РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. Плевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104781 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК *** срещу ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***.
Депозирана е и насрещна искова молба от ОРЕКСКОМ ЕООД против
АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД.
Ищецът АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД твърди в исковата си молба следните
релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:
Твърди, че на 15.02.2019г. е сключил с ответника Договор № 1, по силата
на който ответникът е следвало да извърши доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и
химическо чистене, собственост на ищеца, като съгласно уговорките на
договора, ищецът превел 30 % авансово плащане в размер на 22 316,40 лева с
ДДС на 19.02.2019г. Твърди, че на 25.06.2019г. страните подписали Анекс към
договора, с който го прекратили по взаимно съгласие, без да си дължат
1
неустойки и във връзка с прекратяването, ищецът е издал две кредитни
известия за платената авансово сума, както и за неплатения остатък до пълния
размер на продажната цена. Твърди, че съгласно сключения анекс, ответникът
е следвало да предприеме следните действия: В срок от 5 работни дни, да
преведе обратно по сметка на ищеца сумата от авансовото плащане в размер
на 22 316,40 лева; след извършване на плащането, да демонтира и изнесе
машините и оборудването си в срок от 5 работни дни, като ищецът е следвало
да му осигури достъп. Заявява, че от подписване на Анекса към процесния
договор, до подаване на исковата молба, ответникът не е предприел никакви
действия по изпълнение на задълженията си, освен върнатата и приета от него
на 11.04.2022г. сушилня ***, която е част от доставеното оборудване по
договора, и е възстановил по сметка на ищеца сумата от 1200 лева. Моли съда
да осъди ответника да му заплати следните суми: 21 116,40 лева,
представляваща авансово платена сума по прекратен договор, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.07.2019г. до
11.04.2022г. в размер на 6 292 лева; обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 11.04.2022г. до 05.07.2023г. върху сумата от 21
116,40 лева в размер на 2 805,33 лева; както и обезщетение за забава върху
горепосочената сума от 21 116,40 лева за периода от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и обезщетение
за лишаване от възможността да ползва част от наето помещение за периода
от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. в размер на 5 000 лева, изчислено на базата на
средния пазарен наем за ползване на помещения, подобни на наетото от него.
В хода на делото ищецът е заявил искане за изменение на цената на тази
претенция на 20 000лв.
Ответникът по първоначалната искова молба „Орекском“ ЕООД е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва, че на
15.02.2019г. между страните е сключен Договор №1, по силата на който той е
извършил доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и
оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене“ в обект на
ищеца, като сочи, че договорът е бил финансиран от МТСП по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. със средства
предоставени от ЕС. Потвърждава, че на 19.02.2019г. ищецът е превел
авансово 30 % от договорената продажна цена в размер на 22 316,40 лв., и
твърди, че на 07.05.2019г. той е доставил и монтирал в търговския обект на
2
ищеца, следните машини и оборудване:
1. Високооборотна перална машина ***,
2. Високооборотна перална машина ***,
3. Индустриална сушилна машина ***
4. Индустриална химическа машина ***
5. Каландър ***,
6. Настолна опаковачна машина ***,
7. Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ***,
8. Универсална гладачна маса тип език ***.
Не отрича, че страните са сключили Анекс на 25.06.2019г. за
прекратяване на договора при посочените от ищеца условия. Твърди, че
впоследствие от страна на МТСП е започнала проверка на ищеца относно
изпълнението на договора и управителят му е поискал от ответника докато
трае проверката да не вдига машините и анекса да не влиза в сила. Твърди, че
проверката е продължила няколко години, като той е получил писма от
Административен съд София - град и Главна дирекция Национална полиция, в
които му се изискват документи, отразяващи изпълнението на договора от
негова страна. Потвърждава връщането на сумата от 1200лв. и получаването
от негова страна на Индустриална сушилна машина *** на 11.04.2021г.
Твърди, че след това в продължение на една година, ищецът е отлагал
финализирането на търговските отношения между страните, уредени в Анекса
до приключване на съдебните му процедури с МТСП, след което е подал
исковата молба по настоящото дело. Твърди, че с платежно нареждане от
24.08.2023г. той е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 21 116.40
лв., като по този начин е изпълнил задължените си за връщане на остатъка от
депозита, като за тази сума претенцията се явява неоснователна. Оспорва
претенцията за лихва, възразява, че за периода от 02.07.2019г. до 05.07.2020г.
