Определение по дело №131/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 305
Дата: 23 януари 2020 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20203100500131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./       .01.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание проведено, в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно гражданско дело № 131 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д., чрез адв. Н.Ж., срещу Решение № 4716 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 14006/2018 г. по описа на ВРС, XXXI с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Ж.Ф.Г. ЕГН ********** и С.Ф.Д. ЕГН ********** *** от една страна като ищци и Ю.Т.Д. ЕГН ********** *** и Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** и двете от друга страна като ответници за допускане на изкупуване от страна на ищците на ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в с. Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ УПИ XVI-9 в кв. 17 по плана на с. Равна гора, с площ от 1170 кв.м., прехвърлен на ответницата Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** по силата на съдебно решение от 11.02.2013 г. постановено по в.гр.д. №3555/2012 г. на ВОС постановено по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД при условията посочени в решението, на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.

Жалбоподателите Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д. считат постановеното решение за неправилно и необосновано, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат, че изводите на съда, че не са спазили преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска, защото не са представили доказателства за това, са неправилни. В тази връзка твърдят, че ответницата не е оспорила твърденията им за узнаване за продажбата и съдът не е дал с доклада си по делото указание, че не сочат доказателства за установяването на този факт. Излагат още, че другата ответница изрично е признала иска, а това не е взето предвид от съда. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ж.Т.Н. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно. Счита, че ищците са следвало да докажат всички съществени факти независимо, че не им е указано в доклада. Излага още, че е представила доказателства пред първата инстанция, че ищците са узнали за продажбата в един много по-ранен момент от твърдения в исковата молба. В заключения сочи, че целта на производството е да се осуети подялбата на имота.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ю.Т.Д. не депозира писмен отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

По доказателствените искания:

Въззивниците са изложили в жалбата си оплаквания по отношение на извършения от първоинстанционния съд доклад по делото и са поискали разпит на свидетел пред въззивната инстанция, с показанията на който да установят момента на узнаването им за процесната продажба.

Настоящият състав счита, че оплакванията във въззивната жалба са обосновани и основателни.

В изготвения пред първата инстанция доклад по делото съдът е дал указания на ищците, че следва да докажат всички наведени от тях твърдения. Тези указания не са изчерпателни и не покриват изискванията на чл. 146 ГПК. Разпределянето на доказателствената тежест не следва да е общо, а с оглед предмета на спорното право. Съдът е длъжен да укаже на страните кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях, като наред с това указва на страните конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства

Съгласно указанията по т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС при наличието на тази хипотеза въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Ако са налице обосновани оплаквания във въззивната жалба въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Налице е процесуално нарушение на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което на въззивниците следва да се предостави възможност да ангажират доказателства за установяване на факта, за който носят доказателствена тежест, а именно за момента (датата), на която са узнали за процесния договор за покупко-продажба (решението на съда, с което е обявен предварителния договор за окончателен). Въззивниците са поискали за установяване на този факт да бъде разпитан един свидетел, което доказателствено искане е допустимо, относимо и необходимо (доколкото не сочат други доказателства за установяване на този факт), и следва да бъде уважено.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д., чрез адв. Н.Ж., срещу Решение № 4716 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 14006/2018 г. по описа на ВРС, XXXI с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Ж.Ф.Г. ЕГН ********** и С.Ф.Д. ЕГН ********** *** от една страна като ищци и Ю.Т.Д. ЕГН ********** *** и Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** и двете от друга страна като ответници за допускане на изкупуване от страна на ищците на ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в с. Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ УПИ XVI-9 в кв. 17 по плана на с. Равна гора, с площ от 1170 кв.м., прехвърлен на ответницата Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** по силата на съдебно решение от 11.02.2013 г. постановено по в.гр.д. №3555/2012 г. на ВОС постановено по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД при условията посочени в решението, на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.

ДОПУСКА до разпит в открито съдебно заседание един свидетел при режим на довеждане от въззивниците за установяване на момента (датата), на която последните са узнали за процесния договор за покупко-продажба (решението на съда, с което е обявен предварителния договор за окончателен).

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 131/2020 г. на ВОС за       09.03.2020 г. от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивниците се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     

     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                       

                        2.