Решение по дело №342/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260005
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20183000500342
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№260005

гр.Варна,28,02,2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА:

        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 342/18г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е било спряно с определение № 444/20.07.18г. до приключването с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 363/18г. на ПОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Последното дело е било изпратено по подсъдност на ОС-Добрич, където е било образувано т.д. № 345/18г. По последното са постановени първоинстанционно и въззивно решения, като последното не е допуснато до обжалване с определение № 60395/24.06.21г. по т.д. № 1336/20г. на ВКС, І т.о. Поради това е налице хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и производството по делото следва да бъде възобновено.

След като с определение № 444/20.07.18г. по настоящото дело е потвърдено решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, имаща характера на определение, с която е била оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, с. Марково, обл. Пловдив, с вх. № 7603/14.11.17г. по регистъра на ЧСИ Слави Сербезов с рег. № 739, насочена против изготвеното на 24.10.17г. постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. по изп.д. № 20157390400103 по описа на посочения ЧСИ, то предмет на настоящото производство е останала единствено жалба вх. № 2378/12.04.18г., подадена от „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) чрез Г.Г. – синдик, насочена против решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, с която е отменено обжалваното разпределение от 24.10.17г. и е постановено от съда ново такова (жалбата е била насочена и против определение № 139/14.03.18г. по същото в.гр.д. № 13/18г., но с молба вх. № 3479/01.06.18г. е направено нарочно изявление, че жалбата в тази ѝ част не се поддържа).

В посочената жалба на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано и се претендира неговата отмяна, както и да се постанови друго решение, с което се отменят действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в постановлението за разпределение на сумата от 100 158.15 лв. без ДДС. Счита се, че с решението на ДОС се заобикаля императивната норма на чл. 722 от ТЗ и основния принцип за справедливост при удовлетворяване на всички кредитори само в прозводството по несъстоятелност. В условията на алтернативност се претендира да бъдат прогласени за незаконосъобразни поради извършването им при липсата на компетентност и да бъдат отменени действията на ЧСИ, изразяващи се във възобновавянето на изпълнителното производство на осн. чл. 638, ал. 3 от ТЗ и изготвянето на постановлението за разпределение от 24.10.17г. и да се укаже на ЧСИ да прекрати извършването на изпълнителни действия по това изпълнително дело. Изложени са подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания и правни тези, като основната е, че при производство по несъстоятелност против длъжника, който е такъв и по индивидуалното принудително изпълнение, удовлетворяване извън универсалното принудително изпълнение е недопустимо. Именно в продължение на тази идея е и нормата на чл. 739 от ТЗ, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. Поради това и с обжалваното разпределение са били разпределени суми на лица, които не са кредитори на длъжника по арг. от чл. 739 от ТЗ.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, гр. Добрич чрез адв. Ел. Т., с която същата се счита за допустима, но неоснователна. Счита се, че ДОС правилно е потвърдил разпределението на сумата,, имайки предвид действието на възбраната, вписана по две изпълнителни дела върху продавания имот – на 04.03.15г. и на 29.04.15г. Поради това и договорът за продажбата на имота от длъжника на 09.08.16г. е непротивопоставима на взискателите и присъединените кредитори на осн. чл. 452, ал. 2 от ГПК, но тази недействителност не се ползва от кредиторите на несъстоятелността. Изложено е, че няма данни за предявени от синдика искове за попълване масата на несъстоятелността, а влизането в сила на решението по т.д. № 691/17г. на ОС-Пловдив по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е неотносимо към настоящото производство. Постановлението за възлагане на продадения на публичната продан имот е влязло в сила на 01.07.17г., а исковата молба по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е вписана на 27.11.17г., поради което и платената от добросъвестния купувач сума е правилно разпределена между кредиторите, по отношение на които решението по посочения иск няма действие.

Постъпил е отговор на тази жалба и от друг взискател в изпълнителното производство, участвал в обжалваното разпределение – „ЕСТЕ ГРУП” ООД, чрез адв. М. Р. ***. Счита се, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът правилно е приел, че забраната на чл. 638 от ТЗ не се отнася за изпълнителните производства с предмет принудителното изпълнение върху имущества на трети лица, каквато е хипотезата по настоящото изпълнително дело. Освен това е налице влязло в сила Постановление за възлагане на имота, вписано в СВ на 14.07.17г., поради което и решението по т.д. № 691/17г. с уважен иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ е непротивопоставимо на третите добросъвестни лица, тъй като същото е образувано в по-късен момент. Осребреният по настоящото принудително изпълнение имот никога не е бил част от масата по несъстоятелността и с посоченото решение същият не е върнат в нея. Възразява се на приемането като доказателство на представеното с допълнителната молба от 01.06.18г. от жалбоподателя на определение № 903/16.05.18г. по т.д. № 363/18г. на ПОС, както и относно искането за спиране на настоящото производство. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за настоящия съд.

Другите страни в изпълнителното производство, включени в обжалваното пред съда разпределение, не са депозирали отговори на жалбата.      

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна с правен интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на указания от съда срок и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:

Предмет на обжалваното пред ДОС Постановление за разпределение от 24.10.17г. по изп.д. № 103/15г. по описа на ЧСИ С. С., гр. Добрич, рег. № 739 на КЧСИ, е сумата в размер от 100 158.15 лева, получена от публичната продан на притежаваните от длъжника поземлен имот с идентификатор № 39459.501.113 по КККР на с. Кранево, общ. Балчик, с площ по скица от от 936 кв.м., а по нотариален акт за собственост от 945 кв. м., ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор № 39459.501.113.1, представляваща масивна сграда-хотел, изградена до етап „груб строеж“. Проданта е била проведена и завършена с постановление от 14.11.2016 г за възлагане на продадените имоти на купувача „Фактор 777” , ЕООД, град Варна след като ЧСИ е приел, че разпореждането на имотите от длъжника „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД с договор за продажба, сключен с нот. акт № 187 от 9.08.2016 г. по нот.д.№ 447/ 2016 г. на Нотариус, с рег.№ 109 на НК, е осъществено след вписване на възбрана върху тях по изпълнителното дело, поради което е недействително спрямо взискателите, вписали възбраната.

С обжалваното разпределение по изп.д. № 103/15г. ЧСИ е разпределил сумата от 100 158.15 лева, съобразявайки вземанията на взискателите по присъединените през 2015г. към настоящото дело други изпълнителни производства - № 20157390400387, № 20157390400163, № 20157390400707 и № 20157390400213, образувани пред ЧСИ срещу същия длъжник, а именно: „Дяян” ЕООД , град Варна; „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, град Добрич , „Есте груп” ООД, град Варна и „ Консуматив ” ЕООД, град Несебър; както и вземанията на присъединения кредитор „Хрис М и М” ООД, град Пловдив (въз основа на молба от 18.08.2017 г. и удостоверение по член 456, ал. 2 от ГПК), както и вземанията на присъединените кредитори – Община град Балчик (съгласно посоченото в справката на л. 668 за дължими местен данък и такса битови отпадъци за имота) и държавата (съгласно посоченото в удостоверението на л. 777 за дължими данъци  и други държавни вземания срещу третото лице „ЕВРОФУУД ГРУП ” ЕООД, село Марково). Относно първоначалния взискател „ Европа плюс 1” ООД, град Бургас (само по притезанията срещу солидарния длъжник – дружеството) и присъединените кредитори: „ЕВРОФУУД ГРУП” ЕООД, „Химпласт Дио” ООД и държавата, изпълнителното производство е прекратено, защото вземанията им са приети в производство по несъстоятелност спрямо длъжника, открито с Решение № 4 от 4.01.2017 г. по т.д. № 741/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Получената от публичната продан на имотите (извън сумата от 20 031.63лв., която представлява ДДС върху продажната цена) е била разпределена от ЧСИ като са били съобразени привилегиите, с които всяко едно от вземанията се е ползвало, а непривилегированите вземания са били удовлетворени съразмерно.

С обжалваното пред настоящия съд решение ДОС е отменил извършеното от ЧСИ на 24.10.17г. разпределение на сумата от 100 158.15 лв. и е извършил ново разпределение.

