Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Д., като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 268 по описа за
2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.Е.Г. ***, ЕГН **********, подадена
чрез адв. Бр.Б., против НП № 436а-228/06.10.2020год.
на Директора на ОД на МВР Варна, с което й е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В жалбата си въззивницата сочи,
че НП е незаконосъобразно, тъй като на първо място било издадено срещу лице,
което не можело да носи адм.наказателна отговорност,
и на следващо място защото било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН – е било посочено въз основа на
какви обстоятелства и какви доказателства АНО бил приел че е налице извършено
нарушение. Отделно от това твърди, че за едно и също нарушение на въззивницата
били съставени 3 бр. АУАН. Моли НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В условията на
евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена и бъде поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение, моли такова да бъде определено в минимален размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание е докладвана
молба постъпила във ВРС на 15.04.2021год., изходяща от Т.А.Д. като пълномощник
на въззивницата, с която е заявено оттегляне на жалбата и е поискано
прекратяване на производството. С определение искането на Т.Д. е било оставено
без уважение предвид разпоредбата на чл. 324 от НПК приложима и в съдебното
производство по силата на чл. 84 от ЗАНН и предвид на това, че молителката не
разполага с изрично пълномощно за оттегляне на жалбата съобразно чл. 324, ал.2
от НПК.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2020год., около
12:50ч., свидетелите С. и Д. и двамата полицейски инспектори в група „Общинска
полиция“ при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения като основно
контролирали спазването от страна на гражданите на въведените противоепидемични
мерки. На крайбрежната алея „Кап. д.п. „Георги Георгиев“ в Приморски парк на
гр.Варна, двамата видели въззивницата която била без поставена предпазна маска
на лицето и разхождала куче. Свидетелите я спрели и казали й, че върши нарушение
защото е без маска и поискали да им представи документ за самоличност.
Въззивницата казала, че не носи такъв. Първоначално същата се представила като
друго лице, но в последствие съобщила на полицаите данните си. Последните
извършили проверка и след като се уверили в нейната самоличност на място св. С.
й съставил АУАН бл.№ 0005068/21.04.2020год. в който посочил че същата е
нарушила разпоредбата на чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1
от ЗЗ, тъй като при преминаване на открито място „Приморски парк“, крайбрежна
алея „К.д.п. Г.Георгиев“ не използва защитна маска или друго средство покриващо
устата и носа, с което не изпълнява установените в т.9 на Заповед № 01-197 от
11.04.2020год. на министъра на Здравеопазването противоепидемични мерки.
Актът бил надлежно предявен на
въззивницата която го подписала без възражения.
На 23.04.2020год. въззивницата
подала писмено възражение срещу АУАН в което посочила че при влизането и в
Морската градина никъде не била срещнала ограничителни знаци за да разбере, че
достъпът до парка бил забранен, както и че е безработна.
На 06.10.2020год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с
което административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации
в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на въззивницата за това, че
на 21.04.2020г. на открито обществено място не е изпълнила противоепидемичните
мерки въведени на осн.чл.63, ал.1 от ЗЗ със Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020г. за допълнена със Заповед №№ РД-01-197 от 11.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването, с което е нарушила чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО
изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ наложил на въззивницата адм. наказание глоба в размер на 300лв..
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка,
заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед
№ РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. /последните две публикувани и налични на сайта на
Министерството на здравеопазването - общодостъпен за всички/ и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани
от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Д., които
са очевидци на нарушението. Същите с необходимата конкретика посочват фактите,
имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото. Сочат, че
лично са възприели въззивницата на крайбрежната алея в Приморски парк, както и
че тя е била без поставена маска.
В съдебното производство
показания е дала и св. Т.Д. – майка на въззивницата, която сочи, че дъщеря и от
2012год. страда от биполярно афективно разстройство и
през месец април 2020год. била в маниен епизод.
Писмените материали приложени
към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с
установената фактическа обстановка по делото.
Съдът кредитира и допълнително
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – медицинска
документация касаеща здравословното състояние на въззивницата, както и справка
от ОС Варна видно от която въззивницата не е била страна по образувани в съда
дела за поставяне под запрещение.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за
разглеждане по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно
правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски
орган в ОД на МВР-Варна - инспектор в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна,
оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с
полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С., същият е служител на ОД
на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като
инспектор в ОП при ОД на МВР-Варна.
Административнонаказателното производство
е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП. Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивницата не носи на обществено място защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число и заповедта с която същата е била изменена и допълнена.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му
с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията
да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и
единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на
настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за
неоснователни, което е и отбелязано в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн.
- ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република
България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-247/01.05.2020год. и
впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. В т.9 от посочената
заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за първи път е въведена посочената в АУАН и в
НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици,
автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на
действие на тази противоепидемична мярка – от 12.04.2020год. до 26.04.2020год.
С последваща заповед, а именно Заповед № РД-01-236/24.04.2020год. предходната
заповед е изменена в частта на срока на действие на мярката, който е бил
удължен до 13.05.2020год. вкл. Налице са и последващи актове на министъра на
здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-247/01.05.2020год., а след това и
Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. като с първата цитирана заповед т.9 се изменя
като думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ са
били заличени (т.е. задължението да носене на предпазна маска или друго
средство покриващо носа и устата на открити места е отпаднало), а с втората
заповед е прекратено изцяло действието на първоначалната заповед - Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. изм. и допълвана с
множество заповеди в това число и описаните в АУАН и НП. Към момента на съставяне на АУАН, обаче Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., е създала задължения и непосредствено е засегнала
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. изм. със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. (в частта
на срока на действие) е предвидено, че всички лица, които се намират на закрити
или открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки,
храмове, търговски обекти и др. трябва да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата като действието на заповедта е в сила от 12.04.2020г. до 13.05.2020год.
вкл. Т.е. към дата 21.04.2020г. когато въззивницата е установена без предпазна
маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата, на открито място
(на крайбрежната алея в Приморски парк) в гр.Варна заповедта е била действаща.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., изм. и доп. Със Заповед №
РД-01-247/01.05.2020год., а впоследствие отменена със Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по
смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г.
по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен
съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. №
4088/2020 на Върховния административен съд). Процесните
заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение
поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да
уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В
тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на
здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с
изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично
позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно
чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията
за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени
именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не
е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 21.04.2020год.) за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въззивницата, Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и Д., както и от приложената към АНП докладна записка от св. С., се установява по безспорен начин, че на 21.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал , жалбоподателката се е намирала на открито обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, каквато се явява, крайбрежната алея в Приморски парк в гр.Варна, като не е имала поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата. С оглед на изложеното се налага извода, че въззивницата е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й отговорност.В същност спор досежно обективната съставомерност на вмененото нарушение по делото няма. Спора е дали въззивницата изобщо би могла да бъде субект на адм. наказателна отговорност като в жалбата се навеждат доводи за евентуална невменяемост.Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.Безспорно от представената по делото медицинска документация се установява и това, че въззивницата е била диагностицирана с психично заболяване. В тази насока са и показанията на нейната майка. По делото обаче не са налице каквито и да било доказателства, които да установят, че заболяването й е довело до невменямост в частност че към датата та нарушението същата не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че именно с оглед установява на този факт в хода на съдебното следствие е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, която в крайна сметка не е била извършена поради отказ на въззивницата да се яви за освидетелстване. При това положение няма и как да се приеме за достоверно твърдението в жалбата за невменяемост на въззивницата към 21.04.2020год., съответно същата би могла да бъде субект на адм.наказателна отговорност за нарушение по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява
административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В
същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения
които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване
живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административнонаказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера
на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно
няколко дни след датата на нарушението заповедта е била изменена като думите
„или на открити“ и думите „паркове“ и „Улици, автобусни спирки“ са били
заличени. Сам по себе си този факт обаче не може да определи случая като
маловажен, съответно да определи по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението. В горната насока е налице и константна практика на АС Варна –
Решение № 189/16.02.2021год. по КНАХД № 2685/2020год.; Решение №
476/15.04.2021год. по КНАХД № 266/2021год.; Решение № 636 от 13.05.2021год. по
КНАХД № 651/2021год.; Решение № 475/15.04.2021год. по КНАХД № 601/2021год. и
др. Нещо повече според разбирането на настоящия съд приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на противоепидемични мерки
въведените в условия на глобална пандемия, би породило единствено и само
чувство за безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения,
което впрочем се и наблюдава повсеместно.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че
въззивницата е извършила нарушението за което е санкционирана с процесното НП и
това е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивницата следващото се
за него наказание, което определил в предвидения за това деяние минимум от 300
лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на наказанието,
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която не допуска
определяне на наказанието под предвидения минимален размер.