Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. Предявена е искова претенция за оспорване на припознаване от малолетно дете чрез законния му представител, неговата майка. В исковата молба са изложени фактите, от които ищцовата страна счита, че произтича претендираното от нея право, а именно:Малолетната П. Й. М. е родена на .... година в град Г. О. от майка Т. Й. М.; Детето е припознато от Й. М. Й.; Въз основа на припознаването в удостоверението за раждане като баща на детето фигурира Й. М. Й.; Извършеното припознаване не съответства на действителността; Майката на детето твърди, че извършилият припознаването Й. Й. не е биологичен баща на детето П.. Не е родител на детето. Въз основа на така твърдяните факти е направено искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Й. М. Й. не е биологичен баща на припознатото от него дете П. Й. М. и да бъде постановено заличаване на припознаването. Процесуалният представител на ищцовата страна в съдебно заседание поддържа исковата претенция и моли, същата да бъде уважена като основателна и доказана. Ответникът се явява лично. Признава, че не е биологичен баща на детето П., което е родено от майка Т. М.. Твърди следното: Майката Т. М. му е дъщеря; Той е дядо на детето П.; Бащата е неизвестен; През 2005 година към юли месец той заминал за Гърция, а септември, или октомври вземал сина си там. Като се върнали 2006 година майката била на четири – пет месеца бременна. Назначеният особен представител на малолетното дете заема становище да бъде уважен предявеният иск. Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният е иск е с правно основание чл.66, ал.4 от СК. От приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: На .... година в град Г. О. Т. Й. М. е родила дете П. - малолетната ищца. Ответникът е припознал малолетната ищца и е съставен акт за раждане, в които ответникът е вписан за баща на детето. Обстоятелства, установени чрез „Удостоверение за раждане” и „Преписка за припознаване”, приложени към делото от л.19 до л.27, включително. От депозираните по делото свидетелски показания съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Свидетелката М. Й. установява следното: „Съпруга съм на ответника. Т. е доведена дъщеря. Тя е дъщеря само на ответника. Другият свидетел М. М. е мой син и на ответника. Зная, че Т. е родила момиче П.. Моят съпруг не е баща на П.. Ние с ответника сме съпрузи от 30 години. Бяхме се поразделили и той си хванал приятелка и така е родена Т.. Т. живееше при майка си, и при нас идваше. Т. забременя и роди. Ответникът беше в Гърция от 2005 година и през 2006 година, когато се върна, Т. вече беше бременна. Тогава Т. беше при майка си. Ответникът се върна от Гърция, за Новата година беше в България. Малката се роди на ..... г. Ние посрещахме Новата 2007 година, т.е. ответникът се върна от Гърция преди Новата 2007 г. Момчето беше при мен. Ответникът сам отиде в Гърция. След като се върна от Гърция остана и отидохме в Германия. Най напред ответникът замина в Германия, после аз и децата ми отидохме. Аз имам дъщеря в Германия. Нашето момче също замина. Т. тръгна с мен в Германия 2007 година. Бебето беше на 10 месеца, като заминахме с Т. за Германия. Живеехме в Германия. В Германия има закон, когато майката няма 18 години, имат право да й отнемат детето и когато майката навърши 18 години й връщат детето и той отиде и припозна детето. Не зная кой е бащата. Не ми е казвала кой е бащата. Не съм чувала кой е бащата. Ответникът ми казва, че също не знае кой е бащата.” Свидетелят М. Й. М. установява следното: ”Брат съм на Т. М. и син на ответника. Аз съм бащата на детето П.. Той е бащата по документи. Аз съм биологичния баща на детето. Казвал съм им, че аз съм бащата. Когато се роди бебето мен ме нямаше в България, затова го припозна баща ми. Аз бях в Гърция. Баща ми ГР.Д.№970/2011 г. ВТОС 2005-2006 година беше в Гърция. Той се прибра 2006 година. Баща ми се върна от Гърция декември 2006 година и повече не е ходил. Аз заминах за Гърция в края на 2006 г.началото на 2007 година. След раждането на детето – два месеца след раждането на детето се върнах. Мен ме нямаше в България и затова баща ми е припознал детето. Сега всички живеем в ГермÓния.” От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза съдът приема за установенвероятния период на забременяване на ищцата с детето, а именно: в широки граници от 18.07.2006 година до 18.08.2006 година; тесните граници от 24.07.2006 год. до 30.07.2006 година. От приетото по делегация заключение на вещите лица по допуснатата съдебномедицинска експертиза чрез ДНК-анализ при спорен родителски произход съдът приема за установено от фактическа страна следното обстоятелство: Ответникът се изключва като биологичен баща на роденото от Т. Й. М. дете П. - малолетната ищца. От приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение процесуалната допустимост на предявения иск. Предявен е от надлежна страна против надлежна страна. Страните са от кръга на лицата, които разпоредбата на чл.66, ал.4 от СК сочи като процесуално легитимирани страни при иск с посоченото правно основание. Спазен е и преклузивният срок, визиран с посочения законов текст. По отношение основателността и доказаността на предявения иск. От установените по делото чрез писмените доказателства, чрез депозираните свидетелски показания и чрез заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани съдебно-медицински експертизи конкретни обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави обобщен извод: През време на вероятния период на забременяване с малолетната ищца майката не е осъществявала полови контакти с ответника, а с друг мъж – свидетеля М. М.; Установена е обективната невъзможност роденото от ищцата дете да бъде заченато от ответника. С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ответникът не е биологичен баща на роденото от Т. М. дете П.. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Съгласно чл.16, ал.2 от Закон за гражданската регистрация съдът следва да определи имената на малолетната ищца по реда на чл.12, ал.1 и чл.15 от същия Закон. Водим от горното и на основание чл.66, ал.4 от СК и на основание чл.16, ал.2 от Закон за гражданската регистрация във вр. с чл. 12, ал.1 и чл.15 от Закон за гражданската регистрация окръжният съд Р Е Ш И: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. М. Й., ЕГН-*, с адрес село В., община С., ул.„Д.” №..., не е биологичен бащана детето П. Й. М., ЕГН-*, роден на ....година в гр. Г. О., от майка Т. Й. М., ЕГН-*, с адрес село В., община С., ул.„Д.” №..., за което е съставен Акт за раждане №.... от ....година на община – Г. О. ОПРЕДЕЛЯ ИМЕНАТА НА МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ както следва: П. Т. М.. ОСЪЖДА Й. М. Й., ЕГН-*, с адрес село В., община С., ул.„Д.” №.., да заплати на С. Й. К., адвокат към Адвокатска колегия-В. Т., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/ РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на община – Г. О., на длъжностното лице по гражданското състояние, което по реда на чл.75, ал.1 от Закон за гражданската регистрация и на основание чл.66, ал.4, изречение последно от СК да извърши съответното вписване /отбелязване/ в съставения акт за раждане на приетата за установена промяна – да заличи припознаването със съответна бележка в акта за раждане. СЪДИЯ: |