претендираното обезщетение за законна лихва в размер на 6292 лв. е погасено
по давност на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД. Моли съда да отхвърли останалите
претенции за лихва като неоснователни и недоказани. Оспорва претенцията за
обезщетение от 5000лв., изменено по цена на 20 000лв. и релевира възражение
за погасяване по давност.
Ответникът по първоначалната искова молба „Орекском“ ЕООД е
3
предявил насрещен иск по чл. 108 от ЗС, при същите твърдения, за осъждане
на ищеца да му предаде владението на следните движими вещи:
1. Високооборотна перална машина ***,
2. Високооборотна перална машина ***,
3. Индустриална химическа машина ***
4. Каландър ***,
5. Настолна опаковачна машина ***,
6. Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ***,
7. Универсална гладачна маса тип език *** .
Ответникът по предявения насрещен иск „Алфа Истейт“ ЕООД отрича
да е отказвал плащане към 2019г. от насрещната страна, а твърди, че
последната е била в неизпълнение на задълженията си. Твърди, че е уведомил
ищеца по насрещния иск, че няма претенции към собствените му машини, но
ги задържа като обезпечение до заплащане на дължими суми или подписване
на съдебна спогодба. Твърди, че го е информирал за това, и че комуникацията
е прекратена от насрещната страна. Заявява, че машините се държат от него
като упражнено право на задържане и възражение за неизпълнен договор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и възраженията на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представения препис на
Договор №1, подписан от тях на 15.02.2019г., че по силата но това съглашение
„Орекском“ ЕООД се е задължило по възлагане на „Алфа Истейт“ ЕООД да
извърши действия по доставка и въвеждане в експлоатация на машини и
оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене. Видно е
от обективираното раздел IV, че мястото на изпълнение е посочено – *** без
да е конкретизиран адреса, а срокът определен на 90 работни дни от датата на
подписване на договора.
Видно е от обективираното в раздел II, че възложителят се е задължи да
заплати цена в размер на 61 990лв. без ДДС, от която 30% авансово при
подписване на съглашението; 35% междинно плащане 30 дни след доставката
и 35% окончателно плащане в 30-дневен срок след междинното плащане.
Страните не спорят, че на 19.02.2019г. възложителя е изпълнил
4
задължението за 30% авансово плащане в размер на 22 316.40 лева с ДДС,
като това е видно и от приложеното копие на авизо от сочената дата.
Безспорно е също така, че на 25.06.2019г. страните са подписали Анекс
към сключения между тях Договор от 15.02.2019г., с който са прекратили по
взаимно съгласие съглашението, като всеки се е задължил да върне
полученото по следния начин: ответникът „Орекском“ ЕООД се задължил в
срок от 5 работни дни от подписване на анекса, да възстанови на ищеца „Алфа
истейт“ ЕООД внесения аванс в размер на 22 316,40 лева, а последния се
задължил след връщане на платения аванс по банковата му сметка да осигури
достъп на ответника, който за своя сметка се задължил в срок от 5 работни дни
да демонтира и изнесе оборудването от помещението в ***.
Не е спорно между страните, че оборудването, предмет на Договора от
15.02.2019г. е доставено и това са били 8 машини - Високооборотна перална
машина ***, Високооборотна перална машина ***, Индустриална сушилна
машина ***, Индустриална химическа машина *** Каландър ***, Настолна
опаковъчна машина ***, Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ***,
и Универсална гладачна маса тип език ***.
Не се спори също така, че на 11.04.2022г. ответникът е върнал на ищеца
част от внесения аванс в размер на 1200лв. и с приемо-предавателен протокол
от същата дата е получил Индустриална сушилна машина ***.
Безспорно е, че и към датата на приключване на съдебното дирене
останалите 7 машини са във владение на ищеца „Алфа Истейт“ ЕООД в наето
от него помещение на адреса, на който се намирало предприятието му в ***.
Това се установява и от заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че седемте машини са
налични на този адрес, а тези от тях, които работят с вода под налягане са
подвързани към тръбопровод за захранване с чиста вода, годни са и за
употреба по предназначение, а част от тях са работили по около 790-800
работни часа.
След предявяване на исковата молба - на 07.07.2023г., ответникът е
заплатил на ищеца с преводно нареждане от 24.08.2023г. остатъка от внесения
аванс - в размер на 21 116,40лв. Не се спори, че ищеца не е осигурил достъп за
демонтиране и изнасяне на останалите при него машини, като в електронна
кореспонденция от 24.08.2023г. /л. 82 от делото/ е заявил, че претендира
5
останалите суми по настоящата искова молба - лихви и обезщетение за
лишаване от възможността да ползва помещението и разноски, за които желае
да подпишат споразумение, за да оттегли иска си.
От представените съдебни актове по водени административни дела, се
установява следната фактическа обстановка - от Решение ***, се установява,
че предприятието на ищеца е създадено във връзка с Административен
договор *** за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по
Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 /ОП РЧР
2014-2020/, с наименование на проекта ***, с бенефициент ищецът. С
Решение за прекратяване на административен договор, рег. *** изд. от
Заместник-министъра на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020“, Административния договор от 11.10.2018г. е прекратен и
е постановено възстановяване на преведените по проекта суми в размер на 122
558,19 лв., ведно с лихви за забава, т.к. са установени нередности при
изпълнението му. В това съдебно решение е констатирано наличието на
Договор за наем от 15.11.2018г. на помещението, в което са установени
машините на ответника. С Решение ***, окончателно спора между ищеца и
Управляващия орган на ОП Развитие на човешките ресурси е решен, като
Решение за прекратяване на административен договор с рег. *** е отменено.
През 2023г. - 2024г. са водени и други административни дела между ищеца и
МТСП във връзка с отказ за верифициране на плащания по този
административния договор, водени в ***, приключили с Решение ***.
Ищецът е представил в о.с.з. на 24.06.2024г. Договор от 15.11.2018г. за
наем на помещение /пералня/ в ***, с площ 140кв.м., с двугодишен срок, с
наемодател Оримекс ООД и наемател Алфа Истейт ЕООД, в който е уговорен
месечен наем на помещението - 400лв. и месечен наем за намиращите се в
този момент машини и оборудване - 300 лв. месечно с ДДС. Представен е и
Анекс между страните от 15.11.2020г., с който те са договорили, че
продължават срока на договора за наем до демонтиране и изнасяне на
находящата се техника, описана в ново приложение № 1, съдържащо
процесните 8 машини, предмет на Договора от 15.02.2019г. за доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално
предприятие за пране и химическо чистене, сключен между страните по
делото. Приложен е и опис на оборудването към момента на анекса, което е
6
било собственост на „Оримекс“ ООД.
Подписите под тези договори са оспорени от ответника, като от
заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза се установява,
че подписът под наемател по договора, анекса и приложението, са положени
от А.К., управител на ищеца, а преди това пълномощник на предходния
управител /л. 138 от делото - пълномощно с нотариална заверка на подписа/, а
подписът под наемодател е положен не от управителя на наемодателя Оримекс
ООД - Н.А.А., а от А.Н.А., за когото по делото също е представено генерално
пълномощно за представителство, нотариално заверено - л. 139 от делото.
Съдът кредитира заключението на графическата експертиза, като обосновано
и подробно разяснено в с.з., още повече, че този договор е бил изпълняван, и
на осн. чл. 301 от ТЗ, като търговска сделка, договорът се счита за потвърден,
дори и подписалите го лица да са нямали представителна власт, т.к. липсват
твърдения за противопоставяне веднага след узнаването за неговото
сключване. В същото време документите не могат да се приемат за
неавтентични, т.к. в тях не е посочено подписите да изхождат от лица,
различни от действително поставилите ги. Липсва изрично отбелязване на
имената на лицата, които с подписа са задължили съдоговорителите търговски
дружества.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза на счетоводните
записвания на страните по договора за наем, от заключението по която се
установява, че по договора за наем е имало редовно заплащане на наемната
сума и осчетоводяване на сумите за периода 11.07.2019г. до 10.03.2020г., и
впоследствие, с една последна фактура, издадена в хода на делото - на
03.06.2024г., на 27.06.2024г. е заплатена сумата от 16 400лв., като във
фактурата като основание е записано - „наем търговско помещение м.04.2020г.
до м. 08.2023г.- 41 вноски по 400лв.“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото се доказа наличието на сключен между
страните Договор от 15.02.2019г. за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и
химическо чистене, и неговото прекратяване на 25.06.2019г., в което
ответникът е поел задължение да върне в 5 дневен срок внесената авансово
7
сума от ищеца в размер на 22 316,40лв. Срокът е изтекъл на 30.06.2019г., като
до изтичането му, сумата не е била върната от ответника, поради което след
тази дата фактическия състав на чл. 55 ал. 1 пр. трето от ЗЗД е бил изпълнен -
налице е било неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца,
доколкото получената сума от 22 316,40лв. е била получена на основание,
което е отпаднало. До завеждане на исковата молба е било налице заплащане
само на сумата от 1200лв. - на 11.04.2022г., която не е предмет на иска по чл.
