№ 1213
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501361 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по въззивна жалба на „В.“ ЕООД,
ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 1584 от
17.03.2025 г. на СГС, І-22 състав, постановено по гр.д.№ 4103 по описа за 2023
г., с което е уважен предявеният от ищеца „САФКО“ ЕООД срещу
ответника/въззивник, иск по чл.108 ЗС и в негова тежест са възложени
разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи неправилност и незаконосъобразност; същото било
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че решението
било постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Изложеното в отговора по исковата молба оспорване, че ищеца бил придобил
собствеността на основание давностно владение не било обсъдено. Съдът не
бил разпределил доказателствената тежест по отношение на ответника, а само
дал указания на ищеца. Първоинстанционният съд не се съобразил с нормата
на чл.81 от ЗС, тъй като в случая давностното владение било прекъснато за
1
повече от 6 месеца с оглед въвода във владение, извършен на 29.10.2021 г. В
този смисъл решението било постановено при нарушение на съдебната
практика на ВКС, която се цитира. Решението не било съобразено и с
разясненията по т.2 от ТР №4/2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът не се бил съобразил и с представените доказателства, че имота е
публична общинска собственост поради което не можел да се придобива по
давност с оглед чл.86 от ЗС. За част от имота не бил съставен АОС, тъй като се
касаело до улица. Неправилно съдът бил осъдил ответника да предаде имота
макар по делото да били представени доказателства, че било установено, че
имота не е във фактическата власт на ответника. Неправилно съдът се бил
позовал на чл.226 ГПК, която норма била неотносима за процесния случай.
Приложение намирало правилото на чл.235, ал.3 ГПК.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна
инстанция -„САФКО“ ЕООД, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на обжалваното решение. Невярно било, че съда не е
разпределил доказателствената тежест между страните. Сочи, че с отговора по
исковата молба от страна на ответника се оспорвало само давностното
владение. С отговора по исковата молба се въвеждали твърдения, че
собственик на имота е трето за делото лице- Столична община. Ответникът не
оспорвал, че владее всичко, което му е било предадено с протокол за
предаване на владение от 29.10.2021 г. Сочи, че цитираната практика била
неотносима по спора. Следвало да се прави разлика между защита на
собственост и защита на владение. Твърди да не било налице прекъсване на
давността по смисъла на чл.81 ЗС. Освен това, този довод се въвеждал с
въззивната жалба. Възражението на ответника с отговора по исковата молба
досежно това, че имота бил собственост на СО било обсъдено като съдът се
бил позовал на чл.17, ал.5 КРБ. Наред с това имотът не попадал в цитираното
от ответника решение на СОС от 05.07.1999 г. А отреждането за улица нямало
непосредствено отчуждително действие. В случая надлежна отчуждителна
процедура не била проведена. Позовава се на съдебна практика на ВКС, за
2
която се твърди, че касае аналогичен случай- решение № 18 от 08.02.2013 г. по
гр.д.№ 583/2012 г. на ВКС, ГК, Второ ГО. Относно предаването на имота от
ответника на ищеца се позовава на разясненията в ТР №3 от 19.07.2010 г. по
тълк.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС. Диспозитивът на обжалваното решение
бил съобразен и с практиката на ВКС. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 25.03.2025 г. по
електронен път.
Въззивната жалба е подадена на 03.04.2025г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че фактологията, изложена в исковата молба е ясна - твърди се, че
след закупуване на парцел, съобразно посоченото в иска, е придобита и друга
недвижимост до него. Последната не била част от изпълнителното
производство (за което не се спорело, че е проведено), но била предадена на
ответника. Тази допълнителна част била индивидуализирана с граници.
Искът по чл.108 ЗС бил основателен защото:
1-Ищецът бил закупил от Общината терен, който имал ограда, или по-
точно остатъци от ограда. Тази ограда, която била възстановена, за да се
осигури контролиран достъп, всъщност била около имота с площ от 10 895,50
м2, но и този с площ на реалната част от 1 424,50 м2.
Ищецът бил приел (съзнателно или не, т.е. без значение дали е бил
3
наясно, че огражда повече отколкото му е продадено), че целият заграден имот
е негов (animus domini) и го бил демонстрирал по отношение на всички -
показанията на свидетелите относно достъпа и в крайна сметка самото
изграждане на оградата (чл. 68, ал. 1 от ЗС). Ситуацията била такава, считано
от началото на 2001 г. Възлагането било едва към м.09.2021 г., като в него (в
публичната продан) не се включвал процесният имот. Това означавало, че са
изминали, изискуемите от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, 10 години.
Ограденият имот бил този, който фактически бил предаден от ЧСИ на
ответника, но предмет на публичната продан бил само този, закупен от ищеца
от Общината.
2-Исковата молба била вписана през 2023 г., което означавало, че
доброволното предаване на владението на процесния имот било
непротивопоставимо по отношение на ищеца (арг. и от 112-3 от ЗС и чл. 226
от ГПК). От тази гледна точка дали реално било предоставено владението или
не, предвид доводите, изложени в последното о.с.з., било ирелевантно.
Вписването на исковата молба имало за цел да даде гласност на съдебния спор
относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост
на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица,
след вписването. - Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т.д.
№ 3/2009 г., ОСГК.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 5 от КРБ, принудително отчуждаване на
собственост за държавни и общински нужди можело да става само въз основа
на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг
начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Мероприятието не било проведено, нямало и данни за отчуждители
процедури (арг. от чл. 208, ал. 2 от ЗУТ).
Спорът между общината и ищеца, чий е процесният имот, не било част
от предмета на това производство.
3-прехвърляйки владението на общината, ответникът признава, че не е
собственик (нещо, което всъщност не се е и спори), но че до този момент е
владял имота.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
4
доказателства приема следното:
Ищецът „Сафко“ ЕООД в обстоятелствената част на исковата молба
твърди, че в полза на ответника „В.“ ООД било съставено постановление за
възлагане на недвижимо имущество от 07.09.2021 г. по изп.дело №
20108380404972 по описа на ЧСИ М. Б., вписано на 19.10.2021 г., относно
УПИ с идентификатор 68134.505.3002, по КК на гр.София, с адм.адрес:
гр.София, ул.“Пробуда“ № 12, с площ от 12320 кв.м., трайно предназначение
за територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производства, складов обект, по предходен план:кв.І, парзел І, при съседи:
68134.505.150, 68134.505.4603, 68134.505.4604, 68134.505.2, 68134.505.53,
68134.505.3000, 68134.505.3014, 68134.505.3013, заедно със сградите, които
попадат в имота.
За извършената публична продан ищецът бил уведомен с уведомление за
възлагане от 08.09.2021 г. Със съобщение от 06.10.2021 г. ищецът бил
уведомен за извършване на въвод във владение, на основание чл.498 ГПК.
Протоколът за предаване на владение бил съставен на 29.10.2021 г.
Взискател по изп.дело бил ТБ „Инвестбанк“ АД.
Купувачът по публичната продан /ответникът/ бил придобил правото на
собственост върху имота, който бил описан в договора между Столичен
общински съвет и ищцовото дружество „САФКО“ ЕООД от 21.10.2000 г.,
съответно имота, който бил описан в протокола за опис на недвижим имот по
горецитираното изп.д. Твърди се, че купувачът по публичната продан бил
въведен във владение от съдебния изпълнител на 29.10.2021 г. освен на
придобития от него УПИ, вкл. в ПИ с идентификатор 68134.505.3002, но и на
частта от ПИ, която според ищеца категорично не била обект на проведената
публична продан, извън УПИ, собственост на „САФКО“ ЕООД. В случая
принудителното изпълнение било насочено срещу УПИ, съставляващо парцел
ІІ, находящ се в гр.София, ул.“Пробуда“ № 12, м. НПЗ „Военна рампа-изток“-
първа част, кв.1, обособена част от „Домостроителен комбинат-София“, който
бил предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти“ ЕАД, с
площ от 10 899,50 кв.м. Този имот бил частично идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.505.3002. Твърди се, че от момента на предаване на
владението на 05.01.2001 г. съгласно представения приемо-предавателен
протокол от същата дата, до извършването на въвода по изп.дело – 29.10.2021
5
г. ищцовото дружество чрез управителя си било осъществявало фактическа
власт явно, спокойно, необезпокоявано, непрекъснато не само по отношение
на площта на УПИ ІІ, както била описана в договора от 21.12.2000 г., а и
относно площта, извън парцела, простираща се между УПИ ІІ и изградената
отпреди придобиването на правото на собственост върху имота ограда, до
стара ул.“Пробуда“, сега бул. „Илиянци“ № 9, по която улица впоследствие
при одобряване на КК били установени границите на ПИ с идентификатор
68134.505.3002. Същите били съобразени изцяло със съществуващите на
място материални граници. Твърди се, че между УПИ ІІ и площта извън
същия, но попадаща в границите на ПИ с идентификатор 68134.505.3002, не
съществувала ограда, и при въвода във владение на ответното дружество,
същото било въведено във владение на целия поземлен имот с идентификатор
68134.505.3002, така както същият неправилно и неоснователно бил описан в
постановлението за възлагане. Твърди се, че ищцовото дружество било
придобило собствеността върху реална част от ПИ с идентификатор
68134.505.3002, с площ от 1324,50 кв.м., и при граници на реалната част: стара
ул.“Пробуда“, сега бул. „Илиянци“ № 9- заснета с идентификатор 68134.505.2,
УПИ ІІ, и имоти с идентификатор 68134.505.4604, 68134.505.53,
68134.505.3000, 68134.505.3014, на осъществено в негова полза давностно
владение, при условията и в срока по чл.79, ал.1 ЗС, считано от 05.01.2001 г.
до 05.01.2011 г., вкл. След 05.11.2011 г. до 29.10.2021 г. ищцовото дружество
също продължавало да упражнява фактическа власт върху така описаната
реална част от ПИ с с идентификатор 68134.505.3002. Тази реална част била
собственост на ищцовото дружество, тъй като не била придобита от никой
друг, вкл. ответника „В.“ ООД. Така описаната реална част не била предмет на
изп.производство, но била вписана в постановлението за възлагане, в което
било посочено, че се възлага УПИ с идентификатор 68134.505.3002 с площ от
12 320 кв.м. Към момента на предявяване на исковата молба тази реална част
се владеела от ответното дружество, без правно основание.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор по исковата
молба /л.95 от първоинстанционното производство/. Видно от съдържанието
на същия, от страна на ответника е оспорено твърдяното от ищеца, че
непосредствено след въвеждането на „САФКО“ ЕООД във владение на имота
от 05.01.2001 г. дружеството било обновило оградата, но без да я измества.
Невярно било, че ищцовото дружество е завладяло както закупения от него
6
парцел ІІ, така и терен извън парцела, попадащ между парцела и стара ул.
„Пробуда“, както и, че границите на завладения имот били трайно обозначени
чрез поставена ограда. Оспорено е, че за периода от 05.01.2001 г. до 05.01.2011
г. ищцовото дружество е владяло посочената в исковата молба, реална част,
както и, че е придобил тази част по давност. Сочи, че владението върху имота
с площ от 12 320,00 кв.м. било предадено доброволно от представител на
ищцовото дружество на ответното, съгласно протокола за предаване на
владение от 29.10.2021 г. като от страна на ищеца възражения не били
направени. Сочи се, че нямало как ищеца да е придобил тази част по давност,
тъй като от представеното решение № 27 по протокол № 60 от 05.07.1999 г.
СОС бил придобил правото на собственост върху същата част, от граждани
въз основа на замяна. В имота били включени имоти публична общинска
собственост, които били за улица. Съгласно чл.56 от ЗОбС за улиците не се
съставял акт за общинска собственост. Налице била забрана по чл.86 ЗОбС за
придобиване на имоти публична общинска собственост по давност.
Процесната реална част се придавала към бул. „Илиянци“ и ул. „Коце
Ципушев“ като се отнемала от процесния УПИ- това било станало със
заповед № 203 от 16.04.1998 г. на Гл.архитект на София и заповед № РД-09-
50-213/22.04.1998 г. също на Гл.архитект на София, потвърдена с решение №
85 по протокол № 56/06.08.2003 г.
Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС.
Искът по чл.108 ЗС е претенцията на носителя на едно вещно право за
връщане на вещта от лицето, което неправомерно я владее или държи.
Целта на защитата е да се възстанови фактическото владение върху
вещта на титуляра на вещното право, който е оправомощен да владее вещта,
т.е. ревандикацията има за предмет да установи със сила на пресъдено нещо
/СПН/ правото на собственост на ищеца съгласно заявеното от него
придобивно основание /в случая наследствено правоприемство/ и да осъди
ответника да преддаде факическата власт.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, а именно:
1. Да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
заявения с искова молба, недвижим имот и
2. Да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху този имот. В
този смисъл е и ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на
7
ВКС, както и мотивите към т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.дело
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
За да се уважи ревандикационният иск, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/
ответникът да я владее, респ.държи и 3/ липса на правно основание за
упражняване на фактическа власт върху вещта от страна на ответника.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл.140 ГПК, който е
обективиран в определение от 17.07.2023 г., л.113 от делото на СГС, с който
доклад съдът е констатирал спорните и безспорни факти, както и е
разпределил доказателствената тежест между страните, както и се е
произнесъл по доказателствените им искания.
По наличието на първата предпоставка:
Ищецът твърди да е собственик освен на недвижимия имот, придобит по
силата на договора със Столичен общински съвет от 21.10.2000 г., така и на
сочената в исковата молба „реална част“ впоследствие по реда на чл.214, ал.1
ГПК индивидуализирана като ПИ с идентификатор 68134.505.3023, с площ от
1436 кв.м. /изменението е допуснато от първоинстанционния съд с нарочно
определение, четено в о.с.з. на 11.03.2025 г./ като тази реална част бил
придобил въз основа на давностно владение в продължение на повече от 10
години. Тази част не била предмет на изп. производство, но била вписана в
постановлението за възлагане.
Придобивната давност е въведена в българското законодателство като
основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя,
че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява
правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът
бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да
бъде приравнено на юридическото (решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. №
3991/2016 г. на І г.о. на ВКС; решение № 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. №
3546/2016 г. на I г.о. на ВКС).
Придобиването на право на собственост по давност представлява
оригинерен способ. Същият е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал.
1 от ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение
върху един имот /корпус/, което да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя /анимус на
8
владелеца/.
Следователно, за да се реализира придобиване по давност следва да са
доказани и двата елемента на владението - упражняване на фактическа
власт /обективният елемент/ и изявено намерение за своене за себе си
/субективният елемент/. Обективния елемент на владението - фактическата
власт върху вещта включва фактически действия, които трябва да се изразяват
в недвусмислено манифестиране на власт върху имота, а по съдържание те
трябва да са като действията на собственик - / ПП-6-74/ и да не са търпими
действия, т.е. спорадични и извършвани със съгласието на собственика.
/Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г. І гр. о./
Владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно
(решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС).
Спокойно е това владение, което не е установено с насилие (решение № 115
от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г.о. на ВКС), вкл. като е предадено
от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е
била отнета (решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г.о. на
ВКС; решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г.о. на ВКС;
решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС).
Да е постоянно владението означава друго лице да не е завладявало
имота за период от шест месеца, като е започнало само да извършва
владелчески действия, защото тогава то ще има право на владелческа защита.
Владението трябва да не е прекъснато чрез действия, посочени в чл. 116 ЗЗД,
вр. с чл. 84 ЗС, които прекъсват придобивната давност.
Владението трябва да е несъмнително, т.е. да са ясни и двата му
елемента, да са изявени чрез действия като на собственик, които не са
двусмислени и да разкриват желание на владелеца да държи вещта като своя.
Владението следва да е явно, което означава всеки заинтересован,
включително и собственикът да може да разбере, че фактическата власт се
упражнява от владелец, който владение за себе си, а не от държател, който
държи имота за друг. Скритостта на владението изключва придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност да разбере, че се засягат правата му
и да защити правото си на собственост поради това, че не е ясно дали някой
упражнява владение върху веща му. Принцип в правото е, че давност не тече
9
срещу той, който не може да защити правото си. Тежестта на доказване на
двата елемента на владението и признаци му е на лицето, което се позовава на
придобивна давност, като по отношение непрекъснатостта на владението е
установена презумпция в полза на владелеца с нормата на чл. 83 ЗС /Решение
№ 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о. Решение №
106/28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/15 г. ІІ гр. о., решение № 50087 от 19.10.2022
г., постановено по гр. д. № 3914/2021 г. по описа на ВКС, ІІ гр. о/.
Субективният елемент на владението - намерението се изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика, Без правно значение е дали владелецът знае
кой е собственик на вещта. Владелецът следва да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Както вече
беше посочено по-горе, намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69
от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е
нужно още това владение да е несъмнително /осъществявано по начин, който
да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно -
т.е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е
противопоставено на собствениците, това намерение да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е
достигнало до собствениците.
Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на
различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване.
Осъществяването на всеки един от тях се преценява конкретно въз основа на
установените факти /решение № 503/02.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г. І гр. о.,
решение № 262/01.11.2012 г. гр. д. № 439/12.ІІ гр. о/.
О събраните по делото доказателства се установява следното:
Не се спори по делото, а и с оглед представения договор от 21.12.2000 г.
е видно, че ищеца „Сафко“ ЕООД е придобил на основание чл.3, ал.1,т.4 и ал.3
ЗППДОбП и решение № 17 по протокол № 45 от 13.07.1998 г. на СОС, парцел
ІІ, находящ се в гр.София, ул.“Пробуда“ № 12, НПЗ „Военна рампа-изток-І
част“, кв.1, обособена част от бивш „Домостроителен комбина-София“,
предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти“ ЕАД, с площ
10
от 10 895,50 кв.м., както и описаните там сгради, построени върху парцела.
С решение № 17 по протокол № 45 от 13.07.1998 г. на СОС се открива
процедура по приватизация /л.101 от първоинстанционното производство/
относно: парцел І, кв.1, с площ от 3585 кв.м. – представляващ спортна
площадка с паркинг, за който имот е съставен АОС № 245/09.06.1998 г.;
парцел І, кв.1 А с площ от 27 402,5 кв.м. и сградите там; парцел ІІ, кв.1 с
площ от 10 895,50 кв.м. и сградите там, за който имот е съставен АОС № 246
от 22.06.1998 г. /л.102 от първоинстанционното производство/. /Съдът не
обсъжда решението в останалата му част, тъй като не касае спора/.
От представения по делото АОС № 246 от 22.06.1998 г. /л.21 от
първоинстанционното производство/ се установява, че терена с площ от
10 895,50 кв.м. е актуван на основание чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС като частна
общинска собственост.
Продаденият имот с площ от 10 895,50 кв.м. е бил предаден от Общината
на дружеството-ищец на 05.01.2001 г., видно от представения по делото в
първоинстанционното производство, л.24, приемо-предавателен протокол.
Видно от данните по изп.дело № 20108380404972 по описа на ЧСИ М. Б.,
район на действие СГС, УПИ, съставляващо парцел ІІ, кв.1, обособена част от
бивш „Домостроителен комбина-София“, с площ от 10 895,50 кв.м., е описан в
протокола за опис на недвижими имущества като собствен на длъжника
„Сафко“ ЕООД, съставен на 12.10.2010 г., л.27 от първоинстанционното
производство. Същият е посочен като ПИ с идентификатор № 68134.505.3002,
л.31 от първоинстанционното производство. Имотът е изнесен на публична
продан, л.46 пак там.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
възприе разбирането, че давността в изпълнителния процес се прекъсва
многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ. По своя характер описа на недивижимо
имущество е такова действие на съдебния изпълнител в рамките на
регламентирания от закона изпълнителен способ, чрез който се изпълняват
притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот.
Разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД не обвързва прекъсването на давността с
резултата от предприетите действия за принудително изпълнение, но в случая
предприетото действие е реализирано.
11
С постановление за възлагане от 07.09.2021 г. /л.60/ в полза на „В.“ ООД
е възложен УПИ с идентификатор № 68134.505.3002 като в постановлението
за възлагане имотът е посочен вече с площ от 12 320 кв.м. Постановлението за
възлагане е вписано в книгите за вписване на 19.10.2021 г.
На 06.10.2021 г. длъжникът е уведомен, че в резултат на влязлото в сила
постановление за възлагане, ще бъде извършен на 29.10.2021 г. въвод във
владение на УПИ, съставляващо парцел ІІ, находящ се в гр.София,
ул.“Пробуда“ № 12, НПЗ „Военна рампа-изток-І част“, кв.1, обособена част от
бивш „Домостроителен комбина-София“, предоставен за стопанисване и
управление на „Софийски имоти“ ЕАД, с площ от 10 895,50 кв.м., както и
описаните там сгради, построени върху парцела.
С протокол за предаване на владение, съставен на 29.10.2021 г. на
основание чл.498 ГПК, купувачът комуто е възложен имота /ответника/ е бил
въведен във владение в УПИ с идентификатор № 68134.505.3002, с площ от
12 320 кв.м. Видно от л.66 протоколът е подписан от длъжника, който е предал
владението, така и от купувача /ответник/ комуто имотът е възложен.
Видно от справката № 663566 от 25.05.2023 г. УПИ с идентификатор №
68134.505.3002 е вписан там с площ от 12 320 кв.м., л.92.
Установява се от данните по делото, л.99 от първоинстанционното
производство, че още в хода на изп.производство, Столична община е
възразила относно УПИ, предмет на публичната продан като е посочила, че
този, който е собственост на длъжника е с площ от 10 895,50 кв.м., а не 12 320
кв.м. Чрез посочването на по-голяма площ на УПИ, се накърнявали
интересите на Столична община, тъй като там попадали части, които
представлявали публична собственост – части от улици. Тези части Общината
придобила в собственост от граждани, чрез замяна като е представено
решение № 27 по протокол № 60 от 05.07.1999 г. на СОС, както и
комбинирана скица.
В хода на производството е представено и писмо от 23.01.2024 г. на
Столична община, л.142 от делото пред първата съдебна инстанция, в което е
разяснено, че претендираната от ищеца реална част с площ от 1424,50 кв.м. е
публична общинска собственост по силата на чл.3, ал.2, т.1 от ЗОбС във
връзка с пар.7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 от ЗОбС, но на основание
чл.56, ал.2 от ЗОбС актове за общинска собственост не се съставят.
12
Особеното в разглеждания по настоящото дело случай е, че ответникът
се позовава на придобивно основание, което не доказва пряко собствеността
му, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик – Столична
община. В този случай установяването на собственически права на ищеца ще
изключи тези на ответника върху същия имот (определение № 427/12.12.2013
г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 13/12.03.2016 г. по
гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, II-ро г. о.). Ето защо, за да разреши спора при
така противопоставените позиции на насрещните страни, съдът следва да се
произнесе по въпросите дали имотът е имал друг собственик, т. е. дали е
опровергана истинността на изложеното в актовете обстоятелство, а оттам- и
дали спрямо него е приложима забраната за придобиване по давност.
Разглеждането на тези въпроси не е равнозначно на произнасяне по
положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна
давност, така и в РЕШЕНИЕ № 589 ОТ 17.10.2025 Г. ПО К. ГР. Д. № 2306/2024 Г., Г. К., І
Г. О. НА ВКС.
Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за
общинската собственост /ЗОС/. Първата разпоредба, която създава общинска
собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991 г. е тази на § 7
ПЗР ЗМСМА /ДВ бр. 77/1991 г. /. В нея е предвидено преминаването в
собственост на общините на определени държавни имоти с местно
значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване /т. 4/. Следващият по време закон, който създава правна
уредба на общинската собственост е Законът за общинската собственост
/ЗОС/ обн. ДВ бр. 44/1996 г. В чл. 2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които
са общинска собственост и основанията за придобиването й. В случая АОС №
246 от 22.06.1998 г., на който се позовава ответника, е съставен на основание
чл.2, ал.2, т.1 от ЗОбС, съгласно който /в редакцията му в сила към датата на
съставяне на АОС/: Общинска собственост са и: т.1. имотите и вещите,
предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от
държавата.
Разпоредбата на чл. 3 ЗОбС разграничава публичната от частната
общинска собственост според основанието за придобиването /имоти и вещи
определени със закон/ и според предназначението й - да служи за изпълнение
13
на функциите на органите на местното самоуправление и местната
администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение. При тази законодателна уредба за определяне на един
обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се
изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи дали
попада в изброяването на чл. 3, ал. 2 ЗОС. Съставянето на акт за общинска
собственост по чл. 5 ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на
констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за
придобиване, нито за доказване на общинската собственост като в чл. 56, ал. 2
ЗОС са определени обекти, включващи и общинските улици, за които изрично
е предвидено, че не се съставят актове за общинска собственост.
Видно от решение № 27 по протокол № 60 от 05.07.1999 г. на СОС, л.107
от първоинстанционното производство, отменена е точка 1 от решение № 17
по протокол № 45 от 13.07.1998 г. на СОС, в частта, в която се открива
процедура по приватизация /л.101 от първоинстанционното производство/
относно: парцел І, кв.1, с площ от 3585 кв.м. – представляващ спортна
площадка с паркинг, за който имот е съставен АОС № 245/09.06.1998 г. като е
извършена замяна с имот собственост на наследниците на К. Ц. Г.,
представляващ имот пл.№ 614 нов /стар 326 А/, с площ от 2970 кв.м. в кв.1, м
„НПЗ „Военна рампа-изток“. Този имот е отразен на скицата на л.213,
представляваща неразделна част от допълнителното заключение на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. К.. Този имот попада под ул. „Пробуда“, сега
бул. „Илиянци“.
От основното заключение съдебно-техническата експертиза, л.128 от
първоинстанционното производство, се установява, че площите, които излизат
извън обхвата на УПИ ІІ, попадат в отреждане за улична регулация- от изток –
за улица „Пробуда“ /впоследствие бул. „Илиянци“ / между о.т.10,11,12, от
север – в отреждане за улица „Коце Ципушев“ между о.т. 10 и о.т.106 и от юг –
за улица между о.т.12 и о.т. 12 б. Тези излизащи извън обхвата на УПИ ІІ части
представляват „процесния“ по делото имот, за които ищеца твърди да е
придобил по давност. Видно от отговора на задача 4, претендираните от ищеца
като реални части от ПИ с идентификатор № 68134.505.3002, попадат, както
следва: 585 кв.м. в предвиденото разширение на бул.“Илиянци“ /по жълтата
щриховка на скицата приложение № 5/; 800 кв.м. в предвиденото удължаване
14
на ул.“Коце Ципушев“ за свързване с бул. „Илиянци“ /по синята щриховка на
приложение № 5/ и 178 кв.м. в предвидената улица между о.т.12 и о.т.12б /по
зелената щриховка на приложение № 5/.
За улеснение на съда и страните вещото лице инж.К. е изготвила
комбинирана скица – приложение 1 и 5, където границите на ПИ с
идентификатор № 68134.505.3002 са показани с черна линия, а границите на
УПИ ІІ – с червена линия. На приложение № 6 площта на ПИ с
идентификатор № 68134.505.3002 е показана със синя щриховка, л.141 от
първоинстанционното производство. От същите е видно, че действително
претендираната от ищеца като придобита „реална част“ всъщност
представлява три части, които попадат под улици, а една част в тротоар.
Участъкът между о.т. 10 и о.т. 12 улица „Пробуда“, сега бул.“Илиянци“, е бил
изграден като оградата на УПИ ІІ, кв.1 съвпада с края на тротоара по РП.
Улицата между о.т. 12 и 12 б към момента на огледа извършен от вещото лице,
е с разчистен терен и от двете страни на улицата по регулационните линии са
поставени огради от метални колове и телена мрежа /снимка л.139 към
основното заключение на вещото лице/. Вещото лице констатира, че тази
ограда по границите на УПИ ІІ не съвпада с границите на имота с
идентификатор 68134.505.3002 по действащата кадастрална карта, при което
имот с идентификатор 68134.505.8 е включен в заградения с ограда имот.
Имот с идентификатор 68134.505.8 представлява част от имот с
идентификатор 68134.505.4606, който е съседен на имот с идентификатор
68134.505.3002 /визиран в исковата молба/ и който имот към 2015 г. е разделен
на две 68134.505.8 и 68134.505.9. Предвидената по регулация част от улица
„Коце Ципушев“ за връзка с бул.“Илиенци“ не е била изградена и тази част от
предвидената улица остава в обхвата на ПИ 68134.505.3002 и в поставената на
място ограда. В края на съществуващата улица „Коце Ципушев“ е поставена
метална портална врата за вход от север към 68134.505.3002. Де факто това е
имота, получен от Общината по силата на замяната, сравни скицата на л.158 с
комбинирана скица, приложение № 5 към основното заключение на вещото
лице.
Действително, улично-регулационните планове по ЗУТ нямат
непосредствено отчуждително действие, но в случая частта, която Общината е
придобила по замяна от наследниците на К. Г. е станала общинска собственост
15
по силата на самата замяна /комбинирана скица, приложение 2 към
допълнителното заключение/. Като собственик на имота по силата на
замяната, Общината не следва да провежда отчуждителна процедура, нито да
обезщетява сама себе си.
В допълнителното си заключение вещото лице инж. К. е посочила, че
първия наличен РП на 2-ра индустриална зона – „Военна рампа-София“,
одобрен за уличната регулация е със заповед № 14070 от 01.10.1947 г. и за
дворищна регулация – със заповед № 14071 от 01.10.1947 г. Към момента на
влизане в сила на този план имот с идентификатор 68134.505.3002 не е
съществувал. Изменението на уличната регулация и предвиждането за
булевард /сега „Илиянци/ датира още със заповед № 129 от 09.05.1964 г. като
предвиждането за булеварда е с трасе и размери идентични по плана от 1959 г.
След анализ на регулационните планове вещото лице инж. К. /допълнително
заключение/ достига до извода, че кв.1 от м. „Военна рампа-изток“ е бил
застроен с домостроителен комбинат. В обхвата на границите на този
домостроителен комбинат са били налични вътрешно-заводски улици и алеи,
които са заснети и нанесени в кадастралната основа още на регулационния
план /РП/ от 1959 г., но без наименования. Сегашната ул.“Коста Ципушев“ е
представлявала именно такава вътрешно-заводска асфалтова алея, която е
достигала в южна посока до сегашната о.т.10 б. Свързването на тази улица с
бул. „Илиянци“ е предвидено за първи път с РП, одобрен със заповед № РД-
09-50-203 от 16.04.1998 г. По силата на тази заповед части от домостроителния
комбинат, към този момент общинска собственост /факт, който не се оспорва
по делото/, са попаднали в одобряването на заповедта в частта относно
уличната регулация.
Съгласно приетото в решение № 50019 от 25.04.2023 г. по гр. д. №
1519/2022 г., I г. о. на ВКС, поддържано в РЕШЕНИЕ № 50056 ОТ 10.07.2023 Г. ПО
ГР. Д. № 2598/2022 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС като задължителна съдебна практика,
когато от държавно или общинско предприятие, чрез приватизация или чрез
търг се продадат обекти (сгради или земя) на различни собственици,
вътрешните пътища, които ги обслужват, дори и да не са проектирани като
улици или пътища, по аналогия с чл. 38 ЗС придобиват статут на обща част и
не могат да се придобиват по давност поради естеството им да осигуряват
пълноценно упражняване на правото на собственост върху отделните имоти.
16
В заключението си вещото лице инж. К. констатира, че в
действителност, имота за който е съставен АЧОС № 246 от 22.06.1998 г-
всъщност е с по-голяма площ от тази отразена в акта, а именно площта му е
11 060 кв.м. Именно тази разлика е описана в писмото на Столична община до
ЧСИ М. Б. и комбинираната скица-приложение към него.
Относно частта, която не е предмет на решението за приватизация,
същата следва да се приеме за останала в патримониума на Общината. От
страна на ищеца не се твърди да е владял имота преди датата на която е
сключен договора за приватизация, респ. предаване на владението от страна
на Общината към по-ранен момент.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г. установява забрана за придобиване по давност на вещ, която е
държавна или общинска собственост. В последствие с разпоредбата на § 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността е установен мораториум
върху давността за придобиване на държавни и общински имоти, като е
предвидено, че тази давност спира да тече. Установеният в § 1 ЗДЗС
мораториум многократно е продължаван, а впоследствие е прието, че
давността за придобиване по давност за държавни и общински имоти спира да
тече до 31.12.2017 г.
С оглед горното дали предвиждането за улица е реализирано в цялост
съобразно улично-регулационните планове се явява без значение с оглед
забраната за придобиване на недвижими имоти, собственост на Общината, по
давност.
Цитираното в отговора по въззивната жалба РЕШЕНИЕ № 18 ОТ
08.02.2013 Г. ПО ГР. Д. № 583/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС касае
отчуждаване за улица по реда на ЗУТ, в случая предвиждането датира от 1959
г., когато ЗУТ не е бил в сила. Освен това съдът е бил сезиран с иск от лицето
срещу което е било неправомерно проведено отчуждаване без наличие на
обезщетение. В случая ищецът по настоящия спор не релевира
собственически права за периода, през който е одобрена уличната регулация.
Следва да отбележим, че съдебната практика на ВКС на която ищцовото
дружество/въззиваем в настоящето произвоство, се позовава, касае предявени
вещни искове от лица, чийто имоти са отчуждени по т.нар. благоустройствени
закони. Ищецът не е бивш собственик.
17
Действително, с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г.
Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на §
1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В
мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2
ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време
удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗСДВ, бр. 7 от
2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018
г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този
начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018
г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за
тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018
г./какъвто не е настоящия случай/ след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д. № 5/2019
г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С
оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС.
Относно това дали владението е ясно и несъмнително ще отбележим
следното:
Разпитаните свидетели на страната на ищеца говорят в показанията си за
терена, придобит от ищеца по силата на приватизационната сделка, не и за
конкретната за спора част, която не се спори, а и се установява, че е извън
договора за приватизация. От показанията им не става ясно към кой момент е
поставена оградата и дали същата е поставена от ищцовото дружество или е
„заварена“ такава. Писмени доказателства за монтиране на оградата не са
18
представени.
Същевременно дори да приложим решението на КС на РБ, с което така
наложения мораториум е приет за противоконституционен, то в случая липсва
демонстриране на владение от страна на ищеца спрямо собственика на ПИ.
Съдебната практика е категорична, че не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото си отношение спрямо вещта
/в конкретния случай недвижим имот/, ако за тези действия собственикът не
може да узнае. Нещо повече, самият ищец не сочи спрямо кой субект на
правото на собственост е демонстрирал намерението си да владее вещта като
собствена. Поставянето от страна на ищеца на задача 8 към допълнителното
заключение на вещото лице по СТЕ – има ли изградени временни търговски
обекти в процесния имот и издала ли е за тях Общината разрешителни за
търговска дейност, настоящата инстанция намира за ненадлежно въведен
довод. Самият ищец и не твърди той да е поставил тези временни съоръжения-
пекарна и заведение за обществено хранене. В този смисъл съдът приема, че е
налице „скрито“ владение. А такова владение не изпълнява кумулативно
дадените предпоставки за възникване право на собственост по силата на
придобивна давност.
Основателно е позоваването от страна на въззивника на приетото в т.2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 17.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012
Г., ОСГК НА ВКС, съгласно което, действително, изискуемото от чл. 120 ЗЗД
във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Това обаче не
означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или
на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация
на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е
юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно
се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие
на активни съзнателни преживявания на човека.
Действително,въз основа на представените по делото /пред първата
съдебна инстанция/ доказателства, настоящият състав приема, че ответното
дружество е предало спорната част от ПИ с идентификатор № 68134.505.3002
19
/всъщност три части/ на Столична община - това се установява от
представения на л.195 от първоинстанционното производство, протокол за
приемане на имот – общинска собственост от 14.05.2024 г. Предаването е
сторено доброволно от страна на ответното дружество. Дори да приемем, че
това представлява извънсъдебно признание на ответника, че не е собственик
на тези части по силата на постановлението за възлагане, това не означава, че
същите са придобити по давност от ищеца.
Целта на иска по чл.108 ЗС е да се установи наличието на право на
собственост в полза на ищеца.
Тезата на ищеца по отношение предаването на спорните части от
процесния имот от страна на ответника на Столична община е притоворечива
– веднъж се сочи, че не е налице хипотезата на чл.81 ЗС във връзка с
доказване на първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС и втори път – за да се
отрече тезата на ответника за липсата на втората предпоставка, ищецът се
позовава на доброволното предаване на спорната част. Не е и в интерес на
ищеца да твърди, че владението му е прекъснато за 6 месеца /и повече/ и друго
лице /ответника/ владее имота, арг. от чл.81 ЗС и чл.117, ал.1 ЗЗД. Установява
се и от данните по делото, вкл. гласните доказателства, че ищцовото
дружество е било отстранено от имота през 2021 г. от ЧСИ, т.е. с въвода във
владение на ответника /купувач на публичната продан. Исковата молба е
предявена на 05.04.2023 г., т.е. владението е било прекъснато близо 2 години
по-рано.
Относно втората предпоставка:
Съгласно разясненията дадени в т.2 А от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС, ако в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху
спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще
отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
20
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита - за предаване на владението на имота.
Противно на твърдяното от ищеца, процесните „реални части“ не се
владеят от ответника. От събраните по делото писмени доказателства
/горецитираното писмо на СО/ се установява, че в резултат на поканите от
страна на Общината, ответното дружество макар да е било въведено във
владение от ЧСИ на площ от 12 320 кв.м., всъщност не е упражнило това
право. Тези части са предадени на Столична община.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 19.07.2010 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
3/2009 Г., ОСГК НА ВКС на което се позовава въззиваемия, касае вписването
на исковите молби и не преодолява постулатите в т.2 А от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2014 Г., ОСГК НА ВКС.
При това положение освен горенаправения извод досежно липсата на
първата предпоставка на чл.108 ЗС, втората такава също не е налице.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно поради което
ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което искът
по чл.108 ЗС ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Затова и същото ще бъде отменено. Разноските ще бъдат
разпределени по следния начин:
На ищеца разноски не се следват и затова не му се присъждат.
На ответника разноски се следват. Такива са сторени в размер на 4050
лв., от които за адв.възнаграждение в размер на 3600 лв. и за вещи лица в
размер на 450 лв. поради което му се присъждат.
През въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват. Такива са сторени в размер на
3802, 38 лв., от които за адв.възнаграждение в размер на 3600 лв. и държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 202,38 лв. поради което му се
21
присъждат.
На въззиваемия разноски не се следват и затова не му се присъждат.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1584 от 17.03.2025 г. на СГС, І-22 състав,
постановено по гр.д.№ 4103 по описа за 2023 г., изцяло.
Вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „САФКО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Надежда“, бл.272, вх.Г,
ет.1,ап.92, съдебен адрес: гр.София, бул.“Христо Смирненски“ № 6, ет.3, ап.6-
адв.Б. П., срещу „В.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Люлин планина“ № 33 А, ет.1- адв. К. Г., иск с правно основание чл.108
ЗС, за ПРИЗНАВАНЕ, че ищецът „САФКО“ ЕООД е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.505.3023, с площ от 1 436 (хиляда
четиристотин тридесет и шест) кв.м, с адрес на поземления имот: град София,
район Сердика № 9 А, трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, складов обект; предишен
идентификатор: 68134.505.3002; номер по предходен план: няма; Съседи:
68134.505.4924; 68134.505.9; 68134.505.2; 68134.505.53; 68134.505.3000;
68134.505.3014 и 68134.505.3013; който Поземлен имот с идентификатор
68134.505.3023 е представлявал преди обособяването му с отделен
идентификатор: Реална част от Поземлен имот с идентификатор
68134.505.3002, с площ на реалната част от 1 424,50 (хиляда четиристотин
двадесет и четири цяло и петдесет стотни) кв.м, при граници на реалната част:
стара улица "Пробуда" (сега бул. "Илиянци") - заснета с идентификатор
68134.505.2, УПИ II, местност НПЗ "Военна рампа-изток-1 (първа) част, от
квартал 1 (едно), и имоти с идентификатори 68134.505.4604, 68134.505.53,
68134.505.3000, 68134.505.3014, както и ответника „В.“ ЕООД, ЕИК
********* да бъде ОСЪДЕН да предаде на "САФКО" ЕООД, ЕИК *********,
22
, владението върху описания по-горе недвижим имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА „САФКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Надежда“, бл.272, вх.Г, ет.1,ап.92,
съдебен адрес: гр.София, бул.“Христо Смирненски“ № 6, ет.3, ап.6- адв.Б. П.,
да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Люлин планина“ № 33 А, ет.1- адв. К. Г., сумата в размер на 4 050 лв.,
представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „САФКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Надежда“, бл.272, вх.Г, ет.1,ап.92, съдебен адрес:
гр.София, бул.“Христо Смирненски“ № 6, ет.3, ап.6- адв.Б. П., да заплати на
„В.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Люлин планина“ №
33 А, ет.1- адв. К. Г., сумата в размер на 3802, 38 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23