Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 186
гр.
Горна Оряховица, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1906 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“4финанс“
ЕООД – „Вивус“/ и ответника е сключен договор за паричен заем № ********** / 19.09.2016г. по реда на чл.
6 от ЗПФУР. Посочва, че договорът бил сключен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. На 19.09.2016 г.
на заемателят била отпусната сумата от 220 лв., на 19.09.2016 г.
допълнително сумата от 100 лв., на 10.10.2016 г. допълнително сумата от 680 лв.
, или общо сумата 1184,38 лв., от които 1000 лв. главница, 15,67 лв. договорна
лихва за периода 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. и такса експресно разглеждане
на кредит 168,81 лв. След настъпване на падежа по договора – 19.10.2016 г.
ответникът изпаднал в забава, като съгласно чл. 13.2 и т. 13. 4 от ОУ към договора за кредит започнала да му се
начислява наказателна лихва, определена в специалние условия към същия в размер
на 40,67 %. На 23. 11. 2018 г. заемодателят прехвърли вземането си на ищеца
съгласно сключения между тях договор за прехвърляне на вземанията от същата
дата и съответните му приложения. Ищецът изпратил писмо на посочения по делото
адрес на ответника, за да го уведоми за извършената цесия, но същото се върнало
като непотърсено. Ищцовото дружество иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 1000 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от
168, 71лв. - такса за експресно разглеждане на кредита, и сумата от 1071 лв.
наказателна лихва за периода 20.10.2016 г. до 22.11.2018 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
особения представител назначен на ответника е възразил, че ищцовото дружество
не е поискало назначаване на ССчЕ с оглед точното изчисляване на размера на
задълженията. Открива разминавания между заявеното от ищеца и изготвените от
него математически изчисления.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От страна на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД по делото са
представени: Договор за кредит № **********/19.09.2016 г., 06.10.2016 г. и
10.10.2016 г., ведно с Общи условия на договора за кредит, 3 бр. авизо за нареден кредитен превод за
сумата от 220 лв. от 19.06.2016 г., 100 лв. от 06.10.2016 г. и 680 лв. от
10.10.2016 г. по сметката на Т.К. М. в „Банка ДСК“ ЕАД; Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. (Извлечение); Приложение № 1 към
договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. (Извлечение); Приложение № 4 към
договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г., Пълномощно за уведомяване;
Уведомление за цесия и Известие за доставяне на писмовна пратка от
"Български пощи" ЕАД; Приложение № 5 към договор за цесия №
BGF-2018-033/23.11.2018 г., Потвърждение за прехвърляне на вземания.
Видно от горните доказателства, между
"4финанс" ЕООД и ответника Т.К.М. е възникнало облигационно отношение
във връзка със сключен Договор за кредит № **********, при условията на ЗПФУР.
Договорът е сключен при Общи условия след предоставяне на Стандартен европейски
формуляр, съдържащ преддоговорна информация за кредитополучателя.
Горните фактически обстоятелства са
безспорни между страните.
С подписването на договора
кредитополучателят М. се е задължила срещу предоставянето на кредит в размер на
първоначално от 220 лв., впоследствие на още 100 лв. и още 680 лева за срок от
30 дни да заплати лихва от 40. 92% при ГПР в размер на 49. 6%.
За експресно разглеждане на кандидатурата
ѝ за отпускане на кредита М. се е задължила да заплати допълнителна такса
от 168. 71 лева, която съгласно чл. 4. 1 от Общите условия не е включена в ГПР.
С Преводни нареждания за кредитен превод
сумите от общо 1000 лв. са преведени от "4финанс" ЕООД по сметка на Т.К.М.
в "Банка ДСК" ЕАД.
Между страните е безспорно, че на датата
на падежа на задължението по сключения договор - 19.10.2016 г.
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми:
главница - BGN 1000 лв., наказателна лихва за периода 20.10.2016 г. до
22.11.2018 г. - BGN 1071 лв., такса експресно разглеждане - BGN 168,71 лв.
Видно от приложените: Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. (Извлечение); Приложение №
1 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. (Извлечение); Приложение №
4 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г., горните вземания на
"4финанс" ЕООД спрямо Т.К.М. са прехвърлени на ищеца в настоящото
производство "Кредитреформ
България" ЕООД.
За извършената цесия длъжникът е уведомен
с изпращане на съобщение на адреса посочен в договора, заедно с приложено към
него уведомително писмо.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД
е основателен и доказан досежно претенцията за заплащане на вземането за
главница по предоставения кредит в размер на 1000 лева.
По делото безспорно се установи, че
посочената сума е предоставена от "4финанс" ЕООД на ответника Т.К.М. под
формата на кредит и същата към датата на устните състезания не е изпълнила
задължението си за връщането ѝ. Вземането на кредитора
"4финанс" ЕООД е валидно прехвърлено в полза на ищеца по делото
"Кредитреформ България" ЕООД и
с оглед на това в тази му част предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за заплащане
на такса в размер на 168,71 лева за експресно разглеждане на кандидатурата на
кредитополучателя за отпускане на кредит, както и за сумата от 1071 лв. за
наказателна лихва, съдът счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, тъй като претенциите се основават на неравноправна клауза, която
следва да се счита недействителна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Видно е, че размерът на т. нар.
"такса за експресно разглеждане" е функция от размера и срока на
отпуснатия кредит, т. е. има характер на прикрита лихва, която обаче не е взета
предвид при изчисляването на ГПР по кредита, съгласно чл. 4. 1 от ОУ. При
включването на тази такса в разходите по отпуснатия кредит ГПР, който в
договора е определен но 49. 6%, ще надхвърли максимално допустимия ГПР
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на клаузата. Включването и на
наказателната лихва в разходите по отпуснатия кредит води до ГПР в размер на
26569, 30 %, видно от отговора на вещото лице в т. 3 от назначената по делото
съдебно счетоводна експертиза. Освен това уговорката за наказателна лихва се
съдържа в ОУ в т.13.2 (а) към договора между страните, а за същите няма
доказателства да са били връчвани на ответницата, да е била информирана за
подобна клауза, а още повече да се е съгласявала с нея.
С оглед на изложеното искът за присъждане
на сумата 168,17 лева, представляваща "такса за експресно
разглеждане" и искът за присъждане на наказателна лихва за периода 20.10.2016
г. до 22.11.2018 г. в размер на 1071 лв., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 357,19
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, в качеството на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018 г. сключен с "4финанс" ЕООД, сумата от 1000
лева /хиляда лева/ главница по Договор за кредит № **********/19.09.2016 г.,
06.10.2016 г. и 10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019
г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на цесионера "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********
предявен против Т.К.М., ЕГН ********** ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 168,71 лева /
сто и шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ такса за експресно
разглеждане на кандидатурата на кредитополучателя по Договор за кредит № **********/19.09.2016
г., 06.10.2016 г. и 10.10.2016 г. сключен с "4финанс" ЕООД, както и
иска за заплащане на наказателна лихва за периода 20.10.2016 г. до 22.11.2018
г. за сумата от 1071 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, направените по делото разноски в размер на 357,19 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***:***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: