№ 1497
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20254110100729 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост,
находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 70, Вх. А, представлявана от
„Национална агенция - Домоуправител“ ООД, срещу П. М. П., с която се иска
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 047.13 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление
и поддръжка на общите части на етажната собственост, дължими за периода от
1.8.2023 г. до 20.5.2024 г., както и вноска за допълнителни разходи и вноска за
фонд „Ремонт“, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1595/2024 г. по описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Б.”
№ 70, Вх. А, както и че с решения от 19.2.2023г. и от 7.9.2023г. е определен
размерът на дължимите такси за управление и поддържане на сградата и е
избран управител. Твърди се, че решенията не са обжалвани и са влезли в сила,
както и че за периода от 1.8.2023 г. до 20.5.2024 г. ответникът не е заплатил
месечни вноски за общ ток, почистване, асансьор, за фонд „Ремонт“,
домоуправител, касиер и за допълнителни разходи.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че решението на ОС на
1
ЕС за избор на външна фирма домоуправител е нищожно, а самите общи
събрания са свикани в нарушение на закона, поради което „Национална
агенция Домоуправител“ ООД не е легитимирана на представлява ищеца.
Счита, че взетите решение на ОС са нищожни и незаконосъобразни, както и че
от изложеното в исковата молба не става ясно какво включват
допълнителните разходи в размер от 770.48 лева и на какво основание се
дължат същите.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Уточнява, че
сумата от 770.48 лева за допълнителни разходи произтича от решение по
протокол от общо събрание от 19.6.2023 г. и от решение по протокол от общо
събрание от 7.9.2023 г., като същата представлява дължими от ответника
вноски за ремонт на общите части.
Ответникът поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени установителни искове с правно
основание по чл. 50 и по чл. 51 от ЗУЕС.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда – апартамент № 7, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Б.” №
70, Вх. А.
За уважаване на исковете ищецът следваше да установи провеждането на
общи събрания, на които са взети валидни решения за заплащане на месечни
вноски за управление и поддържане на сградата, на вноски за фонд „Ремонт“ и
за допълнителни разходи, размера на дължимите вноски за процесния период,
както и изискуемостта на вземанията.
От представените писмени доказателства става ясно, че на 19.6.2023 г. е
било проведено общо събрание на етажната собственост, като по т. 4 от
протокола е взето решение, според което за периода от м. август до м. ноември
2023 г. във фонд „Ремонт“ следва да се събере сумата от общо 3 150.00 лева,
която да се разпредели съобразно идеалните части на всеки самостоятелен
обект. Съгласно протокола от въпросното общо събрание, притежаваните от
ответника идеални части от общите части са 4.96 %, като според
2
представената справка /л. 72/ последният дължи 156.23 лева, които е следвало
да внесе на четири вноски в срок до м. ноември 2023 г.
Става ясно също, че на 7.9.2023 г. е било проведено ново общо събрание
на етажната собственост, на което са взети следните решения:
- по т. 1 от протокола е взето решение, според което се одобрява оферта за
частичен ремонт на покрива на стойност 2 934.10 лева, която сума следва да се
събере на една вноска на база идеалните части от общите части в срок до м.
януари 2024 г., т.е. по това решение ответникът дължи сумата от 145.53 лева.
- по т. 2 от протокола е взето решение за одобряване на оферта за ремонт
на асансьора в сградата на стойност 16 069.20 лева;
- по т. 3 от протокола са взети решения за събиране по 7.80 лева на месец
за домоуправител/касиер на етажната собственост, по чл. 1.40 лева на човек за
асансьор, по 2.80 лева за такса на човек на асансьор, по 0.30 лева на човек за
общ ток, по 3.70 лева на човек за почистване и по 15.00 лева за фонд
„Ремонт“. Посочено е, че до м. декември 2023 г. в месечните такси ще има
включен „висок“ фонд „Ремонт“ с цел събиране на средства за ремонт на
асансьор спрямо решението по протокола от 19.6.2023 г., както и че в
месечните такси за м. януари 2024 г. следва да се съберат общо 2 937.10 лева
за фонд „Ремонт“ с цел извършването ремонта на покрива.
С оглед така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема, че
ответникът дължи следните суми:
По т. 4 от протокола от 19.6.2023 г. ответникът дължи сумата от 156.23
лева, която разделена на четири вноски за периода от м. август до м. ноември
2023 г. възлиза на 39.06 лева вноска за фонд „Ремонт“ за посочения период.
Т.е. за м. август и за м. септември 2023 г., когато са приети последващите
решения на общото събрание, ищецът дължи по 39.06 лева, а не така, както е
посочено в справката на л. 20 – по 179.04 лева. Последната сума /и то за
четири месеца/ далеч надхвърля дължимите от ответника общо 156.23 лева и
очевидно не съответства на решение по т. 4 от протокола от 19.6.2023 г. Т.е. за
м. август и за м. септември 2023 г. ответникът дължи по 39.06 лева вноска за
фонд „Ремонт“.
След приемането на решенията по т. 1 и по т. 3 от протокола от 7.9.2023 г.
ответникът дължи сумата от 145.53 лева с вноската за м. януари 2024 г., към
която се включват 15.00 лева за фонд „Ремонт“ и 7.80 лева за домоуправител и
3
касиер, т.е. общо дължимата сума за м. януари 2024 г. е 168.33 лева. За м.
октомври, ноември и декември 2023 г. ответникът дължи по 22.80 лева за
фонд „Ремонт“ и 7.80 лева за домоуправител и касиер, каквато суми дължи и
за всеки от месеците февруари, март, април и май 2024 г., тъй като според
представените в първото открито заседание писмени доказателства
апартаментът на ищеца е необитаем и по тази причина не му се начисляват
общ ток, почистване, такса асансьор и ток асансьор.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че по т. 2 от протокола от
7.9.2023 г. е взето решение за одобряване на оферта за ремонт на асансьора в
сградата на стойност 16 069.20 лева, но не е вземано решение за събирането на
тази сума над вече определените 3 150.00 лева по т. 4 от протокола от
19.6.2023 г. Напротив, според решението по т. 3 от протокола от 7.9.2023 г. до
м. декември 2023 г. в месечните такси ще има включен „висок“ фонд „Ремонт“
с цел събиране на средства за ремонт на асансьор спрямо решението по
протокола от 19.6.2023 г., т.е за сумата от 3 150.00 лева, а не за тази от
16 069.20 лева.
Или в обобщение, съдът приема, че ответникът дължи сума в размер от
39.06 лева за м. август 2023 г. /за фонд „Ремонт“/, сума в размер от 39.06 лева
за м. септември 2023 г. /за фонд „Ремонт“/, сума в размер от 61.86 лева за м.
октомври 2023 г. /за фонд „Ремонт“ и за домоуправител и касиер/, сума в
размер от 61.86 лева за м. ноември 2023 г. /за фонд „Ремонт“ и за
домоуправител и касиер/, сума в размер от 22.80 лева за м. декември 2023 г. /за
домоуправител и касиер/, сума в размер от 168.33 лева за м. януари 2024 г. /за
фонд „Ремонт“ и за домоуправител и касиер/ и суми от по 22.80 лева за м.
февруари, март, април и май 2024 г. – за домоуправител и касиер. Или общо
дължимата сума от ответника е 484.17 лева.
Съдът намира, че горепосочената сума се дължи от ответника. В тази
връзка, на първо място, следва да се посочи, че решенията на общите събрания
от 19.6.2023 г. и от 7.9.2023 г. са влезли в сила, като преклузивният срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС е изтекъл, а по делото не са наведени твърдения и не са
ангажирани доказателства решенията, взети на въпросните събрания, да са
обжалвани от ответника /Определение № 288/15.5.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1178/2015 г., I г.о. относно възможността за узнаване на решенията на ОС на
ЕС по начин, различен от този по ЗУЕС/.
4
Предвид на горното, влезлите в сила решения на общото събрание следва
да се зачетат от настоящия съдебен състав. Тук следва да се отбележи, че в
съдебната си практика върховната инстанция /Решение № 39/19.2.2013 г. по
гр.д. № 657/2012 г. по описа на I г. о. на ВКС/ е имала повод да се произнесе в
насока, че етажната собственост се управлява от общото събрание на
етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките, като субективните предели
на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-
широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували „против“, „за“, не са
участвали във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в
етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Както вече се посочи, по
делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила,
поради което защо въпросите за законосъобразното провеждане на тези
събрания не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес. По тази причина
не подлежи на разглеждане възражението на ответника за нередовно свикване
и провеждане на събранието, за начина на провеждането му, за реда за
приемане на решенията, за нарушение на разпоредбите на ЗУЕС и пр.
Вземанията на ищеца са изискуеми на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, имайки
се в предвид, че исковата молба играе ролята на покана за тяхното плащане.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че предявеният иск в частта
за осъждането на ответника да заплати сумите по решенията на общото
събрание от 19.6.2023 г. и от 7.9.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен
за посочения размер от 484.17 лева. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1 047.13 по делото не бяха ангажирани доказателства да е
взето решение/решения на общото събрание на етажната собственост за
заплащане на такава сума, поради което в тази му част искът е неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на направените от него
5
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 196.51
лева, която следва да се възложи в тежест на ответника.
Ищецът има правно и на част от разноските в заповедното производство,
която част по съразмерност също възлиза на 196.51.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. П., ЕГН ********** дължи на
Етажна собственост, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 70, Вх. А,
представлявана от „Национална агенция - Домоуправител“ ООД, сумата от
484.17 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост, дължими за периода от
1.8.2023 г. до 20.5.2024 г., както и вноска за допълнителни разходи и вноска за
фонд „Ремонт“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
21.5.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1595/2024 г. по описа на
Великотърновския районен съд, като отхвърля иска за разликата над сумата
от 484.17 лева до пълния преден размер от 1 047.13 лева.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост,
находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 70, Вх. А, представлявана от
„Национална агенция - Домоуправител“ ООД, сумата от 196.51 лева –
разноски за настоящото производство, както и сумата от 196.51 лева –
разноски за производството по ЧГД № 1595/2024 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6