнение следва да се посочи, че лицето,
удостоверило отказа на И. да подпише акта, също е служител на ЦГМ, за което предвидимо
(предвид отдалечеността във времето и непрестанните служебни ангажименти) също може
да се очаква липса на спомени. С оглед констатираните вътрешни противоречия при
изписване на текстовата част на АУАН и липсата на спомени у двамата свидетели по
АУАН, атакуваното НП следва да бъде отменено, поради недоказаност и неяснота на
вмененото административно нарушение.
В рамките на въззивното съдебно производство жалбоподателят не е претендирала
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 332572/28.03.2018 г., издадено от Евгени Крусев – заместник-кмет
на СО, на Т. П. ИВ..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5