Видно от получените заверени преписи от постановените съдебни актове на съдебните инстанции по т.д. № 345/18г. на ДОС, че с решение № 103/12.07.19г., ЧСИ Слави Сербезов с рег. № 739 на КЧСИ по иска на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност) е осъден да заплати/върне на дружеството, представлявано от назначения му синдик, разпределяната с обжалваното Постановление от 24.10.17г. и налична по изп.д. № 103/15г. сума от 100 185.15лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 16.05.18г., както и сумата от 207.88 лв., представляваща натрупани лихви по особената сметка на ЧСИ върху сумата от извършената продажба. Съдът е приел, че воденият от синдика иск е за попълване на масата на несъстоятелността на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД (в несъстоятелност) /обявено в несъстоятелност с решение № 4/04.01.17г. по т.д. № 741/16г. на ПОС/ със сумата, получена при индивидуалното изпълнение чрез проданта на собствения на длъжника имот и неговата основателност е обусловена от влязлото в сила на 15.05.18г. решение по т.д. № 691/17г. на ПОС, с което по реда на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е била обявена недействителността на разпоредителна сделка от длъжника с процесния имот в полза на „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, като същият е бил върнат в масата на несъстоятелността. Съдът е съобразил още, че издаденото по изп.д. № 103/15г. Постановление за възлагане на имота е влязло в сила и не е било отменено, а освен това, че същевременно не е било налице разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Доколкото към момента на постановяване на решението по чл. 647 от ТЗ имотът вече е бил отчужден, но разпределението на събраната сума не е приключило и извършено, то на възстановяване в масата на несъстоятелността подлежи равностойността на имота, съставляваща получената за него продажна цена, която може да бъде разпределяна само по реда на чл. 722 от ТЗ. Решението е било постановено при участието като трети лица помагачи на ответника „Есте груп” ООД, град Варна, „Консуматив ” ЕООД, град Несебър „Дяян С” ЕООД , град Варна; „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, град Добрич, „Хрис М и М” ООД, град Пловдив и Община Балчик (участниците в обжалваното разпределение, наред с главните страни в това исковото производство) – съобразно решение № 125/08.10.19г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 12.07.19г.

Горното решение е било обжалвано пред въззивната инстанция от ЧСИ Слави Сербезов частично - само в частта, с която е осъден да заплати на на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност), представлявано от синдика, сумата от 6 748.56 лв., представляваща част от сумата от 100 185.15 лв. – главница, получена и налична по изп.д. № 103/15г., както и за сумата от 193.03 лв., представляващи лихви по особената сметка, натрупани върху сумата от публичната продан. Поради това решението в необжалваната му част е влязло в сила на 05.09.19г. (съобразно отбелязването от съдебния служител на това обстоятелство върху завереното копие от съдебния акт). С решение № 46/10.02.20г., поправено с решение № 106/01.06.20г., постановени по в.т.д. № 722/19г. на ВАпС решението в обжалваните му части е било потвърдено. С определение № 60395/24.06.21г. по т.д. № 1336/20г. на ВКС, І т.о. не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че страните в настоящото производство са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с цитираните по-горе съдебни актове по т.д. № 345/18г. на ДОС, че при липсата на разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ от съда по несъстоятелността, то след обявяването на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД, гр. Пловдив (в несъстоятелност), на осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ ЧСИ не би могъл да продължи индивидуалното принудително изпълнение, вкл. и да извършва разпределение на получените от осребряване суми. Това е така, защото тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество, вкл. и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността. Поради това следва да се приеме, че обжалваното пред съда Постановление за разпределение от 24.10.17г. по изп.д. № 103/15г., което е извършено след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник по изпълнителното дело, се явява незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е имал компетентност да го извърши изобщо. Същото подлежи на отмяна.

Поради горното, обжалваното понастоящем решение на ДОС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Постановление за разпределение от 24.10.17г. по изп.д. № 103/15г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов да се отмени изцяло без да се извършва ново разпределение на сумата, тъй като това е от компетентността на синдика в производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник и по реда на чл. 722 от ТЗ.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 342/18г. на ВАпС на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 16/05.02.18г., постановено по в.гр.д. № 13/18г. на ДОС, в частта му, с която е отменено изготвено на 24.10.2017г. постановление за разпределение на сумата от 100 158.15 лева – постъпление от публична продан на поземлен имот с идентификатор № 39459.501.113 с площ от 945 кв. м. и сграда с идентификатор № 39459.501.113.1 по кадастралната карта на село Кранево, община Балчик , собственост на длъжника „ Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, град Пловдив (в несъстоятелност) по изпълнително дело № 20157390400103 по описа на ЧСИ Слави Сербезов, с рег. № 739, с район на действие – ДОС, и съдът е извършил ново разпределение на сумата от 100 158.15 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпределение, оформено с Постановление за разпределение от 24.10.2017г. по изпълнително дело № 20157390400103 по описа на ЧСИ Слави Сербезов, с рег. № 739, с район на действие – ДОС, на сумата от 100 158.15 лева, представляваща постъпление от публична продан на поземлен имот с идентификатор № 39459.501.113 с площ от 945 кв. м. и сграда с идентификатор № 39459.501.113.1 по кадастралната карта на село Кранево, община Балчик, собственост на длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, град Пловдив (в несъстоятелност).

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: