Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 02.12.2019г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
състав
На 22октомври 2019 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 3188 по описа за 2019година.
Делото е образувано по
искова молба с правно основание чл.415 ГПК вр.чл.422 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД - София за признаване за установено на дължимост на
суми от ответницата К.К.Т. за сумата от 5841,07лева главница, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда, договорна лихва
от 3898,81лева до 20.01.2021г., 1212,79лева лихва за забава, за които са се
снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1970/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд, като при условията на евентуалност търсят
ответницата да бъде осъдена да заплати сумите, като лихвата за забава да е в
размер на 1729,82лева. Претендират и разноски по заповедното и по настоящото
производство.
Ответницата в срока по
чл.131 ГПК не представя писмен отговор.
Делото е образувано по искова молба от
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр.София в която твърдят, че на 16.01.2018 г.
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит №PLUS-14414388 от дата
20.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и К.К.Т. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 от
16.01.2018 г„ представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания, е представено само с данните на длъжника К.К.Т., тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл.
2, ал.2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл.23, ал.1, 2, 3, във вр. с чл.26, ал.2 от
ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда. Съгласно договора за
цесия от 27.07.2017г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS-14414388 от 17.01.2018г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.
Същото се е върнало в цялост, с отбелязан резултат „получателят отсъства".
Ищцовото дружество е изпратило повторно уведомително п исмо за цесията с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14414388 от
21.09.2018 г., ведно с
уведомление за предсрочна изискуемост, което се е върнало в цялост, с отбелязан
резултат „в чужбина". Изпратено е отново, чрез куриер, уведомително писмо
за цесията с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS-14414388 от 27.11.2018г.,
ведно с уведомление за предсрочна изискуемост, което се е върнало в цялост.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235 ал.З от ГПК. Поради
изложеното, към настоящата искова молба представяме и молим да връчите на ответника,
ведно
с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената
цесия и уведомление за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14414388 от 21.02.2019г. В тази връзка се позоваваме на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013г. на
I т. о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о.В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи
съществуването на задължението на ответника, произтичащо от посочения договор
за паричен заем, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено.
В тази насока e Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание
чл.47, ал.6 ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от
исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл.47,
ал. 1 и ал.5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на
срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква
представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и
до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването на книжата е
станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение
№ 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и
Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, и
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна. Нещо повече, на основание чл.47, ал.6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище е
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл.290 от ГПК. Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., / т.о., ТК на ВКС.
На 20.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и К.К.Т.
като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS- 14414388 Р, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита", а именно: 6000,00 лв. Страните са постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да
бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД,
като застрахователната премия, която е в размер на 1612,80 лв. е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена
в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на
договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и
такса ангажимент, която е в размер на 210,00 лв., срещу която Кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя
при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.Предоставянето на посочената
по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави
заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска"
и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 12431.04лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
6431,04лв.На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се
е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2021г., на 48 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 258,98 лв., при първа погасителна
вноска 20.02.2017г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.01.2021г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния
случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 20.01.2018г., която дата представлява падежа на дванадесета
погасителна вноска.Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение
на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост
с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на
гореизложеното, моля да имате предвид следното: видно от представените по делото доказателства,
към момента на сключване на процесния договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в
обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на Банките по силата на чл.2, ал.1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013г. по т.д. No 610/2011г., I т.о., ТК.Освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора по
процесния договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т.18 на
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към
настоящия случай Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост
на вземания на финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за
кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от
съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите
облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл.20а ЗЗД/. Настоящият
съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава
финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните
(банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно
банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от
тях лица", правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба,
свързана с конкретни правни субекти (като банките) към други правни субекти. По
същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции, приетото
от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК. В
смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на
небанкови финансови институции а именно: Решение №59 от 16.02.2016г. по в. гр.
д.№ 1425/2015г. на ОС- Велико Търново Определение № 4586 от 14.10.2015г. по
в.гр.д.№ 824/2015г. на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д №
2711/2017 на PC
- Ямбол).Съгласно условия към договора
за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.01.2018г. /денят следващ датата на настъпване
на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 1212,79 лева.Длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 2691,16 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:2532,23лв.,
главница: 158,93лв. Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД
е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.410 от ГПК срещу К.К.Т., с ЕГН ********** ***. Съдът е
уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 1970/2019г., с-в на PC СТАРА ЗАГОРА е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не
е намерен на заявения от него адрес, което от своя страна обуславя правния ни
интерес от подаването на настоящата искова молба.Молим съдът да приложи
разпоредбата на чл.235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9
от TP 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно че съдът следва да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017г. на ВКС по т. д. № 60361/2016г., IV г. о„ ГК и Решение №
15/09.05.2017г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.В съответствие с трайната практика на
съдилищата с настоящата искова молба уведомяваме ответника за предсрочната
изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен
иск.Молим, да ни призовете на съд и след като се запознаете с всички
доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да
постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че К.К.Т.,
с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1970/2019г., PC - СТАРА ЗАГОРА, а именно: 5841,07лв. /пет хиляди и
осемстотин четиридесет и един лева и седем стотинки/ - представляващи главница
за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2021г., по отношение на които на основание
чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
20.01.2018г.; 3898,81лв. /три хиляди и осемстотин деветдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2021г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.01.2018г., 1212,79лв. /хиляда
двеста и дванадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/
за забава за
периода от 21.01.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга,
както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № 1970/2019 г., на PC-СТАРА ЗАГОРА. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове предявени
срещу К.К.Т., с ЕГН **********, молим съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови
Решение, с което да осъдите К.К.Т.,
ЕГН ********** да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК
********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
5841,07лв./пет хиляди и осемстотин четиридесет и един лева и седем стотинки/ -
представляващи главница за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2021г.; лв. /три
хиляди и осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 20.12.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.01.2021г.(падеж на последна погасителна вноска); лв./хиляда седемстотин
двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 21.01.2018г. до датата на подаване на
настоящата искова молба в съда; законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно погасяване на дълга. Ответникът може да заплати дължимите суми по
следната банкова сметка ***: IBAN: ***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД. Молим, също така да ни бъдат присъдени и
направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника К.К.Т..
В съдебно заседание ответника не изпраща упълномощен представител, не взема
становище по иска.
Ответника К.К.Т., редовно призована, не
представя писмен отговор, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като
взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са предпоставките за такова решение: получено е съобщение от ответника,
не е представен в срок отговор на исковата молба, има редовно призоваване на
ответника, същият не се явява в първо съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени
доказателства в тази връзка, с оглед на което и съдът констатира, че са налице
предпоставките за постановяване на такова решение, с оглед на направената молба
и от ищцовата страна.
Искането
за присъждана на договорни лихви в размер на 3898.81 лева за период от
20.12.2017г. до 20.01.2021г. е неоснователно,същото противоречи на разрешенията,
дадени в ТР 3 от 27.03.2019г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Длъжникът дължи заплащане на договорни
лихви само до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а не за
цесия срок на договора, както се претендира с настоящото заявление, поради
което договорни лихви в размер на 3898.81 лева за период от 20.12.2017г. до
20.01.2021г. на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост на 20.01.2018г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Следва искът да бъде уважен в останалата част,
тъй като от представените материали, приети като доказателства се установява
основателността на исковите претенции. Следва да бъдат присъдени и направените
по заповедното производство разноски общо в размер на 241,08лева/двеста четиридесет и един лева и 08стотинки/, както и направените
разноски в настоящото производство – 173,27лева/сто седемдесет и три лева и
27стотинки/ държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева/сто
лева/.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника
К.К.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника А.Б., юрисконсулт на
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК:
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда „Лабиринт” ет.2, офис 4, сумата
от 5841,07лева/пет хиляди осемстотин четиридесет и един лева и 07стотинки/ -
главница, представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски
кредит №PLUS - 14414388 от 20.01.2017г., ведно със законната лихва от датата за
завеждане на заявлението в съда - 04.04.2019г., до окончателното й плащане,
1212,79лева/хиляда двеста и дванадесет лева и 79стотинки/ обезщетение за забава
от 21.01.2018г. до 03.04.2019г., за които има издадена заповед №1104 от 05.04.2019г.
по ч.гр.дело № 1970/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСТАВЯ
без уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, против К.К.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, за присъждане на договорни лихви в
размер на 3898.81лев/три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и 81стотинки/
за период от 20.12.2017г. до 20.01.2021 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост на
20.01.2018г, като неоснователно.
ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
пълномощника А.Б., юрисконсулт на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със
съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК: гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис сграда „Лабиринт” ет.2, офис 4, направените разноски по заповедното
производство с издадена заповед №1104
от 05.04.2019г. по описа на Старозагорския
районен съд в размер на 241,08лева/двеста четиридесет и един лева и 08стотинки/, както и направените
разноски по настоящото дело – 173,27лева/сто седемдесет и три лева и
27стотинки/ държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева/сто
лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: