РЕШЕНИЕ№260005
гр.Варна,28,02,2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА:
МАРИЯ
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 342/18г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото
производство е било спряно с определение № 444/20.07.18г. до приключването с влязъл в сила акт на
производството по т.д. № 363/18г. на ПОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Последното дело е било изпратено по подсъдност на ОС-Добрич, където е било
образувано т.д. № 345/18г. По последното са постановени първоинстанционно и
въззивно решения, като последното не е допуснато до обжалване с определение №
60395/24.06.21г. по т.д. № 1336/20г. на ВКС, І т.о. Поради това е налице
хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и производството по делото следва да бъде
възобновено.
След
като с определение № 444/20.07.18г. по настоящото дело е потвърдено решение №
16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, имаща
характера на определение, с която е била оставена без разглеждане жалбата на
„ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, с. Марково, обл. Пловдив, с вх. № 7603/14.11.17г. по
регистъра на ЧСИ Слави Сербезов с рег. № 739, насочена против изготвеното на
24.10.17г. постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. по изп.д.
№ 20157390400103 по описа на посочения ЧСИ, то предмет на настоящото
производство е останала единствено жалба
вх. № 2378/12.04.18г., подадена от „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в
несъстоятелност) чрез Г.Г. – синдик, насочена против решение № 16/05.02.18г.,
постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, с която е отменено обжалваното разпределение от
24.10.17г. и е постановено от съда ново такова (жалбата е била насочена и
против определение № 139/14.03.18г. по същото в.гр.д. № 13/18г., но с молба вх.
№ 3479/01.06.18г. е направено нарочно изявление, че жалбата в тази ѝ част
не се поддържа).
В
посочената жалба на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) се
поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано и се претендира
неговата отмяна, както и да се постанови друго решение, с което се отменят
действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в
постановлението за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. без ДДС. Счита се,
че с решението на ДОС се заобикаля императивната норма на чл. 722 от ТЗ и
основния принцип за справедливост при удовлетворяване на всички кредитори само в
прозводството по несъстоятелност. В условията на алтернативност се претендира
да бъдат прогласени за незаконосъобразни поради извършването им при липсата на
компетентност и да бъдат отменени действията на ЧСИ, изразяващи се във
възобновавянето на изпълнителното производство на осн. чл. 638, ал. 3 от ТЗ и
изготвянето на постановлението за разпределение от 24.10.17г. и да се укаже на
ЧСИ да прекрати извършването на изпълнителни действия по това изпълнително
дело. Изложени са подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания и
правни тези, като основната е, че при производство по несъстоятелност против
длъжника, който е такъв и по индивидуалното принудително изпълнение,
удовлетворяване извън универсалното принудително изпълнение е недопустимо.
Именно в продължение на тази идея е и нормата на чл. 739 от ТЗ, че
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права
се погасяват. Поради това и с обжалваното разпределение са били разпределени
суми на лица, които не са кредитори на длъжника по арг. от чл. 739 от ТЗ.
В
предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, гр.
Добрич чрез адв. Ел. Т., с която същата се счита за допустима, но
неоснователна. Счита се, че ДОС правилно е потвърдил разпределението на
сумата,, имайки предвид действието на възбраната, вписана по две изпълнителни
дела върху продавания имот – на 04.03.15г. и на 29.04.15г. Поради това и
договорът за продажбата на имота от длъжника на 09.08.16г. е непротивопоставима
на взискателите и присъединените кредитори на осн. чл. 452, ал. 2 от ГПК, но
тази недействителност не се ползва от кредиторите на несъстоятелността.
Изложено е, че няма данни за предявени от синдика искове за попълване масата на
несъстоятелността, а влизането в сила на решението по т.д. № 691/17г. на
ОС-Пловдив по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е неотносимо към настоящото
производство. Постановлението за възлагане на продадения на публичната продан
имот е влязло в сила на 01.07.17г., а исковата молба по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е вписана на 27.11.17г., поради което и платената от добросъвестния купувач
сума е правилно разпределена между кредиторите, по отношение на които решението
по посочения иск няма действие.
Постъпил
е отговор на тази жалба и от друг взискател в изпълнителното производство,
участвал в обжалваното разпределение – „ЕСТЕ ГРУП” ООД, чрез адв. М. Р. ***.
Счита се, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът правилно е приел, че
забраната на чл. 638 от ТЗ не се отнася за изпълнителните производства с
предмет принудителното изпълнение върху имущества на трети лица, каквато е
хипотезата по настоящото изпълнително дело. Освен това е налице влязло в сила
Постановление за възлагане на имота, вписано в СВ на 14.07.17г., поради което и
решението по т.д. № 691/17г. с уважен иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ е непротивопоставимо
на третите добросъвестни лица, тъй като същото е образувано в по-късен момент.
Осребреният по настоящото принудително изпълнение имот никога не е бил част от
масата по несъстоятелността и с посоченото решение същият не е върнат в нея.
Възразява се на приемането като доказателство на представеното с допълнителната
молба от 01.06.18г. от жалбоподателя на определение № 903/16.05.18г. по т.д. №
363/18г. на ПОС, както и относно искането за спиране на настоящото
производство. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за
настоящия съд.
Другите
страни в изпълнителното производство, включени в обжалваното пред съда
разпределение, не са депозирали отговори на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна с правен интерес от
обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на указания от съда
срок и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:
Предмет
на обжалваното пред ДОС Постановление за разпределение от 24.10.17г. по изп.д.
№ 103/15г. по описа на ЧСИ С. С., гр. Добрич, рег. № 739 на КЧСИ, е сумата в
размер от 100 158.15 лева, получена от публичната продан на притежаваните
от длъжника поземлен имот с идентификатор № 39459.501.113 по КККР на с.
Кранево, общ. Балчик, с площ по скица от от 936 кв.м., а по нотариален акт за
собственост от 945 кв. м., ведно с построената в поземления имот сграда с
идентификатор № 39459.501.113.1, представляваща масивна сграда-хотел, изградена
до етап „груб строеж“. Проданта е била проведена и завършена с постановление от
14.11.2016 г за възлагане на продадените имоти на купувача „Фактор 777” , ЕООД,
град Варна след като ЧСИ е приел, че разпореждането на имотите от длъжника „БЕНЕДИКТ
МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД с договор за продажба, сключен с нот. акт № 187 от 9.08.2016
г. по нот.д.№ 447/ 2016 г. на Нотариус, с рег.№ 109 на НК, е осъществено след вписване
на възбрана върху тях по изпълнителното дело, поради което е недействително
спрямо взискателите, вписали възбраната.
С
обжалваното разпределение по изп.д. № 103/15г. ЧСИ е разпределил сумата от 100
158.15 лева, съобразявайки вземанията
на взискателите по присъединените през 2015г. към настоящото дело други изпълнителни
производства - № 20157390400387, № 20157390400163, № 20157390400707 и №
20157390400213, образувани пред ЧСИ срещу същия длъжник, а именно: „Дяян” ЕООД
, град Варна; „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, град Добрич , „Есте груп” ООД, град Варна и „
Консуматив ” ЕООД, град Несебър; както и вземанията
на присъединения кредитор „Хрис М и М” ООД, град Пловдив (въз основа на молба
от 18.08.2017 г. и удостоверение по член 456, ал. 2 от ГПК), както и вземанията на присъединените кредитори
– Община град Балчик (съгласно посоченото в справката на л. 668 за дължими местен
данък и такса битови отпадъци за имота) и държавата (съгласно посоченото в
удостоверението на л. 777 за дължими данъци
и други държавни вземания срещу третото лице „ЕВРОФУУД ГРУП ” ЕООД, село
Марково). Относно първоначалния взискател „ Европа плюс 1” ООД, град Бургас
(само по притезанията срещу солидарния длъжник – дружеството) и присъединените
кредитори: „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, „Химпласт Дио” ООД и държавата, изпълнителното
производство е прекратено, защото вземанията им са приети в производство по
несъстоятелност спрямо длъжника, открито с Решение № 4 от 4.01.2017 г. по т.д. №
741/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Получената
от публичната продан на имотите (извън сумата от 20 031.63лв., която
представлява ДДС върху продажната цена) е била разпределена от ЧСИ като са били
съобразени привилегиите, с които всяко едно от вземанията се е ползвало, а
непривилегированите вземания са били удовлетворени съразмерно.
С
обжалваното пред настоящия съд решение ДОС е отменил извършеното от ЧСИ на
24.10.17г. разпределение на сумата от 100 158.15 лв. и е извършил ново
разпределение.
Видно
от получените заверени преписи от постановените съдебни актове на съдебните
инстанции по т.д. № 345/18г. на ДОС, че
с решение № 103/12.07.19г., ЧСИ Слави Сербезов с рег. № 739 на КЧСИ по иска
на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност) е осъден да
заплати/върне на дружеството, представлявано от назначения му синдик,
разпределяната с обжалваното Постановление от 24.10.17г. и налична по изп.д. №
103/15г. сума от 100 185.15лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба 16.05.18г., както и сумата от 207.88 лв.,
представляваща натрупани лихви по особената сметка на ЧСИ върху сумата от
извършената продажба. Съдът е приел, че воденият от синдика иск е за попълване
на масата на несъстоятелността на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в
несъстоятелност) /обявено в несъстоятелност с решение № 4/04.01.17г. по т.д. №
741/16г. на ПОС/ със сумата, получена при индивидуалното изпълнение чрез
проданта на собствения на длъжника имот и неговата основателност е обусловена
от влязлото в сила на 15.05.18г. решение по т.д. № 691/17г. на ПОС, с което по
реда на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е била обявена недействителността на разпоредителна
сделка от длъжника с процесния имот в полза на „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, като
същият е бил върнат в масата на несъстоятелността. Съдът е съобразил още, че
издаденото по изп.д. № 103/15г. Постановление за възлагане на имота е влязло в
сила и не е било отменено, а освен това, че същевременно не е било налице
разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Доколкото към момента на постановяване на
решението по чл. 647 от ТЗ имотът вече е бил отчужден, но разпределението на
събраната сума не е приключило и извършено, то на възстановяване в масата на
несъстоятелността подлежи равностойността на имота, съставляваща получената за
него продажна цена, която може да бъде разпределяна само по реда на чл. 722 от ТЗ. Решението е било постановено при участието като трети лица помагачи на
ответника „Есте груп” ООД, град Варна, „Консуматив ” ЕООД, град Несебър „Дяян С”
ЕООД , град Варна; „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, град Добрич, „Хрис М и М” ООД, град
Пловдив и Община Балчик (участниците в обжалваното разпределение, наред с
главните страни в това исковото производство) – съобразно решение №
125/08.10.19г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
12.07.19г.
Горното
решение е било обжалвано пред въззивната инстанция от ЧСИ Слави Сербезов
частично - само в частта, с която е осъден да заплати на на „БЕНЕДИКТ
МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност), представлявано от синдика,
сумата от 6 748.56 лв., представляваща част от сумата от 100 185.15
лв. – главница, получена и налична по изп.д. № 103/15г., както и за сумата от 193.03
лв., представляващи лихви по особената сметка, натрупани върху сумата от
публичната продан. Поради това решението в необжалваната му част е влязло в
сила на 05.09.19г. (съобразно отбелязването от съдебния служител на това
обстоятелство върху завереното копие от съдебния акт). С решение №
46/10.02.20г., поправено с решение № 106/01.06.20г., постановени по в.т.д. №
722/19г. на ВАпС решението в обжалваните му части е било потвърдено. С
определение № 60395/24.06.21г. по т.д. № 1336/20г. на ВКС, І т.о. не е било
допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С
оглед на гореизложеното следва да се приеме, че страните в настоящото
производство са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с цитираните
по-горе съдебни актове по т.д. № 345/18г. на ДОС, че при липсата на разрешение
по чл. 638, ал. 3 от ТЗ от съда по несъстоятелността, то след обявяването на „БЕНЕДИКТ
МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност), на осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ ЧСИ не би могъл да продължи индивидуалното принудително изпълнение, вкл. и
да извършва разпределение на получените от осребряване суми. Това е така,
защото тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество,
вкл. и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността.
Поради това следва да се приеме, че обжалваното пред съда Постановление за
разпределение от 24.10.17г. по изп.д. № 103/15г., което е извършено след
откриване на производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник по
изпълнителното дело, се явява незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е имал
компетентност да го извърши изобщо. Същото подлежи на отмяна.
Поради
горното, обжалваното понастоящем решение на ДОС следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което Постановление за разпределение от
24.10.17г. по изп.д. № 103/15г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов да се отмени
изцяло без да се извършва ново разпределение на сумата, тъй като това е от
компетентността на синдика в производството по несъстоятелност на
дружеството-длъжник и по реда на чл. 722 от ТЗ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по ч.гр.д. № 342/18г. на
ВАпС на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. №
13/18г. на ДОС, в частта му, с която
е отменено изготвено на 24.10.2017г. постановление за разпределение на сумата
от 100 158.15 лева – постъпление от публична продан на поземлен имот с
идентификатор № 39459.501.113 с площ от 945 кв. м. и сграда с идентификатор №
39459.501.113.1 по кадастралната карта на село Кранево, община Балчик ,
собственост на длъжника „ Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, град Пловдив (в
несъстоятелност) по изпълнително дело № 20157390400103 по описа на ЧСИ Слави
Сербезов, с рег. № 739, с район на действие – ДОС, и съдът е извършил ново
разпределение на сумата от 100 158.15 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределение, оформено с Постановление за
разпределение от 24.10.2017г. по изпълнително дело № 20157390400103 по описа на
ЧСИ Слави Сербезов, с рег. № 739, с район на действие – ДОС, на сумата от 100
158.15 лева, представляваща постъпление от публична продан на поземлен имот с
идентификатор № 39459.501.113 с площ от 945 кв. м. и сграда с идентификатор №
39459.501.113.1 по кадастралната карта на село Кранево, община Балчик,
собственост на длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, град Пловдив (в
несъстоятелност).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: