Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 363/24.07.2013 година на Районен съд -град Г. О. по гр.д. № 1485/2012 ге допуснато извършване на съдебна делба между Д. И. Х. и Г. Т. Г. на съсобствен апартамент № 1, прекратена СИО, находящ се в гр.Г., ул.”П.Ц.”№ ...., заедно с избено и таванско помещение,подробно описани, при права на страните по 1 / 2 ид. Част за всеки. Допуснато е извършване на делба между същите страни на 2 бр. Климатици, подробно описани пак при права на страните по 1 / 2 ид. Част за всеки. Недоволен от решението е останал Г. Т. Г., който чрез пълномощника си го обжалва в частта за определените квоти.Твърди се, че решението е неправилно и незаконо съобразно и необосновано.Твърди, че съгласно чл.27 СК, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, но при съвместен принос, при което в конкретният случай приносът на Г. Т. Г. значително надхвърля приноса на ищцата, което оборва презумпцията за съвместния им принос. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че делбеният апартамент е закупен с парични средства на жалбоподателя от получен от ОББ -гр. В. Т. кредит за закупуване на недвижим имот и от получен от А.П. А. паричен заем в размер на 10 000 лева. В тази връзка твърди, че предоставеният кредит и полученият от А. П. А. заем са погасявани както през време на брака, така и понастоящем от жалбоподателя Г. Т. Г., при което предвид обстоятелството, че е получавал значително по-високо тр¾дово възнаграждение, той е заделял и допълнителни парични средства за закупуването на апартамента и движимите вещи. Твърди, че макар заинтересуваната страна да е оспорила договора за паричен заем, а тя е заявила, че ще се ползва от него, съдът не е открил производство по чл. 193, ал. 2 ГПК за установяване истинността на документа, поради което до доказване на противното следва да се приеме, че договорът за паричен заем е истински. В тази връзка посочва, че подписът в договора за паричен заем е положен от заемодателя А. П. А., който е потвърдил това обстоятелство в съдебно заседание по делото .Твърди, че съдът не е преценил съгласно чл. 172 ГПК показанията на бащата на ищцатас оглед на всички други данни по делото, като се има предвид неговата заинтересуваност, при което не е посочил въз основа на кои други данни е направил извод, че той е дал парични средства за закупуването на апартамента, като се има предвид, че с вложените парични средства от Г. Т. Г. се покрива стойността на целия апартамент.Твърди, че с плащането на кредита от ОББ на паричния заем само от жалбоподателя и от заделяните парични средства от трудовото му възнаграждение се доказва, че приносът му в придобиването на апартамента и движимите вещи значително надхвърля приноса на ищцата, поради което на жалбоподателя следва да се определи по-голям Д. от общото им имущество. Твърди, че макар и да е солидарно задължена за погасяване на поетите от жалбоподателя задължения, въззиваемата не е участвала в изплащането на кредита, получен от ОББ и в изплащането на паричния заем, получен от заемодателя А. П., поради което не може да черпи права от собственото си виновно неизплащане на солидарното си задължение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, или да бъде постановено решение, с което квотите на страните да бъдат определени съответно ¾ ид. части за Г. Т. Г. и ¼ ид.част за Д.Х.. Претендират се разноски. На така подадената въззивна жалба по делото е постъпил отговор от пълномощника на Д. И. Х.. С отговора се взема становище по всички оплаквания, развити в жалбата. Твърди се, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. В. окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата,становищата на страните и събраните по дело доказателства приема за установено следното: Делото е образувано пред ГОРС по исковата молба на Д. И. Х. против Г. Т. Г. за делба на вещи/недвижим имот и движими вещи/,които са СИО и които се намират във владението на ответника,като не е възможно постигане на съгласие за доброволно извършване на делбата. Постъпил е отговор от Г. Т. Г., в който се твърди, че е налице частична трансформация по чл. 21 ал.2 от СК по отношение на апартамента,като твърди, че същия е закупен с изключително негови собствени средства, придобити преди брака и със средства от трудовото му възнаграждение. Твърди, че делбата следва да се допусне при права 3 / 4 ид. части за него и 1 / 4 ид. част за ищцата. Относно извънбрачните средства се твърди ,че са му предоставени лично като паричен заем от А. А., както и че тегления по време на брака кредит се погасява само от него. Относно климатик „О.” се възразява , че той се намира в жилището му в с. Д. Д., а относно климатик „Х.” се твърди ,че му е извършен ремонт на стойност 469 лв. За да постанови решението си районният съдия е приел, че искът е допустим и го е разгледал по същество. Съдията подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на иска, че е налице съсобственост между страните върху процесните вещи, както и че те не могат да бъдат поделени доброволно. Правилно съдията е приел, че апартамента и 2 бр. климатици са придобити по време на брака на страните, който е прекратен с развод от 27.7. 2009 г., при действие на отменения СК, според който при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Съдията е изложил подробни съображения както относно придобиването на климатиците, така и по отношение на апартамента. Съдията точно е обсъдил приложимата нормативна уредба за случая, както и във връзка с това е анализирал подробно средствата, с които е станало плащането на апартамента във връзка с възражението на Г., че в конкретният случай приносът му значително надхвърля приноса на ищцата. Въззивният съд констатира ,че съдията обосновано и подробно се е произнесъл по твърденията и възраженията на страните, поради което са неоснователни оплакванията на жалбоподателя. Съдията е обсъдил както договора за кредит, договора за заем така и свидетелските показания и е направил законосъобразния извод, че делбата на вещите следва да се допусне при равни квоти- по 1 / 2 ид. част. ВТОС напълно споделя този краен извод на районния съд и споделя изложените от последния мотиви , като на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в обжалваната част е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответницата по жалбата, като се представя договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страната е заплатила 200 лв. адвокатски хонорар,която сума следва да бъде платена от жалбподателя. Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 25 лв. по въззивната жалба на основание чл.16 от Тарифата за държавни такси.Затова следва да бъде осъден с решението да заплати тази сума, както и 5 бл. Държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/24.07.2013 година на Районен съд -град Г. О. по гр.д. № 1485/2012 г. ОСЪЖДА Г. Т. Г., ЕГН * от с.Д. Д., общ.Л., ул."П."№... да заплати на Д. И. Х. от гр.Г., ул. "К. Б.." № ...В.,...., .... ЕГН * разноски по делото в размер на 200 лв. ОСЪЖДА Г. Т. Г. ЕГН * от с.Д. Д., общ.Л., ул."П."№. да заплати по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 25 лв. по въззивната жалба, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |