№ 1846
гр. Варна , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502877 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*****“ № *, вх. *, ап. *, подадена чрез процесуален представител срещу Решение №
2978/09.07.2020 год., постановено по гр. дело № 18631/2019 год. по описа на РС-Варна, с
което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ No
258, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 844, 00 (осемстотин
четиридесет и четири) лева, с вкл. ДДС, начислена електроенергия по Констативен протокол
за клиентски номер №********** и абонатен номер №**********, по фактура №
********** от 31.07.2019г. за периода от 05.12.2017 г. до 21.05.2019 г., за адрес на
потребление: гр. Варна, ул. „*****“ №*, ап. *, с титуляр П. А. А., ЕГН **********.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът неправилно е ценил представени по делото частни
документи, които според жалбоподателя, са „негодни да обусловят извънсъдебната
претенция на лицензианта“. В нарушение на закона съдът е игнорирал нормите, според
които потребителят дължи на доставчика – продавач на ел. енергия, само стойността на
доставената, месечно потребена и месечно измерена електрическа енергия, измерена чрез
законно монтиран и сертифициран електромер, а всяко претендиране и получаване на суми,
начислени въз основа на презюмирани стойности на измервателните средства е
неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение. Неправилен е и
изводът на първоинстанционния съд, че ел. енергията от 6706 кВтч, натрупана в регистър
1.8.3 е преминала през процесния електромер с фабр. № 1114 0216 6688 7874 и е потребена
от ел. консуматорите в процесния обект на потребление, тъй като делото не е установено, че
именно това е електромерът, който е монтиран на обекта на жалбоподателя и именно чрез
1
него е преминала ел. енергията, потребена от обекта. Твърди се също, че по делото не е
установено от кой момент е започнало натрупването на количества ел. енергия в този трети
регистър, при което и съществува възможност начисленото количества електрическа
енергия да е било потребено за по-дълъг от отразения във фактурата период. Счита, че по
този начин се разширява приложното поле на чл. 50 от ПИКЕЕ и по отношение на
консумация, предхождаща императивно заложения период – в случая е включен период, в
който ПИКЕЕ не са действали – преизчислението е извършено за периода 05.12.2017 год. до
21.05.2019 год.
Твърди се също, че липсва удостоверение на БИМ на ДАМТН (Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор) относно годността на процесния електромер – чл. 31, 32
и 39 от Закона за измерванията, от което следва извод за основателност на наведените от
ищеца (настоящ жалбоподател) доводи, че електромерът е изначално негоден да измерва
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия и не е преминавал надлежна
(метрологична) проверка.
Наведени са и доводи, че след отмяната на ПИКЕЕ с Решение № 13691/08.11.2018 год.
на ВАдмС на РБългария по адм. дело № 4785/2018 год., за ответното дружество не
съществува нормативна възможност за корекция на сметка на ел. енергия на потребител
досежно периода, преди приемането на новите ПИКЕЕ и отмяната от ВАдмС на предходно
действащите. Цитирани са и множество съдебни решения на състави на ВКС на РБ,
отричащи възможността за корекция на сметките на потребителите за ел. енергия за минал
период.
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна
„Електроразпределение Север“ АД-Варна – ответник по въззивната жалба, ответник и по
иска, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседания въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от П. А. А. от гр. Варна срещу
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, отрицателен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 844, 00 лева, представляваща стойност на начислено количество
електрическа енергия за периода 05.12.2017 год. – 21.05.2019 год. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „*****“ №*, вх. *, ап. *, с аб. № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/31.07.2019 год.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. Бил уведомен от ответното дружество, че дължи сумата от 844, 00 лева за
начислена ел. енергия за периода 05.12.2017 год. – 21.05.2019 год. за гореописания обект на
2
потребление. Ищецът оспорва дължимостта на горната сума, тъй като не е потребявал
начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание за извършване на едностранна промяна на сметките на потребителите от
страна на енергоразпределителните дружества. Оспорва начина и методиката, по които е начислена
сумата. Поддържа, че е заплатил изцяло всички месечни сметки по партидата, като размерът на начислената му
сума е произволно определен. Счита, че в договора за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза,
по силата на която да се дължи процесната сума. Посочва, че ответното дружество няма лиценз за продажба на
ел. енергия и коригиране на сметки за вече потребена и заплатена ел. енергия. Оспорва лицензията на
„Електроразпределение Север" АД да е относима към територията, в която попада процесният обект на
потребление. Твърди, че общите условия на дружеството не са приложими в отношенията между страните и
оспорва наличието на облигационно отношение между тях. Навежда доводи, че към датата на проверката не е
имало действаща правна норма, която да регламентира правото на електроразпределителните дружества да
коригират едностранно количеството и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период от
време. Оспорва реално да е потребил начисленото му количество ел. енергия. Развива съображения за нищожност
на клаузите от общите условия на ответното дружество, предвиждащи възможност за извършване едностранна
корекция на сметката за потребена ел. енергия за минал период. Оспорва монтираният в имота електромер да е от
одобрен тип и същият да е преминал първоначална и последваща проверка за метрологична годност.
По тези съображения счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът
му да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който
дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума се дължи на
основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019
год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо доставяната
до обекта на ищеца ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За
проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ.
