Решение по дело №1477/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260000
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500501477
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260000                               12 януари 2023 г.                        ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Старозагорският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав в закрито заседание на …12 януари 2023……… година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                   

                                                                     ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

при участието на секретаря….. ………………… и в присъствието на прокурора……………………………………. разгледа докладвано от………… съдията  МИШОВА………………….в.гр. дело № 1477 по описа  за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.251 ГПК и е по молба на Т.П.П. за тълкуване на решение № 260076 от 03.11.2020 г., постановено по делото в частта, в която се определя режим на лични отношения на бащата с детето.

Въззиваемият М.Т.Б. не взема становище.

Съдът, като прецени искането, счита за следното:

Молбата за тълкуване е процесуално допустима. При липса на прекратяване на основанията, указани в чл. 433 ГПК, за страната по делото е налице правен интерес от тълкуване на акта, доколкото то обуславя точното му изпълнение и е предпоставка за завършване на процеса съобразно действителната воля на съда. Според приеманото в практиката на ВКС (Р- 117-2009 г., І т.о.) решението се счита изпълнено с приключване на изпълнителното производство, т. е. с окончателното преустановяване на действията по привеждането му в изпълнение. В случая е налице висящо изпълнително производство, което изключва приключило изпълнение.

Разгледана по същество, молбата за тълкуване е неоснователна.

Производството пред въззивния съд е било образовано по въззивна жалба от Т.П.П. против решение № 42 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4494/2018 г. на Старозагорския районен съд, и е приключило с решение № 260076 от 03.11.2020 г., с което първоинстанционното решение е било отменено в частта, с която е изменен определеният в решение № 365196 от 19.03.2018 г., постановено по гр. дело № 48124/2017 г. по описа на Районен съд – София, режим на лични отношения между бащата М.Т.Б. и детето Р.М.Б.; в частта, с която предявеното от Т.П.П. срещу М.Т.Б. ***, ЕГН ********** искане по чл.59, ал.9 СК за изменение на определения режим на лични отношения между детето и бащата, както и в частта, с която е разрешено на детето да пътува извън пределите на Р България заедно със своя баща по време на определения му с решение № 365196 от 19.03.2018 г., постановено по гр. дело № 48124/2017 г. по описа на Районен съд – София, режим на лични отношения, като вместо него е  изменен определения с решение № 365196 от 19.03.2018 г., постановено по гр. дело № 48124/2017 г. по описа на Районен съд – София, режим на лични отношения и е определен друг, а именно: до навършване на 13-годишна възраст на детето Р.М.Б. – 09.03.2021 г., режимът на лични отношения между бащата М.Т.Б. и детето да се осъществява  през всяка втора и четвърта  събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., без преспиване, като свиждането ще се осъществява в *** След навършване на 13-годишна възраст на детето, т.е. след м. март 2021 г. – режимът на лични отношения да се осъществява през всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване, като свиждането ще се осъществява в ***, и всеки четвърти петък, събота и неделя, от 17 ч. в петъчния ден до 19 ч. в неделния, с преспиване, като свиждането може да се осъществява и в ***, както и бащата ще има право да вижда детето и на неговия рожден ден – 9 март, за 2 часа на обяд, ако този ден не съвпада с режима на лични отношения, а ако съвпада – майката ще има право да вземе детето за 2 часа на обяд; бащата ще има право да вземе детето през лятото за 30 дни, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата се има право да взема детето за Коледните празници – 24-26 декември през всяка нечетна година и за Новогодишните  (31 декември – 1 януари) всяка четна година, ако това не съвпада с определения режим на лични отношения. Също така е дадено съгласие – заместващо съгласието на майката детето да пътува, заедно с баща си в държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия и Република Черна гора по времето на определения режим на лични отношения за срок от три години, считано от м. март 2021 г. В останалата част първоинстанционното решение и потвърдено.

С решение № 260029 от 09.02.2021 г. постановеното решение е било допълнено, както следва: При осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето, детето да бъде вземано от дома на майката в посочения в решението час и да бъде връщано там, също в посочения в решението час. Това решение е било връчено на въззивницата на 28.02.2021 г. по реда на чл.46, ал.2 ГПК – на пълнолетно лице от домашните й, поради което не би следвало съдържанието на изпълнителния лист да я изненадва.

Молбата за тълкуване на решението е основана на твърдението, че текстът „режимът на лични отношения да се осъществява през всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване, като свиждането ще се осъществява в ***, и всеки четвърти петък, събота и неделя, от 17 ч. в петъчния ден до 19 ч. в неделния, с преспиване, като свиждането може да се осъществява и в ***“ бил абсолютно неясен и объркващ и щял да доведе до нови действия срещу нея от страна на бащата в момента, в който режимът започне да се изпълнява. Въззивницата не е посочила в какво точно се изразява неяснотата, която налага тълкуване.

На тълкуване по реда на  чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива както на решение № 260076 от 03.11.2020 г, така и на решение  № 260029 от 09.02.2021 г., с което се допълва първото, е ясно и недвусмислено изразена и е напълно разбираема. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че и съдебният изпълнител, който провежда принудително изпълнение, е възприел  и разбрал напълно постановеното решение. 

По изложените съображения съдът намира, че искането по  чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото решение е неоснователно и следва бъде оставено без уважение. Затова

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 263476 от 12.10.2022 г. на Т.П.П. за тълкуване на съдебното решение, постановено по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: