Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 29.**.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
СЪДИЯ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря В.С., разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 6838 по описа за
2011г. и за да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Ищецът, А.М. Г.А., роден на ***г., притежаващ
л.к. *********, издадена на *********. от МВР И., валидна до *********., с
местожителство ***, провинция Н., ул. Л.П. №** , чрез адвокат Т.И.Д., предявява
обективно съединени искове с право основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
като твърди, че ответникът не е изпълнил договорно задължение по договор за
банков влог, СРЕЩУ “ У.К.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. С.Н. № 7, с ЕИК *********. Ответникът, в отговора на исковата молба,
оспорва претенциите на ищеца и моли съда
да ги отхвърли. И двете страни претендират разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. ** и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с
доводите на ищеца, намира следното:
Ищецът е титуляр на спестовна сметка с IBAN
***, видно от представената по делото -
Нареждане разписка от 30.05.2006г.
Видно от назначената съдебно- счетоводна
експертиза, сумата по така посочената сметка е 49 200.00 Евро, като
мораторната лихва върху тази сума за периода 17.**.2010г. до 27.05.2011г. е
2 443,33 Евро.
От представените по делото - Нареждане разписка от 30.06.2010г., е
видно, че на посочената дата от сметката на ищеца, IBAN ***, са изтеглени 49,
100.00 Евро, на каса.
Видно от представеното по делото
Удостоверение изх.№ 3/**.01.20**г., на
нотариус Е.Л., рег.№ 137, се удостоверява, че на 09.09.2004г., е извършена
нотариална заверка на пълномощно, по силата на което ищецът упълномощава М.Д.С.,
от село С., да го “ представлява пред банки, открива и оперира със сметки”. Същото се потвърждава и от представеното по
делото пълномощно, изходящо от ищеца, като упълномощено лице в него се посочва М.Д.С.,
по силата на което М.Д.С. представлява ищецът пред всякакви банки на
територията на РБ.
Видно от представената по делото справка,
направена в Общинска администрация С., област Благоевград, подписана от кмета
на община С., д-р А.М., е че М.Д.С. е
преупълномощила Д.Т.С., да я представлява пред банки и да се подписва вместо
нея, което е потвърдено от представеното по делото пълномощно.
Видно от назначената съдебно-почеркова
експертиза, подписът, положен от името на А.М. Г.А., положен срещу думите
“Подпис” и “Контролен подпис”, в Нареждане-разписка, с дата 30.05.2006г., не са
изпълнени от ищеца.
За
изясняване на спорните обстоятелства между страните, в о.с.з. на 26.10.20** г.
са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищеца.
Свидетелят Р.К.Д., касиер, извършил
процесната платежна операция, потвърждава за извършването й.
Свидетелят Д.Т.С., видно от представените
по делото негови показания, потвърждава извършения паричен превод, потвърждава
също, че е бил преупълномощен от дъщеря си, М.С., да изтегли процесната сума, като се потвърждава, че тя е
разполагала с генерално пълномощно от ищеца.
Съдът намира, че от горните доказателства и
установените въз основа на тях релевантни за предмета на спора обстоятелства,
произтичат следните правни изводи:
Договорът за банков влог, по своята правна
същност, е двустранен, формален и възмезден договор, по силата на който банката
дължи парична сума на влогодателят в същата валута и размер, каквито са били
вложени от него, както и уговорената възнаградителна лихва. При паричен влог
банката винаги издава документ, удостоверяващ вида на банковата сметка, и
плащанията по същата. Както е възприето в практиката на ВКС, решение №8 от
25.02.1998г. на ВКС, по гр.д. № 432/1997г., V г.о., банката само обслужва
разплащанията между стопанските субекти, а правоотношенията между банката и
клиета се пораждат от сключения между тях договор.
Следователно за уважаване на твърденията на ищцовата
страна, че е възникнало договорно правоотношение между нея и
ответното дружество е необходимо да бъде представен договор, или документи,
удостоверяващи наличието на подобно правоотношение, каквито не са представени
по делото, от където да се направи извод, че ответното дружество не е изпълнило
договорно задължение, обуславящо уважаването на иска с право основание чл. 79 ЗЗД.
По смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД,
изпълнението на задължението е валидно, ако длъжникът е изпълнил на лице,
което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението, проявление на същият правен принцип е и разпоредбата на чл. 422,
ал. 3 изр. 2 ТЗ, която постановява, че банката не носи отговорност, ако преди
получаване на уведомлението за изгубване, унищожаване или кражба на издадения
влогов документ, добросъвестно е изплатила сумата на лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Видно от представеното по делото
Удостоверение изх.№ 3/**.01.20**г., на
нотариус Е.Л., рег.№ 137, се удостоверява, че на 09.09.2004г., е извършена
нотариална заверка на пълномощно, по силата на което ищецът упълномощава М.Д.С.,
от село С., да го “ представлява пред банки, открива и оперира със сметки”,
същото се потвърждава и от представеното по делото пълномощно, изходящо от
ищеца, като упълномощено лице в него се посочва М.Д.С., по силата на което М.Д.С.
представлява ищецът пред всякакви банки на територията на РБ.
Видно от представената по делото справка,
направена в Общинска администрация С.,
област Благоевград, подписана от кмета на община С., д-р А.М., е, че М.Д.С. е преупълномощила Д.Т.С., да я представлява пред банки и да
се подписва вместо нея, което е потвърдено от представеното по делото
пълномощно. От което следва, че
лицето Д.Т.С., е било надлежно овластено от лицето М.Д.С., да я представлява
пред Банка “ХЕБРОС” , офис С., от което става ясно, че посочените лица
разполагат с надлежната представителна власт да извършват правни действие от
чуждо име и с последици в чужда правна сфера. Спазени са изискванията на чл. 36
и сл. ЗЗД, относно валидността на представителното правоотношение.
Следователно и двете посочени лица - М.Д.С. и Д.Т.С.,
се явяват лица, овластени, въз основа на недвусмислени обстоятелства, да
получат изпълнение. Следователено, след извършването на платежната операция, по
силата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, задължението на банката към клиента й е погасено, или банката се освобождава от
задължението си към вложителя, ако добросъвестно го е изпълнила на лице, което
въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено от вложителя да
получи изпълнение. От показанията на Д.Т.С. и от пълномощното, издадено от
дъщеря му- М.Д.С., е видно, че той е именно лице, овластено да получи
изпълнение, като изпълнението на него освобождава банката, а впоследствие
отношенията между титуляра на сметката и упълномощените и преупълномощени лица,
ще се уреждат по силата на гражданското законодателство.
Горните изводи се потвърждават и от
тълкувателната практика на ВС, възприета от ВКС, а именно, че изплащане на суми по влогове на лице, което се
е легитимирало с паспорт на титуляра на влога,
банката се освобождава от задължението си по договора да изплати сумата на
вложителя, ако добросъвестно го е изпълнила към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи суми от влога, ТР №**8,
от 25.03.1986г., по гр.д. № 96а/1985г. на ОСГК.
От свидетелските показания на касиера Р.К.Д.,
се установи, че процедурата по превод на пари при представено пълномощно, от
негова страна е спазена. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗЗД и чл. 257, ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 244, ал. 1 ЗЗД, банката е длъжна да се грижи за запазването на
вложените в нея средства на клиентите й, като винаги се налага да се
удостоверява самоличността на лицето, което се явява да получи сумата. Това
става чрез представяне от негова страна на нотариално заверено пълномощно, по
силата на което той е овластен да получи изпълнение на договорното задължение
на банката да върне вложената сума, заедно с натрупана лихва. Във връзка с
това, банката няма право да откаже извършване на платежно нареждане, доколкото лицето, което нарежда
извършването на платежната операция, се явява или титуляр на сметката, или
надлежно овластено от титуляра на сметката лице, или лице, което е било
преупълномощено от пълномощника на титуляра, при положение, че това е било
уговорено, което е правно регламентирано в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 4 от
действащата към момента Наредба № 3 от 29.09.2005г. на БНБ за паричните преводи
и платежните системи.
От така изложените аргументи искът с правно
основание чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78 вр. чл. 80 ГПК, ищецът няма право на разноски и следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски по делото в общ размер на
3600 лв., сума, представляваща платено договорно възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 86 ЗЗД от А.М.
Г.А., роден на ***г., притежаващ л.к. *********, издадена на *********. от МВР И.,
валидна до *********., с местожителство ***, провинция Н., ул. Л.П. № **, СРЕЩУ “ У.К.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № *, с ЕИК *********, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание
чл. 78 вр. чл. 80 ГПК, А.М. Г.А.,
роден на ***г., притежаващ л.к. *********, издадена на *********. от МВР И.,
валидна до *********., с местожителство ***, провинция Н., ул. Л.П. № **, ДА ЗАПЛАТИ на
“
У.К.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № 7, с ЕИК *********, сумата от 3600 лв., представляваща заплатено
договорно възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С.
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му на страните.
СЪДИЯ: ......................
/Т.Нейчева/