Установено е, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има натрупани количества ел. енергия.
Метрологичната проверка от БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 6706
кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3, при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е
начислено посоченото количество ел. енергия за обекта на ищеца, чиято стойност той дължи
на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „*****“ №*, вх. *, ап. *, с аб. № **********.
От КП № 1400975/21.05.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6688 7874, монтиран на обекта на потребление на ищеца в гр.
Варна, ул. „*****“ №*, вх. *, ап. *, с аб. № **********, при която са снети показанията на
СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2291 кВтч; 1.8.2 – 6325 кВтч; 1.8.3 – 6706 кВтч; 1.8.4 –
000000 кВтч и 1.8.0 – 15323 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с №
524732 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на един
свидетел с посочени три имена и точен адрес, подписал протокола без забележки.
Протоколът е подписан и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна,
извършили проверката.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1369/15.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
3
енергия на тарифа 15.8.3 (1.8.3) – 6706 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 4370 кВтч за периода 05.12.2017
год. – 21.05.2019 год. (т. е., начиселното количество ел. енергия е по – малко от
констатираното от метрологичната експертиза). Посочено е, че корекцията е извършена на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел. енергия от 4370 кВтч е
издадена фактура с **********/31.07.2019 год. за сумата от 844 лева.
От констативен протокол № 11194050/23.02.2017 год. (л. 65 от делото на РС-Варна), е
видно, че на посочената дата на обекта на ищеца, находящ се в гр. Варна, ул. „*****“ №*,
вх. *, ап. *, е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6688 7874 с нулеви
показания на дневна и нощна тарифи.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че процесният електромер е произведен през 2016 год., преминал е
първоначална метрологична проверка през същата 2016 г. Метрологичната му годност е
шест години, изтича на 31.12.2022 год. и към момента на проверката на дата 21.05.2019
год. е в срок на метрологична годност. Констатираното в невизуализираната тарифа 1.8.3
количество ел. енергия е преминало през измервателната схема на СТИ, респ. е измерено от
електромера. Няма данни за вмешателство върху измервателната схема, в която е било
включено процесното СТИ, налице е вмешателство в тарифната схема, което се състои в
препрограмиране на време- интервалите на тарифните зони на електромера, като в случая е
включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3 – да натрупва потребената ел. енергия в
определени времеви интервали от денонощието.
От показанията на свидетелката О. С. К. (служител на ответното дружество и
съставител на констативния протокол от 21.05.2019 год.) се установява, че на 21.09.2019 год.
заедно с нейния колега Николай Николов са извършвали рутинни проверки на
електромерите в този квартал. На въпросния адрес, след отчитане с лаптоп, видели, че в една
от невизуализираните тарифи има натрупана енергия. Потърсили собственика, но не го
открили. В присъствието на човек, който минавал по улицата, направили допълнителна
проверка, свидетелят лично възприел показанията на лаптопа и електромера, след което
съставили протокола и в присъствието на свидетеля подменили електромера пломбирали го
и го изпратили за експертиза в БИМ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
4
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена ел. енергия в
невизуализирани регистри. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е
настоящия случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2
на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Проверката и
демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен
протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно – подписан е от
съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 21.05.2019 год. год. проверка, а
и на тези, отразени и в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с
изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, отразеното в КП от 21.05.2019 год. количество ел. енергия от
6706 кВтч в невизуализирания регистър 1.8.3 е потвърдено от метрологичната експертиза на
5
БИМ, РО Русе, както и от заключението на вещото лице по СТЕ. Що се касае до периода на
корекцията, то предвид представения по делото констативен протокол за монтаж на
електромер от дата 23.02.2017 год., съдът намира, че периодът на корекцията е определен в
съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 844, 00 лева.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката му за ел. енергия
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на въззивника, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Доводите на въззивника, че протоколът за проверката не бил съставен от компетентни
лица, надлежно оправомощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от
Председателя на ДКЕВР (КЕВР) да извършват подобни проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 80 от ЗЕ, също са неоснователни. Цитираните норми от ЗЕ, касаят компетентността на
лицата, съставящи актове за установяване на административни нарушения по Глава
Четиринадесета от Закона за енергетиката (касаят Контролните органи по Глава Осма от
ЗЕ), а не и констативните протоколи за извършените съгласно чл. 46 ПИКЕЕ проверки на
измервателните системи/средствата за търговско измерване.
Цитираната от въззивника във въззивната му жалба съдебна практика, с която той
обосновава недължимостта на процесната сума, е неприложима в настоящия случай.
Цитираните решения на ВКС на РБ са постановени при друга нормативна уредба и се
отнасят до неравноправния характер на клаузите в сключените с потребителите на ел.
енергия договори при общи условия, уреждащи възможността електроразпределителните
дружества и доставчиците на ел. енергия да коригират едностранно сметките на
потребителите за ел. енергия за минал период.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на
360 лева с вкл. ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като заплатеното
адвокатско възнаграждение е в рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС, вр. § 2а от ДР на цитираната наредба минимален размер.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2978/09.07.2020 год., постановено по гр. дело № 18631/2019
год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ап. *
да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7