№ 2588
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110153913 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ЛЮДМ. ЛЮБ. К.,
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за съществуване на вземане по заповедно
производство в размер на сумата от 647,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 21.7.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 94,94 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.7.2020 г. ,
сумата от 32,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.6.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 21.7.2020 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 6,52 лв. за периода от 31.7.2017 г. до 16.7.2020 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2020г. по ч.гр.д.№
32120/2020г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца
документи.
Ответницата ЛЮДМ. ЛЮБ. К., чрез адвокат Снежанка Кирилова, е депозирала
писмен отговор,с който оспорва основанието ,на което ищеца претендира задълженията за
топлинна енергия ,дялово разпределение и лихви ,а така също прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С оглед становището на ответницата, че не оспорва доставката и стойността на
топлинната енергия за процесния период ,съдът счита,че не следва да назначи СТЕ и
ССЧЕ,тъй като не са налице спорни обстоятелства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч.гр.д.№ 32120/2020 г. по описа на СРС, 65 състав.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес за
призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК трето лице-помагач на ответника в срок
до първото по делото съдебно заседание да представи по делото документите касаещи за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответницата през
процесния период, документите, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателни уреди в СЕС, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ОТЛАГА произнасянето за допускане на исканите от ищеца съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото о.с.з.
НАСРОЧВА о.с.з. за 17.03.2022год. в 09,30 ч., за която дата да се призоват
страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и
отговора, a на ищеца – и отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ЛЮДМ. ЛЮБ. К.,
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за съществуване на вземане по заповедно
производство в размер на сумата от 647,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 21.7.2020 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 94,94 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 16.7.2020 г. , сумата от 32,29 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.6.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 21.7.2020 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 6,52
лв. за периода от 31.7.2017 г. до 16.7.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2020г. по ч.гр.д.№ 32120/2020г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „Надежда 2“, № 133, бл. 244, вх. „Ж“, ет.8, ап. 159 с
абонатен № 59241, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019г., като ответницата използвала същата за процесния период.
Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия за посоченият
период, ведно с обезщетения за забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата ,чрез адвокат Снежанка Кирилова излага доводи, че исковете били
допустими, но неоснователни. Съдът следвало съобрази, че единствено оспорва основанието
за дължимост на сумите, размера в погасителната давност, както и основанието за лихви и
дялово разпределение, а в другата част на задължението не оспорва размера. Иска да не се
назначават експертизи, защото приема претендирания размер, който не включвал давността.
Ако било установено основанието за дълга, следвало да се приеме и размерът, като следвало
да се отхвърлят сумите в погасителната давност. От процесния период, посочен в исковата
молба, било видно, че част от сумата била погасена с изтичането на тригодишна давност.
Оспорва ответникът да е собственик или вещен ползвател на топлинна енергия в
имота. Нямало доказано облигационно отношение за процесния период. Видно било от
2
подадената Молба- декларация бил налице договор между подалото я лице и
топлопреносното предприятие и то дължало сумата за доставената енергия. Също така
нямало основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не бил ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин, респективно не бил установил изпадането в забава на ответницата за този период и
акцесорната претенция се явявала неоснователна. Нямало основание и за дължимост на
суми за дялово разпределение след като трето лице водело дяловото разпределение.
Трябвало да се докаже размера на това задължение, така и, че същото е в рамките на
процесния период. Също трябвало да се докаже датата, на която възнаграждението следвало
да бъде платено. По делото ищецът не представил доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“,
каквото било изискването на чл. 36, ал.2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и
недоказан. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен бил и акцесорният
такъв за мораторната лихва. Претендира адвокатско възнаграждение.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставена топлинна енергия за ответницата и е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и изпадането на ответницата в забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга .
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от
страните.
Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за отправянето на покана за плащане
на дължимата цена за услугата дялово разпределение и факта на публикуване на общите
фактури на сайта на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3