55 от ЗЗД, а в хода на делото, на 24.08.2023г. исковата сума, предмет на делото
и представляваща остатък от внесения аванс в размер на 21 116,40лв. е била
върната на ищеца. При това положение, претенцията за главница в размер на
21 116,40лв. на осн. чл. 55 ал. 1 пр. трето от ЗЗД, първоначално основателна,
следва да бъде отхвърлена, поради плащане в хода на делото.
Ответникът е навел възражение, че уреждането на отношенията между
страните по уговорките в Анекса им от 25.06.2019г. е било отложено по молба
на „Алфа Истейт“ ЕООД, до приключване на извършваната проверка от
МТСП. При разглеждането му, съдът намира, че не се установи внесена
промяна в клаузите на Анекса – доказателства в тази насока не са ангажирани.
Поради това, съдът счита, че сроковете за изпълнение на задълженията, поети
при сключване на това съглашение, са останали такива, каквито са били
уговорени при подписването му.
Съдът намира, че претенциите за законни лихви върху невърнатата в
уговорения срок главница, са доказани по основание - за периода 02.07.2019г.
до 11.04.2022г. - върху сумата от 22 316,40лв.; за периода 11.04.2022г. до
05.07.2023г. - върху сумата от 21 116,40 лв.; както и обезщетение за забава
върху сумата от 21 116,40 лева за периода от подаване на исковата молба -
07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, което като дата е
установено - до 24.08.2023г. Налице е забава на ответника, т.к. от обсъдения
Анекс от 25.06.2019г. се установи, че е уговорено връщане в определен срок -
5 дневен. На основание чл. 162 от ГПК, при доказано основание на исковете,
съдът определя размера на претенциите с помощта на онлайн калкулатор,
както следва: законната лихва за периода 02.07.2019г. до 11.04.2022г. върху
сумата от 22 316,40лв., е в размер на 6292,00лв.; законната лихва за периода
11.04.2022г. до 05.07.2023г. върху сумата от 21 116,40 лв., е в размер на
2805,33лв.; законната лихва върху сумата от 21 116,40 лева за периода от
подаване на исковата молба - 07.07.2023г. до окончателното изплащане на
8
вземането на 24.08.2023г., е в размер на 377,09лева. Възражението от
ответника за изтекла погасителна давност на вземанията за лихви на
основание чл. 111 б. в от ЗЗД /тригодишна/, е своевременно направено и се
явява основателно по отношение на първата претенция за лихви - за периода
02.07.2019г. - 06.07.2020г. вкл., поради което за тази претенция, искът следва
да бъде уважен за законната лихва за периода 07.07.2020г. до 11.04.2022г.
върху сумата от 22 316,40лв., възлизаща на 3992,16лв., като за периода
02.07.2019г. - 06.07.2020г. вкл., и за разликата до предявената претенция за
6292,00лв., искът следва да се отхвърли като погасен по давност. В останалата
част претенциите за присъждане на лихви за забава следва да бъдат уважени.
По претенцията на ищеца по чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 от ЗЗД - за
заплащане на сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължението за демонтиране и изнасяне на оборудването от
помещението, намиращо се в ***, ***, произтичащо от Анекс от 25.06.2019г.,
търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че е ползвал по сключен договор за
наем помещението, в което се намират вещите на ответника и не е могъл да
ползва наетото помещение през процесния период, поради това, че е било
заето от тези вещи. Вредите си съизмерява с пазарния наем на това
помещение, според твърденията в исковата молба.
Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, че ищеца
„Алфа Истейт“ ЕООД е държал помещение, в което се намират процесните
машини, на правно основание, позволяващо му да ползва обекта.
Изясни се, че държането е било установено на основание договор за
наем с трето лице, явяващо се негов собственик.
Безспорно е, че предназначението му е било за извършване на перални
услуги, като това е било свързано с дейност по проект на МТСП „Развитие на
социалното предприемачество“, както и е безспорно, че в тази връзка е бил
сключен договора с ответника за доставка на процесните машини.
С оглед горното, съдът приема, че през процесния период от 10.07.2019г.
до 05.07.2023г., в полза на ищеца е съществувало правно основание да ползва
процесното помещение.
Не може да се приеме, обаче, че съгласие за продължаване на наемното
правоотношение по договора с „Оримекс“ ООД е било постигнато единствено
9
поради обстоятелството, че ответника не е демонтирал и изнесъл процесните
машини.
Анексът от 15.11.2020г. няма противопоставима на ответника дата и за
достоверна такава следва да се приеме тази на представянето му по
настоящото дело - 24.06.2024г., на основание чл. 181 от ГПК. В същото време
се установи от писмените доказателства и заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, че наемодателят е издал фактура и е било извършено
заплащане на сума в размер на 16 400лв. за периода м. 04.2020г. до м.
08.2023г., едва в месеца на представяне на този анекс в съда - м. 06.2024г.
От друга страна, както се установи от събраните доказателства, ищецът е
задържал движимите вещи на ответника до удовлетворяването си за връщане
на авансовото плащане - уговорка, както писмено посочена между страните,
така и уредена в чл. 315 от ТЗ. В този случай обаче, търговците, които
правомерно задържат чужда стока, трябва да полагат грижи за нейното
запазване и нямат право на възнаграждение за това.
Действително, налице е било неизпълнение на задължение на ответника
да върне авансово получена сума по прекратен договор, в срока, определен с
подписания Анекс от 25.06.2019г., но за ищеца е съществувала възможността
да осигури достъп на изпълнителя до помещението, за да може да демонтира
и изнесе оборудването и реализира неудовлетворената си претенция по исков
ред. Той, обаче, е предпочел да упражни право на задържане, каквато
възможност му дава разпоредбата на чл.315 от ТЗ и в такъв случай е дължал
да положи нужните грижи на добрия стопанин за запазването й. След като
Закона не му дава право да търси възнаграждение за това, а изрично го
отрича, той не би могъл да търси под каквато и да е форма обезщетение за
невъзможността да ползва помещението, в което е държал вещите в
изпълнение на законовото задължение за полагане на грижи.
Поради горното, съдът счита, че не се установиха твърдените от ищеца
вреди, намиращи се в причинна връзка с неизпълнение на задължението на
ответника, произтичащо от процесния Анекс от 25.06.2019г.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли като такъв.
По насрещния иск на ответника с правно основание чл. 108 от ЗС.
За успешното провеждане на този иск, ищецът следва да докаже, че е
10
собственик на процесните вещи и че ответникът ги владее без правно
основание към датата на предявяване на насрещния иск. Между страните не е
спорно обстоятелството, че ответникът е собственик на следните движими
вещи /също и видно от приложените фактури на л. 43-47 от делото/, и че те са
във владение на ответника:
Високооборотна перална машина ***,
Високооборотна перална машина ***,
Индустриална химическа машина ***
Каландър ***,
Настолна опаковачна машина ***,
Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ***,
Универсална гладачна маса тип език ***.
След развалянето на договора от 15.02.2019г. ищецът е следвало да ги
върне на ответника, като по силата на анекса между страните от 25.06.2019г.,
това е следвало да стане в петдневен срок след връщане на авансовото
плащане. В хода на делото, на 24.08.2023г., авансовото плащане е било
върнато, но нито до 29.08.2023г., нито до приключване на съдебното дирене,
ищецът е върнал тези вещи на ответника. Съгласно чл. 315 ал. 4 от ТЗ, правото
на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта
или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин. В случая,
кредиторът на ответника се е задължил да постъпи с вещите, предмет на иска
по чл. 108 от ЗС по определен начин - да му даде възможност да ги демонтира
и вземе в рамките на 5 дена след връщане на авансовото плащане. В този
случай правото на търговско задържане за ищеца е отпаднало, и той няма
право да се позовава на такова за последващи основания. При тези изводи на
съда, следва, че и последната предпоставка за уважаване на претенцията по
чл. 108 от ЗС /липсата на правно основание за владение/ е доказана, поради
което този иск следва да бъде уважен изцяло.
По въпроса за разноските:
Ищецът „Алфа Истейт“ ЕООД е направил разноски за държавна такса в
размер на 2008,55лв. за исковете, които е предявил, депозити за вещи лица при
първоначалното разглеждане на делото в размер на 600лв. и адвокатско
възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото в размер на
11
4160,40лв. Направил е разноски за държавна такса за въззивно обжалване на
решението в частта на отхвърлените негови искови претенции в размер на
400,69лв. и по жалбата срещу уважения насрещен иск в размер на 963,31лв.
Направил е разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото
в настоящото производство в размер на 4200лв. и за вещи лица в размер на
190лв. С оглед изхода на спора ответника му дължи следните разноски :
1004,28лв. за държавна такса пред първоинстанционния съд, съразмерно
уважената част от исковете; 2190,10лв. за адвокатско възнаграждение (при
общо уговорено за първоинстанционното производство възнаграждение от
4160,40лв. при първото разглеждане и 4200лв. при второто разглеждане или
общо 8360,40лв. и липсата на разграничение какво е за отделните искове,
съдът за нуждите на това произнасяне приема, че половината е платено във
връзка със защитата по исковете, предявени от този ищец и половината по
насрещния иск и така съобразява съразмерно уважената и отхвърлена част от
разгледаните искове, какви разноски за адвокатско възнаграждение са
дължими); от разноските във въззивното производство не следва да се
присъждат в негова полза, с оглед изхода на спора по исковете, по чието
произнасяне е било обжалвано решението; следва да се присъдят 80лв. от
разноските за вещи лица при настоящото разглеждане на делото. Или
„Орекском“ ЕООД дължи на „Алфа Истейт“ ЕООД разноски в размер на
3274,38лв.
„Орекском“ ЕООД е направил разноски за държавна такса по насрещния
иск в размер на 1926,62лв., за депозити за вещи лица в размер на 650лв. при
първоначалното разглеждане на делото, за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв. за защита по насочената срещу него искова молба (договор
за правна защита и съдействие на л.38 от делото) и 4000лв. по насрещния иск
(договор за правна защита и съдействие на л.89 от делото). Направил е и
разноски за въззивното обжалване за адвокатско възнаграждение в размер
общо на 4000лв., като в сключения договор за правна защита и съдействие е
направено разграничение, че 2000лв. са по обжалване на решението по иска за
собственост и 2000лв. по обжалване на решението по отхвърления иск за
заплащане на обезщетение. Направил е и в настоящото производство разноски
за вещи лица в размер на 120лв. С оглед изхода на спора, противната страна му
дължи 1926,62лв. за държавна такса по уважения насрещен иск; 325лв. за
разноски за вещи лица при първоначалното разглеждане на делото и 60лв. при
12
настоящото или общо 385лв.; 500лв. от възнаграждението за защитата по
насочената срещу него искова молба и изцяло възнаграждението във връзка с
насрещния иск в размер на 4000лв.; 4000лв. от разноските за въззивно
обжалване, с оглед изхода на спора по исковете, по които решението е било
предмет на въззивното обжалване. Или „Алфа Истейт“ дължи на „Орекском“
ЕООД ЕООД разноски в размер на 10811,62лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, иск
от АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, против ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, за
връщане на сумата от 21 116,40 лева, представляваща авансово платена сума
по прекратен Договор от 15.02.2019г. за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и
химическо чистене, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от
ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 3992,16лв.,
представляваща законна лихва върху главница от 22 316,40лв. за периода
07.07.2020г. до 11.04.2022г., като претенцията за периода 02.07.2019г. -
06.07.2020г. вкл., и за разликата до предявената претенция за 6292,00лв.,
ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност.
ОСЪЖДА ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от
ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2805,33лв.,
представляваща законна лихва върху главница от 21 116,40 лв. за периода
11.04.2022г. до 05.07.2023г.
ОСЪЖДА ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от
ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 377,09 лв.,
представляваща законна лихва върху главница от 21 116.40 лв. за периода
07.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането на 24.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл.82 от
ЗЗД, иск от АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, против ОРЕКСКОМ ЕООД,
ЕИК ***, за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, търпени през периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. от
13
неизпълнение на договорно задължение по Анекс от 25.06.2019г. към Договор
№1 от 15.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 108 от ЗС, по отношение на
АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, че ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, е
собственик на следните вещи: Високооборотна перална машина ***,
Високооборотна перална машина ***, Индустриална химическа машина ***
*** ***, Настолна опаковъчна машина ***, Опаковъчна машина с опция за
монтаж на стена ***, и Универсална гладачна маса тип език ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 108 от ЗС, АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, да
предаде на ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, владението на следните движими
вещи:
1. Високооборотна перална машина ***,
2. Високооборотна перална машина ***,
3. Индустриална химическа машина ***
4. Каландър ***,
5. Настолна опаковъчна машина ***,
6. Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ***,
7. Универсална гладачна маса тип език ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 3274,38лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, АЛФА ИСТЕЙТ
ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК ***, сумата от
10811,62лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14